Интервю на министър Лиляна Павлова за ТВ 7, "Факторът Кошлуков"

Водещ: Добро утро казвам на госпожа Павлова, добре дошли.

Лиляна Павлова: Добро утро.

Водещ: Започва вече сезонът и искам да Ви попитам, преди да минем към проблемите, по плажовете, какво да очакваме по прословутите магистрали. Ще може ли да минем по асфалт до морето, както казах в началото, ще доживея ли това в моя живот?

Лиляна Павлова: О, категорично ще го доживеете. Това, което е важно да знаем, че 1 юли е една много важна дата за нас. На 1 юли пускаме Лот 2 на магистрала „Тракия”.

Водещ: Откъде докъде?

Лиляна Павлова: Това е сигурно. Това е участъкът всъщност от Стара Загора до Нова Загора. Много важен участък. Пускаме го в срок, в качество и в цена. Такова, каквото е предвидено.

Водещ: Този участък беше особено опасен. Там имаше страшно много катастрофи и смъртни случаи. Новата магистрала обезопасена ли е, сигурна ли е? Това беше един от проблемните участъци.

Лиляна Павлова: Безспорно участъкът, който е и немагистралния път, съществуващият път е много опасен. Там има един опасен участък, в който всъщност има едно фалшиво усещане за видимост. Всъщност, видимост няма и там ставаха и най-много катастрофи. Затова аз се радвам, че участъкът, който пускаме е именно Лот 2 от Стара Загора – Нова Загора отсечката отговаря на абсолютно всички стандарти за сигурност и безопасност на движението. Имаме и два големи пътни възела, които са направени и всичко това вече е готово. Бяхме там през изминалите няколко дни. Това е участъкът, който ще пуснем така, както е по срок.

Водещ: Детелината около Стара Загора, който направихте, където също преди пускането също имаше много неприятни и смъртни случаи. Неприятни истории.

Лиляна Павлова: Така е, да.

Водещ: Това е доказателство, че може да изпълнявате проекти и предсрочно. Има ли други конфликтни места по трасето, които сте обезопасили. Има ли други детелини, които предвиждате такива?

Лиляна Павлова: Трябва да кажем, че оттук нататък продължава доизграждане на магистралата, за да може изцяло по асфалт, както казахте, да се стига до нашето море. Това, което се надяваме да изпълнят и да реализират своите обещания изпълнителите това е в рамките на месец юли да бъде довършен и Лот 3, а именно от Нова Загора до Ямбол и участъкът, който е началото на Лот 4, както се казва, или казано с думи прости, от Ямбол до „Петолъчката”. Това също е изключително важен участък, защото именно „Петолъчката” е следващата изключително тежка, конфликтна, да я наречем, точка, по която за съжаление се случват много беди и катастрофи, и смъртни случаи.

Водещ: Предвиждате ли включвания към магистралата? Спомням си, когато аз бях в парламента трябваше да лобирам изключително много тогавашния министър, за да включи ръкавът, влизането към магистралата на Чирпан. Не беше предвиден, хората се притесняваха, а е много важен за такъв край селскостопанска продукция, да може да се включва по тези трасета. Няма никакъв смисъл да ходиш до Стара Загора и оттам да си возиш камионите. Предвиди ли се това, включени ли са лесно постъпите към магистралата на околните райони, достатъчно входове ли има?

Лиляна Павлова: Да, това е изключително важно. В рамките на протежението на цялата магистрала, която в момента се изгражда на трите лота има направени освен големите пътни възли, разбира се, и връзката с основните пътни артерии и първокласните пътища. Има множество именно преминавания през магистралата, които са именно с цел да подкрепим по-скоро.

Водещ: Пристигат ли при вас молби от местни депутати. Лобират ли те, опитват ли се?

Лиляна Павлова: Вече няма такава необходимост. Тъй като тези участъци са ясни. Голяма част от тях вече са готови, а именно до Ямбол. Тези съоръжения са готови, те са видими и е видимо, че сме отговорили на необходимостта да има и такъв тип преминавания, именно водещи до селскостопанските земи.

Водещ: Да, защото не важно само софиянци да ходят на морето само, важно е и тези хора да могат да работят по магистралата.

Лиляна Павлова: Точно, безспорно.

Водещ: Какво друго, имаме карта.

Лиляна Павлова: Може ли да кажа само още две думи. Лот 3, който също е важен, участъкът до Ямбол, неговият срок е септември. Ангажиментът, който поеха „Актор”, за съжаление това, което се случи, че положиха некачествена смес и сега се налага да го махат, ще отнеме време, но въпреки всичко ангажиментът от тях е юли месец да са готови, а не септември, с Лот 3, за да можем летуващите, за тези от активния сезон, който по-скоро в България все още е август, да могат да ползват магистрала към морето. Работят усилено и махат, разбира се това, което е некачествено. Аз неведнъж казах за сметка на качеството ни, какви срокове няма да бъдат за нас пречка или предпоставка, за да позволим лошо качество. Разбира се, няма да дадем възможност да бъде пуснат, който и да било участък.

Водещ: следващият ми въпрос е за прословутото „Околовръстно шосе” в София и „Южната дъга”. Кажете ми, докъде го докарахте там, защото чудесно е това, което се прави. Платната са много, но стесненията започват и няма много голям ефект. Кога предвиждате да завършите този проект, за да може София да има истински околовръстен път?

Лиляна Павлова: Това, което в момента строим е така наречената „Южна дъга” на околовръстното. Там, където в момента е и най-голямата тапа. В участъка горе-долу до магазин „Икея”. Това в момента е проблемният участък. Добрата новина е, че в сряда идната седмица ще отпушим и тази тапа на София. Тя е много важна. Тъй като участъкът вече почти готов. В сряда ще бъде пусната основната лента на движение и вече няма да се налага да се движим по този обходен начин, който в момента се ползва. Така, че от сряда околовръстното на „Южната дъга” ще бъде вързано с този широкият участък, който е горе-долу при „Камбаните”.

Водещ: Финансирането е осигурено за всички тези проекти. Появиха се спекулации, съмнения в печата, че може да няма пари, че може да не стигнат?

Лиляна Павлова: Това безспорно и абсолютно са спекулации. Специално този лот от „Южната дъга” от „Околовръстното шосе” се финансира със средства по ОП „Регионално развитие”. Средствата се предоставени. Така, че там нямаме никакъв проблем с финансирането. Магистрала „Тракия”, както и основните обекти, които сега ще видим на картата се финансират по линия на ОП „Транспорт”. Европейски средства, осигурени са, имаме ги налични и разплащаме с европейски средства. Така, че спекулациите са излишни.

Водещ: Добре.

Лиляна Павлова: Това е снимка от последната инспекция, виждам.

Водещ: Да, виждаме снимка от инспекцията.

Лиляна Павлова: Именно на „Южната дъга”. Това е участъкът, който ще пуснем в сряда.

Водещ: Кажете ни, тази карта, която виждаме, какво представлява? Това е Лот 3, рехалибилитацията на целия „Околовръстен път”. Виждаме ли някакви промени по картата,виждаме ли нищо друго.

Лиляна Павлова: Да, това е именно лотът, който утре пускаме. Единственото, всъщност, което няма да е в сряда, тъй като е необходимо още, разбира се, време. Това е отклонението към бул. „Климент Охридски”. Това е локалата, която ще свързва голямото трасе към „Климент Охридски”. Останалите, това, което е видна на картата пътните възли вече са готови и основното трасе с малките локали също и кръговото движение. Така, че всичко е готови. Правим връзката.

Водещ: На 1 юли, доколкото разбрах стартирате и програмата на прословутите панелки?

Лиляна Павлова: На 1 юли магистралата Лот 2 я пускаме и на 1 юли започва приемането на документите за всички желаещи да получат финансиране, за обновяването на жилищата.

Водещ: Какво очаквате от българските граждани, да се възползват от този проект. Какъв е интересът към тази програма?

Лиляна Павлова: С радост мога да кажа, че интересът се увеличава. Това е, защо го казвам с такава увереност. Първо, защото ние направихме 50 сгради демонстрационно на територията на цялата страна. Имаме в София, Смолян, в много от градовете. В 12 общини направихме петдесет сгради.

Водещ: Виждаме такива сгради. Това е сградата преди санирането.

Лиляна Павлова: Да, след като ние сме я финансирали, вижте те категорично се променя тяхната визия. Това е и целта на програмата. Безспорно е да променим визията на градовете ни, да променим визията на блоковете, в които живеем. По-важното е.

Водещ: Съгласен съм, че изглежда по-добре, но въпросът е, каква е ефективността на това саниране за самите хора?

Лиляна Павлова: Още по-важното е не само, че изглежда добре. Не е като една красива опаковка, а това, което видяхме всъщност е, че тези сгради имат огромни спестявания. На някои от тях до 68%.

Водещ: Разликата преди и след санирането?

Лиляна Павлова: Абсолютно, 68% това означава, че...


Водещ: Добре, обяснете ми това как се получава. Просто за това, че сте запушили дупките по панелите се вдига ефективността. Т.е. се намаляват разходите с 60%?

Лиляна Павлова: Разбира се, не е чак толкова елементарно, но тук говорим за пълна изолация на самата сграда. Говорим, разбира се, за изолации на покрива, от покривните пространства, подмяна на дограма. Сградите, които са постигнали процент като тези 68%, защото стандартният процент на спестявания е около 50%. Том, където имаме постигнат 68% спестяване, защото сме използвали и възобновяеми източници.

Водещ: По тази програма хората могат да кандидатстват и за соларни материи?

Лиляна Павлова: Абсолютно.

Водещ: Които да поставят на покрива.

Лиляна Павлова: Има едно блокче, то е в центъра на София, с 18 соларни панела на покрива, които всъщност, те са вързани към „Топлофикация”, но благодарение на това, че има соларни панели на покрива, всъщност, те лятото въобще не ползват подгряване по линия на „Топлофикация” на топлата вода, а в сезона преди вече при силните зимни условия, минусови температури.

Водещ: Как става това включване. Не трябва ли молба от „Топлофикация”, за да се спре лятото топлата вода и да се ползват панелите?

Лиляна Павлова: Това е автоматичен процес. Слага се един специален котел, който всъщност мери температурата на водата. Водата от соларите, която всъщност се подгрява всъщност се подава към домакинствата и само тя ако не е на определен необходим градус, тогава това от „Топлофикация”. Същото е и за парното.

Водещ: И по тази програма могат да кандидатстват и за такива соларни панели?

Лиляна Павлова: Абсолютно. По тази програма може да се прави пълно енергийно обследване и то предписва всички мерки, включително, какъв вид възобновяеми източници.

Водещ: Добре, в България, колко е слънцегреенето. Става ли това за повечето места в страната. В смисъл на по-слънчеви места ли трябва има солар или е практически приложим навсякъде?

Лиляна Павлова: Може би не трябва да генерализираме, аз не съм експерт в това. Но това, което виждам във всичките общини, в които тези 12 общини сме вече направили 50 блока. Навсякъде има потенциал. Безспорно, той трябва да се изчисли от тези, които ще правят енергийното обследване, колко точно солара трябват, затова варира. Процентът е от 40% до 68% на спестяванията. И той е огромен, да плащаш с 50 лева по-малко сметките за тока.

Водещ: Колко български апартамента и къщи, колко домакинства могат да се възползват от този програма? Колко е обемът на програмата?

Лиляна Павлова: Обемът на програмата е шестдесет и три милиона. От които ние даваме петдесет милиона като безвъзмездно средства, с които ние финансираме ремонтът и строителството. С тринадесет милиона сме създали фонд, който да предостави нисколихвени, дългосрочни кредити, които трябва да предоставим като възможност на хората, които не могат дао съфинансират своята част, да ги подпомогнем.

Водещ: Цялото това обслужване как става, идва човек при вас, кандидатства и вие му казвате тези десет лева са от фонда, тези 30 лева са от нас? Как бюрокрацията обслужва хората, лесна ли е процедурата за кандидатстване?

Лиляна Павлова: Във всеки един от 36-те града, в които ние правим тази програма имаме проджект мениджъри, имаме информационен офис, който предоставя информация, подпомага за попълването на формулярите. Всъщност, това е първата стъпка, която сме облекчили. Етажната собственост, това, което трябва да направи една етажна собственост е да се събере и да вземе решение, че тръгва по стъпките на този процес и да определи едно лице за контакт. Оттам нататък вече нашите проджект мениджъри, нашият информационен офис от 1 юли нататък ще им помогне да си попълнят формуляра за кандидатстване, за да може да се направи огледът.

Водещ: Това ще го кажа на хората в моя блок, защото ми тече моят таван и сега ще им обясня за тази работа, а оправя ли течащи тавани?

Лиляна Павлова: Оправя всичко, на трябва да е комплексно. Понеже преди малко се шегувахме преди да започнем за комплексния подход. Трябва да имаме интегриран комплексен подход. Това означава и таванът и хоризонталните и вертикалните щрангове и общите части.

Водещ: Каква е средната цена на един такъв проект, за да разберем за колко стигат тези шестдесет и три милиона? Горе-долу колко излиза един апартамент в панелен блок?

Лиляна Павлова: От тези блокове, които видяхме, средно излиза между осем и десет хиляди лева абсолютно всичко.

Водещ: На апартамент?

Лиляна Павлова: На апартамент. Което означава, че ние плащаме 50% от тази стойност. Говоря като строително-монтажни работи ние ги плащаме, но освен, че плащаме 50% от тази сума ние изцяло покриваме разходите за конструктивно обследване, подаряваме техническият паспорт на сградата. Това е също много актуална тема. Изплащаме на сто процента проджект мениджъра, който ще подкрепя хората и включително плащаме и обследването. Всичко това ние го подаряваме.

Водещ: Има въпрос, знаеш, че пускаме наши зрители от „Фейсбук”. Имаме въпрос от Варна. Ето, виждате го на екрана. Светла Стоянова – моля, попитайте госпожа Павлова, какво ще направят за Варна, която се превръща всеки ден в село. Няма пътища, икономика. Говорим за четири града – София, Пловдив и Стара Загора, а за Варна не.

Лиляна Павлова: Не знам защо е това усещане за Варна. Варна е един от..

Водещ: Аз смятам, че той е един от добрите градове?

Лиляна Павлова: Аз бях във Варна преди няколко дни и мога с увереност да кажа, че всъщност варна ме изненада. И то приятно ме изненадаха жителите на град Варна. От началото на месец май започнахме обиколка по всичките 36 града, за да представим програмата и за саниране, с небезизвестната ни къща, която показва нагледно, какво предлагаме. Това, което видях във Варна беше много хубаво. Върна беше първият град, в който първо участваха страшно много граждани, домоуправители и вече дойдоха със своите документи и казаха, но нашата етажна собственост вече се събра. Готови сме, взели сме решение и искаме да участваме.

Водещ: Браво.

Лиляна Павлова: Нещо, което пак казвам още веднъж ме убеди, ми даде увереност, че вървим в правилната посока.

Водещ: Тази програма, колко време ще действа. Докога хората ще могат да си подават документите?

Лиляна Павлова: Тази програма ще действа до 2015 година.

Водещ: Могат да подават до 2015-та?

Лиляна Павлова: Да. Въпросът тук е първият печели, защото имаме все пак ограничен ресурс. Първите подали, първи ще спечелят. В смисъл, ще получат финансирането безвъзмездното от нас. Разбира се, тази програма няма да приключи в 2015-та. Ние в момента преговаряме с Европейската комисия и за новия програмен период 2014 – 2020 този ресурс, който сега е 63 милиона аз се надявам да стане двеста милиона.

Водещ: Къде могат на страницата на министерството ли могат да намерят информация?

Лиляна Павлова: На страницата на министерството имаме въпроси и отговори, секция по он лайн. Всеки четвъртък имаме приемен ден в София. За всички желаещи да получат информация.

Водещ: За хората от страната през интернет?

Лиляна Павлова: Хората от страната през интернет, а от 1 юли във всеки един от градовете ще има информационни бюра.

Водещ: И адресите на тези бюра ще може на страницата да ги намерят.

Лиляна Павлова: Абсолютно, на страницата на министерството.

Водещ: Един последен въпрос по тази тема. Ако блокът е панелен и стар. Казват, че те имат определен живот, нали така – 50 или 70 години, но повече не могат да издържат. Могат ли да кандидатстват, има ли смисъл да санираме блок, който може би е пред разпадане вече?

Лиляна Павлова: Тук трябва да кажем две неща. Първо, ние нямаме ограничение за вида блок. Дали е панелен, дали е тухлен, дали е ЕПК, няма значение за нас. Важното е блокът да проектиран до 1999 година. Защо 1999 година, защото от 1999 година влизат в сила новите изисквания и вече за енергийно ефективни сгради. Всички блокове проектирани до 1999 година стига да са на минимум три етажа и да имат минимум шест апартамента са допустими да кандидатстват. Нямаме ограничение в това. Второ, безспорно ние не случайно казахме стъпките са – първо правим конструктивно обследване на блока. То трябва да покаже и съответно да се направи технически паспорт.

Водещ: Има ли нужда, какъв е приоритетът?

Лиляна Павлова: Каква е неговата конструктивна устойчивост. Каква е неговата, именно това, което казвате – стабилност и колко още години грубо казано живот има в този блок. Всичко това ще ни даде вече и възможностите и вече технически паспорт.

Водещ: Още един въпрос от наш зрител. Пускаме ги, знаете.

Лиляна Павлова: Разбира се.

Водещ: Вижте го, въпросът е – Нервен Кадер, питайте я, моля ви и за другата част на околовръстното дали ще стане и кога ще стане. Другата част на околовръстното.

Лиляна Павлова: Продължението на „Южната дъга” ли?

Водещ: Предполагам, че за това става дума.

Лиляна Павлова: Продължението на „Южната дъга”, за мое голямо съжаление, имам предвид в посока „Горубляне”, на този етап нямаме осигурено финансиране за него. Но пък мога да кажа за частта на околовръстното, където също много е така бих казала е много комплексна, много задръствания се случват. Това е от „Бояна”, където свършва четирилентовият път.

Водещ: Така.

Лиляна Павлова: Участъкът, който е до магистрала „Люлин” грубо казано е включено. Това е продължението на околовръстното, за което ние в момента подготвяме своят проект.

Водещ: А „Цар Борис ІІІ” ще има ли детелина?

Лиляна Павлова: С детелина „Цар Борис ІІІ”. В момента се допроектира. Подготвя се проект, който да кандидатстваме за финансиране 2014 година. Междувременно, само да кажем, че околовръстното там, където свършва магистрала „Люлин” в нищото, в момента вече избрахме изпълнител и той започва работа, за да може да върже магистрала „Люлин” с основния път до река Какач. Всичко това да бъде направено.

Водещ: Вие отговорихте, че нямате още финансиране?

Лиляна Павлова: Не, до „Люлин” и река Какач има.

Водещ: Тази част, който е до „Горубляне”?

Лиляна Павлова: Да.

Водещ: Но там стават също огромни тапи. На светофара за Панчарево в тази част на околовръстното до „Горубляне”. Кога предвиждате да кандидатствате за това финансиране и да го разширите?

Лиляна Павлова: Това финансиране е въпрос на проектиране. Очакваме, разбира се, активността и на Столична община. За това може да се говори след 2014 година. Тъй като европейските средства са изчерпани за тази програма от първия период.

Водещ: Трябва да Ви върна на една тема, която може да не Ви е много приятна, но хората се вълнуват. Става въпрос за последиците от земетресението. Мина декларацията в парламента. Каква е ситуацията за големите виадукти, с мостовете по магистралите, с тези участъци от пътищата, които се притесняваме и ще трябва да ремонтираме, има ли проблеми?

Лиляна Павлова: За съжаление, да. Трябва да кажем, че проблеми има, но в България на територията на всички, по протежението на републиканската пътна мрежа има над три хиляди такива съоръжения – мостове виадукти. 60 от тях са в доста лошо състояние. Те са в така наречената категория, както са категоризирани от френските експерти, които са направили пълни обследвания и анализ. Категорията за аварийно ремонтиране. От тях 11, които се намират по протежение на съществуващите ни две магистрали „Тракия” и „Хемус” от тях 11 всъщност са в най-лошо състояние. Три от тях са и големите виадукти. Огромният виадукт на „Бебреш”, който всички го знаем, той е много голям. Както и 67-ми и 63-ти километър на магистрала „Тракия”, който, мисля, че кадри видяхме всички. Те са в изключително тревожно състояние. Именно затова ние преустановихме финансирането на част от обекти. Рехабилитация и ремонт на съществуващи пътища и пренасочихме парите, за да можем първо тези трите големи поетапно и следващите мостове и виадукти да бъдат направени.

Водещ: Красимир Филипов от „Фейсбук”: ще бъдат ли магистралите нашите с качеството на немските. Сигурни ли сме, че след тези ремонти ще имаме наистина качествени магистрали?

Лиляна Павлова: Новите магистрали, които строим, безспорно аз лично мога да гарантирам, че ще бъдат с качеството на немските. Старите ни магистрали или съществуващите магистрали за тях трябва много сериозна и дългосрочна програма за пълна реконструкция, рехабилитация и укрепване, за да станат с качеството на немските. Това, което в момента правим е аварийно ремонтиране, за да са безопасни. Именно затова обявихме търг. Той е на стойност 48 милиона лева, с открита процедура, с обявление. Макар и в съкратени срокове, да намерим изпълнители, професионалисти, които имат правилните машини. Защото тук е много специфична дейността, да ремонтират нашите виадукти. Това са големи виадукти, много работа има да бъде направена по тях, година, година и половина.

Водещ: Сега гражданите могат да бъдат спокойни, че в момента движението е безопасно. Няма, какво да стане сега на магистралата, на тези виадукти, на тези мостове?

Лиляна Павлова: Да не предизвикаме съдбата. Ако не се случват сериозни природни бедствия или катаклизми се надявам, че няма да има проблем. Макар, че вие видяхте, какво се случи с моста на река Струма, той просто падна. Това, което ние в момента правим, наели сме и специалисти в тази област. Правим пълно обследване на тези съоръжения. Там, където се прецени, че все пак има някакъв риск и е опасно за движението. Тъй като очакваме лятото много сериозно натоварване по протежение на магистралите, тогава ще направим временна организация на движението, пренасочване на движението.

Водещ: А за хората в Перник и пострадалите от земетресението, какво може да кажете? Ще получат ли помощите, има ли проблеми с това кандидатстване, защото двете села наоколо и в самия град бяха тежко засегнати?

Лиляна Павлова: Това, което мога да кажа е, че Министерски съвет взе няколко решения. Първо, за този горе-долу един милион, който беше предоставен и вече изплатени помощи по 325 лева на всички тези, които бяха кандидатствали и попадат в категорията да получат тези средства. Също така Министерски съвет отпусна на Министерството на регионалното развитие средства, с които да финансираме изграждането на две нови детски градини и пълен ремонт на едно училище. Училището в Радомир и две детски градини в Перник. Те са толкова сериозно пострадали, че трябва да бъдат премахнати и да бъдат изградени нови. Те вече са рискови за децата. Децата са изведени оттам, пренасочени са в други детски градини, именно, защото ситуацията беше сложна. Това е до момента, което реално имаме като финансов ресурс.

Водещ: Има ли злоупотреби, има ли случаи, в които надписват стойност, има ли опити да се възползват от това нещастие хора?

Лиляна Павлова: Да. За съжаление има, но нека да го кажем, че това смятам е по-скоро в желанието си да оправят своята инфраструктура. Вярвам, че хората просто искат да направят повече. Вчера имахме заседание на Междуведомствената комисия на която именно разглеждаме всички тези искания. Бяха одобрени много голяма част от исканията за финансиране. Това, което обаче не беше одобрено на този етап беше искането на община Перник по отношение на 44 общински сгради, училища, детски градини и друг тип административни сгради. Тъй като аз изпратих проверка от ДНСК. Проверката беше по документи, в смисъл законосъобразността на документите, но най-важното по Закона за устройство на територията за това как са направени, направени ли са конструктивни огледи на тези сгради, за да сме сигурни, че това, което правим на сградите е именно това, което ни трябва и всъщност да се прегледат документите. Оттам видяхме, че имаме на места доста, как да го кажа.

Водещ: Пропуски?

Лиляна Павлова: Фиктивно направени огледи и проверки. Да кажем, прекалено общи. На места пък има наистина това, което казвате и вие, включени са много щети и поражения, които далеч не са от земетресението. Те са много по-стари. Сега ще трябва общината да направи конструктивните обследвания, за да направи все пак правилно да спази законът, да направи оглед. Да направят конструктори и количествено стойностни сметки и ние ще осигурим финансирането за ремонти.

Водещ: Започва сезонът, започна вече, откриха го на българското Черноморие. Проблемите обаче остават. Кажете ми, какво обаче се случва с плажовете и с концесиите при тях. Сигурни ли сме, че те са обезопасени и, че отговарят на нормите? Хората ще започнат да питат за всичко това много скоро.

Лиляна Павлова: На мен все пак ми се иска малко по-позитивно да мислим, не по български негативно. Сезонът започва и аз вярвам, че този сезон ще е успешен сезон не само за туризма в България, но и за всички българи, които искаме да почиваме това лято.

Водещ: Излизат данни, че не всички плажове са в нормите. Особено говорим за пречиствателни станции, за тръбите в морето и за замърсяването на морето. Знам, че е въпрос към Нона Караджова, но така и така сте тук?

Лиляна Павлова: Трябва да кажем и първо да започнем с плажовете. Основните плажове, където има много летовници, където е концентрацията на почивните, на местата за почивка там имаме и концесионери, и наематели. Те съгласно закона и изискванията подготвиха своите плажни участъци за сезона и там има пълна готовност. Безспорно има и плажове, които останаха без наематели, концесионери, но това не е нещо ново и това не трябва да ни притеснява. Нормално е плажовете особено на Северното Черноморие, Дуранкулак, в този регион, те не са толкова атрактивни, няма толкова много туристи, а плажната ивица е дълга. Нормално е да няма желаещи, защото пък на сто метра трябва да имаш и спасител и тоалетна и съблекалня и всичко това, за да може на един плаж от четири-пет километра да отговориш. Нали се сещате, каква е инвестицията, а всъщност няма толкова много туристи.

Водещ: Не трябва ли да облекчите тогава условията, за такива плажове?

Лиляна Павлова: Условията обаче са свързани с безопасността. Именно затова тези плажове се поставя на тях табели, че не са охраняеми. Аз смятам, че има и все още много хора, които искат да отидат на по-диви места. Плажове без чадъри, без шезлонги, без спасители, без музика и заведения.

Водещ: Стига да са сигурни и обезопасени.

Лиляна Павлова: Важното е да са обезопасени. Областните управители са тези, които имат ангажимент, да ги обезопасят от гледна точка на това да се каже, че те са неохраняеми и все пак да бъдат почистени. Това е много важно.

Водещ: Кажете ми за прословутите тръби и за тези пречиствателни станции, всички се оплакват. Четох изследване наскоро, че участъкът в нашата част е едно от най-мръсните морета в европейските курорти?

Лиляна Павлова:Аз пак казвам, нека специалистите да измерят и да кажат, какви са данните. С данните, с които аз разполагам ако почнем от север на юг започвайки от Варна. Във Варна има съществуваща тръба за дълбоко морско заустване, която е изключително важно.

Водещ: Проверихте ли след земетресението, всичко наред ли е?

Лиляна Павлова: Ние проверяваме цяла зима, защото трябва да сме сигурни, за да съм уверена, че в сезона нещата ще бъдат под контрол. Водолази се спускаха няколко пъти. Едното беше след зимата, за да се види, какво е състоянието. След което сега преди сезона и след земетресенията. Имам увереността и докладите на тези водолази, че тръбата е в добро състояние, няма пробойни и за лятото, за сезона няма да имаме проблемите, които имаше, знаете преди години, в региона на Варна. Така, че се надявам, че това лято във Варна водата ще е по-чиста. Вървейки надолу – Равда. Равда, вие знаете, в последните дни имаше проблеми, имаше авария, заради която в морето буквално се изливаха.

Водещ: Тонове нечистотии, така е?

Лиляна Павлова: Да, така е. Тази авария беше овладяна. В резултат на това вече това е преустановено. За много голямо съжаление общината не успя да обяви максимално рано. Така, както беше нашето очакване, в началото на зимата търг, за да се избере изпълнител, за да може да се направо дълбоко морско заустване.

Водещ: Защо Равда да не може да обяви търг, при положение, че за тях е два пъти по-важно това да бъде оправено?

Лиляна Павлова: Там всъщност водеща трябва да е община Несебър. Забавиха се, бих казала по бюрократични причини. Безспорно те кандидатстваха по линия на Министерство на околната среда. Получиха финансиране, разменят се тръжни документи, разрешения за строеж, на някак си много бавно се случват нещата. За това лято те няма да имат дълбоко морско заустване. Тепърва ще се прави търг, но важното е все пак те да се мобилизират, да проведат търг, да изберат изпълнител, той да работи и другото лято в Равда да има дълбоко морско заустване.

Водещ: В Созопол?

Лиляна Павлова: Ситуацията в Созопол е още по-сложна. Там не само, че няма дълбоко морско заустване, но там няма дори и колектори, дори теоретично да се построи, които да доведат водата. Това е по-лошото. Това, което вие знаете, с мое разпореждане във В и К – Бургас, което е държавното В и К и се управлява от министерството, направихме временно решение на проблема. В и К с водолази поставиха временно тръба пристанището в Созопол. Така, че да може на плажа в Созопол да нямаме нечисти води.

Водещ: Добре, очакваме това да се развие. Един последен въпрос, Вие сте най-одобряваният министър в кабинета след вицепремиера Цветанов. Според Вас на какво се дължи този скок в рейтинга Ви, това е последното изследване?

Лиляна Павлова: Безспорно хората се тези, които ще оценят нашата работа. Аз смятам, че ние екипът, Министерски съвет, министрите работим, за да постигаме резултати. Резултатите в министерството са видими. Работим и по санирането и по голяма част от инфраструктурата. В подкрепа, разбира се и на регионите, които имат проблеми след наводнения и бедствия. Вярвам, че хората оценяват усилията да работим в екип и да постигаме резултати.

Водещ: Имам още един въпрос и с него да завършим. Чавдар Спасов пита: госпожо Павлова, нищо не се говори за санирането на сградите паметници на културата. Там трябва специална програма, положението е тежко. Наистина любопитен въпрос, какво става за паметниците на културата? Прословути къщи, запазени исторически сгради, те могат ли да бъдат?
Лиляна Павлова: Разбира се, паметниците на културата също са сгради, които трябва да бъдат не само конструктивно укрепвани, което е много важна част.
Водещ: А санирани?
Лиляна Павлова: Но не и санирани. Те не могат да бъдат санирани външно.
Водещ: Разбира се.
Лиляна Павлова: Все пак, това е паметник на културата. Съгласно Закона за паметниците на културата проект, който може да получи финансиране трябва да е съгласуван с тях, а именно те да кажат по каква технология определената сграда може да бъде санирана, укрепена, включително да се направи изолация.
Водещ: Могат да кандидатстват?
Лиляна Павлова: Това се прави с вътрешна изолация и с по-различна и по-скъпа технология.
Водещ: Но могат?
Лиляна Павлова: Да, биха могли.
Водещ: Това е добра новина.
Лиляна Павлова: Стига да получат съгласуване.
Водещ: Добра новина. Знам за каузата ви за домове за деца. Ще оставим този въпрос за друг път, защото времето ни свършва. Няма да може да поговорим. От 1 юли, пак да кажем, граждани могат да кандидатстват с проекти за саниране. 63 милиона е сумата, абсолютно всеки отговаря на изискванията стига да си подаде документите, нали така?
Лиляна Павлова: Който отговаря на изискванията на 1 юли може да си подаде документите и започваме процесът.
Водещ: Благодаря Ви за това участие.