Интервю на зам.-министър Деница Николова за в. "Строител"

Зам.-министър Николова, в началото на 2021 г. сме. Каква е равносметката Ви за отминалата година? Успешна ли бе тя за Вас и за какво не стигна времето?

Отминалата 2020 г. беше и трудна, и тежка. COVID-19 създаде предизвикателства в глобален мащаб, които доведоха до скъсване на вериги за доставки, част от тях изцяло бяха спрени за определен период, появи се силно затруднение за мобилността на хора, стоки и капитали – основните фундаменти, върху които се гради развитието на целия ЕС. В тази изключително несигурна и неясна среда изпитанията за управлението на всички държави, в частност управлението на европейски средства, бяха не просто много и не просто трудни и сериозни. Изпитанията пред нас определиха и влагането на свръхчовешки усилия да запазим постигнатото и намерим посоката и пътя напред. Така че в контекста на пандемичната криза, започнала през март, и на нас ни се наложи да се променим изключително бързо, да се адаптираме и започнем да виждаме изпълнението на програмите и проектите по нов начин. Въпреки тази сложна обстановка реагираме с изключителна гъвкавост в решаването на затруднения на бенефициентите ни. Проявяваме това разбиране, защото знаем, че и за тях ситуацията е нова и непредвидима.

С удовлетворение и не без известна гордост мога да отбележа, че бяхме сред първите структури, които успяха в рамките на дни да се адаптират към работа в дигитална среда и да продължим осигуряването на непрекъснат процес на работа. А това в средата на държавната администрация си е сериозно постижение и се надявам всички наши бенефициенти и партньори да са го оценили. Променихме процедури, правила, въведохме максимална гъвкавост за бенефициентите, така че да продължат дейността си въпреки кризата. Създадохме условия за работа, които позволяват при извънредната ситуация да се реагира своевременно и съобразно конкретното предложение на бенефициента, конкретния проект и фазата на изпълнението му. Същевременно не спряхме дори за ден плащанията към изпълнители. Продължаваме и към днешна дата да оптимизираме процеси и да създаваме условия за скъсяване на сроковете за разплащания към нашите бенефициенти.

В контекста на времевата рамка на изпълнение на финансираните от ЕС програми продължихме да влагаме максимални усилия в посока постигане на заложените цели чрез договаряне на нови проекти, тяхното изпълнение и отчитане към ЕК. В управление на МРРБ са ОП „Региони в растеж“ и още 12 програми по линия на трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество. По всяка от тях имаме значим напредък както в договорените ресурси, така и в разплатените и възстановени средства от ЕК. Например по ОПРР отчитаме към края на 2020 г. 97% договорен ресурс, от тях 62% разплатени и 43% усвоени средства. Договорихме изключително важни проекти за борба с пандемията (40 млн. лв. за Министерството на здравеопазването), пътна безопасност (над 2,1 млн. лв.), изграждане на HEMS система и доставка на въздушни линейки – 20 млн. лв., спортно оборудване в училищата – 2,5 млн. лв. По линия на трансграничното сътрудничество всички програми отчитат степен на договаряне над 90% и съответно разплащания между 50 - 60%.

През изминалата 2020 г. съществена част от работата ни беше свързана с подготовката за изпълнение на новия програмен период 2021 – 2027 г., но отразявайки новонастъпилите промени в източници на финансиране и разполагаеми средства, отразяващи новите предизвикателства пред държавите членки. Наложи се в голяма степен много бързо да адаптираме компетенциите си, като насочим усилия за постигане на синергия между всички възможности за целите на изпълнение на регионалната политика. Защото през период 2021 – 2027 г. по линия на европейското финансиране в компетенциите на МРРБ ще бъде управлението и изпълнението на Програмата за развитие на регионите и средствата, предоставени по Фонда за справедлив преход (т.нар. Зелена сделка); средствата, предоставени по линия на 12-те програми, до които имаме достъп по линия на трансгранично и транснационално сътрудничество; средствата по стълба за енергийна ефективност в публични, жилищни и индустриални сгради, предоставени от Механизма за възстановяване и устойчивост; средствата за изпълнение на водната реформа по линия на финансиране от програма „Околна среда“; средствата за транспортна свързаност по протежение на TEN-T мрежата, предоставени от програма „Транспорт и транспортна свързаност“. Говорим общо за над 10 млрд. лв., които ще бъдат вложени в изпълнение на регионалната политика на страната за подобряване качеството и стандарта на живот. В този смисъл, както се досещате, задачата ни е с много висока сложност, тъй като източниците на финансиране са различни, всеки е с различни правила за управление, изпълнение, начин на работа и стратегическа цел. Но предизвикателството е градивно, когато знаем, че от нас зависи да подобрим живота на хората и да дадем нови възможности на децата ни.

Коя от постигнатите цели Ви носи най-голямо удовлетворение?

В годините ми, посветени на управление на средства от ЕС, а те са вече над 15, безспорно виждам надграждането в мащабите на мислене на управленско и политическо ниво, промяната на нагласите на хората, търсенето на по-тясната взаимовръзка с потребностите на индивидуалния човек, не само стремеж, но и удовлетворяване на хоризонталните и базисни нужди общо в определени сектори. Безспорно в процеса на надграждане в мисленето, а и предвид натрупания опит, се появи нуждата от това да потърсим начин за комбиниране на средствата от различните програми и да ги насочим концентрирано в дадена територия, като дадем възможност именно местните общности и регионалните власти да намерят най-важните потребности на хората, които да бъдат удовлетворени в цялост с помощта на средствата, с които разполагаме. Това е и един от начините за намаляване на дисбалансите между регионите, тъй като хоризонталните мерки не са панацея и не могат да са еднакво валидни и важни навсякъде.

В този смисъл и в рамките на мандата ми, който вече изтича, считам, че една от най-важните и значими цели, които си бях заложила и към момента мога с удовлетворение да кажа в немалка степен е „постигната“, е оформянето на нов регионален модел за провеждане на по-фокусирана регионална политика. От една страна, той определя възможността хората да могат да изразят своето мнение за всяка предвиждана инвестиция и да им дадем възможност да генерират проектни идеи на принципа „отдолу-нагоре“. От друга - той създава условията регионалните власти да имат своята тежест във вземането на решения при избора на една инвестиция пред друга, като отчитат комплексно коя от тях ще има по-значим ефект и принос за развитието на икономиката в дадената територия и за повишаване на стандарта на живот на хората. Не на последно място – моделът дава своята заявка за дългосрочно прилагане и постигане на плавен преход към децентрализиран подход на управление на средства от ЕС. Разбира се, постигането на последното е в силна зависимост от необходимата устойчивост в провеждането на дългосрочни политики, каквато е регионалната, и от осигурената политическа воля и ангажираност към такъв процес. В този смисъл считам, че приемствеността и най-вече стабилността при бъдещото ново управление на страната ни ще са изключително важни.

В края сме на програмния период 2014 - 2020 г., Вие вече споменахте някои цифри, но бихте ли обобщили какъв е напредъкът по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020“? Колко проекта са сертифицирани и разплатени? Има ли рискове по програмата и нужно ли е работата по някои от проектите да бъде ускорена?

 При изпълнението на „ОПРР 2014 - 2020” не се наблюдава забавяне. От една страна, УО на ОПРР работи на максимален капацитет, а от друга, бяха предприети подходящи мерки по отношение на работата на бенефициентите и изпълнението на договорите.

Към края на 2020 г. проектите, които са приключили и е извършено окончателно плащане към бенефициентите, са 375 с изплатени средства над 842 млн. лв., а тези в процес на изпълнение са общо 350.

Проектите по „ОПРР 2014 – 2020” се изпълняват съгласно заложения план, като основно забавяне се наблюдава на етапа на провеждане на обществени поръчки. Закъснение се наблюдава при някои проекти, при които обектът на интервенция е недвижима културна ценност и има необходимост от допълнителен съгласувателен и разрешителен режим. Бенефициентите по програмата понякога срещат затруднения при изпълнението на проекти, в които са включени голям брой обекти. В някои случаи се констатира, че продължителността на процедурата за въвеждане на обектите в експлоатация надвишава заложената, но се предприемат подходящи мерки за преодоляване на забавянето и успешното приключване на проектите.

Не малко предизвикателство е изпълнението на проекти с комбинирана подкрепа, където има взаимодействие между безвъзмездни и кредитни средства. Ако към настоящия момент виждаме определени рискове, то те са свързани именно с това - дали до края на програмния период фондовете с делегирани отговорности за управление на кредитен ресурс, осигурен от ОПРР, ще могат да го вложат в проекти. Текущо проследяваме и спестените средства след приключване на договори и след наложени финансови корекции, защото това също има важно значение за целите на успешното приключване на програмата.

Към 31.12.2020 г. по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020“ има сключени общо 725 договора за предоставяне на БФП на обща стойност 2,933 млрд. лв. (97%) от бюджета на програмата.

Споделете с нас успешни практики в изпълнението на ОПРР в условията на пандемия?

По време на извънредното положение екипът на УО на „ОПРР 2014 – 2020” успя много бързо да премине на пълен и частичен дистанционен режим на работа, като продължи да изпълнява задълженията си отговорно, така както работим и в нормални условия. Безспорно бих определила като успешна и ползотворна екипна работа в условията на пандемия мобилизирания ресурс от над 40 млн. лв., който насочихме към здравната система за справяне с възникналата криза с разпространението на COVID-19. За целта беше извършена много бърза промяна на ОП „Региони в растеж”, което допринесе за своевременната реакция за справяне с COVID-19 на национално ниво.

В рамките на извънредното положение през март бяха обявени 4 нови процедури за безвъзмездна финансова помощ (БФП) с общ бюджет от 65 млн. лв. По процедурата „Борба с COVID-19” е предвидено купуването на 317 апарата за белодробна вентилация, 177 000 теста, лабораторни консумативи, както и доставка на защитно облекло, лични предпазни средства, маски и др. продукти и услуги.

В условията на пандемия бяха проведени дистанционно заседания на Комитета за наблюдение, Тематичната работна група на „ОПРР 2021 – 2027” и голямото предизвикателство, което стоеше пред УО на ОПРР - Годишното информационно събитие (ГИС) на ОПРР. „Как се променя България с инвестициите по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020“ - това беше темата на виртуалното ГИС на „ОПРР 2014 – 2020” за 2020 г., което се излъчи в YouTube канала на програмата. В него бяха представени успешни проекти, финансирани от ОПРР, за модернизиране на градската среда, градския транспорт, обновена пътна инфраструктура, модернизирана здравна, социална, икономическа и културна инфраструктура, както и инвестициите за развитие на туризма. В проведеното иновативно и различно събитие се включиха с видео обръщения представители на ЕК, различни институции, бенефициенти по ОПРР. ГИС продължава да достига до хората, като гледанията се увеличават с всеки изминал ден.

Извънредното положение на територията на страната направи невъзможно за голяма част от хората да посещават работното си място. Управляващият орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020” взе решение за дистанционно провеждане и на всички обучения както на бенефициентите, свързани с новообявени процедури, така и на служителите на УО.

Какво предстои пред ОПРР през 2021 г.? Има ли все още средства, които са достъпни за кандидатстване?

Съгласно одобрената ИГРП за 2021 г. по оперативната програма до края на февруари 39-те общини за градовете от 1-во до 3-то ниво, които са конкретни бенефициенти по процедура „Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014 - 2020“ по Приоритетна ос 1, могат да подават проектни предложения за инвестиции в културна инфраструктура.

Продължаваме да осигуряваме подкрепа на мерки за подобряване на системата на здравеопазването за реакция и справяне с пандемията от COVID-19. Одобрихме нова Приоритетна ос 9 „Подкрепа за здравната система за справяне с кризи“, като в рамките й ще бъде обявена процедура „Мерки за справяне с пандемията“ с конкретен бенефициент Министерството на здравеопазването. Предвидено е да бъде обявена през февруари 2021 г. с бюджет от 129 271 260 лв. Основна цел на процедурата е преодоляването на кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, като проектите, които ще се изпълняват, ще са ориентирани към мерки за осигуряване на живота и здравето на хората в условията на пандемия. Предвидените дейности са насочени към осигуряване на подкрепа за болничната мрежа чрез структуриране на сектори за лечение на коронавирус, купуване на медицинско и болнично оборудване за осигуряване на адекватно лечение, подкрепа за повишаване капацитета на центровете за трансфузионна хематология за диагностика на COVID-19 и развитие на електронното здравеопазване и внедряване на телемедицина.

В допълнение, през 2021 г. предстои да започне и реалното изпълнение на проектите за подобряване и развитие на туристически обекти с „национално“ и „световно“ значение, които се изпълняват с комбинирано финансиране – БФП и финансов инструмент по Приоритетна ос 6 „Регионален туризъм“. Одобрените дейности включват реставрация, консервация, опазване, популяризиране и развитие на културното наследство. Обектите, които са подкрепени, са Кремиковският манастир, мостът на Кольо Фичето, Перперикон, тракийската гробница и култов комплекс „Оструша“, античният комплекс „Източна порта на Филипопол“, Археологическият комплекс „Небет тепе”, етнографският музей „Етър” и др. Предоставената до момента подкрепа за туристически обекти е в общ размер на 82,5 млн. лв.

Кои ще бъдат основните приоритети на новата оперативна програма за периода 2021 - 2027? Кога можем да очакваме тя да започне официално? Какъв ще бъде бюджетът й?

Програмата за развитие на регионите се очаква да разполага с ресурс в размер на над 6,83 млрд. лв., от които над 3 млрд. лв. от Европейския фонд за регионално развитие, 2,3 млрд. лв. от Фонда за справедлив преход (ФСП) и 1,4 млрд. лв. национално съфинансиране. Тези средства са разпределени между три основни приоритета - за интегрирано градско развитие, за интегрирано териториално развитие на регионите за планиране на ниво 2 и приоритет за справедлив енергиен преход, към който са разпределени средствата от Фонда за справедлив преход. Предвиден е и приоритет за техническа помощ, за да се улесни и обезпечи прилагането на новия териториален подход, който е в основата на изпълнението на програмата и цели постигането на по-добър инвестиционен фокус, по-ефективни интервенции и засилен междусекторен диалог между различни заинтересовани страни. Интегрираният териториален подход означава тясна координация на различните публични политики на базата на местните специфики.

 Приоритетът за градско развитие е насочен към териториите на десетте големи градски общини в България (София, Пловдив, Русе, Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора, Велико Търново, Видин и Благоевград) и ще финансира интегрирани проекти с инфраструктурни мерки в изпълнение на Плановете за интегрирано развитие на общините. Териториите на останалите градски общини попадат в обхвата на приоритета за интегрирано териториално развитие на регионите за планиране на ниво 2, който ще финансира концепции за интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) в изпълнение на Интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите от ниво 2. Концепциите за ИТИ се състоят от взаимосвързани и допълващи се (интегрирани) проекти, насочени към територии с общи характеристики или потенциали за развитие, включващи най-подходящата комбинация от ресурси и мерки, които да бъдат използвани целенасочено за осъществяване на конкретна цел или приоритет. В зависимост от спецификата си проектите в концепциите могат да бъдат подкрепени както от новата ПРР, така и от останалите програми с европейско финансиране.

В рамките на тези два приоритета ще могат да бъдат финансирани инфраструктурни мерки в подкрепа на здравеопазването, социалните услуги, образованието, културата, туризма, спорта, пътищата, градския транспорт, енергийната ефективност, публичните пространства. Те заедно с приоритета за техническа помощ ще се финансират със средства от ЕФРР в размер на над 3,7 млрд. лв.

Отделно приоритетът за справедлив енергиен преход е с бюджет от 3,1 млрд. лв. и е насочен към териториите, най-силно засегнати от прехода към неутрална по отношение на климата икономика, защото зависят от изкопаеми горива или въглеродно интензивни процеси. Подкрепата ще бъде свързана с насърчаване на прехода към дейности с ниски нива на въглеродни емисии и устойчиви спрямо изменението на климата. Нейното предназначение ще бъде също така да се осигури защита на гражданите и работниците, които са най-уязвими спрямо прехода, като им се предоставят възможности за достъп до програми за преквалификация, работни места в нови икономически сектори или енергийно ефективни жилища.

Към момента усилено работим по подготовката на програмата и необходимите документи за изпълнението й, така че да осигурим максимално бърз старт веднага след одобрението й от страна на ЕК.

Какви ще бъдат възможностите за кандидатстване пред потенциалните бенефициенти?

В зависимост от това към коя територия са насочени мерките, за които се търси подпомагане, бенефициентите ще имат възможност да кандидатстват по съответния инвестиционен приоритет – за градско или за териториално развитие. Проектите за подкрепа ще минават през етап на предварителен подбор от съответните териториални органи – общините в десетте големи града за градския приоритет и регионалните съвети за развитие за териториалния приоритет. Водещ принцип на подкрепата е подходът „отдолу-нагоре“, при който се подпомагат проекти, инициирани от местните заинтересовани страни.

Основните заинтересовани страни при оформянето и генерирането на проектни идеи са, от една страна, общините, областните администрации, публичните власти и институции на регионално ниво, като от тях се очаква да проявят инициативност и предприемчивост и да бъдат двигатели при генерирането на идеи за ИТИ. От друга страна, заинтересованите страни не се ограничават само до публичните власти - инициатор на проектна идея би могъл да бъде всеки, който е готов да вложи усилия и ресурси в подготовката и изпълнението на интегриран проект или концепция за ИТИ, например икономически оператори, неправителствени организации, граждански инициативи, образователни и културни институции, представители на научната общност и др. Те трябва активно да търсят сътрудничество с публичните органи за превръщане на идеите им в реални концепции и проектни предложения.

Основна характеристика на интегрирания териториален подход е прилагането на принципа на партньорство: сътрудничество между различните заинтересовани страни и участници в социално-икономическия живот на конкретната територия/район. В тази връзка задължително изискване към концепциите за ИТИ в рамките на териториалния приоритет на ПРР е поет ангажимент по подготовката и изпълнението на проектите от страна на няколко различни организации или лица, например една или няколко различни общини, водени от общ проблем или обща цел, в сътрудничество с неправителствени организации, икономически субекти/оператори, учебни заведения или научни организации в зависимост от вида на дейностите и интервенциите, предвидени за изпълнение.

По отношение на проектите в рамките на приоритета за градско развитие възможностите за кандидатстване са няколко: заинтересованите страни могат да подават проектни идеи самостоятелно или в партньорство, като могат да си партнират заинтересовани страни от различни територии, включително от териториите на общините, подпомагани в рамките на териториалния приоритет.

Проектните идеи и концепциите за ИТИ, одобрени от съответните териториални органи, се оформят в конкретни проектни предложения и се подават за финална оценка към Управляващия орган на ОПРР или към управляващите органи на други програми, когато се касае за някои проекти в рамките на концепция за ИТИ, чието финансиране се осигурява от друга програма.

С цел да се осигури максимална прозрачност в процеса на програмиране и да се улеснят и мотивират потенциалните бенефициенти и заинтересовани страни своевременно да стартират създаването на партньорства и да генерират нови идеи за интегрирани проекти, УО на ОПРР е публикувал съответно Общи указания за подготовка на проекти за подкрепа на интегрираното териториално развитие на регионите за планиране от ниво 2 със средства от европейските фондове за периода 2021 - 2027 г. (http://www.bgregio.eu/media/Programirane/2021-2027/03.11.20-Guidance%20for_integrated_projects_territorial%20priority.pdf), както и Общи указания за подготовка на инвестиции за градско развитие за периода 2021 - 2027 г. (http://www.bgregio.eu/media/Programirane/2021-2027/29.10.20-Guidance%20for%20urban%20development_2021-2027%20201028.pdf).

Тъй като осигуряването на публичност и информация за заинтересованите страни е от изключителна важност, вече има издаден и Процедурен наръчник за провеждане на мерките за информация и комуникация, медиация и обществени консултации на Регионалните съвети за развитие при запознаването на общността с интегрирания териториален подход за програмен период 2021 - 2027 г. (http://www.bgregio.eu/programirane-i-otsenka/proektite-na-regionalni-shemi-za-prostranstveno-razvitie-sa-publikuvani-za-obshtestveno-obsazhdane.aspx).

Всички заинтересовани страни могат да задават своите въпроси във връзка с новия интегриран териториален подход онлайн на адрес https://www.eufunds.bg/bg/oprd/accordion/894.

На какъв етап са програмите за трансгранично сътрудничество и какво развитие им предстои през 2021 г.?

Подготовката на новите програми за трансгранично сътрудничество навлезе в своя решителен етап. Знаете, че голямото предизвикателство при тях е, че те трябва да се разработят съвместно с държавите партньори. Със задоволство мога да кажа, че успяхме да си стиснем ръцете по всички приоритети. Нашите съседи проявиха разбиране, че общата ни граница предполага заедно да решаваме проблемите си, и затова всеки направи необходимите компромиси. Обединихме се около стратегически важни проекти, взехме предвид особеностите, нуждите и желанията на всеки от граничните региони. С Турция стратегическият ни проект е в борбата с нелегалната миграция, с Република Северна Македония ще отворим дългоочаквания граничен пункт „Клепало“, а със Сърбия ще повишаваме готовността и капацитета за справяне с природни бедствия. Сами виждате колко точно и индивидуално са преценени приоритетите. Не сме забравили и малкия и среден бизнес. В момента той е поставен на много изпитания и затова за него сме предвидили специална подкрепа и по трите програми. Уверена съм, че ще успеем да стимулираме малките фирми, като им покажем, че има на кого да разчитат. И тъй като желанието ни е да отговорим максимално адекватно на местните предизвикателства, друг акцент, който поставяме, са стратегиите за интегрирани инвестиции. Прилагайки подхода „отдолу-нагоре“, даваме свобода на местните общности да определят сами посоката си на развитие, а проектите, които ще финансираме, ще имат съществен принос за цялата територия.

Европейската комисия също ни оказва огромно съдействие, без което не бихме могли да се справим с редица казуси, с които се сблъскваме ежедневно. Разбира се, максимално се възползваме и от натрупания през годините опит и научените уроци. Затова съм убедена, че ако запазим този дух на сътрудничество и разбирателство, ще можем максимално бързо да изпратим програмите за одобрение и от Европейската комисия, като паралелно подготвяме първите покани за кандидатстване.

Няма да пропусна да кажа няколко думи и за настоящите програми със Сърбия, Турция и Република Северна Македония, по които България е и ще бъде Управляващ орган. По тях е договорен целият финансов ресурс и сме се фокусирали върху навременното и качествено изпълнение на инвестициите. Уверена съм, че съвместните ни усилия ще доведат до успешното финализиране на всички проекти и навременно постигане на заложените цели и резултати.

Какви ще са другите важни задачи пред Вас през 2021 г.?

Проектът на Регламент за създаване на Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС предвижда датата 30 април 2021 г. като краен срок за официално подаване на националните планове за възстановяване и устойчивост на държавите членки пред Европейската комисия. Националният план за възстановяване и устойчивост на Република България (НПВУ) към настоящия момент е в процес на предварителни консултации с Комисията по отношение на структуриране и мерки за изпълнение. Подготвя се нова версия, която следва да бъде изпратена към Комисията към края на януари за последващи преговори. Периодът на изпълнение на програмата за енергийна ефективност в сграден фонд, разработена от МРРБ и която е част от НПВУ, е 2021 - 2026 г. Съгласно финансовите изисквания на проекта на Регламент на ЕС за Механизма, първите две години ще са особено важни, тъй като 70% от прогнозните средства, съставляващи грантове, следва да бъдат договорени до края на 2022 г. Останалите 30% ще могат да се договарят до края на 2023 г.

Друга важна задача пред нас през 2021 г. е свързана със създаването на необходимите предпоставки за изпълнението на новия програмен период и по-конкретно инструмента интегрирани териториални инвестиции. Съществен момент е подсигуряването на достатъчно капацитет на регионално и местно ниво, както и на информация относно новите възможности пред потенциалните бенефициенти занапред. Това е дейност, която вече е стартирала, но през 2021 г. предстои да надградим, като планираме осъществяването на серия от обучителни и информационни дейности, насочени към заинтересованите страни на всички нива и широката общественост, в т.ч. регионални съвети за развитие, областни и общински администрации, областните информационни центрове, представители на бизнеса и неправителствения сектор, научни среди, местни общности и др.

Управляващият орган на програмата има значителна степен на готовност и по отношение на целия набор от необходими документи за изпълнение на новата програма - насоки, указания, правила за работа и др., като предстои тяхното окончателно финализиране и публикуване, както и текуща актуализация предвид динамиката на процесите на европейско и национално ниво.

Пред нас предстои една изключително динамична година. Не са маловажни и всички политически аспекти на промени, които ни предстоят. Защото това е ключово за развитието на страната ни и продължението на вече заложените амбициозни и високи цели. Чрез направените подготвителни стъпки своеобразно сме подкрепили всяко следващо политическо управление на страната, като в този смисъл е и удовлетворението ми от свършеното до настоящия момент и през настоящия мандат.

Как се промени България с инвестициите по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“?

По „ОПРР 2014 – 2020” са постигнати следните резултати, като в графиките са показани конкретните ефекти за районите в България:

✓ обновени са 154 образователни институции (94 училища, 49 детски градини и 9 университета) с капацитет 98 810 лица по проекти на стойност над 210 млн. лв.;

 ✓ обновени са 661 сгради по проекти за енергийна ефективност на стойност над 177 млн. лв., от които 443 жилищни сгради и 198 публични сгради, като е постигнато понижаване на годишното потребление на първична енергия от обществените сгради с 67 658 495,03 kWh/година, а 5834 домакинства са преминали в по-горен клас на енергопотребление;

✓ по проектите за градска среда на стойност над 189 млн. лв. са създадени или рехабилитирани 2 334 868 кв. м незастроени площи в градските райони, като населението, ползващо се от подобрената градска среда, е 2 185 039 лица;

✓ рехабилитирани са 232 социални жилища в градските райони по проекти на стойност над 9 млн. лв.;

✓ модернизирани са 4 обекта за социални услуги по проекти на стойност над 4 млн. лв., като населението, ползващо подобрени социални услуги, е 2678 лица;

✓ доставени са 280 съвременни санитарни превозни средства (линейки) на стойност почти 22,4 млн. лв.;

✓ подкрепени са 74 обекта на социалната инфраструктура в процеса на деинституционализация с капацитет 4569 лица по проекти на стойност над 17 млн. лв.;

✓ реконструирани или модернизирани са над 440 км пътища.

Съгласно Оценката на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите, съфинансирани със средства от ЕС (по метода ­СИБИЛА), към средата на 2020 г. се наблюдават непосредствени преки ефекти от „ОПРР 2014 - 2020” върху частните инвестиции (увеличение с 1,2%) и външната търговия, свързани с реализация на инвестиционните намерения, които са характерни за програмите, ангажирани основно с изграждане на инфраструктурни обекти. По отношение на бъдещото усвояване на програмата в краткосрочен и в средносрочен план се очаква в резултат на увеличената строителна дейност да бъде наблюдавано временно увеличение на икономическия растеж в сравнение със сценария без инвестиции в тази област, като към средата на 2020 г. то се равнява на 0,5%. По линия както на преки, така и на косвени въздействия се очаква това да доведе до ръст на частните инвестиции и по-висока заетост (увеличаване на заетостта с 0,5%), както и съответно до временно намаляване на безработицата (намаляване с 0,2 п.п.).