Министър Андрей Цеков в интервю за в. „Строител“: Предстои много работа за строителния бранш

Министър Цеков, благодаря, че имаме възможността да направим това интервю за в. „Строител“ в навечерието на Димитровден. Как според Вас браншът посреща празника си? Каква е актуалната ситуация?

По традиция Димитровден се посреща тържествено от бранша, с добро настроение и винаги с надежда. Равносметката за настоящия празник според мен е, че браншът постепенно започва да излиза от застоя, който започна още по време на COVID-19 кризата, премина през редица изпитания, свързани с висока инфлация, с политическа нестабилност, с несигурност. Фактът, че най-после България има редовно правителство, че се успокоиха инфлационните процеси в последното деветмесечие, че имаме относително ясна инвестиционна програма за следващите години, е повод за надежда за бранша. Браншът винаги се е радвал, когато трудностите са свързани с работа, а не с липса на работа. Мога да кажа на строителите, че от страна на правителството работа ще има.

В началото на октомври ръководството на КСБ проведе среща с министърпредседателя акад. Николай Денков. На нея стана ясно, че премиерът очаква конкретни предложения за улесняване на индексирането на цените по договорите за строителството, изготвени съвместно от КСБ и МРРБ, и се ангажира с промяната на методиката за индексиране. Камарата изпрати становище по проектопромените, които са обявени за обществено обсъждане. Каква е Вашата позиция?

Методиката за индексация се роди изключително трудно. Отне повече от година, докато тя се превърне в нормативен акт. За съжаление се превърна в един лошо написан акт по време на служебното правителство. Това е категоричното ми мнение. Позитивът от него е, че отвори вратата за компенсации за строителите вследствие на инфлационните процеси. Но я отвори по един, бих казал, най-малкото спорен и проблематичен начин. Има редица неясноти и некоректно разписани текстове, които дават възможност за неправилното прилагане на Методиката и респективно дори за злоупотреби с правото на индексация. Какво имам предвид? Методиката, съчетана със законовия текст, приет от 47-ото Народно събрание, не дава възможност за индексация на проекти, които са вече изпълнени, и то в период, в който е имало инфлация. Това е една несправедливост, която следва да бъде коригирана. А това може да стане не чрез изменение на Методиката, а само чрез изменение на закона. Вторият проблем, който Методиката създаде, е, че не определи ясен механизъм и времеви периоди, в които се констатира инфлацията, при които се сертифицира необходимата индексация. Това доведе до превратното й прилагане, задържането умишлено на сертификати, за да може да бъде получена по-голяма индексация при увеличаване на инфлационния индекс. Съзнавайки тези проблеми, МРРБ предложи изменения в Методиката, които целят първо да внесат абсолютно кристална яснота относно това кои СМР подлежат на индексация и това са тези, които са изпълнени след реалното настъпване на инфлацията – тоест след средата на 2021 г., както беше първоначално избран подходът. От там насетне измененията в Методиката предвиждат независимо кой е възложителят и какъв е редът за актуване, разписан в съответния договор, за всяко тримесечие да се съставят междинни отчети, в които страните в инвестиционния процес – строител, възложител, надзор, да удостоверяват количеството и стойността на изпълнените работи в съответното тримесечие. Идеята на тези междинни отчети е, когато НСИ публикува индекса за тримесечие, да няма никакъв спор между страните колко работа е била изпълнена. След това лесно може да бъде приложена Методиката и да бъде начислена и актувана съответната индексация. Запознат съм с предложенията, които КСБ има относно необходимите промени в Методиката. Открит съм да ги обсъдим. Някои от тях са резонни, а по други бихме могли да поспорим. В крайна сметка смятам, че трябва да изчакаме да изтече срокът за обществено обсъждане, за да можем да получим абсолютно всички становища, и тогава веднага ще организираме среща със заинтересованите страни, така че да финализираме текста на Методиката и ние да внесем час по-скоро проект на Постановление в Министерски съвет за нейното изменение. Паралелно с това съзнавам законодателните несъвършенства на чл. 117а на Закона за обществените поръчки (ЗОП), който в настоящия си вид представлява пречка за индексиране на договорите и на стойностите на актуваните работи по обекти, които вече са приети от възложителя и са в експлоатация. Защото по този начин практически се дава възможност един недобросъвестен изпълнител, който е забавил изпълнението на обекта, да получи индексация. Докато добросъвестният, който вече е изпълнил строителството, да не може да се възползва от индексацията. Това до момента е практиката на Управляващите органи на оперативните програми. Затова смятам, че тук трябва изменение. Тъй като въпросното изменение не можа да мине в хода на второто гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, възнамерявам да предложа това изменение като част от Закона за бюджета, в преходните и заключителни разпоредби на Закона. Надявам се в средата на ноември 2023 г., когато се гледа Законът за бюджета за 2024 г., това изменение да бъде гласувано.

От кога ще могат да се прилагат промените, включително и частта за вече приключените договори?

И двете законодателни инициативи ще се случат през ноември т.г. Веднага щом влязат в сила, ще могат да се прилагат, което включва периода и през настоящата година. В момента, в който станат нормативни актове, ще могат да се изпълняват. Това включва и промяната относно приключените договори. Ако бъде приета. Не мога да обещая, че депутатите в Народното събрание ще приемат предложението. Мога да поема ангажимент, че по тази тематика ще изговорим нещата с всички парламентарни групи, и мисля, че там ще надделее справедливостта.

 Вие казахте, че в становището на Камарата има неща, които са резонни, и такива, по които може да се поспори. Кои са безспорните?

От това, с което се запознах, видях, че Камарата предлага един по-облекчен режим по реда, по който да бъдат съставени междинните отчети. Логично е да бъдат под формата на протокол-декларация. Аз смятам това за удачно. Има нюанси, които трябва да изговорим, свързани с това кой е началният момент – тогава, когато една оферта е подадена към един момент, а след това е препотвърдена в един значително по-късен етап. Разбирам логиката да се прилага датата на първоначалната оферта, но същевременно има и контрааргументи, че ако един изпълнител си потвърди офертата на един по-късен етап, примерно след 9 месеца, очевидно счита, че цената, която е предложил, е все още актуална. Готов съм да обсъдим това предложение и да намерим правилното решение. Последният въпрос, който бих казал, че е предмет за дискусия, е дали Методиката следва да се прилага тогава, когато изпълнението е забавено по вина на строителя. Моето категорично мнение е - и то следва от общия принцип на правото, че когато длъжникът е в забава, то той не може да ползва права, които са следствие от тази забава. Принципът е, че ако бе изпълнено точно, щеше да е получил индексация към момента на изпълнението. При условие че има забава по вина на изпълнителя, не би следвало да се очаква, че бюджетът ще трябва да го компенсира.

 Позицията на КСБ е, че когато има промени в нормативните документи, би очаквала да има разговор и среща, преди да бъде внесен окончателният вариант. Може ли да се ангажирате, че преди да се внесе финалният вариант на промените на Методиката, ще има среща с Вас?

В момента, в който изтече срокът на общественото обсъждане, за да бъдат получени всички становища, тогава ще проведем такава среща задължително. Това ще се случи, преди да бъде внесен окончателно проектът.

 На срещата с премиера стана ясно, че ще се търси възможност финансовите средства за индексацията да бъдат заложени в бюджета за 2024 г. Ще настоявате ли за това? Каква според Вас е необходимата сума?

Средствата, необходими за индексация на всички строителни договори, да бъдат заложени като една цифра в отделен ред в Закона за държавния бюджет е невъзможно. Отговорност на всеки един възложител и всяка една бюджетна организация е да си разчете тези средства и да ги включи в собствения си бюджет. Това следва да направи всеки един публичен възложител. МРРБ го е направило. Средствата, необходими за индексация на договорите, които ще се изпълняват през 2024 г., са заложени в бюджета на ведомството. Ние сме предвидили средства за индексация по всеки един договор. Те не са в отделно перо, не могат да бъдат в отделно перо. Те са сложени в програмата за придобиване на нови материални активи, там където става въпрос за строителство на нови пътища. Респективно друга част е в бюджетната програма за основни ремонти. Във ВиК проектите индексацията върви по съвършено различен начин. Там бенефициентите са търговски дружества и средствата изобщо не се залагат в бюджета, а се финансират през „Български ВиК холдинг“ EАД. Няма една цифра за индексация, която да я видим в бюджета на МРРБ. Тя е предвидена в капиталовата програма на министерството.

Но по тези проекти, които ще изпълнява МРРБ през 2024 г., има заложена индексация?

Предвидили сме индексация. Проектобюджетът на МРРБ за следващата година включва около 2,8 млрд. лв. за Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Една много значителна част, надвишаваща 1,5 млрд. лв., е за ново строителство, тъй като очакваме през следващата година да се работи активно по всичките основни магистрални участъци. Говоря за частта от Видин до Ботевград, където така или иначе и в момента върви работата по първия участък. Също така отсечката между Мездра и Ботевград, както и останалите 5 отсечки, които са между Макреш и Монтана. Имаме разработен план и за възобновяването на строителството на магистрала „Хемус“, където ще има възможност да се работи от началото на следващата година минимум по 4 участъка (1, 2, 3 и 9), а надявам се в хода на 2024 г. и по лотове 4, 5 и 6. По първите 3 лота строителството вече е започнало, но през последната една година или не е изпълнявано, или това се е случвало с много слаби темпове заради липсата на индексация. За лот 9 имаме готовност за издаване на разрешение за строеж. Там отчуждителните процедури вече са приключили. Паралелно с това през следващата година ще продължат дейностите по АМ „Европа“ в отсечката от София до Сливница, която трябва да бъде готова до края на 2024 г. Предстои в рамките на този месец или началото на следващия да издадем разрешение за строеж на магистралата от Русе до Бяла поне за един участък от нея. В началото на следващата година това ще се случи и за останалите отсечки, така че и там ще се отвори фронт за работа. По АМ „Струма“ трябва да се довършат през тази година лот 3.1 и 3.3, както и тунелът „Железница“, респективно свлачището. През годината ще се работи и по проектирането на последния лот 3.2. Заради това голяма част от бюджета е насочена към ново строителство, като са разчетени и достатъчно средства - в размер на 500-600 млн. лв., за основни ремонти. Традиционно са предвидени и пари за текущи ремонти и поддръжка на републиканската пътна мрежа. Във всичките тези бюджетни програми са предвидени средства за индексация.

КСБ има изразена позиция и по отношение на промените в ЗОП, касаещи ограничаването на застраховките като форма на гаранция за добро изпълнение по договорите за строителство, която при приемането на промените в ЗОП не беше взета под внимание. Промяна, която ще засегне най-вече малките и средните фирми. Вашето мнение – трябва ли този текст да бъде преразгледан?

Моето мнение е, че това засяга преди всичко големите фирми, а не малките. Застраховката е национално решение и с измененията в ЗОП тя бе елиминирана като форма на гаранция. Аз не считам, че оптималното решение е тя да бъде изобщо премахната. По-скоро считам, че трябва да бъде допустима до определени размери. Тогава тя може да работи в полза на малките компании основно. Истината е, че застраховката е изключително слабо ликвидно средство за възстановяване на аванси. Особено когато става въпрос за аванси в огромни размери. След около три месеца например ще изтече една част от застрахователната полица, обезпечаваща аванси, получени от държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД, които възлизат на около 500 млн. лв. Мислите ли, че застрахователната компания при претенция за изплащане на 500 млн. лв. аванс би могла да ги плати при нивата на капиталова адекватност, които имат доста застрахователни дружества. Според мен тук съществува изключителна опасност да не бъдат удовлетворени такива претенции. Поради тази причина държавата и публичните възложители търсят по-ликвидни средства на обезпечаване. Това обаче не означава, че ние не трябва да се погрижим за заварените положения. В Закона за обществените поръчки няма разпоредба, която третира заварените положения. Към момента издадените застраховки като форма на обезпечение по ЗОП в България надвишават 5 млрд. лв. по вече сключени договори. Според мен директното елиминиране на застраховката ще постави тези договори под огромен риск да не могат да бъдат представени адекватни обезпечения. На банковия сектор ще му трябва време да реагира. На частния строителен сектор ще му трябва също време да се настрои към един нов режим, за да подсигури нужните обезпечения, които ще поискат банките. Това ще постави под риск въпросните договори. Поради тази причина съм поставил въпроса пред парламентарно представените партии в Народното събрание, че е необходимо допълнение в Закона за обществените поръчки (чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета), с което да бъде предвиден режим относно заварените положения, който да позволи вече започнати обществени поръчки и сключени договори да бъдат довършени по стария ред с представяне на застраховки. Същевременно по отношение на малките и средни компании смятам, че е добре в същата законодателна инициатива, която може да влезе в Закона за бюджета, да направим предложение, с което да бъде преосмислен подходът и да се даде възможност за допустимост на застраховките като форма на гаранция до определена сума.

Каква сума обмисляте?

Това трябва да бъде обсъдено, преди да бъде предложено. Необходимо е да бъде изговорена темата както със строителния бранш, така и с парламентарно представените партии, за да бъде сумата разумна и да играе ролята на достатъчно ликвидно обезпечение, което да съответства на капиталовата адекватност на застрахователните компании в страната.

Въвеждането на договорите по FIDIC ще реши ли голяма част от проблемите, които съществуват в момента в строително-инвестиционния процес, като например разпределението на отговорностите и правата между възложител и изпълнител? Също въпросът с индексацията, не е ли ясно разписан механизмът в тях? Налагат ли се законодателни промени за въвеждането на тези договори?

Прилагането на договорите по FIDIC не изисква абсолютно никаква законодателна интервенция. И сега възложителите имат свобода да избират формата на договора, който ще използват. Винаги съм бил привърженик да има стандартизирани договорни условия. Законът ни дава такава възможност – с акт на министъра на финансите да се утвърждават стандартизирани договори за авторски надзор и за строителство. Разбира се, много е трудно да се разпишат специфични условия към общите условия на договорите по FIDIC, които са еднакво приложими за различните типове обекти. Заради това най-вероятно подходът и може би и най-бързият начин би бил да се утвърдят общите условия на FIDIC като стандартен договор за строителство и да се даде възможност след това на възложителите да разписват специфични условия. Това може да стане. Аз лично бих подкрепил подобна идея. Договорите по FIDIC съдържат клауза за индексация, която според мен е добра. Не съм сигурен, че строителният бранш ще я припознае, защото тя касае само ограничен кръг строителни материали. Дава се възможност на страните при специфичните условия и приложенията на офертата да идентифицират кои са строителните материали с най-голяма тежест за съответния строеж и след това се прилага въпросната формула, но тя се прилага само когато инфлацията надвишава определен процент. Той е обикновено над 10% при договорите по FIDIC. Ако браншът държи на тази индексационна клауза, ще го подкрепя.

Какъв е размерът на средствата, с които МРРБ ще разполага до края на годината, и за какво ще бъдат използвани те?

Съгласно Закона за държавния бюджет за 2023 г. МРРБ разполага ориентировъчно с около 2,8 млрд. лв. Разбира се, това са средствата и за всички второстепенни разпоредители с бюджета. Различна е степента на изпълнение на бюджета в зависимост от бюджетните програми. Що се касае до финансирането на благоустройствени дейности, ВиК, общински пътища и улици, смятам, че ние ще си изпълним на 100% бюджета. В това число осигурихме всички необходими средства за довършване на проектите на общините, за които бе отпуснато частично финансиране от служебното правителство. Няма община, която да е усвоила вече предоставените средства, с която да не сме разписали допълнително споразумение и да не сме подсигурили останалите средства. Има рискови общини, такива които не са отчели никакво изпълнение по одобрените проекти вече повече от година. Разбира се, на тях не са предоставени останалите средства, тъй като те трябва да изразходват първоначалните. През ноември ще направим оценка за проектите в риск. Що се касае до инвестиционните програми на АПИ, по програмата за текущи ремонти бюджетът ще бъде усвоен, тъй като там не се изискват териториални устройствени процедури, не се изисква проектиране, така че програмата върви регулярно и средствата ще бъдат усвоени. Програмата за основни ремонти няма да бъде изпълнена поради простата причина, че през последните години не са възлагани основни ремонти. Има много малко проекти, които са от типа основни ремонти. Неусвоените средства се пренасочват по други програми. Една част се използва за финансирането на общинските проекти. Програмата за ново строителство очакваме да бъде изпълнена на не повече от 70%. Причините са доста и са разнородни. За една част от обектите все още няма напълно готови инвестиционни проекти или се е наложило препроектиране, което налага изменение на устройствени планове. Например служебното правителство взе решение изцяло да промени пътните връзки и кръстовища на участъка Мездра – Ботевград. В резултат на което се стигна до изработване на нови Подробни устройствени планове, което не позволява да бъде усвоен целият заделен ресурс за този участък до края на тази година. Подобни казуси има и на други обекти, например при АМ „Хемус“, където очевидно изпълнението не върви поради липсата на законодателно решение за индексация, което се надявам да се случи с комбинация от законодателни и административни мерки през ноември. При всички случаи ще остане известен излишък в бюджета на МРРБ, който обаче няма да бъде неоползотворен, тъй като има редица казуси, за които служебното правителство не е успяло да намери решение, включително задържани плащания на изпълнители по договори за текущ ремонт и поддръжка, и то за тези части, които бяха обявени за незаконни строежи. Тоест, където е изпълняван основен ремонт. Там е ясно, че първо трябва да бъде извършено узаконяване, и ние сме готови със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. През настоящата седмица ще бъде обявен за обществено обсъждане и това ще даде възможност след неговото приемане да вървим към разплащане на една част от задържаните суми. Казусът с основните ремонти, изпълнявани като текущи, има две страни. Има териториално-устройствена, която е свързана с изменения на ЗУТ, но има и облигационна. Облигационната предполага, че ако нещо е изпълнено и ако в хода на административната процедура бъде установено, че то отговаря на изискванията, трябва да бъде платено. Ние предвиждаме някаква част от средствата от бюджета да отидат за заплащане на това строителство. Разбира се, очакваме развитието на още няколко големи обществени поръчки за основни ремонти, които ако могат да приключат тази година с влязло в сила решение и сключени договори, може да се стигне и до заплащане на аванси, което ще облекчи бюджета за следващата година.

 Вие казахте, че ще бъдат внесени промени в ЗУТ, какво решение се предлага относно казуса с незаконните обекти?

Предвижда се режим, при който те да бъдат въведени в експлоатация. Относително облекчен режим, при който ще има срок, в него публичните възложители ще могат да подадат заявления до началника на ДНСК. След което ще трябва да бъде съставена необходимата документация, също в един облекчен вариант, без да се възпроизвеждат всички актове, които трябва да се извършват по време на строителството. След това с акт на ДНСК обектите ще могат да бъдат въведени в експлоатация. Имаме положително становище и разбиране върху проекта от страна на парламентарните групи, които подкрепят правителството, и мисля, че това е удачно решение, което очакваме да видим като закон през ноември.

 Това решение касае ли и АМ „Хемус“ и кога ще се отпуши строителството на магистралата?

 АМ „Хемус“ не е обвързана с въпросното решение. Там имаше констатирано незаконно строителство в участък 4 и то вече е премахнато. За АМ „Хемус“ проблемът е чисто правен и финансов. Той е свързан с възможността за индексация на договорите. Промените, за които говорим, ще дадат възможност да бъдат въведени в експлоатация и да бъдат съставени строителни книжа за обекти, които са правени като текущи ремонти, но всъщност са основни ремонти, и това са съоръжения по АМ „Тракия“ и по АМ „Хемус“. Става въпрос за тунели, както и за участъка между Чирпан и Стара Загора, който е изпълняван от държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД с участието на подизпълнители. Там ще бъдат издадени строителни книжа и ще можем да сме спокойни, че отговаря на изискванията. Разбира се, в хода на съставянето на съответните документи ще бъдат направени проверки. Започнахме вече проверки на гаранционните обекти. През септември това се случи на 18 пътни участъка, на 165 км, където бяха проверени 312 ядки.

Какво показаха тези проверки?

Показаха, че имаме проблем с начина, по който се строи. Това не е навсякъде. Най-много се радвам на тези участъци, където проверките констатираха пълно съответствие с проектните и с нормативните изисквания. От 18 обекта при половината нещата стоят точно така – работено е по всички правила и изисквания. За съжаление има обекти, в които - дали в локални части, или в по-големи участъци, а някъде и в цялото трасе - има сериозни разминавания между проектните изисквания и това, което е реално изпълнено. Това поставя под съмнение начина на функциониране на контролните механизми по време на строителството. Означава пропуски в работата на строителните надзори и на изпълнителите, както и на администрацията в лицето на контролните звена от АПИ. Хубавото е, че тези проверки ги направихме преди изтичането на гаранционните срокове. Уведомени са всички изпълнители и нямаме възражение относно гаранционния ангажимент за отстраняване на въпросните недостатъци. В някои случаи ще се наложи преасфалтиране на цели пътни участъци. Но по този начин трябва да функционира държавата – като упражнява текущ и последващ контрол. Когато има такъв, то той действа дисциплиниращо. Аз съм убеден, че когато контролът е неизбежен, тогава и качеството е гарантирано. Това е най-добрата превенция – контролът. Има ли срок, в който ще става узаконяването? Да, има разписани срокове. Те са разумни. При една добра инициатива от страна на възложителите в рамките на максимум година може да приключи целият процес. Този дълъг период е необходим, когато трябва да се направят сложни процедури като заснемане и екзекутив на изпълненото, за да има документна среда и паспортизация на изпълнението.

В началото на октомври заявихте, че изграждането на магистралите и скоростните пътища в страната ще ни даде възможност да се доближим икономически до голямото европейско семейство. В тази връзка на какъв етап е реализацията на големите инфраструктурни проекти – АМ „Хемус“, АМ „Европа“ и скоростния път Видин - Ботевград? Какво предстои?

Работи се в момента активно по пътя Видин – Ботевград в участъка от Видин до пътен възел „Макреш“ и от п.в. „Макреш“ до п.в. „Бяла“. При втория участък строителните работи са почти изпълнени и вероятно участъкът ще бъде въведен в експлоатация тази година. При отсечката от Мездра до Ботевград изпълнението се забави заради препроектирането на съоръжения от кръгови кръстовища в пътни възли на някои места. Поради тази причина там ще бъде напълно готова отсечката до края на 2024 г. Останалите участъци до Монтана трябва да бъдат приключени, съгласно договорите, до 2025 г. Възлаганията са по „ин хаус“ процедури и също има проблеми за разрешаване, срокът за изпълнение ще зависи от решението за третирането на въпросните „ин хаус“ договори. Надявам се да бъде намерено решение, за да може както там, така и на АМ „Хемус“ да започне активно строителство през следващия строителен сезон. Има голяма възможност лот 1 на магистрала „Хемус“ да бъде завършен догодина и да напреднат лот 2 и 3. Така ще имаме свързаност до пътя Плевен – Ловеч. По лот 4, 5 и 6 би могло да започне строителството, както и по лот 9. Ще издадем разрешенията за строеж и за пътя между Русе и Бяла. Както казах по-рано, АМ „Европа“ трябва да е готова до края на следващата година. Паралелно с това трябва да се придвижат и голяма част от липсващите, или т.нар. заспали проекти. Знаете, че за магистралата между Видин и Ботевград има един огромен пропуск, едно огромно бяло петно, става въпрос за отсечката между Монтана и Враца. Там няма и трасе. Имало е такова, което не е одобрено от Министерството на околната среда и водите. Трябва да се изготви ново. Такава поръчка ще бъде пусната през 2023 г. Същото важи и за магистрала „Черно море“, при която от години не може да бъде утвърдено трасе по екологични съображения основно. Надявам се да бъде преодоляно това препятствие през тази година или в началото на следващата. В програмата за проектиране стоят и доста важни проекти, като избора на трасе с пълна геология и ПУП на магистралата от Велико Търново към ГКПП „Маказа“. За участъка между Бяла и Велико Търново имаме също готовност да обявим обществена поръчка. Това е изключително важна част от магистралата. Ако започнем изпълнението й, ще бъде дадена възможност, когато АМ „Хемус“ стигне до Велико Търново, да може да бъде направена връзката към Русе. Предстои до края на тази година да обявим обществената поръчка за Софийския околовръстен път.

На какъв етап е изпълнението на ВиК обектите? Ще успеем ли да ги реализираме в рамките на програмния период?

Имаме много предизвикателства, свързани с ВиК сектора. Там приключва периодът на допустимост на разходите по ОП „Околна среда 2014-2020“. Огромна част от проектите са фазирани, което говори изключително лошо за планирането им. Програмата започна много късно. Договорите се възложиха масово през 2020 и 2021 г., а дори и през 2022 г. Това е периодът, в който реално програмата изтича. Всъщност ние ще отчетем частично изпълнение на „ОПОС 2014-2020“. Тъй като тя е с европейско финансиране, няма достатъчно средства, предоставени за индексация - те са в рамките на 15%, при това не на всеки договор. В момента анализираме всички реални суми, които са необходими за индексация, за да намерим начин те да бъдат предоставени от „Български ВиК холдинг“ АД. Същевременно са готови Регионалните прединвестиционни проучвания за следващия програмен период 2021-2027 г. Той вече е почти в средата. Следващата година най-вероятно ще започне възлагането на обществени поръчки по новата програма. Там бенефициентите са съвсем различни - ВиК оператори. Предстои ни и изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), където също вече имаме много малък срок, за да ги реализираме, така че предизвикателствата са ясни. Работа има, както казах вече. Смятам, че строителният бранш от гледна точка на публични инвестиции няма да има повод за оплакване. Напротив, ще трябва да се мобилизира.

Ще се наложи ли на страната ни да връща средства, в случай че не изпълним някои от ВиК проектите?

Не всички проекти са фазирани. Има проекти под риск, които ако не бъдат изпълнени до края на тази година, ще загубим останалата част от финансирането. Те са няколко. Провеждаме ежеседмично срещи с изпълнителите и бенефициентите, както и със строителните надзори. Опитваме се да минимализираме загубите от късното започване.

Какво се случва с проектите в рамките на НПВУ, за които МРРБ отговаря, и по-конкретно с програмата за енергийна ефективност на сградите?

Срокът за подаване на проектни предложения бе допреди няколко месеца. В момента оценките са почти готови. Класирането ще бъде обявено до средата на ноември. Подадените проекти надвишават 4 пъти ресурса, който никак не е малък, над 1,1 млрд. лв. Заявките са за над 3,9 млрд. лв. Това е по първия етап на процедурата, който е изцяло грантов. Следващият етап ще бъде със самоучастие, което е резонният подход за подобни програми, тъй като в крайна сметка целта е те да доведат до намалено потребление на енергия. С участието на ЕСКО операторите могат да бъдат разработени такива механизми, които да дадат възможност на гражданите да не влагат собствен капитал, а да инвестират капитала на ЕСКО компаниите, които да си върнат инвестициите чрез реализираните икономии за заплащане на електроенергия. Същевременно ние предвиждаме помощ за някои общини. Тя е свързана с 6 от тях, където има над 40 сгради, за които има сключени договори по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради още от 2015 г., но не са им били предоставени средства поради липсата на ресурс. Имаме готовност да осигурим ресурс за тях. Сградите в действителност са 52, но за част от тях са установени конструктивни проблеми, които докато не бъдат отстранени, не може да се предприемат мерки за енергийна ефективност. Там трябва да има друг тип интервенция, която е извън нашите правомощия. През ноември ще обявим за обсъждане и програмата за подпомагане на общините. Виждаме я като текуща програма на правителството, която да има ежегоден бюджет. Поели сме като ангажимент всяка година той да бъде не по-малко от 500 млн. лв., чрез които да се финансира общинска инфраструктура. Тези средства ще ги има за следващата година. Една част от въпросния Фонд за инфраструктурно подпомагане на общините ще бъде за проектиране, така че местните власти да могат да си изготвят проекти, с които да кандидатстват през следващата година.

Зимата е на прага. Гарантирано ли е зимното почистване в страната?

Да, осигурено е.

Кажете три приоритетни обекта през следващата година? Каква според Вас ще бъде 2024 г. за сектор „Строителство“?

От гледна точка на пътна инфраструктура основният приоритет са ни връзките север – юг. Поради тази причина на първо място слагам магистралата от Видин до Ботевград. На второ място е пътят от Русе до Велико Търново, респективно АМ „Хемус“ е връзката с коридорите ни запад – изток и поради тази причина я слагам на трето място. Ако трябва да добавя нещо, което е изключително важно, то това е възлагането на идейните проекти за модернизация на първокласните пътища и разширяването им в скоростни. Това е дългосрочна визия. Тъй като ако днес възложим въпросното проектиране, това ще означава, че 2026 г. вероятно ще имаме обезпечена инвестиционна програма за около 1300 км първокласна пътна мрежа, което изцяло променя икономиката на страната. Така че бих добавил проектирането на бъдещото строителство като не по-малък приоритет от посочените три. Очаквам 2024 г. да бъде напрегната от гледна точка на строителната работа. Мисля, че ще има достатъчно работа както по обектите по пътната инфраструктура, така и по ВиК проектите, особено със стартирането на новата оперативна програма и довършването на старата. Общините с осигуреното финансиране за довършване на вече стартиралите проекти, от една страна, и по новия фонд, от друга, също ще имат достатъчно капиталови инвестиции.

Вашите пожелания към бранша и всички читатели на в. „Строител“ по повод Димитровден?

На бранша пожелавам здраве на всички, заети в него. Той е ключов за икономиката и демографията ни. Пожелавам сила, тъй като предстоят важни за изпълнение проекти. Пожелавам им енергия, за да могат да ги изпълняват достатъчно бързо и качествено. Обектите са налице. Желая спорна работа на всички.