Министър Иван Шишков в интервю за в. „Труд“: Заедно с детската болница ще строим и Южната дъга

- Арх. Шишков, да започнем от случая „Баба Алино“. Казвате, че малко вероятно е да се издаде заповед за събаряне на незаконните сгради. Това означава ли, че ще бъдат узаконени?

- Не съм казал това. Извадиха някакви думи от контекста. Казах, че е малко вероятно много бързо да стане, защото една заповед обикновено се обжалва от страната, която се смята ощетена. Очакваме да бъде издадена заповед за събаряне. Това е ангажимент на кмета.

 - Той наистина ли е толкова невинен, колкото се опитва да се представи?

- Той със сигурност е много отговорен за случая. Много хора със сигурност са много виновни. Със сигурност има организация, която очевидно е ръководила този процес. Не мога да повярвам, че това е кметът, но той със сигурност е отговорен за случая. Този кмет от есента на 2023 г. е кмет на Варна. Строителството, което безспорно е незаконно, се развива през времето, докато той е кмет. Януари 2025 г. се прави допускане за ПУП - това фактически е очевиден опит за узаконяване на незаконното строителство. Защото това, което убягва на много хора в момента или не се коментира упорито, е фактът, че едно строителство, за да бъде законно, включително дори и да бъде търпимо, то трябва да отговаря на градоустройствени норми, т.. е. трябва да има ПУП. В момента правим анализ, знаете има проверка от органите на ДНСК в община Варна, където са издадени около 800 удостоверения за търпимост. Най-странното обаче е, че в много мака част от тях са сгради, които са в урегулирани поземлени имоти. Всичко останало, поне записът за тях е, че са в имоти само. Сега започваме да проверяваме и тази следа, защото може да се окаже в един момент, че се издават удостоверения за търпимост за сгради, които нямат градоустройствен статут. Всички знаят колко е сложно имотът да придобие градоустройствен статут, т. е. да може да се строи в него. Не знаем какви са мащабите на това градоустройствено извращение, защото начинът по който се прилага търпимостта във Варна, най-вероятно ще се окаже градоустройствено извращение.

 - Изясни ли се какво е участието на украинския посланик?

- Това няма как аз да го знам. Регионалното министерство има достатъчно ангажименти да обследва нещата от наша страна. Попълването в кадастралната карта също е елемент на служител на агенцията по геодезия, която е под наше ръководство и затова реакцията ми беше мигновена. Шефът на кадастъра във Варна със сигурност е допринесла много с действията и бездействията си да се случи сделката. Казвам бездействието, защото тя не прави никаква проверка дали може тези сгради да могат да са построени още през 2001 г. А то е елементарно да го провери. Нейният коментар беше: „Законът не ме задължава“. Всеки служител от подобен ранг, най-малкото което законът трябва да го задължи, е да бъде отговорен. 2001 г. тези имоти не са били собственост на въпросната фирма. Освен това, кадастралната карта на Варна е след 2001 г., което означава, че ако тези имоти бяха построени преди 2001 г., те щяха да бъдат отразени и щяха да са елемент на кадастралната карта на Варна. Достатъчно ясно е всеки администратор с опит да разбере, че това, което се предлага да бъде попълнено в кадастралната карта, очевидно е измама. Със съвременните технологии много лесно е човек да влезе в ортофото снимките и да види, че до 2019 г. там е гора, в която има само една стара сграда, която никой не казва, че трябва да бъде съборена.

 - Има ли политически чадър над строителството в Баба Алино и наясно ли сте кой го е разтворил?

- То е повече от чадър, защото когато има чадър, някои пазят конкретен случай, или конкретен служител. А тук има някаква група, която създава цялата организация. Аз не случайно казах, че е организирана слепота. Някой организира цялото това незаконно строителство, той го пази, но го организира преди това. Виждате колко много институции участват. При това от различни политически сили. Аз затова казах, че сглобката е сглобила незаконния град. Казусът е забележителен с наглостта си. Това е беззаконие, което се е превърнало в емблема на случващото се през последните години в България. Тук вече говорим за организирана политическа група. Кметът не реагира, той издава решение за допускане на ПУП, предишната администрация издава удостоверения за търпимост на сгради, които все още не са започнали да се строят. Но съгласно техните документи са строени преди 2001 г. Всеки се е опитвал да стъпи на предишния документ, с ясното съзнание, че той е абсолютно незаконен.

- Предлагам да поговорим и по друга важна тема - за Националната детска болница. Като служебен министър на регионалното развитие вие намерихте терена за нея и казахте, че сте оставили ПУП за нея и че тя трябва да се строи. Защо в момента не се строи?
- Вижте как стигнахме от това един частен инвеститор с много пари да не може да си осигури ПУП, а държавата очевидно е направила достатъчно, за да се осигури ПУП за този национален обект. Болницата е обявена за национален обект и затова ние се занимаваме с него. Това беше усилие на целия кабинет - да търсим терена, да го намерим, да направим цялата процедура. Тук имаше частни имоти, за които направихме предварителни договори. ПУП в рамките на 10 месеца беше влязъл в сила. Тогава и Столична община дари 15 дка към този терен. Ако отидете да го видите, той е гора, има част която ще бъде парк към болницата. Всичко изглеждаше страхотно, изглеждаше така, че след нас няма какво да сбъркат и много лесно да се направи проекта и да се строи детската болница. Но към този момент като отидете на място, ще видите че има само трева, нищо друго. Имаше две сгради, които трябваше да бъдат премахнати, доколкото знам това се е случило и нищо друго. Всеки нормален инвеститор за това време вероятно щеше да е на средата на строежа. За да не смятат някои, че ги нападам политически, ще кажа, че има много ясни правила в този процес. Докато трае проектирането, то става първо с добро задание, а после се възлага проект за детската болница. Времето, през което трае самото проектиране, нямаше проблем през него да се събарят двете сгради. Едното не пречи на другото.

 - Обществената поръчка за проектирането е спряна. Какви са слабостите ù?

- Не бих влязъл в дълбочина, очевидно е, че се обжалва процедурата и то не заради заданието, а заради начина, по който е направена поръчката. Чакаме произнасяне на КЗК и вече според произнасянето ще преценим дали здравното министерство ще тръгне да правим нова обществена поръчка. Най-голямата слабост е, че се изпуснаха три години. Можехме да имаме детска болница, която се строи. България в момента е в тежка финансова криза, която оставиха бившите управляващи. Лошото е, че освен, че ги няма парите, няма ги и обектите.

 - Все пак ще започне ли да се строи детската болница?

Да, ще започне, категорично. На етап сме, в който трябва да се направи проект, разчетите са това да стане в срок за една година. След това трябва да започне строителството. Идеята ни е да се спазят сроковете.

 - Реалистично ли е до края на мандата на това правителство да има готова детска болница?

- Там някъде е срокът. Не искам да казвам в края на мандата, за да не е политически обвързан проекта. Реалистично е за четири години да бъде проектиран и завършен обектът.

 - Как ще се реши проблемът с инфраструктурата - има само една малка уличка, която извежда до болницата? Освен това обжалващите твърдят, че има геоложки разлом на терена.

- Ще отговоря отзад напред. Този терен е изследван със сигурност, когато е правен общия устройствен план на София. Такова нещо в плана няма. Освен това, там има няколко болници и не виждам подобен проблем. Поне документално няма подобни данни. Относно достъпа - това е другият болен проблем на София, който с години беше зарязан. Най-трудната част е изграждането на Южната дъга на Околовръстното. Никой не го свърши и това ще ни се падне на нас. Ще го направим. Преди три години нашият служебен кабинет одобри ПУП за участъка пред болницата и оттогава нищо повече не е направено. Успоредно с детската болница ще проектираме и Околовръстното и ще започнем да го строим, за да осигурим достъп.

 - Да поговорим и за магистралите. Преди няколко дни предишният министър на регионалното развитие Иван Иванов ви обвини в лъжа за лот 4 на магистрала „Хемус“. Каква е истината за този лот?

- Много нахално е от негова страна да ме упреква, че лъжа. Съвременните технологии позволяват всеки, който се интересува, да види истината - има филмчета в ютюб, които иска може да си ги пусне - на „Автомагистрали“ са, от 2021 г. Там може съоръжение по съоръжение да се види кое е изградено в периода - средата на 2021 г. Това е периодът, в който аз бях зам.-министър на регионалното развитие - тогава ДНСК направи много обстойна проверка и са описани съоръжение по съоръжение. Аз няма да влизам в разговор с човек, който е бил регионален министър, без да има строително образование. Не зная кой какво му е казал, не зная дали е било политическа поръчка да си затворят всички очите. Фактите са ясни - към периода 2021 г. има извършено незаконно строителство, констатирано от единствения орган, който може да направи това - ДНСК. За това незаконно строителство бяха тръгнали да правят актове на строителя, строителят пуска възражения и в съдебната зала казва: „Ама ние не сме го извършили“, т. е. марсианците са го извършили и се прекратява преписката. Когато беше констатирано незаконното строителство, дори не беше извършено отчуждаване. Представяте ли си? Това е начинът, по който се строеше в държавата и по който се управляваше държавата! И сега те казват: като е имало незаконно строителство защо не направихте актове за събаряне, да го бяхте премахнали. Аз навремето предложих на НС текст за търпимост в ЗУТ, ама не като тази търпимост във Варна и случая Баба Алино и то само за инфраструктурните обекти, защото бяха допуснати огромни нарушения от държавата. И беше грехота да събаряме, защото ако трябваше да събаряме незаконното строителство, трябваше да съборим включително и този лот. Онези, които крадоха на времето, сега излизат и казват: Ние може и да лъжем.

 - Как ще решите проблема с еколозите, които от години спъват доизграждането на магистрала „Струма“?

- Участъкът на магистрала „Струма“, който е един от поредните незавършени участъци на магистрали в България ще бъде завършен. Естествено, че трябва да пазим природата, че трябва да се съобразяваме с нея, но това, че определени хора в желанието си да пазят природата или пък да демонстрират, че искат да я пазят, нанесоха много щети на инфраструктурата в България. С всяко нещо, с което се прекали, се стига дотам. Нека им зададем един въпрос: С цялото си поведение, което не беше конструктивно, какво постигнаха? Техните лица стоят на билбордове на дефилето на Струма. Това е лошо. Защото, когато накараш едно общество да намрази нещо, което е съвсем логично, т. е. логично е обществото да си обича еколозите, не е добре. Вие ми зададохте въпроса как ще развивате инфраструктурата, защото еколозите пречат. Аз ви разбирам. Цялото общество вече започна да смята, че тези еколози и тези зелени движения с цялото си поведение доведоха нещата до там, че те станаха мръсна дума. Те станаха виновници. Аз не зная дали те изцяло са виновниците за дефилето на Струма, за това, че паркът Витоша е недостъпен за хората. Ако един парк е недостъпен за хората, значи не е парк. Можем да стигнем и до втората кабинка на лифта на Банско като един национален и изключително добър курорт... За всичко това са виновни и двете страни - и еколозите, защото са искали безкрайно много, но са виновни и политическите страхливци. Защото когато ти управляваш, трябва да можеш да докажеш и наложиш правотата на приоритетите в държавата, които ти ще изпълниш без да нарушиш закона. И ако някой реши, че ще пречи на цялото общество, измисляйки си допълнителни мотиви, с които да бъде по-значим, ти можеш да наложиш волята. Защото смисълът на това да има избори и хората да изберат определена политическа сила е нейната програма и това, че казва: Това ще го направим. И когато някой започва да се опитва да налага повече изисквания от нормалното, ти трябва да му кажеш: Не, няма да стане. Ще ви дам пример - през последните дни, когато бях служебен регионален министър, аз издадох едно малко разрешение за строителство на участък от АМ „Струма“. Пак имаше опит за протести на еколози, но не им обърнах внимание. Не защото не ги харесвам, а защото ако не го бяхме направили днес вашият въпрос нямаше да бъде за липсващ участък от „Струма“, а щяхме да питаме: Кой сложи кръста на „Струма“. Ние спасихме да не се сложи този кръст. Защото колкото и абсурдно да изглеждаше онзи там километър, разрешението за строителството, което ние издадохме, спаси цяла процедура по ОВОС. И всичко щеше да започне отначало. И сега нямаше включително да се строи обхода на Кресна, което може би след година ще даде частично облекчение на това трасе. Когато човек поема ангажимент да управлява една държава, той трябва да управлява в полза на тази държава. А не в полза на НПО-та. Защото зелените са НПО.

- Ще даваме ли строителството на магистрали на концесия, Турция вече заяви интерес към „Черно море“?
- Да, категорично. Тази тема я отворихме още по време на предишните служебни правителства. Не мислете, че съм я отворил само от мое име. Имало е разговори с Румен Радев, който тогава бе президент. Икономическото състояние на България не ни позволява по никакъв начин да изградим остатъка от магистралите. Към момента на ранен етап или на никакъв етап от проектиране са повече от 800 км магистрали. Давате си сметка, че всичко това не може да бъде построено с републикански бюджет. Освен това България е на кръстопът, интерес ще има и ние сме в положение, че колкото по-рано ги изградим, не само ще осигурим свързаността, която минава през България, но ще има и ефект по отношение на катастрофите. Част от проблема с пътната безопасност е липсата на пътища. Малкото пътища водят до много катастрофи. Трябва да си свършим нашата работа - да направим проектите и да кажем на инвеститорите да заповядат. Дали ще са турците, дали ще са гърците, които отдавна имат интерес към магистралата Русе-Маказа... Аз тази магистрала я нарекох забравената магистрала. Тя беше от тези магистрали, която спасихме пак с едно разрешение да строителство на участък. И сега е на дневен ред. Отношението към този процес е да искаш да развиваш инфраструктурата, но не на парче. Интересът на инвеститорите е знак за два неща - че ние сме на кръстопът и това се продава и че сме се забавили много. Да стигнеш до там, че съседите ти да казват: „Хайде да го направите“, или „Хайде да го направим“, означава, че ние сме се забавили.