Министър Иван Шишков в интервю за вестник "Строител": Пожелавам на строителите по-спокойни времена, в които да разгърнат техния професионализъм

Министър Иван Шишков в интервю за вестник "Строител": Пожелавам на строителите по-спокойни времена, в които да

04 ноември 2022 | 10:10

Арх. Шишков, бяхте гост на Годишния бал на Камарата на строителите в България (КСБ) по повод Деня на строителя. През 2022 г. той съвпада и с 15- годишнината на Камарата. Как според Вас браншът посреща празника си? Какво е неговото състояние?

Според мен браншът посреща празника с натрупан опит и добре свършена работа за тези 15 години. Разбира се, на мен ми е съвсем ясно, че на дневен ред са няколко проблема и част от тях са свързани с отношението на държавата. Глобално, когато говорим за бранша, със сигурност го има притеснението от цялостната обстановка в Европа и света, икономическата криза, инфлацията, войната и до каква степен това ще се отрази на инвестициите - публични и частни. Моето лично мнение е, че каквото и да е икономическото състояние, и във външен и във вътрешен план, трябва да се намери начин да се продължи изграждането на големите инфраструктурни проекти у нас. Те са достатъчно малко и не може да си позволим да ги спрем, обратното - трябва да се увеличи тяхното развитие и строителство, тъй като сме много изостанали в тази посока. Най-вероятно ще трябва да се намери механизъм за финансиране, за да продължи изграждането на тези обекти с по-бързи темпове. Мисля, че като цяло браншът не е спокоен и за това допринесоха и редица фактори в последните 1-2 години, когато поради тежка политизация беше направен опит да бъде хвърлена цялата вина върху строителния бранш за проблеми, които не го касаеха пряко. Аз съм казвал многократно - каквото е възлагано от държавата, такова са строили строителите. Участвах в предишния служебен кабинет и тогава бяха направени определени констатации, свързани с начина на водене на политиките от предишното управление на държавата и начина, по който са възлагани тези строежи. Но идеята ни в никакъв случай не е била да се води битка срещу строителите и да бъде очернен целият бранш. За съжаление строителите бяха използвани като дъвка в няколко предизборни кампании. А те имат функция да строят, държавата има функция да възлага и да регламентира нещата така, че те да строят добре. Ще се постараем, ако имаме достатъчно време, да завършим това, което сме започнали, и да дадем на бранша спокойствие и защита, че няма да бъде жертва на никакви политически трусове от тук нататък. Това е един от моите приоритети.

 Министър сте на едно от най-важните, но и най-трудни министерства вече над 3 месеца. От представителите на ръководството на КСБ на срещата, която се проведе в офиса на организацията, беше изразено становище, че имаме министър, който е загрижен за бранша, има чуваемост и разбиране за проблемите пред строителните фирми и който мисли за развитието на сектора. Какво от свършеното до този момент ще отличите като най-голям успех?

Най-големият успех според мен е завършването и пускането на интерконектора. За съжаление не го строяха български строители, защото ако го бяха правили български строители, нямаше да се налага да се занимавам до такава степен с въвеждането му в експлоатация. Нямаше да има толкова проблеми по него, защото българските строители със сигурност щяха да го построят по-бързо и по-отговорно. Но такава е реалността. Това беше едно от най-важните неща, които постигнахме, и то ми отне много време в началото на мандата. Като успех мога да отбележа още няколко неща. Едно от тях е зимното поддържане на републиканската пътна мрежа, което успяхме да осигурим заедно с фирмите от бранша. Сред важните неща е и фактът, че след като установихме, че бяха спрени големите инфраструктурни проекти, разплатихме дължимите пари за тях и създадохме условия да бъдат продължени. Това беше ясен знак за отношението към строителния бранш и към целия процес за развитието на България. Останаха проблемите с неразплатените суми към фирмите, но решението на този проблем бе възложено на Народното събрание (НС). В момента финализирам това, което се изисква по предишното решение на парламента - обосновката за текущите и основните ремонти. Аз ще я предоставя на НС и ще поискам да бъдат разплатени старите задължения, за да се реши този проблем за строителния бранш. Другото, което свършихме, макар и не финализирано на 100%, е приемането на Методиката за индексация на строителните договори. Инфлацията в последната година ни изненада всички и никой не очакваше такова ниво. Това рикошира изключително много в строителния бранш. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и аз бяхме инициатори на това да бъде решен проблемът с индексацията, и то бързо. Сега самият механизъм трябва да започне да действа и да се прилага. Той ще срещне трудности най-вероятно. Неслучайно направихме поредица от срещи за европейските програми съвместно с Министерството на околната среда и водите (МОСВ), за да започнем малко по малко да решаваме възникващите проблеми. Въпросът с индексацията има две страни - едната е чисто правна, а другата е откъде и по какъв начин ще дойдат парите. Това е проблем на цялата държава, а не само на МРРБ. Но търсим решение. Нужен е ясен регламент както за изпълнителите на проектите, така и за възложителите – общините и държавата. Индексацията я искаха и двете страни. Осигурихме 400 млн. лв. за общините за инфраструктурни обекти, които отново ще създадат работа за строителния бранш. Искаме да използваме максимално ресурса, с който МРРБ разполага за развитие на инфраструктурата, опитваме се да бъдем актуални и разчитаме индексацията да бъде дадена навреме, за точните обекти, за да може да се развиват регионите. Строителите са насреща и знам, че ще изпълнят възложените им обекти. Въпросът е как да разпределим правилно ресурса, който поне за мен като архитект винаги ще ми се струва малък за развитието на държавата. Тук не говорим просто да дадем едни пари на строителите, а да ги дадем смислено, правилно и да развием съответната инфраструктура. Мисля, че всичко, което е било изключително належащо, сме го свършили, и считам, че сме го свършили в полза не само на строителния бранш, но и на цялото общество.

За КСБ и за строителния бранш приемането на Методиката за индексацията е от изключително значение. Поздравления, че именно Вие на първата си среща с КСБ поехте ангажимент и след по-малко от месец Методиката вече е факт. Оттук-нататък обаче остава въпросът за това как да се направи така, че всички възложители да прилагат индексацията по един и същ начин. Според КСБ е необходимо да се приемат указания или инструкция за прилагането й, като Камарата е изготвила предложение за инструкция, което е публикувано във в. „Строител“. Каква е Вашата позиция? Кое трябва да бъде водещото министерство, шапката за изготвянето на указанията?

Мисля, че по-скоро МРРБ не може да бъде шапката за изготвянето на тези указания. Да, наистина МРРБ основно се занимаваше с Методиката за индексация, ние поехме инициативата, в която впоследствие се включиха и другите министерства. Но според мен за начина на разплащане би трябвало водещо да е Министерството на финансите или структура от него. Всичко, което зависи от нас, ние ще го направим, ще участваме във всякакви разговори с всички останали, ще дадем и становища, които да се спазват. Коментирали сме идеята на КСБ за инструкция или указания на проведените срещи, аз присъствах на всички от тях и с ръководствата на оперативните програми, и с ВиК дружествата, но като краен продукт не съм запознат в детайли с предложението за инструкция, изготвено от Камарата. Със сигурност ще я вземем под внимание. Но все пак нека да имаме предвид, че има и много случаи, в които Методиката може да бъде прилагана без проблем и да се разплаща, стига да има пари. Едно е държавата или общината да признае плащането, което е по-малкият проблем. Друго е откъде ще дойдат парите.

Това е следващият ми въпрос - финансовият ресурс за индексацията откъде ще бъде осигурен?

 Специално за програмите беше направен анализ от МРРБ и от МОСВ. Беше установено, че ресурсът може да дойде от проекти, които няма да стартират и средствата за тях няма да се използват. Долу-горе и в двете министерства той е около 15%. Това означава, че около 15% може да бъдат разплатени повече спрямо договорите. Като казвам 15%, това не означава 15% индексация, а означава 15% увеличение на договорите за субсидия. Считам, че в част от общите случаи това ще е достатъчно, например за обекти, които са започнати във времето назад да се строят и така ще се даде възможност да бъдат финализирани. За обектите, които ще останат с проблем, има две хипотези за излизане от положението. Едната е средствата, които трябва да се дадат от общините или държавата, да се намерят от държавния бюджет. А другата е в рамките на следващата година, когато част от тези проекти с 15-те % приключат и там не е използван целият ресурс, тогава за последните обекти ще има увеличаване на процентите. Програмите ще завършат следващата година. Останалият неизползван ресурс ще може се добави към парите, които са за следващата година. Може да се окаже дори, че с програмите механизмът за осигуряването на средства за индексацията ще е по-лесен, защото парите ги има. Другите държавата трябва да ги осигури от бюджета. Най-вероятно това ще стане с някакви компенсации през следващата година, защото няма как да стане в рамките на бюджета за тази година. Ще търсим решение как строителите, които са си построили обектите, да си получат реалните пари. Всичко е въпрос на гъвкава политика и на добро отношение към бранша.

 Да разбирам, че в бюджета за следващата година трябва да има заложени пари за индексация на проекти, които се реализират с държавно и общинско финансиране?

Съвсем логично е в бюджета да бъдат заложени такива пари. Такъв трябва да е принципът.

Казахте за проектите на общините по списъка на МРРБ. Кога се очаква да стартират?

Ние сме изплатили парите на общините, ако някъде това не се е случило, то е, защото не са дошли да си получат договорите. Аз съм разписал всички.

 И може да започне тяхното изпълнение?

Надявам се вече да е започнало. Това, което се случи като подписване на договорите, е отпреди 15 дни. Тогава разписах всички договори - 236 броя. Някои общини не бяха предоставили документи. Единствената община с два договора е Карлово заради наводнението.

Споменахте и въпроса със забавените плащания към фирмите от държавата. Очаква ли се през другата година да бъде предвиден ресурс и за тези разплащания?

Да бъде предвиден ресурс да се изплатят всички дължими суми. Надявам се това да стане. Поне такива са разговорите за бюджета за следващата година - в него да бъде заложено перо за неизплатените суми. Най-вероятно дължимата сума ще се увеличи заради индексацията.

Какви са констатациите в документа, който ще внесете в НС?

Документът за НС не би трябвало да се свързва с плащанията. Със сигурност ще се окаже, че голяма част от възлаганията са основни ремонти заради определени елементи в пътя. Но това не влияе според мен по никакъв начин на цената, както и не трябва да влияе върху разплащането, защото е възложено така. Аз се изморих да повтарям, че на строителите, каквото е възложено, това са изпълнили. Те не са направили нищо различно от това, което е възложено по договора. Това, че държавата си е позволявала да им възлага строителство, което представлява изцяло или частично основни ремонти, под формата на текущи – строителите нямат отношения към въпроса. Освен това с решение на НС бяха заплатени 50% по договорите. Това означава, че договорите са легитимирани от НС, а не от сегашния кабинет. Ако имаше проблем, те трябваше да кажат, че няма да разплащат на никого и че искат проверка, която според мен ще доведе до незнайно какво. При положение че са платени 50%, това вече няма никакво значение. Проверката обаче ще бъде използвана политически, но мен това не ме интересува. За мен тя е  важна, доколкото чрез нея ще можем да видим къде са проблемите, защо се е стигнало дотам и как това може да бъде поправено. Това, което към момента ще направя, са нови поръчки за основни и текущи ремонти. Поръчките за основни ремонти ще бъдат с проекти, които трябва тепърва да се правят. Може да се окаже така, че една година почти няма да се извършват основни ремонти или ще стартират в края на следващата година, но ние трябва да започнем отнякъде и е крайно време да направим нещата такива, каквито е необходимо да бъдат. Иначе държавата ще продължава да възлага незаконно строителство на строителните фирми. И ще продължава да ги хули, а да не търси отговорност в себе си. За да спрем обидите срещу строителите, държавата трябва да си дойде на мястото. Има и моменти, в които започваш един ремонт и не знаеш накрая дали ще се превърне в текущ или основен. Нужна е по-голяма гъвкавост и да мислим в тази посока при възлаганията, за да не стане така, че заради два водостока или една подпорна стена да спрем строителството и да го превръщаме от текущ в основен ремонт. Това е въпрос на нормативна база. Мисля, че би трябвало заедно строителният бранш и МРРБ да направим определени изменения в нормативната база и да има по-ясна регламентация. В закона всичко трябва да е работещо и да е много ясно. А ние в момента имаме неясно и неработещо законодателство. Ако успеем това да променим, аз мисля, че голяма част от проблемите в бранша ще ги решим. Това, на което станахме свидетели в последната година и половина, може да бъде отстранено. Независимо че държавата го сътвори, сега тя трябва да го коригира.

Тригодишните договори за поддръжка бяха прекратени. Кога ще бъдат обявени новите търгове? Времето май Ви притиска?

Тези договори пак бяха за текущ ремонт. Ако ги бяхме оставили, просто щяхме да отложим разговора за следващия редовен кабинет. И пак щяха да коментират, че МРРБ сваля правителства. А МРРБ трябва да направи така, че всички да работят в определена посока и тя да е ясна. Това ще направим сега - нови поръчки, които ще бъдат за текущ и за основен ремонт. В момента се работи по тях, надявам се експертите да приключат скоро, да ги качим и да изберем бързо изпълнители. Наистина вече няма време, в критичен срок сме. Би трябвало до пролетта да гарантираме поддръжката на пътищата в България.

Зимното поддържане осигурено ли е, хората могат ли да са спокойни?

Да. Даже са подписани на 100 процента всички договори. Преди дни имаше няколко неподписани договора, защото фирмите не си бяха предоставили всички документи. Там няма напрежение. Използвам случая да благодаря на целия строителен бранш, защото постъпи изключително отговорно. Общо взето, съгласи се с условията ни, а ние се съгласихме с част от условията на бизнеса - те поискаха 15% аванс. Имахме добър диалог, нямаше някакви тежки възражения и зимното поддържане е плод на взаимно разбирателство. Това беше постигнато между държавата и фирмите. Като казвам разбирателство, не разбирайте, че сме се „разбрали“ нещо, а че сме се договорили да бъдем в полза на държавата, да се държим отговорно и да осигурим зимното поддържане. Конкурсите бяха на най-ниска цена и са ги спечелили тези фирми, които са предоставили най-ниска цена. Ако са разбрали нещо, то е, че ще го направим най-просто, за да не сбъркаме никъде. Надявам се при най-ниската цена да постигнем добри резултати зимата, защото това носи своите рискове. Надявам се отговорното поведение да продължи. Имаше Национален съвет по биологично разнообразие, който даде „ зелена светлина“ за довършване на лот 3.2.

Излезе и решение на ВАС. Какво се случва с АМ „Струма“ ?

 Връща се възможността да продължим процедурата. Има избрани изпълнители много преди служебния кабинет. Но, за да строят, трябва да има проект, трябва да има разрешение за строеж, одобрен ПУП. Това, което беше станало, е, че 3 месеца беше блокирана процедурата. Сега, както с много неща, които се случиха, трябва да се тича и да се компенсира пропуснатото време. Времето никой не може да го спре и затова не трябва да си позволяваме да губим и един ден от него. Аз го изпитах на гърба си като министър. Това ще е следващият момент, когато времето притиска което и да е правителство, за да може в рамките на много кратък срок да излезе от ситуацията, защото АМ „Струма“ е изключително важен обект.

 Обявено бе, че процедурата за устойчиво енергийно обновяване на жилищния фонд по НПВУ ще стартира през ноември?

Да, в средата на ноември ще стартира. Беше публикуван за обществено обсъждане проект на насоки за кандидатстване, в които са посочени референтни стойности. КСБ обаче излезе със становище, което е изпратено и до Вас, аз също го нося. Според него заложените цени са недостатъчни, за да се отговори на изискванията.

Каква е Вашата позиция, ще се съобразите ли със експертизата на Камарата?

Да, получихме становището на Камарата. Ще го разгледаме. Така или иначе предстои темата да се коментира. Функцията на общественото обсъждане е именно това – всеки да си даде мнението. Крайното решение ще бъде съобразено и с възможностите, които са ни предоставени по програмата. Има резон в това, което Камарата предлага. Наясно сме, че ограничавайки финансирането, особено в момент на инфлация, рискуваме да свалим качеството. Ако парите паднат под реалните, то на пазара ще останат фирми, които няма да са на нивото, на което на нас ни се иска. Добрите строителни фирми с капацитет няма да имат интерес да работят по програмата. Балансът е много ясен, разбирам какво ме питате. Най вероятно ще има някакво завишаване на цените, но колко и как, е въпрос на точни сметки и анализи на база параметрите, които са определени по програмата.

Какво предстои през 2023 г. в строителството? Кои ще бъдат важните обекти? Как виждате строителната 2023-та?

 Първо, в частния бизнес се надявам да няма спад. Няма да има увеличение, но се надявам да няма спад. Надявам се, че общините няма да намалят интензивността и желанието си да инвестират в инфраструктура. Тя като цяло навсякъде е зле и никой не може да си позволи да спре. За държавата е ясно - всички магистрали, за които говорим, са приоритет, нямаме избор, освен да ги довършваме и да започваме нови. Дадохме един тласък с магистралата „Русе-Велико Търново“. Много ми се иска всички да я виждат като „Русе-Маказа“ и да започне да се проектира цялата, да се мисли как да се строи цялата магистрала. Най-вероятно догодина ще започне реалното строителство на първите две отсечки от Русе до Бяла и обход на Бяла. Надявам се да напреднем с последната отсечка до Велико Търново. Да се одобри ПУП и да започне строителство. Тази ос север-юг е изключително важна и се надяваме това, което дадохме като знак, да се приеме като ясна посока, че ще се строи. Болката „Хемус“, защото това е болка на целия народ - там, ако депутатите се съгласят и одобрят търпимостта или нещо подобно, ще можем да регламентираме лот 4 и 5 и ще може строителството да продължи. На практика там сме блокирани в момента заради незаконното строителство. За лот 7 и 8 почти сме намерили решение. Лот 9 също имаше проблем, но и там ще го решим. Може би ще оставим едно добро наследство на следващия кабинет, за да има безпроблемно строителство на „Хемус“. Ще могат да възобновят строителството на магистралата по един ясен и законов начин. Не ми се вярва лот 1, 2 и 3 някой отново да ги спре. Те бяха спрени по икономически причини. Не може и малкото магистрали, които строим, да ги спираме по този начин, не е добре. Строи се и пътят Ботевград-Мездра. Много ми се иска да се намери успешно решение и за тунела под Петрохан. Това не знам дали го разбират политиците, че е нещо изключително важно. От една страна се прави със 70 км по-къса връзката север-юг. На второ място - съживяват се регионите, и трето - улесняват се превозвачите. Надявам се това да не бъде игнорирано. Не трябва да се забравя и АМ „Рила“, за която почти не се говори. Тя е връзка между магистрали и е като продължение на трасето от Северна Македония. АМ „Черно море“ - ту говорим за нея, ту спираме. А хората я чакат. Всички тези неща трябва да станат приоритет на което и да е правителство. Говорейки за 2023 г., аз бих казал, че няма безкраен фронт за строителство, но има безкраен фронт за проектиране. Ако той се използва от държавата, може в следващите 2-3 години да имаме и огромен фронт за строителство. Най-често ме питат има ли пари за строителство, а аз бих казал – и да има пари, като няма фронт за строителство, какво правим? Имаме части от магистрали, които се строят, и за всичко останало няма проекти. А за коридорите, за които говорим, има европейско финансиране. Давам пример с този лот от АМ „Европа“, който беше буквално забравен. Аз оставих решение на проблема, като с бъдещи действия той можеше за месец-месец и половина да бъде преодолян, но заварих нещата в същото положение. Сега обявяваме ПУП. След като отчуждим ПУП-а, следващата година започва строителство, но сме изтървали 7 месеца и накрая ще изтървем и европейски пари. За това говоря. Ако искаме да кандидатстваме за пари от Европа, да развиваме държавата и да направим транспортна свързаност, то трябва да изпроектираме всички магистрали. И след това да строим. Няма за къде да чакаме и да се бавим. Строителният бранш се е съсредоточил върху това, което е възлагано - кръпки, дупки и ремонти. Но най-важното е и е странно, че строителният бранш не реагира към държавата, че няма достатъчно инфраструктурни обекти. А те са професионалисти и са го разбрали много преди аз да го разбера. Но сега, когато съм на това място, мога да направя анализ защо ги няма, каква е причината. Надявам се, че строителният бранш ще бъде големият мотор да се изградят всички пътища в България. Те са необходими на хората. И без да бъдат построени от нашите строители, няма как да се случат.

 Какво ще пожелаете на КСБ и строителите във връзка с 15-ата годишнина?

Първо, ще пожелая много здраве. Не знам дали да пожелая кураж, защото те си го имат, но да не го губят. И си мисля, че бавно и сигурно преминаваме през турбуленцията, в която попаднахме, и се надявам за строителите да има поспокойни времена, в които да разгърнат техния професионализъм. Надявам се да сме минали през проблемите и цялата тази история с негативизма, който се стовари върху бранша, вече бавно и постепенно да изчезва. Това зависи и от държавата, зависи и от тях. Според мен нещата са на прав път. За всеки бизнес е важно да има спокойствие. Ако държавата създаде за строителите предвидимост, те няма да имат проблеми. Няма и да им се налага да се срещат с регионалния министър, а ще си работят. Ако успеем да въведем ясни правила и осигурим на строителите нормална среда, мисля, че ще сме си свършили работата. Успех на Камарата, на вестник „Строител“ и на всички строители! Честита годишнина на КСБ!