Министър Комитова: За ремонти в бюджета на АПИ за 2021 г. са заложени 382 млн. лв., а са договорени 1,5 млрд. лв.

Министър Комитова: За ремонти в бюджета на АПИ за 2021 г. са заложени 382 млн. лв., а са договорени 1,5 млрд.

17 август 2021 | 18:07

Ако трябваше да управлявам този модел, при бюджет 382 млн. лв., даден от Народното събрание, щях да поръчам текущ ремонт и поддържане за 382 млн. лв. по най-спешните пътища в страната. Нямаше да си позволя да възложа дейности за 1,5 млрд. лв. Не мога да си представя, че държавна организация ще нарушава бюджет, който е закон. Това коментира министърът на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова на брифинг днес във връзка с бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“.

За тази година АПИ разполага с 382 млн. лв. за текущ ремонт и поддържане, които са гласувани миналата година от Народното събрание. Междувременно след гласуването на тази сума предишното ръководство на АПИ възлага по договори и задания за 2021 г. за 1,5 млрд. лв. Това е 4 пъти по-голямо от сумата, предвидена по Закона за бюджета. Заварихме 382 млн. лв. вече разплатени. Те са били за цялата година, но са разплатени до края на април, информира още министър Комитова.

Срещали сме се с тези фирми. Имаме затруднения, в момента няма откъде да се намерят тези милиони. Питали сме фирмите защо са работили без обезпечаване на договорите – те са работили срещу аванси. Казаха ми, че са работили от години така и в края на годината получават всичките си пари, които са изработили, с постановления, когато има излишъци в бюджета, каза арх. Комитова.

Регионалният министър представи справка за използваните от АПИ средства през последните няколко години.

През 2018 г. АПИ разполага с бюджет от 328 млн. лв., но възлага на фирми работа за 2 млрд. лв., които ги изплаща в края на годината. В бюджета за 2019 г. залага бюджет на агенцията от 420 млн. лв. и по същата схема изплаща в края на годината 1,5 млрд. лв. За 2020 г. са заложени 339 млн. лв. бюджет за АПИ, а в края се изплащат 1,7 млрд. лв. За сегашната година както казах са заложени 382 млн. лв., а са договорени ремонти за 1,5 млрд. лв. Ние не разбираме защо. Не са се спазвали числата определени в бюджета, а той е закон за всички държавни организации. Как някой в началото на годината знае, че ще може да осигури 1,5 млрд. лв. в края на годината? Ние не сме сигурни, че в края на 2021 г. ще има излишъци в бюджета, заяви Виолета Комитова.

Този начин на действие и плащане на излишъци се прави от години. Разликата между бюджетираните средства и разплатените с постановления от 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. е над 5 млрд. лв. Това е лоша бюджетна практика, това създава корупционна среда, коментира говорителят на служебното правителство Антон Кутев. Сега сме изправени пред ситуацията как да решим въпроса с 1,5 млрд. лв. Надяваме се до края на годината да се осигурят тези пари за фирмите, защото голяма част от тях са си свършили работата. Искаме тези пари да бъдат разплатени, каза още той.

Поискала съм 1,5 млрд. лв. в актуализацията на бюджета, но все още нищо не сме получили, заяви министър Комитова.

Стараем се да вземем решение как да обезпечим зимното поддържане и подготовката за него. Има различни варианти, които обсъждаме с министъра, имаме идеи как да го организираме, информира и. д. председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ Ивайло Денчев.

Има възможност сумата от 1,5 млрд. лв. да се намали с около 300-400 млн. лв., ако се замразят обекти на определен подходящ етап и се довършат следващата година, когато има бюджет за това. Каквото е изработено до сега, не можем да върнем, но можем да намалим разходите за други. Всеки обект е на различен етап, някои не могат да се спрат и трябва да се довършат до край, други – да се довършат до някъде, допълни той.

Разкопаваме 1000 пътища в България и нямаме нито един завършен. Бих предпочела да разкопаем по-малко и да ги завършим, заяви министър Комитова.

Парите не са основният проблем, защото правната рамка е нарушена. Преди месец имахме среща с кметове и фирми и се оказа, че половината от кметовете за първи път влизат в МРРБ. Фирмите са съгласни с нас, защото говорим за правила и връщане на правилата в строителството, каза зам.-министър Христов.

При някои договори наддоговарянето е повече от 50%, което е нарушение на Закона за обществените поръчки. 15 години така се е процедирало, но ние искаме да спрем тази практика. Затова е този отпор срещу нас, каза още регионалният заместник-министър.

На въпрос за назначения в дружества към МРРБ министър Комитова отговори, че за нея е най-важно хората да са професионалисти, а не от коя партия са.