Министър Лиляна Павлова: Реформата в отрасъл ВиК е възможна мисия и е пред приключване

От Министерство на регионалното развитие и благоустройството

30 март 2016 | 15:38

Реформата в отрасъл ВиК е възможна мисия, която е на своята финална права и приключва, заяви на пресконференция днес министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Изискванията на нейните три „стълба“ – собственост на активите, институционална рамка и планиране, вече са изпълнени, добави тя и отчете, че 28-те административни области в страната са приравнени на 28 водни територии, за 18 от които са сключени договорите между асоциация и оператор за стопанисване и експлоатация на инфраструктурата и съоръженията. Регионалният министър обърна внимание, че тези 18 области са с един консолидиран оператор и в резултат на това вече могат да са бенефициенти по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“.

Консолидацията в отрасъла е четвъртото допълнително изискване от гледна точка на европейското финансиране, подчерта Павлова. Тя информира, че от още 6 области в страната има заявено намерение за такава и допълни, че остават само 4 неконсолидирани области. Това не спира реформата и инвестициите по линия на ОПОС, заяви министърът.

242 от общо 265 общини в страната подкрепят реформата, заяви министърът и допълни, че интерес към окрупняване има и в четирите неконсолидирани области, но не от всички общини в тях. Тя посочи, че в Благоевград има сформирана Асоциация по ВиК и е избран един оператор, но трите малки общински дружества на Кресна, Петрич и Сандански не са присъединени към него. Аналогичен е случаят и в областите Кюстендил и Ловеч, където общинските дружества в Дупница и Сапарева баня и съответно на Троян не се съгласни да се влеят в консолидираните оператори, информира Павлова. Тя обърна внимание, че е специфична ситуацията в област Пазарджик, където девет малки неефективни общински дружества без достатъчно приходи и възможности за инвестиции не са съгласни да се присъединят към държавното, което обаче е в ликвидация. Ще предложим законодателна промяна, чрез която да закрием дружеството в ликвидация и след това да се открие ново.

По отношение на планирането на инвестициите в отрасъла регионалният министър съобщи, че са проведени процедурите за избор на изпълнители, които ще изработят 14 регионални прединвестиционни проучвания. Договорите с тях ще бъдат сключени до края на утрешния ден.

Областите, които не са консолидирани няма да могат да кандидатстват за финансиране нито по ОПОС, нито по Програма за развитие на селските райони, коментира Павлова и допълни, че дружествата в тях ще трябва да правят инвестиции сами. Спекулации на тема цена на водата са неприемливи и неаргументирани, категорична бе тя. За да не бъдат ощетени жителите на населените места, заявили желание за консолидация, общините ще получат целеви субсидии за реализация на важни ВиК проекти от държавния бюджет, информира министърът.

Павлова обърна внимание, че малките ВиК дружества не могат да правят достатъчно инвестиции в активи и не могат да предоставят добра услуга на клиентите си, докато големите дружества могат да реализират икономия от мащаба. Тя припомни, че според приета Стратегия за развитието и управлението на водоснабдяването и канализацията необходимите инвестиции в отрасъла до 2023 г. са над 12 млрд. лв., като на разположение за страната са 2 млрд. лв. Дружествата биха могли да разчитат на собствени средства в размер на 200 млн. лв., генерирани чрез цената на водата, информира министърът и обърна внимание, че трябва да се преосмислят възможностите за финансиране на отрасъла. Като възможен източник на средства тя посочи Фондът на фондовете, който ще може да предоставя нисколихвено финансиране по линия на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“.

Извън европейските фондове, Министерството на регионалното развитие и благоустройството предвиди 23 млн. лв. в бюджета си за тази година за целеви инвестиции в общинска инфраструктура, съобщи Павлова. 38 млн. лв. са наличните по линия на държавен инвестиционен заем от Световна банка, които ще бъдат вложени в строителството на яз. Пловдивци, рехабилитацията на яз. Студена и пречиствателната станция за питейни води за област Перник. Отрасълът има възможност да получи финансиране и от фонд „Солидарност“, допълни тя.

Програмата за чисти питейни води, която ще финансира МРРБ, е един от приоритетите ни, подчерта Павлова и допълни, че тя ще бъде дългосрочна, като за населени места с проблеми в качеството и количеството на питейната вода ще бъдат инвестирани поне 20 млн. лв. годишно. Предвидените за тази година средства са в размер на 23 млн. лв., съобщи Павлова. Вече е предвидено да бъдат сключени споразумения за предоставяне на финансиране в размер на 19 млн. лв. на 18 общини. С предоставените чрез тях средства общините ще могат да реализират проекти, чието изпълнение ще допринесе за повишаване на ефективността и за осигуряване на съответствие с директивите на ЕС в областта на питейно-битовото водоснабдяване, отвеждането и пречистването на отпадъчните води.

По време на пресконференцията министър Лиляна Павлова подписа шест от предвидените споразумения с кметовете на Варна, Бургас, Стара Загора, Хасково, Симеоновград и Правец.

Проектите, които ще получат целево финансиране от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са:

„Изграждане на магистрален водопровод ф500, кв. Аспарухово, гр. Варна – ІV етап“ - 3,5 млн. лв.;
„Водоснабдяване на с.Маринка, с.Твърдица и с. Димчево, община Бургас – І етап“ - 1,8 млн. лв.;
2 обекта за реконструкция на водопроводната мрежа в кв. „Три чучура“ - север“, гр. Стара Загора - 1,3 млн. лв.;
Реконструкция и модернизация на ПСОВ – Правец, „Механично стъпало - фаза 1“ - 1 млн. лв.;
„Четири броя бункерни помпени станции при помпена станция „Северна зона“ гр. Хасково“ – ІІ, ІІІ и ІV етапи - 300 хил. лв.;
„Извършване на оценка на състоянието на подземните водни тела в района на гр. Симеоновград и с. Преславец и селата Брягово, Александрово, Нова Надежда, Константиново и Поляново за осигуряване на водни количества за питейно-битово водоснабдяване на тези населени места“ - 93 хил. лв.