Министър Лиляна Павлова в интервю за „24 часа“: С дъмпинг строителите ще се самофалират

- Г-жо Павлова, обявихте идея за Кресненското дефиле - към Гърция по сегашния път, а обратно към София - по нов. Но завоите по старото трасе няма ли да предизвикват задръствания?

- Всички варианти на автомагистрала "Струма" и специално преминаването през Кресненското дефиле са още от 2000 г. По-голямата част от тях стъпват на съществуващото трасе. Екологичните изисквания до голяма степен ограничават възможностите.

- Ще кажете ли вариантите за дефилето?

- Първият е 15 км тунел, вторият използва съществуващото трасе -двете ленти, и изграждането на още една или две до него, над него - на две нива, така наречената етажерка и с тунели и полутунели като комбинация. Третият заобикаля дефилето, но той е много далечен и скъп вариант и отпадна. Новият, четвърти , е добър и компромисен спрямо екологични и технически изисквания. Той използва съществуващото трасе за едната посока и по нов път да е връщането.

- Колко ще струва той?

- Рано е да се каже, етапът е предварително проучване и трябва да се остойности. Но няма да е в мащабите на дългия 15 км тунел, който би струвал почти 1,5 млрд. евро и би се строил Юг. Говорим за около 20 км път, който е с обход на Кресна, качване на изток, минава през Стара Кресна, Брежани и се включва при Симитли. Ще има около 4-5 тунела, няколко виадукта, пътни възли. Ако бяхме останали на варианта "етажерка", трябваше да се спре движението през дефилето за 3-4 години

- Биха се образували страшни тапи.

- И сега ги имаме, а какво остава по време на строителство. При последния вариант първо ще се направи новото трасе, трафикът ще се качи на него и тогава ще започне разширяването на старото. Няма да затваряме направлението към Кулата. Екологичните организации трябва да са доволни - намаляването на трафика ще доведе до минимум 50% намаление на отделените емисии, замърсяванията и до намаляване на шума.

- Каква ще е скоростта през дефилето, след като няма да е Магистрала, а скоростен път?

- 90 км в час, еднопосочно движение. Ще има допълнителна екологична инфраструктура -тунели за гущери, обезопасителни мерки за пеперуди. Така че от екологична гледна точка е изключително щадящ и ще опази човешкия живот.

- След като се работи нов вариант за дефилето, забави се и тунел "Железница", ще се вмести ли във времето довършването на "Струма"?

- Много ни е амбициозен проектът, тежък и скъп. Сроковете за изпълнение и усвояване по ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" са декември 2022 г. Така че имаме немалка глътка въздух. Тунелът при Железница е почти 2,5 км едната тръба, а те са две, което прави 5 км. Нямаме толкова дълъг, такива тунели се строят бавно, ще отнеме 3 г.

- Много кандидати има за строителството на този тунел - 17. Как си го обяснявате?

- Радостно е, че има конкуренция, няма да е лесна работата на оценителната комисия. Но това ни дава увереност, че ще изберем най-добрия изпълнител

- Строителни експерти казаха, че напоследък основен критерий при оценка на офертите е цената. Спомнят си, че преди 4-5 г. това е довело до дъмпинг и е върнало бранша назад.

- През 2009 г. се мина на принципа на най-ниска цена с цел връщане на доверието, максимална прозрачност и обективност при оценяването. Тогава, за съжаление, браншът играеше с нереално ниски цени и фирмите видяха, че нямат полза. Надявам се, че този урок е научен и сега да няма дъмпинг. В строителството има средни цени и ако те отново започнат с оферти под реалните, сами и осъзнато ще се самофалират и държавата няма да им е виновна. Затова въведохме икономически най-изгодна цена. При нея се залитна в другата крайност - най-ниските цени започнаха да надскачат прогнозните.

- Като при първия търг за "Хемус" ли?

- Не само при "Хемус". Започнаха да играят с много по-високи цени, да залагат високи резерви и по-голяма печалба. Това, което в момента търсим, е средата на двете крайности. Защото целта ни е не само ниска цена, но и качество.

- Как ще продължи строителството на магистралите, като няма вече европари?

- Пътищата ще трябва да се строят с пари от бюджета, с приходи от винетки и толтакси. И ако искаме нещо по-мащабно и да строим, ще става с с дългосрочни кредитни споразумения, каквито имаме и сме имали със Световната банка и с Европейската инвестиционна банка.

- Какво предстои?

- С въвеждането на толсистемата и на електронната винетка планираме много повече приходи и тогава ще можем да си позволим не само да поддържаме пътищата, но и да строим. Основен и приоритет е "Хемус", след това е тунелът под Шипка, направленията Русе - Велико Търново, Видин - София, София - Калотина.

- Кога ще е търгът за толсистемата и електронната винетка?

- Всеки момент търгът ще бъде възобновен, надявам се до дни. Очаквам да изберем изпълнител през следващите месеци и той да започне да работи.

- А защо имаше толкова обжалвания?

- Тези, които обжалваха, го направиха целенасочено, видимо се търсеше блокиране на процедурата от фирми, които нямат нищо общо със сектора. Надявам се максимално бързо фирмите да подадат оферти, да ги оценим, да изберем изпълнител. Той има 12 месеца да разработи системата и да я внедри и после има още 6 месеца да я свърже със системите на МВР, Гранична полиция, митниците, НАП. Защото тя ще ни помогне, освен да следим трафика и дали си е платил преминаването, или не, да отговаряме и за сигурността в рамките на Европа. В условията, в които живеем, е важно да проследяваме камиони, стоки, услуги.

- Какви промени ще се направят в Закона за движение по пътищата във връзка с толсистемата?

- Видяхме гастарбайтерите, които не лепят винетките и си ги преотстъпват. Днес получих нова информация, че и румънците шмекеруват с винетките.

- Идват на почивка, но не си плащат за пътя ли?

- Да, не си дозалепят винетките и на границата ги предават на други влизащи. Искам да направим това, което е в много държави - ако хванем едно превозно средство, че не си е платило, докато глобата не бъде издължена, да не може да пътува. Искам, освен да си купи винетка, да си я залепи. Това са едните промени, другите са по-скоро технологични -какъв ще е статутът на мобилните екипи.

- Как стои въпросът с незаконните строежи по морето?

- Тази година нямаме сигнали за масово незаконно строителство по морето. По искане на прокуратурата ДНСК направи извънредна проверка в курорта Слънчев бряг. Установи се, че от проверени 351 преместваеми обекта 264 са в нарушение - това са павилиони, магазини в източната част на Слънчев бряг. 138 са от стара проверка, 126 са чисто новите незаконно поставени. Наглостта е пълна - въпреки че има заповеди за премахване, санкции, глоби, административни наказания. Освен че сме издали нови предписания и заповеди за премахване, вече ще издадем 54 административнонаказателни производства и срещу кмета на общината. Той има дирекция за строителен контрол и тя трябва да предприеме действия за премахването им. Имаме повече от три години упорство и непремахване на незаконни постройки, но и поставянето на още 126 незаконни обекта. Затова сезираме вече и прокуратурата.