Министър Лиляна Павлова в интервю за предаването „Факторът Кошлуков“ по телевизия Канал 3

Водещ: Добре дошли в студиото. Тук вече е министър Павлова. Разбира се, преди да започнем разговора за дейността ви в министерството е темата от седмицата със спрените търгове. Като че ли се влиза от драма в драма. Имаше драми с винетките, изведнъж пък тръгнаха търговете. Какво се случва тук? Защо министър-председателят спря тези търгове и може ли така да ги спира? Какво става изобщо?
Лиляна Павлова: Това, което показва решенията за отмяна на редица, мисля че вече станаха търгове за почти 2 милиарда, е категоричната воля на правителството, както казах и започвайки от „Хемус“ да се разграничим от всякакви опити за внушения, които са крайно неверни, че едва ли не всички поръчки са в ръцете на едни и същи фирми, лица, кръгове и кой и какво стои зад тях, което категорично не можем да приемем. И това е една основна причина. В същия момент, понеже казвате може ли, в крайна сметка правим анализ и там, където прекратяваме обществени поръчки, ние ги прекратяваме с аргументи, защото все пак ние сме длъжни да спазваме Закона за обществените поръчки и да спазваме процедурите. Но във всеки един момент, ако имаме някакво съмнение, законът ни дава право да преустановим една или друга поръчка, включително и за да си дадем възможност, това е една добра възможност да преосмислим обхвата на проекта, да преосмислим вида процедура, да преосмислим финансирането.
Водещ: Когато е правен този търг, не е ли мислено това, не са ли видени тези критерии? Има тръжна комисия, има процедура, има тръжна документация. Тогава не е ли разгледано това? Как изведнъж сега стана?
Лиляна Павлова: Разбира се, че това е разгледано. Още повече, че вие знаете, че и обществените поръчки минават и на предварителен контрол, когато са с европейско финансиране. Когато са с чисто бюджетно финансиране е по-различно. Но аз имам предвид друго. Все пак ние говорим за 2 милиарда. 2 милиарда е сериозен финансов ресурс, ресурс в различни сектори. Може би включително, това е една добра възможност, ето за магистрала „Хемус“ стана ясно, че европейското финансиране за съжаление няма да ни стигне, тъй като…
Водещ: Не беше ли ясно това и преди, че нямаме пари за „Хемус“?
Лиляна Павлова: Ако си спомняте всъщност, 2014 г. – тогава, когато се преговаряха оперативните програми, правителството „Орешарски“, първо, се съгласи ОП „Транспорт“ да е с доста по-малък бюджет. Така бюджетът за пътища, който в предишната програма беше 2 милиарда, сега е малко над 1 милиард. И тогава извади магистрала „Хемус“.
Водещ: Но тези пари, те са отишли в други програми?
Лиляна Павлова: Да. Факт, отишли са в други програми, но ние имаме все по-малко пари за инфраструктура. Ние го върнахме в резервните проекти. Надявахме се да постигнем максимално спестяване на средства от „Струма“, за да финансираме „Хемус“.
Водещ: Може ли това да стане? Казват, че обемът на „Струма“ няма как да спести…
Лиляна Павлова: Напротив. Ние пак ще спестим пари от „Струма“ и това е факт, защото няма да правим дългия и скъп тунел, който се оказа и мисия невъзможна, поради това, че той не може да бъде реализиран. Има добра причина това да не се финансира и да се направи.
Водещ: Колко е цената на този тунел? Колко спестяваме оттам?
Лиляна Павлова: Надявам се доста да спестим, защото всъщност се оказа, че ние изобщо не бихме имали пари да строим този тунел. Този тунел в 15 км дължина през дефилето, първо, ще ни отнеме 7 г., а ние нямаме седем години. Второ, би ни струвало над 1 милиард евро. От това се отказахме, ще направим по-евтино решение, но дори и с него няма да ни стигне да строим „Хемус“.
Водещ: Добре, какъв е сигналът?
Лиляна Павлова: Нека още веднъж да потвърдя – магистрала „Хемус“ е наш приоритет. Ние ще я строим с бюджет. В момента преразглеждаме обхвата на проекта. Преразглеждаме начина, по който са разделени неговите етапи и участъци. 
Водещ: Какво беше погрешно в предишното? Защо се преразглежда сега?
Лиляна Павлова: Преразглеждаме го по две причини. Избраното трасе е избрано през 2014 г. след анализ на 5 други, е избрано в максимална степен да заобикаля зелени територии, „Натура 2000“, защитени територии. Бих казала избран е един добър вариант, но той е много, да не го нарека луксозен, защото не е правилната дума, по-скоро мащабен вариант. С много тунели, с много виадукти. Това, което ние в момента, предвид че ще трябва да го плащаме с бюджетни средства, които са много напред в годините, се опитваме да го оптимизираме. За оптимизираме трасето.
Водещ: Да стане по-евтин проект?
Лиляна Павлова: Да. Да минимизираме броя тунели, ако можем височината на виадуктите.
Водещ: Новата поръчка не става ли по-скъпа? Някъде видях публикация, че всъщност старата е 800 милиона, тази става 900.
Лиляна Павлова: Това е по-скоро са мисля медийни интерпретации. Това, което казах аз, че тези 60 км, ако ние ги обявим едно към едно, обществената поръчка такава, каквато беше при тези параметри, при тези габарити, толкова на брой тунели и виадукти, тя няма как да е много по-различна от диапазона 750-800 милиона. Толкова струва, ако е този формат.
Водещ: Сега ще избегнете част от тунелите?
Лиляна Павлова: Това, което в момента искаме да направим е този участък да го разделим на четири по-малки. Да махнем, ако можем да кажем единия от тунелите, някои от виадуктите да ги намалим, което означава да намалим проектната скорост и т.н., за да можем по-скромно, да го нарека, да планираме тази инвестиция.
Водещ: Добре, това е заради финансови съображения?
Лиляна Павлова: Да, така е.
Водещ: Не се ли притеснявате, че сигналът със спиране по този начин за бизнеса е доста проблемен. В един момент всеки може да спре обществена поръчка. Казваме – ще преразгледаме, не ни трябват тези тунели. Не е ли опасно това? Говорим включително за инвеститорите от чужбина. Има търг, печелят фирми и в един момент се казва – не, не, ние мислим нещо друго.
Лиляна Павлова: Със сигурност трябва да показваме стабилност и устойчивост в решенията си. Тук сте прав. Въпросът е, че ние все пак считаме че начинът, по който те се прекратяват, решенията, които се обосновават, се взимат по един законосъобразен начин. Ние не излизаме извън рамките на закона и възможностите, които все пак законът дава, да се прекратяват едни процедури, позовавайки се на възможностите на закона. При липсващо финансиране, първо. При воля и желание на възложителя да преосмисли поръчката и нейния обхват. Това е, което правим.
Водещ: Добре. Как поръчката, хем е законосъобразна, хем е прекратена?
Лиляна Павлова: Тя е законосъобразна по смисъла, критериите са обективни и изборът на компания е направен по един обективен и правилен начин. Но когато ние казваме сега трябва да преосмислим, трябва да бъдем с по-малък проект, трябва да променим обхвата, трябва да променим, както се казва…
Водещ: И остава с впечатлението, че утре можете да кажете това за всичко, нали разбирате? Сигналът е леко проблематичен.
Лиляна Павлова: В същия момент, пак казвам, нали с това започнахме – все пак нашата концепция е да покажем разграничаване от опитите, че едва ли не тези поръчки се правят за една, две, три, пет или шест фирми. Не е така. Това са открити процедури и разбира се, всеки има право да се кандидатира по тях. И сега ще се възползваме от възможността, която ни дава новият Закон за обществени поръчки, който мина през парламента, който изцяло синхронизира европейската директива и ни дава възможност за различни допълнителни видове процедури.
Водещ: Вашите коалиционни партньори го дават за вето за президента този закон, те пък съвсем не са доволни. Мартин Димитров, Гроздан Караджов, включително и Методи Андреев, който е от листата на ГЕРБ, сезираха Плевнелиев.
Лиляна Павлова: Аз искам да ви кажа, че ако погледнете законът и европейската директива, законът в пълна степен транспонира, да използваме тази чуждица, този закон.
Водещ: Добре, за да свършим с това – не се ли опасявате от опасен прецедент? Утре винаги ще се намерят тези вратички /…/ и пак да преосмислите всяка една поръчка? Не е ли много опасен прецедент това?
Лиляна Павлова: Въпросът е да го правим, разбира се – да. Прав сте. Трябва да сме внимателни. Но в същия момент трябва да максимално обществото да знае, че когато държавен, публичен ресурс се инвестира, дали е инфраструктурен в случая на „Хемус“, дали е другите поръчки, за които говорим на колегите от другите министерства, ще се инвестира по един прозрачен начин, изборът ще бъде по едни обективни критерии. И давам пример от нашето решение…
Водещ: Не можете да кажете така, трябва да кажете тогава, че досега не е било така, разбирате ли колко опасно говорене започва?
Лиляна Павлова: Прав сте, да. Ето ние сме имали и сега имаме пример, включително не беше за „Хемус“, но беше пък за магистрала „Струма“ – ние поканихме „Трансперънси интернешънъл“, направихме такъв Борд за прозрачност, да следят процедурата. Може би има и нужда това да се направи в обществото, за да се разсеят съмненията. И досега сме ги правили прозрачно. Но предвид, че вие виждате как се нагнетява напрежението. Дали е целево, дали е с цел да се атакува правителството.
Водещ: Но това означава, че ако някой има против вас сайт и започне да пише срещу вас, вие ще развалите всяка поръчка. Така излиза.
Лиляна Павлова: Не, не.
Водещ: Или да ви прати NGO, което да ви проверява поръчката.
Лиляна Павлова: Не трябва да изпадаме в тази крайност. Не мисля че ще изпаднем в тази крайност, не мисля че ще изпаднем в тази крайност. Въпросът е да покажем воля и прозрачност.
Водещ: Дано, да видим. Преди време самият Цацаров каза, имаше предложени прокуратурата да може да разваля сделки. Цацаров каза, че това е мракобесна история. Той самият се отказа от такива правомощия. Не е ли по-опасно премиерът да разваля сделки? Не е ли същото това нещо проблемно? Все пак говорим за търговска дейност.
Лиляна Павлова: Вижте, нека все пак още веднъж да кажа – волята на премиера е ясна и категорична. Но всеки един възложител на обществена поръчка, дали е министърът и е шефът на съответната агенция, която отговаря, дали е за пътища или нещо друго, е този който като възложител си гледа аргументите. И ние гледаме те да са правно издържани и да спазваме закона.
Водещ: Добре, ако това е при вас факт, при кмета на Бургас как е? Нали, общинска власт, избран с 85% и му се казва разваляй тази поръчка.
Лиляна Павлова: Той също като възложител, аз съм убедена, възлага на своя екип юристи да анализира поръчката. И пак казвам, когато говорим за преразглеждане на обхват, говорим за волята и желанието на всеки възложител да промени…
Водещ: Да ви върна на това, което казахте, че кабинетът „Орешарски“ не е договорил за магистрали, че са за други програми, парите ги имаме, но не са за транспорт.
Лиляна Павлова: Това трябва да го обвържем и с това, че Европа вече принципно върви в две нови направления.
Водещ: Исках да ви попитам какво финансира Европа оттук нататък?
Лиляна Павлова: Европа не ни дава вече пари толкова много за инфраструктура, защото…
Водещ: Защо, не им ли трябват тези коридори? Нямат ли нужда от тези пътища да свържат Гърция, Сърбия, Западните Балкани с Европа?
Лиляна Павлова: Това е и моята логика, това е моят въпрос – защо по-малко пари за пътна инфраструктура и повече пари за икономика и иновации.
Водещ: И за еколози, виждам проекти далеч по-интересни.
Лиляна Павлова: И за съжаление, и за радост, имаме превес в някои сектори.
Водещ: Вижте, два лешояда, ако измътят яйчице, изяждат 50 км от магистралата. Горе-долу такива са парите.
Лиляна Павлова: Така се оказа, да.
Водещ: Защо това не е приоритет? И докога ще имаме пари за тази инфраструктура?
Лиляна Павлова: Само да кажа за двата нови подхода. Европа казва ще инвестираме, ще ви подкрепяме чрез безвъзмездно инвестиране повече за малкия и средния бизнес, за иновации. Чудесно. Но при тях базисната инфраструктура, говоря за старите страни-членки, съществува, направена е и е добра. За нас, страните които сме новоприсъединили се, това е все още предизвикателство и това е тема, за която обаче за съжаление…
Водещ: Казвайки това, означава ли че говорим за пътища и инфраструктура или че не дават парите за водните цикли и за водната инфраструктура? Там как е? 
Лиляна Павлова: Парите за този сектор са на горе-долу същите, спрямо предишния програмен период. Ето например по „Регионално развитие“ имахме 3 милиарда и 100 милиона, сега имаме 3 милиарда. За „Околна среда“ имаме 2 милиарда. Така че горе-долу аналогични са сумите в посока намаление по-скоро към пътната инфраструктура. Вече нула за общински пътища, за републиканските пътища вместо два – един милиард. Горе-долу ви давам като сравнение. Но пък повече пари за малки и средни предприятия, за бизнеса, за иновациите, което също е важно, защото също „Образование“ , „Интелигентен растеж“, така наречен, като цел…
Водещ: Какво ще означава това за градовете, които 40 г. не са сменяли някои от тези канализации и тръби, имат спешна нужда от построяване на водните цикли?
Лиляна Павлова: Да, сега ще ви отговоря и да кажа.. И втория нов и различен фокус на европейските фондове е, че Европа вече не иска да ни дава чисто пари грант, както някой го възприема безвъзмездно като подарък. Европейските пари задължително сега 10% от всички европейски пари оттук нататък все повече ще отиват на принципа както ги наричаме рециклирани проекти или проекти, които генерират приходи се реинвестират – финансов инженеринг. Чрез фондове, които да финансират проекти, генериращи приходи, проекти, които се доказват с бизнес план с добавена стойност… 
Водещ: Е, мигар пътищата не се доказват? Те генерират приходи. 
Лиляна Павлова: Не. Тук в случая говорим за градско развитие, говорим за малки и средни предприятия, говорим за иновации. Включително и за околна среда. 
Водещ: Добре, за това разбираме. 
Лиляна Павлова: Не, аз казвам какъв е новият подход и защо ние сега трябва да се пренастроим да го кажа икономиката, да си пренастроим приоритетите. От една страна Европа казва пари срещу реформи – здравна реформа, съдебна реформа, водна реформа и това е правилно. Втори път казва – повече инвестиции в сектори, които имат добавена стойност, генерират приходи и трети път – оправяйте си сами инфраструктурата, казано с думи прости, инвестирайте сами в нея, защото Европа дава пари за бизнеса. 
Водещ: Позволете ми една скоба да отворя. Тъй като вие се занимавате и с трансграничното сътрудничество, имате програми и там. Какво е състоянието с проектите, които трябва да правим заедно с Гърция и с Румъния? Питам и заради това, което става по границата, но ние трябва да работим и с гърците, и с румънците. 
Лиляна Павлова: Как да кажа…  Ако почнем с кризата, която имаме последните седмици на гръцката граница и затова ще почна с Гърция. България винаги и като европейски политики, които сме провеждали, но и ние като държава, която много преди да влезе в ЕС, винаги сме живели в духа на добросъседство с нашите съседи. Какво се оказва обаче и това не, че се случва за първи път, но мисля, че този път е по един брутален, скандален начин на поведението на гръцките власти и на гръцките фермери. Защото едни гръцки фермери за пореден път и за поредна година си позволяват да блокират границата, да ощетяват България, българският бизнес и транспортния бранш и въобще транзитния поток не само български, но и европейски. 
Водещ: Вашият колега Московски отиде да стои там заедно с шофьорите… 
Лиляна Павлова: Ние сме солидарни с тях. Но какво се оказва? Български министри трябва да стоят на границата да преговарят с гръцките фермери, от които гръцкото правителство абдикира, не преговаря, не може да си владее държавата, не си владее добросъседските отношения и абсолютно неглижира българската икономика, българското правителство. И това арогантно поведение, така че и гърците да си правят извода – те си го избраха това правителство и този премиер и виждаме какво става, но и българите трябва да си направим извода като избираме такива диви популисти какво се случва с държавата. По същия начин имаме сериозни предизвикателства и с програмата за трансгранично сътрудничество, с която министерството управлява всички програми по трансгранично сътрудничество, по които България участва. Например, там имаме една бюджетна линия, едни 40 млн., които са заделени по програмата за трансграничните ни региони, където нашите малки общини и бизнес, малки и средни предприятия, производства във всички сектори на икономиката биха могли да кандидатстват именно да получат безвъзмездно финансиране. Дали е за бизнес инкубатор, дали е за съвместни проекти… 
Водещ: Между Гърция и България.