Министър Лиляна Павлова в интервю за предаването "Още от деня" по БНТ

Водещ: „Още от деня” започваме с Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството. Здравейте. И естествено, първи въпрос, те непрекъснато ви питат – преди колко време взехте решение да вдигнете тези винетки от 67 на 97 лв. Вече минаха ли три седмици?

Лиляна Павлова: Добър вечер, първо, на вас и на вашите зрители. Вече минаха две седмици, три всъщност. Темата очевидно остава да е актуална.

Водещ: Защото имаше и протести в края на миналата седмица.

Лиляна Павлова: Всяко едно повишение на цените със сигурност създава, така, и недоволство, и невинаги позитивна реакция. Но все пак трябва да видим аргументите и обосновката за това.

Водещ: Вие не приемате аргументите на тези, които искат старата цена – 67 лв. С какво ще ги убедите, че тази разлика от 30 лв. действително ще подобрят значително качеството на републиканската пътна мрежа?

Лиляна Павлова: Има три основни аргумента. Първо трябва да кажем, че цената, която е, повишението на цената далеч не е това, което по принцип би трябвало да е повишението, за да достигнем реалната цена като цена спрямо приходите, които държавата трябва да събира, за да може тези, които пътуват, съответно си плащат и имат очаквания да имаме добри пътища, съответно трябва да заплащат. Анализът показва, че цената трябва да е 145. От 2004 г., когато са въведени винетките, много ясно е казано – отпада пътният данък. Остават само винетки. Но трябва да се актуализира цената минимум 5 евро годишно и тя трябва да нарасне дотолкова, че да има минимум 600 млн. лв.

Водещ: Отпада пътният данък. Ама ние нали си плащаме един данък в общините, всеки собственик на кола.

Лиляна Павлова: Да, но този данък общината не го реинвестира за републиканските пътища, по които пътуваме, а го реинвестира за развитие на града, на булеварди, тротоари и т.н. В другите държави, защото много често се спекулира с тази тема, казват – ама те са безплатни. Не, там не са безплатни, да кажем малкият клас пътища или други, или само магистралите са платени. Там всяка една кола и по републиканските пътища, което не е в България така, плаща около 350 евро. И в Германия, и в Австрия, и в Швейцария. 350 евро пътен данък именно за републиканските пътища. И всички тези пари отиват в пътната агенция.Извън тол таксите за магистралите.

Водещ: Защото в Германия няма винетки. По принцип, аз като отида да карам в Германия нищо не плащам.

Лиляна Павлова: Вие плащате само таксата, тол таксата за там, където е платено преминаването. Но тези, които живеят там, както и българските граждани, и тези, които пътуват най-много по българските пътища, там има пътен данък. И това е нещо, което не се казва, първо. Второ, нека да обърнем внимание, че България извън 20 хил. км републикански пътища, за които ние трябва да събираме приходи от винетки в случая, за да ги поддържаме, ако искаме да бъдат в добро състояние, ние имаме 20 хил. км общински пътища, които са безплатни и за които не събираме винетки. Това е много важно уточнение. Второ, нека не забравяме, 190 хил. коли, шофьори получават безплатни винетки. 190 хил. водачи, които получават безплатни винетки. Това са 200 хил. почти автомобила годишно, за които тези 18 млн. лв. приходи, които бихме могли да реинвестираме в поддържане на пътища и ремонт, не ги реинвестираме, защото предоставяме социалната услуга безплатни винетки за социално подпомагане. Така че имаме 20 хил. общински, които не са платени, имаме 200 хил. почти коли, които плащат безплатни винетки, а имаме 4 млн. автомобила, които са регистрирани в движение, които също пътуват по нашите пътища. И ако разделим годишната винетка, която сега е не 145 лв., колкото по принцип показаха анализите, че е реалната цена. Правителството не прие тази висока цена, защото разбираме социалната поносимост. Но все пак нека да кажем, 97 лв. разделено на 12 месеца в годината – това е 8 лв. на месец. Всеки един собственик на автомобил, който шофира този автомобил, той все пак сипва гориво, сменя масло, филтри, гуми и т.н.

Водещ: Всичко има разходи. Ама по един автомобил ...

Лиляна Павлова: 8 лв. на месец едва ли биха толкова кардинално променили бюджета при използването на тази кола. Да, със сигурност на някой няма да им е приятно, евтино. Но в крайна сметка, ако имаш кола и искаш да я караш, има разходи по това.

Водещ: Вярно ли е, че на протеста е имало шофьори с поршета, които са отишли? Поне по твърдението на министър-председателя така излиза.

Лиляна Павлова: Ами, да. Има и такива. Има и обичайните заподозрени, както бих ги нарекла. Които независимо каква е темата на протеста, има ли възможност за протест, те са там, те го организират, те бунят редиците и във Фейсбук, и на място, провокират. Има си такива организатори, хора, които си го харесват да ходят на протест.

Водещ: Добре, за да затворим тази тема – защо не въведете някаква по-голяма прозрачност, може би и сега има такава, но по-голяма прозрачност при харченето на тези пари. Сега, аз не ви питам дали някои шофьори ще бойкотират или няма да бойкотират, това ще го разберем февруари-март месец, когато започнат да се търгуват тези винетки. Но ако хората знаят действително, че като плащат 30 лв. повече, тези пари, дето се казва, действително се харчат за едни по-добри пътища и те се чувстват комфортно на пътя с техните автомобили, ще бъдат спокойни и няма да протестират.

Лиляна Павлова: Веднага ще ви дам, абсолютно веднага ви отговарям. Първо, приходите от винетки са ясни. Приходите от винетки са проследяеми и те са средно около 200 млн. годишно в момента при старата цена. Сега очакваме тази цена да достигне 270 млн. От тях, разбира се, това е брутната сума. Нетната сума ще е по-малко. Защото отчитаме социалните винетки, нали, таксата за разпространение и т.н. Всички тези пари отиват обратно за пътища. Те отиват за зимно поддържане, за превантивен ремонт, за текущ ремонт, за запълване на дупки. Но при 20 хил. км сам разбирате, че с 200 хил. не става. Минимумът, годишният е 600 млн. лв. годишно, за да можем да ги поддържаме в що-годе добро състояние.

Водещ: Ама нали събирате и от тези, които минават транзит.

Лиляна Павлова: Разбира се. Те плащат и допълнителна такса, тези, които минават.

Водещ: Да. И от камионите все пак събирате някакви суми, които не са малко.

Лиляна Павлова: Ами, събираме. И въпреки всичко това са приходите. И в същия момент имаме очаквания за пътища като в Германия. Но в Германия са различни сумите. И друго много важно, инвестициите дори са много повече в пътища, отколкото са събраните пари от винетки. За периода 2009 г. досега сме инвестирали в развитие, строителство и рехабилитация на пътища над 3 млрд. 3 млрд. лв. сме инвестирали за строителство на магистрали, за ремонт, рехабилитация на I, II и III клас пътища. Инвестирали сме 3 млрд. Едва 1,5 млрд. от тях са от европейската солидарност.  Другият 1,5 млрд. са от средства от държавния бюджет, които извън събраните приходи от винетки са инвестирани в ново, строителство на нови пътища или ремонт и рехабилитация. Така че това е сериозен ресурс. И пак виждате, усещането ни на всички нас е, че искаме и още, и още. Но това са 20 хил. км пътища, които са неремонтирани, непипани от 20-25 г. Така че нормално е да трябва да плащаме повече. Да, това е картата, с която бях в ...

Водещ: Сега, да кажете обаче тази карта. Това е какво ще бъде направено, нали, през 2016 или какво вече е направено?

Лиляна Павлова: По тази карта мога да потвърдя, че това, което е в зелено е направено, ремонтирано и построено. 300 км нови магистрали, 1 500 км рехабилитирани пътища. В синьо са пътищата, по които в момента започнахме работа и ще се строят 2016 и 2017 г. А червено са пътните участъци, за които търсим финансиране. Като нуждите за червеното са 5 млрд. лв.

Водещ: Добре, кажете сега китайците какво ще ни построят? От това червеното какво ще поемат китайците? И поеха ли някаква отговорност. Тоест интерес по-скоро, не толкова отговорност.

Лиляна Павлова: Представихме, да, тази информация пред тях.

Водещ: Тази карта ли им показахте?

Лиляна Павлова: Да, тази карта. Това, което вече имаме и официално и писмо за намерение от една от китайските компании, която бяха там представени – това за направлението Русе – Велико Търново до връзката със Свиленград. За това имаме официално писмо за намерение, с което те искат да инвестират в предпроектни проучвания.

Водещ: Ама там и тунела ли ще построят?

Лиляна Павлова: Сега, вие виждате как е нашият маршрут. Той, както забелязвате, преминава през Хаинбоаз, през Прохода на Републиката. Това е най-късият и най-подходящ от наша гледна точка маршрут. Инвестиционното намерение на Китай обаче дойде Русе – Велико Търново – на ляво отклонение тунел Шипка и от там през Стара Загора надолу връзката с Тракия и Марица. Това е разликата в тяхното инвестиционно предложение.

Водещ: Разбирам. Ама това доста по-скъпо ми се вижда като проект.

Лиляна Павлова: Със сигурност ще е по-скъпо, защото: а) удължава маршрутът; и б) влиза тунела, който само тунелът струва 150 млн. евро.

Водещ: Каква е дължината на този тунел под Шипка като проект?

Лиляна Павлова: Той е 3,5 км

Водещ: Е, не е толкова дълъг. Но все пак е доста работа. Добре, това...

Лиляна Павлова: За момента, имахме предварително ...

Водещ: Варна – Бургас...

Лиляна Павлова: За Варна – Бургас също имаше предварително намерение, също има заявен интерес и самостоятелно за тунела на Шипка. Но за тях тази трафик анализът на Варна – Бургас, според техните предварителни анализи, говоря на китайските инвеститори, не излиза. И затова за момента те разглеждат други алтернативни маршрути. Това са за момента пътищата, по които има някакъв интерес. Въпреки, че ако говорим за пътя на коприната, естественият път на коприната, който минава през България, ние трябва да говорим за комбинирани инвестиции. Като гледаме на картата – това е интермодален пристанищен терминал с жп линия Варна – Русе, заедно с Варна, Бургас – двете пристанища. И тогава можем да говорим наистина за един комбиниран, интермодален транспортен – път, жп линия, пристанище, летище – нещо, което можем да предложим в тази алтернатива.

Водещ: Добре, тук по тази карта имам само още един въпрос – защо онова червеничкото, дето е София за Калотина толкова години не може да направим една отсечка 60 км? А е толкова важна. Това е дето се казва входа на България, входа на страна на ЕС. И вие минавате от там, и аз минавам често. Да ви кажа, доста мрачни предчувствия имам, когато идвам в България през Калотина.

Лиляна Павлова: Прав сте. Това, което ние обсъдихме и с министър-председателя и по време на пътуването, когато анализирахме проектите, които предлагаме, и това, което ми е възложено сега – да погледнем още веднъж проекта. Защото вие знаете, че участъкът от София, първите 30 км са де факто четирилентов път, който може да бъде само рехабилитиран.  В момента това, върху което ще положим усилия е да направим необходимите проучвания, за да можем да направим парцеларен план и отчуждения – нещо, което ни липсва, през 2016 г. и да започнем, ако трябва и с бюджетни средства, да направим отчуждения, да направим парцеларен план и да изградим само оставащата част, тези 30 км, които са до границата и които, и както вие казахте, са най-сюблимните и най-важните. Така или иначе, там трябва да бъде разширен граничния пропускателен пункт. С Агенция Митници координираме действия, за да може да има и отбиване, и спиране на тирове, включително за почистване и обработване.

Водещ: Значи, там проблемът е няма маркировка, няма свелина. Все едно влизаш в тъмна бездна, а не в държава на ЕС.

Лиляна Павлова: Ние имаме идеен проект. Така че сме вече готови с идейния проект. Сега ще работим по отчуждение... Не сме го забравили това направление..

Водещ: Аз смятам, че много хора са се успокоили от това, което вие казвате. Кажете обаче, да ги успокоите и за зимата, която така се забави, обаче онзи ден, като падна малко сняг там по магистралите и във Фейсбук много хора се оплакаха – 20-30 км, не може да пътуват по-бързо.

Лиляна Павлова: Първо, всички трябва да знаем, че при зимни условия трябва да караме с ограничения. За мое голямо съжаление, както всяка зима, ето това беше един гръцки ТИР, още дори снегът не беше завалял, още беше дъжд, той после обърна на сняг, гръцки ТИР без гуми, защото те нямат летни и зимни, но има дълбочина на грайферите и гуми достатъчно добър, нали, мек каучук, за да има сцепление. Един гръцки ТИР още в дъжда се обърна. Естествено, запречи цялото движение. Докато влекачът го извлече и съответно от платното заваля сняг и то трябва да се обработи. Затова имаше тапа и задръстване. Но това е, тук разчитаме много и на екипите и на Автомобилна администрация, по-известни като ДАИ, полицията – да ги спира, когато не са с тези гуми. Аз ви казах, моето мнение – дори, ако трябва в закон да го сложим, но тези, особено транзитно преминаващите, да не ги пускаме да пътуват, ако видим, че нямат гуми. Те рушат най-много и те неспазвайки блокират пътища и затварят. На Арчар беше същия случай.

Водещ: Сега, понеже говорим за почистване и за магистрали, няма да излъжа зрителите, значи в Италия съм пътувал, в Сърбия, в Хърватия, в Австрия. 2-3 м сняг може да има отстрани, магистралите сухи. Това ще го постигнем ли?

Лиляна Павлова: Защото ползват скъпи химикали. Ние също можем да го постигнем, но ще ни струва тогава зимното не 60 млн. на сезон, тогава ще ни струва сигурно 120 на сезон. Защото те ползват едни скъпи химикали. Ние също ги ползваме. Но ние имаме норми ...

Водещ: Едни, които оставят една синя, синя става настилката.

Лиляна Павлова: Точно така. Те просто разтваря ... Буквално в момента, в който капката сняг пада, тя се разтваря, химикалът го разтваря и се изсушава наистина.

Водещ: Толкова ли е скъп наистина...

Лиляна Павлова: Ами, разбира се, че са скъпи. Още повече, че когато вали, когато вали мокър сняг, те се измиват, нормално е, те се измиват. Ние ползваме тези химикали. Ние сме въвели изисквания и сме забранили използването на пясък, примерно, по магистрали. По магистрали използваме само химия. Но имаме норми – примерно, до колко сантиметра, на кой час, докато вали сняг, докато има снеговалеж. Когато спре снеговалежът, ползваме вече химикали. Превантивно обработваме преди да завали. Защото иначе просто едни химии идват, то не на халос, но в крайна сметка ще излезе много по-скъпо. Не можем да си го позволим с тези приходи.

Водещ: Какво  една година направихте, нали, вие, като министър?  И какво отчетохте сега – доволни ли сте, радостни ли сте, щастливи ли сте от това, което сте свършили за една година?

Лиляна Павлова: Вижте, аз мога да кажа, че от това, което си бях поставила в началото на тази една година на мандата, за първата година – постигнах тези неща, които си бях поставила за цел.

Водещ: Всичко? На 100%?

Лиляна Павлова: Всичките цели, които бях постигнала – първо, отблокиране на ОП „Регионално развитие”.

Водещ: Затова ли вашият рейтинг е толкова висок, расте непрекъснато? Аз се чудя Алфа Рисърч – вдигате винетките, Лиляна Павлова все на първо място. И хората се чудят – абе, как е възможно това да се случва. Казвам го абсолютно сериозно.

Лиляна Павлова: Стараем се да си вършим работата. Отблокирахме средствата, отворихме новата програма, довършихме магистралите, които ги заварихме както ги оставихме в предишния мандат. Мисля, че това ... Трябва да бъдат отчетени усилията. Не само лично моите, на целия екип – на Пътната агенция, на Управляващия орган. На цялото министерство.

Водещ: А догодина? Следващата година – по-амбициозна ли е програмата или не чак толкова?

Лиляна Павлова: Ние имаме все пак четиригодишна програма. И нея изпълняваме. Аз се надявам, че следващата година, вече сме почти на финалната фаза, приключваме водната реформа.

Водещ: Какво ще рече това водната реформа?

Лиляна Павлова: Водната реформа – това, което е необходимо като условия за България, за да получи европейски фондове. Промяна в начина на тарифиране, предоставяне на услугите, обединяване и окрупняване на операторите, за да може да има по-добра реинвестиция от самите ВиК дружества. Реформа в кадастъра. Какво имам предвид – т.нар. карти, земеделски карти на възстановена собственост, да ги налеем, да имаме електронна база данни с кадастъра, да имаме по-добро кадастрално покритие и всеки да може онлайн и от София да си извади справка за имота, независимо къде се намира той. Тук в сътрудничество с колегите от земеделието да обединим нашата информация най-накрая и нашата държава да има един сравнително добре развит кадастър и една услуга във всяко населено място, електронна.

Водещ: От 2002 г. си говорим тук в България за електронно правителство, за електронни услуги, за невлизане по разни институции. И дано да ..

Лиляна Павлова: Малко по малко вървим натам.

Водещ: Дано сме живи да го видим, както се казва.

Лиляна Павлова: Е, нека да сме по-оптимисти.

Водещ: Добре.

Лиляна Павлова: Поне реалисти.

Водещ: Благодаря ви и успех ви пожелавам.

Лиляна Павлова: И аз благодаря.