Министър Нанков в интервю за в. "Стандарт": "Изграждаме не само магистрали, но и училища"

Министър Нанков в интервю за в. "Стандарт": "Изграждаме не само магистрали, но и училища"

26 октомври 2017 | 13:23

Амбицията ми е да направим регионите привлекателни за младите, казва министър Николай Нанков

- Министър Нанков, денят на строителя е професионалният празник на гилдията. Каква е равносметката за развитието на бранша в навечерието му?

- Изминалите 5 години могат да се определят като едни от най-успешните в пътното строителство на България. С помощта на средствата от Евросъюза бяха изградени над 300 км нови автомагистрални участъци, с което беше удвоена съществуващата магистрална мрежа преди присъединяването на България към ЕС през 2007 г. Завърши цялостното изграждане на магистралите Тракия", "Марица" и "Люлин" и бяха построени 69 км от "Струма". Работата по нея продължава и в момента. Но успехите не са само в пътното строителство . През 2015-а бяхме свидетели на истински бум -секторът се доближи по приходи до нивата отпреди кризата, тъй като тогава се завършваха много от обектите по оперативните програми - пречиствателни станции, депа за отпадъци, ремонтирани бяха улици, паркове и площади по ОП "Региони в растеж" 2007-2013. През 2016 г. имаше известно задържане на темповете, но данните на Камарата на строителите за първото полугодие на 2017 г. са оптимистични. Сградното строителство отчита ръст от 28% на годишна база, увеличението при инженерното строителство е с 12,8%. Очакваме положителните тенденции да се запазят и през 2018 г., тъй като строителство на пътна, екологична и енергийна инфраструктура ще продължи.Следващата година строителният бранш ще бъде изправен пред истинско изпитание с ключовия за магистрала "Струма" участък през Кресненското дефиле.Съоръжението ще е едно от най-сложните в България с най-високите виадукти - по-големи и от тези на "Хемус". Другите изключително важни задачи са автомагистралите "Хемус" и София - Калотина.През 2018 г. санирането ще е в разгара си - ще се работи по най-малко 1000 сгради със сключени в периода 2015-2016 г. договори с ББР. А по ОПРР 2014-2020 се изпълняват стотици проекти за модернизация на градския транспорт, подобряване на градската среда, енергийна ефективност . Специален акцент в новата оперативна програма е обновяването на образователната и социалната инфраструктура. Така че в 135-ата годишнина на МРРБ като министър съм доволен да кажа, че от година на година все повече се изпълва със съдържание втората дума в името на ведомството - благоустройството. Ние не просто строим магистрали, а се грижим за цялостния облик на градовете. Голямата ни амбиция е всички региони да станат привлекателни и младите хора да остават да градят дом и кариера там, където е сърцето им - у дома.

- Кой е най-големият проблем, който стои за решаване пред строителния бранш?

- Не е тайна, че три четвърти от заетостта в сектора се дължи на изпълнението на обществени поръчки по оперативни програми. Лошо няма. Но въпросът е какво ще стане, когато тези финансовите потоци намалеят след 2020 г.? Затова строителните фирми трябва да започнат да мислят и в друга посока - за публично-частни партньорства, за използване на финансови инструменти, за възможностите на капиталовия пазар.1/1 това трябва да стане сега, не след една или две години защото тогава ще е твърде късно. Трябва да се трупат знания и опит. А ние сме отворени за въпроси, защото по отношение на финансовите инструменти вече имаме добри практики. В предишния програмен период 2007-2013 г. проектите за градско развитие, реализирани чрез инициативата JESSICA, доведоха до генериране на над 600 нови работни места в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен. Заложен беше публичен ресурс от 64 млн. лева, който привлече и частни финансови средства. Така бяха инвестирани над 250 млн. лева в здравна, спортна, образователна и бизнес инфраструктура, нови общински пазари, общински паркинги и други. И ето сега погасителните вноски по получените кредити ще се използват отново за различни проекти от фонда на фондовете, който пое управлението на средствата по JESSICA. Това са т. нар. рециклирани пари. Те са се завъртели вече веднъж в икономиката, генерирали са растеж и сега отново са на разположение на бизнеса.- В момента двама от кандидатите за изграждане на тол системата обжалват резултатите от конкурса. Кога можем да се надяваме на реално стартирана процедура по изграждане и въвеждане на системата?- Обжалването на процедурата е факт. Ако това не се беше случило, още през ноември можеше да имаме сключен договор и да започне работа по изграждането на тол системата. Сега се надяваме компетентните институции да сс произнесат бързо по жалбите. АПИ има готовност да поиска предварително изпълнение на договора с фирмата-изпълнител. За мен обаче е важно, че през изминалите месеци беше постигнат голям напредък. Обществото узря за тази идея, имаме подкрепата на хората и вече връщане назад няма Тол системата не е панацея, въвеждането й няма да реши всички проблеми в пътния сектор, но ще помогне за реализацията на проекти от национално значение като завършването на магистрала "Хемус" и пътя Видин - Ботевград например, за които са нужни много пари. Ще може също да правим планово и без сътресения дългоочакваните ремонти на пътищата, които са в лошо състояние. Затова всички в МРРБ и АПИ активно работим от края на следващата година системата да заработи. Всяко отлагане коства не на бюджета, а на българските граждани, по 1,5 милиона лева загуби на ден. Очакваме над 1 млрд.лв. годишен приход от тол такси и електронни винетки - всички тези пари ще бъдат изразходвани само и единствено за ремонт на пътища и строителство на нови. Виждаме какви такси от следващата година въвежда Сърбия за магистралата от границата до Ниш. За камионите таксата за 110-километровия участък ще бъде 1120 динара или около 18 лева. А у нас за прекосяването на страната от Капитан Андреево до Калотина, което е около 360 км, тировете плащат дневна винетка от 11 евро или 21 лева. Още веднъж подчертавам, че при въвеждането на тол системата шофьорите на леки автомобили няма да бъдат натоварени по никакъв начин, тъй като цената на винетките за леки автомобили няма да се променя. На този етап не са определени нито обхватът на пътната мрежа , нито цените, които ще бъдат заплащани от тежкотоварните превозни средства. Те ще бъдат установени след широко обществено обсъждане и при спазване на разпоредбите на действащото национално и европейско законодателство, след което ще се вземе политическо решение.- В навечерието на зимата подготвени ли сме за първия сняг?- Подготовката за зимния сезон върви по график. Видяхте, че АПИ се справи добре с първия сняг, макар че той дойде прекалено рано. Проблемът на прохода Петрохан беше в падналите дървета и многото автомобили с летни гуми, а не в почистването на пътя. Тази седмица започват и проверките за готовността на почистващите фирми. Около 3000 машини ще поддържат републиканската мрежа през зимните месеци, както бе и през миналата година. Осигурено е и финансирането. Прогнозните средства са между 65 и 80 млн. лв.

- Какви са целите и амбициите ни при председателството на България на Дунавската стратегия ?

- Поемането на председателството на стратегията на ЕС за Дунавския регион открива нови възможности за страната ни. Ние имаме шанс да задълбочим сътрудничеството си с дунавските държави, общо 14 на брой, 9 от които членки на ЕС. Дунав е огромен транспортен коридор, чийто потенциал трябва да използваме максимално, но и да го пазим. В момента Европа има нужда от единство и разбирателство и ние може да дадем своя принос. Ключов фактор за справяне със социално-икономическите, демографските и екологичните предизвикателства в региона например е туризмът. Той е генератор на икономически растеж, затова развитието му ще е във фокуса на Седмия годишен форум на Дунавската стратегия , който ще се проведе в София на 18 и 19 октомври 2018 г.Голяма перспектива има в създаване на общи културни коридори и маршрути, запознаване с местни занаяти и производства.

- На колко училища ще помогнете, след като се увеличи бюджетът по ОПРР за тази стратегическа цел и какви са проектите, с които общините кандидатстват?

- Образователната инфраструктура е безспорен приоритет на ОП "Региони в растеж" в новия програмен период. Както вече обявихме, предвидените инвестиции са 624 млн. лв. Бенефициенти са 72 общини и три ведомства, които извършват реконструкция и модернизация на 416 учебни заведения с 255 269 деца и младежи Вече са подписани договори за предоставяне на безвъзмездна помощ в размер на 268 млн. лв. с 30 общини, като в 26 от тях ще се изпълняват различни спортни съоръжения. В община Бургас например се изграждат спортни съоръжения в 8 училища. В Ловеч ОУ "Проф. Д. Димов" ще се сдобие с нова спортна зала, а в Пазарджик в СОУ "Димитър Гачев" ще се ремонтират физкултурните салони. София кандидатства с проект за 58 млн. лв., който предвижда ремонта на 26 училища и детски градини. В процес на оценка са друга група проекти за образователна инфраструктура - 9 на брой, на стойност 111 млн. лв. Министерствата на културата и на младежта и спорта също получават подкрепа - те ще разполагат с бюджет от 14 млн. лв. за ремонти в спортни училища и училища по изкуствата. Не сме забравили и професионалните училища. Вече са сключени 40 договора, по които се предоставят 162,5 млн. лв. за обновяване на образователната инфраструктура. Със същата цел се предоставят и 43 млн. лв. на 13 ВУЗ-а. Радвам се, че успяхме да заделим въпросните средства, защото това е инвестиция в бъдещето на България.