Министър Нанков в предаването "Здравей България" по Нова Телевизия

Водещ: Строителният министър ни е на гости – Николай Нанков . Добро утро и добре дошли.

Николай Нанков: Добро утро и добре заварили.

Водещ: По няколко важни теми…Вие шофирате ли между другото или?

Николай Нанков: Да, шофьор съм, активно при това.

Водещ: Карате си или с кола на министерството основно?

Николай Нанков: В момента с кола на министерството, но също и шофирам – в свободното си време, уикендите шофирам сам.

Водещ: Кого псува шофьора, когато попадне в дупка или си мълчи?

Николай Нанков: Обикновено Агенция "Пътна инфраструктура" , разбира се.

Водещ: Не към…

Николай Нанков: Иначе принципал е министърът на регионалното развитие.

Водещ: А Вие самият такава ситуация имали ли сте на пътя с дупка, джанта и сервиз?

Николай Нанков: Да, имал съм случай, разбира се. Между Априлци и Троян.

Водещ: Какво стана?

Николай Нанков: Изкривих джанта, спуках гума.

Водещ: Наскоро ли това?

Николай Нанков: Не, това беше преди четири години. Пътят е рехабилитиран и е в добро състояние в момента.

Водещ: В едно изследване, честно казано изненадах се, свикнали сме да ругаем нашите пътища, факт, но имаше едно изследване, според което Танзания, Замбия, Мали и Ботсвана са с по-добри пътища от тези в България – класация на Световния икономически форум. Прочетохте ли го, какво мислите, така ли е действително? Какъв е бил параметърът, който сравняват, защото звучи по-лошо от очакваното?

Николай Нанков: Наистина звучи стресиращо. Факт е, че пътният сектор в България в последните тридесет години е изключително недофинансиран, тоест прекалено малък е ресурсът – не коментирам качеството на разходването, това е втора тема, по която може да говорим. Но при нужди от над 1.2 милиарда годишна база само за поддръжка на съществуващите републикански пътища, АПИ по линия на винетните стикери и приходите, които събира чрез тях, разходва, тоест влага около 300 милиона на годишна база за поддръжка, включително и зимното поддържане и за текущ ремонт на пътищата. Наистина изключително ограничен финансов ресурс, за да говорим за качествено поддържане на пътищата. Това ще решим, затова това нашето беше и първа стъпка през тол таксите.

Водещ: А това сравнение как си го обяснявате?

Николай Нанков: С Ботствана, ако трябва да сравняваме специално, там нито може да говорим за трафика, за потока, за броя на леки автомобили, за качеството на асфалтовите пътища, там по-голямата част от пътищата дори не са с асфалтова покривка. Не са и обективно съответно изходните данни, за да направим подробно сравнение.

Водещ: Тоест тази класация на Световния икономически форум какво, не е сравнявала асфалтов….Опитвам се да си го обясня, защото ми стана неприятно, признавам си – Ботствана, Танзания, Замбия.

Николай Нанков: Да, фактически на всички нас не са ни приятни подобни сравнения.

Водещ: И зачудих се дали е вярно.

Николай Нанков: Самата класация, ако трябва да анализираме и самите данни, които са анализирани в нея, като изходни такива,  обхващат един по-голям и по-широк спектър от икономически, от социално-икономически, привързани към самата инфраструктура данни и показатели. Със сигурност асфалтовите пътища, републиканските и общински такива в България са по-добри от тези в посочените страни. Но спрямо условията, социално-икономическите – индекс на човешко развитие и БВП, факт е, че съчетано в цялата комплексност на тези фактори, там в класацията тези страни изпреварват България. И аз признах какви са причините в България, те не са от днес или от вчера. Ние трябва да търсим решения и ги търсим именно по линия на тол таксите.

Водещ: Далечно е, окей, далечно е това сравнение. Едно обаче пряко сравнение, което ми направи впечатление и това е Калотина-Ниш. Тържествено сърбите обясниха, че пускат този участък и реално те от българската граница до Белград, че и нататък към Западна Европа, те вече имат само магистрала. И погледнах една статия от преди седем години за българската част – 29 юли 2010-та, какво казва правителството Борисов-1. Магистралата от София до Калотина трябва да бъде готова преди Сърбия да стигне в своя участък до границата, това е наредил премиерът Борисов на среща с представители на пет министерства, пътна агенция и общини, през които минава пътят, разказаха участници в сбирката. Заглавието е – България ще се състезава със Сърбия кой пръв ще построи магистрала до Калотина. Това при първото правителство на Бойко Борисов. Какво казва третото правителство на Бойко Борисов – започват два търга за 250 милиона за пътя София – Калотина, ама то нямало да е магистрала, а широк път и няма да е сега, има 2020 година.

Николай Нанков: Ако трябва да върнем времето назад, виждаме, че от 2010 до ден днешен не само 110-те километра на Сърбия, ако трябва да сравняваме, тъй като магистралата, която сърбите изградиха с дължина 110 километра, в България се изградиха над 350 километра магистрали – и „Струма” знаете, в цялост „Люлин”, „Тракия”, „Марица”.

Водещ: Общо като се сравняват?

Николай Нанков: Общо като сравняваме. Така че специално пък по продължение на транспортния коридор номер 10, тук може да включим и скоростната тангента, северната скоростна тангента, западната част на Околовръстното, която беше построена. Така че специално магистрално строителство в България, сравнение със Сърбия е над три пъти повече.

Водещ: Обаче конкретно?

Николай Нанков: За да изпълним и заръката на премиера от 2010 година, Вие правилно споменахте, още от началото на този мандат многократно сме споменавали, а и предприехме конкретни действия за реализацията на този участък по протежения на транспортния коридор номер 10, тъй като наистина ще бъде срам след две години, ако нямаме, след три години, ако нямаме тази магистрала, тъй като от Лондон до Средния изток, магистрала по транспортния коридор номер 10 до Техеран-Калкута в Индия, през Техеран в Иран, само България ще остане без автомагистрален участък. Ще дам само едно пояснение, тъй като ние обявихме обществената поръчка знаете, за да можем да реализираме в рамките на тези две години и половина, които са по заложения срок, ако фирма даде по-нисък срок и спечели обществената поръчка, ще го построим за две години. Финансиране беше осигурено частично през инструмента за свързаност на Европа, останалата част от финансирането ще дойде през бюджета, но в частта тежкия участък, между другото от Калотина до Драгоман, там говорим за габарит на пътя две ленти в посока, плюс аварийна лента, тоест габарити на автомагистрала, а от Драгоман до Сливница габарит 27 метра – ще увеличим с още две ленти съществуващото трасе. Тоест отново ще имаме по две ленти в движение плюс аварийна лента. Проектната скорост обаче ще бъде 100 километра, което означава скорост на движение 120 километра, така че отново говорим за габарити на магистрала при скорост на движение от 120 километра.

Водещ: Защо обаче ние, аз съм съгласен, общо като сметнете километрите и изграденото тук, изграденото там, много се направи, даже имаше обвинения, че асфалта не се яде, че се прави повече в тази посока. Въпросът е, че като се каже нещо такова толкова конкретно и като става въпрос за не много километри, сърбите или ние кой пръв ще стигне до границата, защо се е получило според вас това, че …

Николай Нанков: Защото те пък не можеха да стигнат до турската граница, ако трябва да сме честни, без „Тракия” и без „Марица”, нито до Черноморието без „Тракия”, нито до гръцката граница, примерно до Кулата без „Струма”. Затова във всички направления сме полагали максимални усилия. Както в момента междупрочем полагаме максимални усилия за Северна България и за АМ „Хемус”. Това е изключително важно, тъй като говорим за магистрални участъци и за републикански пътища в Южна България, включително и този участък е в Южна България, югозападна България, а пък Северна България винаги изостава. Така че в момента коментираме и Северна България като основен приоритет.

Водещ: Нека да покажем, ако може да станем, аз искам първо да покажем едната карта, аз ползвам тук едно приложение. Четох, че Русе-Търново има движение, това ще е магистрала , а не път, така ли?

Николай Нанков: Отново със същите габарити както коментирахме и за София-Калотина.

Водещ: Какво значи това?

Николай Нанков: Това означава 27 метра габарит, две платна в посока плюс аварийна лента.

Водещ: Е това не е ли магистрала ?

Николай Нанков: Зависи от проектната скорост – автомагистрала е, ако имаме и скорост на движение 140 километра в час. Ако проектната скорост е 120 километра, както е по „Хемус”, да, ще имаме 140 километра скорост на движение, тоест автомагистрални характеристики.

Водещ: Това е Русе – Търново. Не знам дали точно по това трасе сега съществуващо ще минава или до него?

Николай Нанков: Това са трите трасета, които се разглеждат и съобразно оценката за въздействие на околната среда, съобразно ОВОС-а. Нека до края на годината да имаме решение по ОВОС-а и да се избере конкретното решение. По-скоро това ще бъде трасето.

Водещ: Само малко по-назад, за да покажем.

Николай Нанков: Обходът на Бяла в посока Велико Търново, на три етапа, на три лота. Русе-Бяла, най-тежкият, обходът на Бяла и съответно след обхода на Бяла до Велико Търново третият етап.

Водещ: Кога очаквате да са свързани трите?

Николай Нанков: Зависи много от процедурите по устройственото законодателство, устройство на териториите и по екологичното такова. Ако до края на годината имаме постановено такова решение по ОВОС, спокойно 2018-та можем да започнем търгуването, както сме поели и ангажимент, на трите участъка, приоритетно споменах обхода на Бяла и Русе-Бяла.

Водещ: А Търново? Ние от Русе тръгнахме малко наобратно от Русе към Търново, но от Търново за София и от София до Търново, кога?

Николай Нанков: АМ „Хемус”. До Ябланица имаме магистрала знаете. От Ябланица до разклона за Тетевен – 9.3 километра, в момента имаме избран изпълнител, който работи – договорът е на Инжинеринг проектиране и строителство . 2019 година стартирате с реалното строителство, тоест в момента проектираме, отчуждаваме. 50-те километра до разклона Ловеч-Плевен, ако увеличим картата ще се вижда по-добре, но 50-те километра от разклона за Тетевен, това е може би от тук, до разклона Ловеч-Плевен, тези 50 километра в момента се проектират. До март месец ще сме готови с проектите, възлагаме реалното строителство през 2018 година, за да може в рамките на следващите две години да изградим тези 50 километра. И ако започнем пък от изток, от Шумен към Велико Търново, от Белокопитово към пътен възел Буховци, тези 16.2 километра са първият участък от тази част – в момента също имаме избран изпълнител, който отново по подобие на участъка от Ябланица до Боаза, проектира и започва строителство през 2018 година.

Водещ: Да погледнем пак към „Струма”, най-коментираната магистрала , с много проблеми, много обжалвания, спорове с еколози. Чета нещо, което ми прави впечатление, Вие ми кажете дали аз бъркам. От Благоевград до Крупник 2018-та трябва да е готова август, започнала е този август или септември – 13 километра за 12 месеца.

Николай Нанков: 2019-та.

Водещ: А даже 2019-та. Е добре, за две години 13 километра не е ли много малко?

Николай Нанков: Не, напротив. Затова между другото досега паралелно са строени по няколко отсечки или от една магистрала или от различни магистрали, тъй като със сложните съоръжения, тук говорим за над десет тежки съоръжения – две премоствания на реки – на Логодашка и на Суха река, укрепителни съоръжения на река Струма специално за този участък, напротив, дори е доста бързо. Но пък за сметка на това ние в момента изграждаме и то доста по-бързо от заложените срокове участъка от Кресна до Сандански – 25-те километра. По договор е за 2.5 години, ние ще го съкратим на под 2 години, тоест пусковият срок няма да бъде май 2019-та, а ще бъде края на 2018 година, тези 25 километра.

Водещ: Тоест там е по-лесен самият участък и може срокът по-бързо.

Николай Нанков: Самият участък е и по-лесен, пък имаме и добро изпълнение и бързо и акуратно от страна на строителите.

Водещ: Добре, в процес на изграждане е тази отсечка, изключително важна. Там се постигна и съгласие да се минава в едната посока на Кресна. Няколко думи, надявам се, че всичко е наред там вече като се разбрахте посоката каква е?

Николай Нанков: Имаме вече решение по ОВОС, постановено от министъра на околната среда и водите. Предполагам, че то ще бъде обжалвано – знаете, все пак и промените в Закона за опазване на околната среда, едноинстанционно обжалване, така че мисля, че спокойно 2019 година, както ни е и линейният график, ще започнем реалното строителство на участъка през дефилето.

Водещ: Няколко думи за зимното почистване. Винаги се съобщава, че има готовност, че има 3 хиляди машини и винаги става някакъв проблем. Понякога и шофьорите са с летни гуми и тръгват, понякога не е изчистено. Колко струва 1 километър чистене, смятали ли сте колко ни струва на километър?

Николай Нанков: Да, има единични цени. Но обикновено по-важното сравнение е на годишна база. Държавата разходва между 57-58 и 80 милиона, в зависимост от ситуациите и самите атмосферни условия. Ако зимата е по-тежка, ресурсът наистина може да варира около 20 милиона в посока нагоре. Надяваме се на по-лека зима, за да спестим този ресурс и да го вложим отново в поддръжка на републикански пътища. Много благодаря за това, което наистина казахте, тъй като невинаги държавата и обратно пък самите шофьори винаги са виновни. Комплексен е факторът, там където имаме затрудняване и когато имаме кризисна ситуация. Но пък мисля, че и първите три седмици, първите снеговалежи на старопланинските проходи, създадохме много добра организация, предварително създадохме добра организация. Там проблем бяха падналите дървета заради наистина тежкия, мокрия сняг, но пък не създадохме кризисна ситуация - затворихме проходите, изчистихме дърветата, снегът беше изчистен още на първия час. Мисля, че с подобна динамика и темпове, проверяваме в момента готовността на всички Областни пътни управления – машините са налични, материали и наистина това, което трябва да извършим съвместно с другите компетентни органи пожарна, полиция, Автомобилна администрация, до момента е свършено и мисля, че сме подготвени и то в добра посока.

Водещ: Ще търсим и Вас, и специално Агенция Пътища в момента, в който има необходимост за информация и като дойдат снеговалежите. Засега има много дъжд. Дадохме информация на зрителите за стеснение на участък в момента в района на Карнобат – 331-ви километър, свлачище заради дъжда. Благодаря Ви много.

Николай Нанков: Благодаря и аз.

Видео от интервюто на министър Николай Нанков може де бъде видяно тук.