Министър Николай Нанков пред в. "Строител:: Индикативният краен срок за стартиране на търговете за лот 3.2 е 30 април 2018 г.

Министър Николай Нанков пред в. "Строител:: Индикативният краен срок за стартиране на търговете за лот 3.2 е 3

29 декември 2017 | 10:13

Г-н Нанков, изтичат последните дни на 2017 г. Каква бе годината за Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), както и за строителния бранш?

Мога да я определя като успешна както за МРРБ, така и за строителния сектор. За 8-те месеца от нашето управление стартирахме проекти за над 1,5 млрд. лв. И това не са само инвестиции в пътища, както често ни упреква опозицията, но и в образователна и спортна инфраструктура, в саниране, в облагородяване на българските градове и региони. Що се отнася до строителството, то е безспорен фактор в икономическия растеж на страната – един от моторите на икономическото развитие. Сега е важно положителните тенденции да бъдат запазени и през 2018 г. държавата ни да отчете още по-голямо нарастване на Брутния вътрешен продукт, защото всеки процент отгоре е около 1 млрд. лв. допълнително в бюджета. Разбира се, това също е предизвикателство. Хората от бизнеса знаят по-добре от мен, че е проблем да нямаш пари, но е още по-трудно, когато ги имаш, защото средствата не трябва да спят в банката или под дюшека, а да бъдат инвестирани. Същото се отнася за обществения ресурс – всеки лев от него трябва да отиде на точното място, да бъде вложен разумно в нови проекти за инфраструктура, за градско развитие и образование. А това е голяма отговорност.

Кои от завършените през годината обекти бихте отличили като изключително успешни?

Приятно ми е, когато пътувам през ремонтираните тунели „Витиня“ и „Ечемишка“ на магистрала „Хемус“ – светли, чисти, модерни, чувстваш се сигурно и спокойно. Така трябва да изглеждат всички тунели в България. Това не са само добри пожелания. В тунел „Траянови врата“ на АМ „Тракия“ например ще бъде изградена уникална за България интелигентна система за автоматична идентификация на инциденти. Тя ще позволи чрез система от подвижни бариери трафикът да се пренасочва в една от двете тунелни тръби. Предстоят ремонти на „Правешки ханове“ и „Топли дол“, които съвпадат с международната TNT мрежа. За съжаление това ще причини неудобства на шофьорите, но когато всичко приключи, лошото се забравя бързо и започваме да се радваме на направеното.

Така че се гордея с всеки обект, който е изпълнен както трябва, независимо дали е голям или малък, дали е магистрала, третокласно трасе, санирана сграда или водопровод. В момента например по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ се ремонтират 193 км второкласни и третокласни пътища. Покрай празниците дейностите спират, но после, ако времето позволява, работата ще продължи. И всеки един от тези обекти е чакан дълго от хората и е важен за живота им по места.

Народните представители приеха Закона за държавния бюджет за 2018 г. Какви ще бъдат приоритетите на МРРБ през следващата година? Към какви дейности ще бъдат насочени средствата?

Разходите по бюджета на МРРБ през 2018 г. са планирани в изпълнение на три области на политики и девет бюджетни програми. Те са с общ размер от 418 365 000 лв., което е със 17,5 млн. лв. повече от 2017 г. От тях 15,5 млн. лв. са за укрепване на свлачища. Общо за борба със свлачищните процеси са предвидени 19,354 млн. лв. От тях 18,554 млн. лв. са за капиталови разходи, а 800 хил. лв. за превантивни геозащитни мерки. Нуждите обаче са големи, затова разчитаме много на европейското финансиране. Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) ще кандидатства за средства по ОП „Околна среда 2014 – 2020“ за укрепване на 11 свлачища, които застрашават важни пътни съоръжения. В момента тече подготовка на проектните предложения. Средства ще получат и общини, в които важни техни обекти са под риск от свлачищни процеси. В тази област обаче превенцията трябва да е водеща политика. Нужно е да не се допуска строителство, без да са изпълнени необходимите геозащитни мероприятия. Нормативната уредба е добра, нужен е строг контрол.

6 млн. лв. повече в сравнение с миналата година са заложени в бюджета и за ВиК отрасъла. Средствата ще бъдат използвани за реконструкция на водопроводни мрежи в населените места. И тук нуждите са несравнимо по-големи, затова се търсят и други възможности за финансиране.

Заложили сме също 1 млн. лв. – за благоустройствени дейности в населените места, и 500 000 лв. са за ремонт на общински пътища. Останалите 500 хил. лв. са във връзка с увеличение на МРЗ и осигурителните вноски за фонд пенсии с 1%. Отделно в централния бюджет са предвидени допълнително 85 млн. лв. за магистрала „Хемус“, 110 млн. лв. за обхода на Габрово – фази 1 и 2, както и 150 млн. лв. за разплащане към Българската банка за развитие по програмата за саниране.

В бюджета заложени ли са средства за продължаване на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради? Строителният бранш е много заинтересован тя да продължи, защото дава работа на малките и средните фирми от сектора.

Много лъжи се изговориха за тази програма – че спира, че не знаем как да продължим напред и какво ли не още… Истината е, че през 2018 г. ще се случи точно обратното. Санирането продължава, и то с пълни обороти, защото тази програма не само подобрява живота на хората, но създава работни места. Както отбелязахте, тя е важна не само за гражданите, но и за строителния бранш. Нали всички говорим колко значими са малките и средните фирми за икономиката на страната. Ето сега Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради дава възможност за развитие на дребния бизнес. Така че програмата ще продължи да се реализира. Имаме осигурено финансиране за саниране на 2022 блока със сключени договори, чието изпълнение ще продължи и през следващите две години. До момента са обновени 919 жилищни сгради в страната, което означава, че догодина ще се работи изключително активно по останалите.

Наред с това апелирам към голяма отговорност от страна на бизнеса по отношение на изпълняваните обекти, защото всеки компромис с качеството удря по програмата.

Завършването на АМ „Струма“ е един от ключовите проекти, които трябва да изградим през настоящия програмен период. Как протича реализацията на лот 3.1, лот 3.2 и лот. 3.3? Ще успеем ли да спазим крайния срок за строителството на АМ „Струма“?

Една от задачите по време на нашето председателство на Съвета на ЕС е да се подобри свързаността между държавите в региона и в този смисъл довършването на магистрала „Струма“ е стратегически проект, защото тя е част от регионалната връзка Атина – София – Букурещ, както и от транспортен коридор номер 4 – единствения, който преминава през територия само на страни членки на ЕС. Проектът е важен и за нас, затова сме впрегнали цялата си енергия за неговото осъществяване.

През изминалите месеци се случиха няколко важни неща. На първо място Брюксел одобри апликационните форми за лот 3.1 и лот 3.3, което означава, че ще получим финансиране за тези отсечки и проектът е необратим.

Успешно минаха обществените обсъждания на т. нар. полуизточен вариант Г10,50 на магистралата през Кресненското дефиле. Постигната беше максимална публичност и прозрачност и резултатът е налице – Г10,50 получи широка обществена подкрепа. Вече имаме положително становище по доклада за ОВОС от Министерството на околната среда и водите. Решението за съжаление се обжалва, но амбицията на АПИ е да влезе в график с реализацията и най-късно до края на март догодина да е готова цялостната тръжна документация за избор на изпълнители на проектирането, строителството и строителния надзор. Индикативният краен срок за стартиране на обществените поръчки е 30 април 2018 г. и ако няма обжалване, в края на август трябва да има избрани изпълнители.

Хубава е и новината, че лот 3.3 от Кресна до Сандански ще бъде завършен с шест месеца предсрочно и очакваме да бъде пуснат за движение през ноември 2018 г. Надяваме се да влезем в срок с графиците и цялата магистрала да бъде готова през 2023 г.

Проведе се общественото обсъждане за трасето на АМ „Русе – Велико Търново“. Кога да очакваме да стартира обществената поръчка за него?

Магистралата „Русе – Велико Търново“ е един от основните обекти за догодина, защото наред с АМ „Хемус“ тя е важна за ускореното развитие на Северна България, което е приоритет на правителството. Изграждането й е от първостепенно значение и за пътната безопасност, защото отсечката Русе – Бяла води статистиката по брой на загиналите.

Подготовката за реализация на този проект върви добре. Очакваме становището на МОСВ по доклада за ОВОС на проекта. Надяваме се то да е положително и през 2018 г. да стартират процедурите за инженеринг и избор на изпълнител. Напълно реалистично е магистралата да бъде завършена през 2021 – 2022 година.

За успешното реализиране на водните проекти е изключително важно осъществяването на ВиК реформата. Ангажиментите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за нейната реализация са огромни. На какъв етап се намира реформата? Какво ще стане с населените места, които не успеят да се консолидират и по тази причина няма да получат европейски средства за проектите?

С увереност мога да заявя, че сме на финала й. Реформирането на ВиК отрасъла беше основно изискване към нас от страна на Европейската комисия, за да можем да разчитаме на безвъзмездни средства за неговото развитие. Реформата не е самоцел. С прилагането й, освен че трябва да постигнем съответствие с директивите за качество на питейните води и за отвеждане и пречистване на отпадъчни води, е нужно да направим предоставяните ВиК услуги устойчиви. Друг съществен момент е, че трябва да осигурим ефективност на инвестициите, като се избягват прекомерни разходи за тях. Затова те ще бъдат направени за регионални проекти, за които разработихме регионални прединвестиционни проучвания. Такова беше направено пилотно през предишния програмен период за област Смолян. Финализираме разработването на такива проучвания за още 14 консолидирани територии – области, обслужвани от един ВиК оператор. Тези 15 области и София, която е частен случай, ще разчитат на европейско финансиране. Имаме уверението, че при спестяване на средства при реализацията на проекти ще можем да разработим регионални прединвестиционни проучвания за още пет области, в които процесът по консолидация приключва.

Тъй като ВиК отрасълът е един от най-недофинансираните от години, недостигът на средства за него е огромен – около 9 млрд. лв., при необходими близо 12 млрд. лв. Затова разработваме Стратегия за неговото финансиране, която да посочи възможностите за инвестиции, включително и в неконсолидираните територии.

Като говорим за ВиК сектора, по време на предизборната кампания един от приоритетите на ГЕРБ бе създаването на фонд за проекти от отрасъла за населени места между 2 и 10 хил. е.ж. Докъде стигна разработването на инициативата?

Създаването на фонд за ВиК проекти в малките населени места е елемент от Стратегията за финансиране на отрасъла. Един от механизмите, който предвиждаме в нея, е т.нар. такса солидарност. Предлагаме в цената на водата да се включи компонент, който да е равен за територията на цялата страна и от който да се формира фонд за финансиране на нуждите на по-затруднени области.

България поема председателството на Съвета на ЕС от януари 2018 г. Какви ще са основните теми, които ще дискутирате с Вашите колеги от останалите страни членки?

Основните теми са свързани с градската политика, развитието на градовете, териториалното сближаване и изпълнението на Градския дневен ред. Ще се включим и в дебата за моноцентричното или полицентричното развитие на територията. Ние сме застъпници за второто, защото считаме, че трябва да се даде възможност за развитие и на малките населени места. Очакваме прилагането на политиката за полицентрично развитие да доведе до ограничаване на негативните демографски тенденции и повишаване на стандарта на живот в градовете.

Как протича взаимодействието Ви с Камарата на строителите в България? Къде виждате бъдещите възможни съвместни инициативи с КСБ?

Съвместните ни инициативи с Камарата на строителите в България винаги са били резултатни. Сътрудничим си успешно в работата по усъвършенстване на нормативната уредба в бранша. Това е един от факторите, които влияят върху посоката на неговото развитие. Очаквам бъдещата ни съвместна дейност да бъде поне толкова успешна, колкото до сега.

Какво ще пожелаете на читателите на в. „Строител“ за новогодишните празници?

На читателите Ви, а и на целия екип на изданието, пожелавам на първо място здраве. Желая още успехи и постоянство, което е необходимо за постигането им.
Нека предстоящите празници за всички бъдат светли и честити!