Министър Николай Нанков в интервю за в.24 часа: Хората да са спокойни - няма да има промяна в границите на населените места

Министър Николай Нанков в интервю за в.24 часа: Хората да са спокойни - няма да има промяна в границите на нас

26 февруари 2018 | 09:00

 Работим по нова жилищна стратегия, с която да се удължи животът на сградите

Подготвя се и нов Закон за устройство на територията, за да облекчим процедурите

 

- Защо се налага прекрояване на картата на районите в България, министър Нанков?

- Няколко са основните причини. Два района не отговарят на критериите на европейски регламент за минимум население. Това са Северозападният и Северният централен. Вторият през 2016 г. е имал 806 хил. души население, но вече е под този праг. Районите нямат добри функционални връзки помежду си - демографски, стопански. Трябват ни и географски, и териториално по-добре обосновани райони, които да са на база на отделните общини и административни единици. Една от много важните предпоставки за ново райониране е, че ни трябва много по-добра основа за бъдещите оперативни програми след 2020 г. и за новите регионални стратегии. Имаме ангажимент, а и наша цел е през 2018 и 2019 г. да създадем нова стратегия за регионално развитие. Трябва да подходим отговорно и обективно, виждаме, че регионалната политика в България не дава голям ефект в момента. Диспропорциите между и в районите се задълбочават. Аз съм завършил такава специалност в Софийския университет и винаги съм се питал защо районите в България не са с историко-географски и етнографски привкус като наименования. В Австрия, Германия, Испания, Франция и други държави е така, а у нас са според посоките.

- Предвидена ли е такава възможност в новото райониране?

- Във втория вариант има подобна идея - да формираме Черноморски район, Дунавско-Мизийски, Родопско-Тракийски. Досега разглеждахме Стара планина като основна пречка за икономическото свързване между Северна и Южна България. С бъдещите тунели и с предпоставките за по-добра транспортна достъпност планината няма да е толкова голяма пречка. Черноморският район е изключително важен, имаме три области с обща характеристика на стопанската специализация с водещ отрасъл туризъм, с основно морски транспорт, към двата основни центъра водят магистрали, в демографията също са много сходни. Те са притегателни центрове за съседните области - Варна за Шумен и Добрич, Бургас за Ямбол и Сливен. Работна група изготви доклад с актуалното състояние на районите. Възможно е да се предложат и други варианти. Според някои, логиката е Пазарджик да влезе в Югозападния регион, защото има транспортните връзки. Така ще се стигне до 1,1 милиона жители, а районът ще стане функционален. А София-град може да е отделен район. Това предвижда третият вариант. Първият пък е разделен на пет района.

- Как новото райониране ще се отрази на хората?

- Първоначално пряко влияние няма да има. Но дългосрочно ще се подобри регионалната политика и териториалната основа на бъдещите европейски програми. Всеки публичен ресурс има териториално разпределение, харчи се за конкретни общини, области. По-доброто райониране ще е предпоставка за по-правилното насочване на европейския и публичния ресурс. Целта е да не развиваме едни територии за сметка на други. Много по-правилно е да насочим европейски ресурс в конкретни населени места и в области в Дунавско-Мизийски район или в Северна България. Не трябва да се притесняват хората от отделните населени места, защото районите не са административни единици, такива са общините и областите, а там не променяме никакви граници. Не че не трябва да се мисли малко по-дългосрочно в тази насока или за второ ниво на децентрализация - реална, финансова, както е в много европейски страни.

- Какви според вас са силните и слабите страни на вариантите?

- Вариант 1 е с пет района. Той се очаква да постигне балансиран Северозападен район. Ще се запазят връзките Търговище - Шумен и Русе-Варна, както и южните райони. Този вариант съответства на интегрираната транспортна стратегия до 2030 г. Сред недостатъците му е, че липсва ясно изявен център на Северозападния, а Югозападният е с близо два пъти по-голямо население от останалите, което обуславя задълбочаване на междурегионалните различия.

Вариант 2 е с четири района и показва устойчивост в дългосрочен план - до 2070 г. Чрез него ще се постигне естествено географско разделение, с което се очакват сравнително добре балансирани показатели за всеки от районите. И тук заради включването на град София към ЮЗР ще се вдигне БВП на глава от населението, което би поставило в по-неблагоприятно положение достъпа до следващия програмен период.

Вариант З е шест района и предвижда отделянето на София. Това предполага мегаполисното й развитие за сметка на околните райони. Наличие на силни центрове във всеки от районите. Но има балансирано население със стабилност във времето и минимален брой области, които са засегнати от промяната. Трябват и адекватни и коректни проекти, които да водят пари. Магистралата носи пари след себе си, ж.п. транспортът, пристанището също. Енергиен проект също носи пари, било газов хъб на Варна или интерконектор на Гърция. Трябва целенасоченост и с голяма мисъл да се инвестират средства.

- Кметове вече се обявиха против това градът им да е част от друг регион, имат ли основание? Други казаха, че ще се съгласят, но само ако вие се ангажирате да строите нови пътища между населените места.

- Тук е въпросът кое е първото - да имаме изградена такава свързаност, за да предприемем райониране, или общият район да е предпоставка за по-добрата свързаност. Ще дам пример - ако имаме добра транспортна свързаност между Бургас и Варна чрез магистрала „Черно море“, със сигурност тя ще увеличи стопанските, икономическите и демографските връзки. Много повече хора ще пътуват между двата града, за да търсят по-добра работа. В това отношение държавата ще поеме ангажимент.

- Вие може да поемете ангажимент, но това дава ли гаранция за по-добра транспортна свързаност?

- Няма нормативно задължение да се прави дадена политика. Но тя трябва да се прави по обективен начин, да е научно обоснована. Кметът на Бургас Димитър Николов например каза: „Направете ни един район, но нека имаме по-добра транспортна свързаност". Отговорих му: „Вие имате свързаност, но трябват подобрения".

- Наскоро пътувах до Смолян и видях, че между Пловдив и Асеновград се строи много...

- Там бизнес зоната се развива. Пловдив - Асеновград и Хасково - Димитровград след пет години ще бъдат свързвани с висока икономическа активност. А когато завърши ремонтът на пътя Пловдив - Асеновград, ние реално сме ги свързали, от единия до другия град ще се стига за 5 минути. За Пловдив имаме и важен проект, за да се избегне чакането на южната дъга. Източната дъга ще бъде направена, но ще отнеме време за отчуждаване и ОВОС. Ще има кръгово, като се направи околовръстното, и бързо ще свържем транзитния трафик за Смолян. Има и идеен проект за разширяване на обхода на Чепеларе с трета лента. Пътят е нов, рехабилитиран, но се пътува трудно.

- Има ли вече готов проект за жилищна стратегия?

- Ще е готов вероятно в края на март. Трябва да помислим малко по-визионерски за бъдещото приложение на тази стратегия. Тя трябва да е документ, който ще работи и ще е от полза за всички. Освен че ще даде визия за нова програма, за продължение на Националната програма за енергайна ефективност, ще се предвидят и дългосрочни мерки. И няма да е на принципа първи по време, първи по право. Държавата трябва със стимули и санкции да създава условия за адекватната поддръжка и развитие на жилищния фонд. Ние санирахме сградите, дадохме възможност за конструктивни укрепвания, но около 20% от тях имат конструктивни мерки, а по-малко от 5 на сто - изцяло конструктивни подобрения.

- Какви други проблеми са засегнати в нея?

- Ще засегнем и пазара на недвижими имоти - има ли обективизация и реципрочност в търсенето на база на предлагането. Ще се направи анализ за заетостта, ще се посочи къде има празни жилища. Набелязват се мерки как да удължим живота на сградите. Защото няма смисъл да санираш панелка на 60 години, която след 10 години конструктивно ще има проблеми с обитаването. Досега в България не е имало реципрочност между правото на собственост, гарантирано в конституцията, и задълженията на собственика. След 10-15 г. ще започне масово да изтича животът на панелките и те ще са конструктивно опасни за обитаващите ги. Но държавата не може да финансира тези ремонти повсеместно. В стратегията ще има граници, рамки, в които държавата може да помага, но ще има и санкции. Отговорност на собственика е да поддържа в изправно състояние жилището си, както го прави например за колата си.

- А сградите, които сега са санирани, ще бъдат ли годни за обитаване след 10-15 години?

- Конструктивните обследвания доказаха, че сградите, които се санират, нямат дефекти. Проектантите носят отговорност за това къде поставят подписа си и заверяват подобно обследване. Фактът е, че голяма част от панелния сграден фонд има определен експлоатационен срок - 50, 70 или 80 години. Редно е да се замислим как да им удължим живота.

- Защо се наложиха нови изисквания за материалите, използвани при саниране?

- Цяла Европа затяга контрола. Бързо забравихме пожара в Лондон и какви щети нанесе. Пазарът може би не е подготвен, но наредбата е факт. Проблем се оказва и частното саниране, там не е ясно колко ефективен е контролът.

- Ясно ли е вече какво предвиждат програмите, които ще бъдат финансирани след 2020 г. от европейските фондове?

- Дебатите по бъдещата политика текат в момента. България трябва да продължава да настоява кохезионната политика да остане. Важно е и в какъв обем, в какви дейности и какво точно ще финансира. Кохезионната политика транспонира по най-истинския, по най-адекватния начин ценностите на ЕС за солидарност, свързаност, справедливост. Задължително трябва да се борим и да има европейско финансиране за транспортна свързаност, за екология, за иновации и конкурентоспособност. Ако я няма, още десетки години няма да можем да настигнем средните нива на БВП за ЕС.

- Защо е необходим изцяло нов Закон за устройството на територията?

- Работна група вече работи по него, до два месеца ще трябва да ми представи концепция. Голямата цел е да облекчим процесите, но това не означава липса на контрол. Облекчаването на строителството и визията на браншовите организации невинаги съвпадат с обществения интерес. Ролята на държавата е да търси баланс. Искаме да съкратим сроковете за процедури, където можем да избегнем проектни части при по-ниски категории строежи. Има много екологични рестрикции, което е необходимо, но балансът е изкривен. Затова се бавят и много проекти - както големи, така и малки. Една и съща е процедурата, ако искате гараж да стане търговски обект или зъболекарско студио например. На мен ми се наложи да променя предназначението на стара постройка в барбекю. Отне ми шест месеца. Тогава бях заместник-министър, някой да не каже, че това ми е помогнало. Но поне си сигурен, че всичко е наред. Всичко това е измислено за добро, на места обаче трябва да го опростим.