Министър Петя Аврамова в интервю за вестник "24 часа": Нова наредба за проектиране на пътищата слага край на условията за аквапланинг

- Министър Аврамова, казахте, че ваш приоритет е безопасността на пътната инфраструктура. Какви допълнителни мерки предвиждате?

- Мерките, които МРРБ вече е стартирало и аз категорично ще продължа, са свързани с упражняването на по-строг контрол върху целия инвестиционен процес - от проектирането на пътища до изпълнението и надзора. В края на септември например беше обнародвана в "Държавен вестник" дългоочакваната от целия строителен сектор нова Наредба за проектиране на пътищата. Тежък документ, върху който се работи отдавна, бе изведен до успешен финал от министър Николай Нанков.

Убедена съм, че този нов документ ще допринесе за подобряване на безопасността и намаляване на пътно-транспортните произшествия. Години наред правехме нови пътища по стари правила. Сега ще се строи съобразно съвременните изисквания и особеностите на трафика и движението. Ще ви дам само няколко примера. Знаете колко опасно явление е аквапланингът. С наредбата се въвеждат завишени изисквания за отводняване на пътното платно, така че да бъде избегнато събирането на вода и създаването на условия за произшествия. В участъците с по-сложно движение ще се поставя осветление, за да има по-голяма видимост, отделно се създават зони за безопасност.

Дава се по-голяма свобода при определяне на проектна скорост за всеки клас път в зависимост от вида на пътищата и особеностите на терена. Това, разбира се, е малка част от всички нововъведения, които ще позволят строителството на модерна и безопасна инфраструктура и ще допринесат за намаляване броя на катастрофите.

От няколко месеца в МРРБ се работи по завишаване на гаранционните срокове за пътищата и магистралите както за новото строителство, така и за ремонтите и за рехабилитацията. Смятам, че това също ще има допълнително дисциплиниращо въздействие върху изпълнителите.

Агенция "Пътна инфраструктура" извършва инвентаризация на всички пътища от републиканската мрежа, след което на базата на обобщен доклад ще бъдат направени анализ и разчет на необходимите средства. Това ще е нещо като рентгенова снимка на републиканската пътна инфраструктура.

И досега в МРРБ е работено много по отношение надеждността и качеството на инфраструктурата. Мерките за подобряване на безопасността са съществен елемент от всеки пътен проект, независимо дали той се осъществява със средства от Оперативна програма "Региони в растеж", ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура", по програмите за трансгранично сътрудничество или по проектите за поддръжка и рехабилитация на пътната мрежа на АПИ. Стойността на тези мерки във всеки проект варира от 5-6 до 13%, което прави средно 8%. От 2007 г. до края на сегашния програмен период са извършени или ще бъдат извършени инвестиции в размер на близо 662,4 млн. лв. за подобряване на пътната безопасност. Това са средства, изразходвани за подмяна на мантинели, които са амортизирани или не отговарят на съвременните изисквания, пътна маркировка, поставяне на знаци, отстраняване на деформации и неравности по платното за движение и други.

- С колко ще се забави строителството на магистралата "Русе - Велико Търново", след като стана ясно, че делото във ВАС е отложено за 26 октомври?

- Повече от 6 месеца проектът за магистралата "Русе - Велико Търново" е в плен на съдебните процедури, тъй като решението за ОВОС се обжалваше пред ВАС. Проектът остава за нас приоритетен. Не само защото тази вертикална връзка е важна за развитието на Северна България, но и защото отсечката Русе - Бяла е една от най-тежките по отношение концентрацията на пътнотранспортни произшествия. Програмата предвижда след произнасянето на съда да бъдат стартирани тръжните процедури за инженеринг на участъка от Русе до обхода на Бяла и самият обход на Бяла. Това са общо 75 км, което е повече от половината трасе на автомагистралата. Имаме готовност да стартираме търговете в края на тази или началото на следващата година.

- Какви търгове предстои да стартират догодина и на каква стойност?

- Пътната агенция работи по подготовката и стартирането на търгове за общо 137 км от АМ "Хемус". До края на годината ще бъде обявена обществена поръчка за строителство на 3 участъка с обща дължина 52 км за 494 млн. лв., за които през миналата година се проведоха процедури за изготвяне на технически проекти. Първият участък е пътен възел Боаза - Дерманци, вторият е Дерманци - Каленик, а третият е от Каленик до пресичането с пътя Плевен - Ловеч. До края на годината или в началото на следващата ще стартират търгове за инженеринг на още 3 участъка от "Хемус" с обща дължина 85 км за 700 млн. лв. Те са разположени между пресичането с път II-35 Плевен - Ловеч и кръстовището с път I-5 Русе - Велико Търново.

В най-скоро време предстои да стартираме отново процедурите за инженеринг на два подучастъка от скоростния път Видин-Ботевград, които са с обща дължина 33 км и са на стойност 301 млн. лв. Те са в отсечката от Мездра до Ботевград. В края на тази или началото на следващата година ще стартират поръчки за още 3 подучастъка с обща дължина 55 км за 458 млн. лв. между Видин и Ружинци.

Както споменах, в зависимост от решението на ВАС до края на годината е възможно да бъдат открити процедури за инженеринг на участъците Русе - Бяла и обхода на Бяла от АМ "Русе - Велико Търново" на обща стойност 548 млн. лв.

Така че работим по подготовката на нови търгове за над 2,5 млрд. лв.

- Ще успеете ли да се впишете в сроковете за магистрала "Струма", за да не връща страната ни пари?

- Направено е всичко необходимо АМ "Струма" да бъде завършена в срок. Наскоро направих инспекция на строителството в отсечката от Благоевград до Крупник и се убедих на място, че работата се изпълнява с добри темпове. В този участък има два големи пътни възела - Благоевград-юг и при Симитли, както и над 20 инженерни съоръжения, включително големи мостове над реките Струма, Логодашка и Суха. Общата дължина на участъка е 12,6 км и вече са изпълнени 27%.

За съжаление, по трасето край Благоевград не се работи заради археологическите разкопки край с. Покровник. И в момента очакваме становището на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимото културно наследство, за да продължим нататък.

Вече е обявен търгът за изграждането на най-тежкия и скъп участък през Кресненското дефиле. Това е платното от Крупник до Кресна в посока София на стойност 875,3 млн. лв. Надяваме се до средата на 2019 г. да имаме избран изпълнител, за да завършим магистралата до 2023 г. и да не се налага да връщаме на ЕС получените средства.

- Докъде стигна изграждането на трети мост над Дунав? Къде смятате, че трябва да е той?

- Развитието на транспортната инфраструктура на България по направлението на Европейски коридор №7 по протежението на българския участък на река Дунав е свързано с изграждането на три нови мостови съоръжения. Възможните локации са край Русе, при Силистра - Калараш и в района на Никопол - Турну Мъгуреле. За нас приоритет е изграждането на втори мост при Русе заради изключително интензивния трафик по коридор №9, който тръгва от Хелзинки през Беларус и стига до Близкия изток през България. По 5000 камиона минават на денонощие през сегашния мост и прогнозите са, че движението ще се увеличава. Освен това този проект е тясно свързан с магистралата "Русе - Велико Търново" и тунела под Шипка, защото с изграждането на тези съоръжения трафикът ще минава безпрепятствено към магистрала "Тракия", а оттам към Турция и Близкия изток.

Очакваме решение за изграждане на третия мост и неговото местоположение до края на годината. До момента мястото му не е определено, защото то ще зависи до голяма степен от инвеститорите, тъй като проектът е предложен за реализация чрез публично-частното партньорство. Но каквото и решение да бъде взето, изграждането на нови мостови съоръжения на река Дунав и развитието на вътрешните връзки от опорни коридори към тях ще отворят допълнителни възможности за международен транспорт на стоки и услуги и развитие на туризма.

- Кога ще стане ясно новото райониране?

- Началото на дебата за новото статистическо райониране на страната поставихме съвместно с "24 часа" в началото на годината. По време на дискусиите МРРБ представи три варианта за промяна на териториалния обхват на районите от ниво 2, които в момента са шест. Всеки от вариантите имаше своите поддръжници, но най-голяма подкрепа получи делението на четири района - Дунавски, Черноморски, Югозападен и Тракийско-Родопски район. Този модел залегна и в предлаганите промени в Закона за регионално развитие, защото се доближава в най-голяма степен до естественото географско деление на страната и гарантира дългосрочна демографска устойчивост, както и добро финансиране от европейските фондове в предстоящия програмен период.

По време на дебатите имаше много прояви на местен патриотизъм, което е напълно разбираемо. Споровете се завъртяха около това кой град да бъде център, вместо как да се постигне по-голяма устойчивост и стабилност. Искам да подчертая, че в законопроекта не се определят административни центрове на районите. Предвижда се да могат да бъдат определени градове, в които да се осъществяват функции по планиране, програмиране, ресурсно осигуряване, наблюдение и оценка на регионалното развитие.

Предлага се и въвеждане на двустепенен модел на управление на Съветите за регионално развитие. Правомощията им ще бъдат разширени. Те имат функции по изпълнението на програми, съфинансирани от ЕС, включително по отношение на съгласуване, избор и оценка на проекти.

- Какъв опит споделиха експертите по опериране на толсистеми? Наистина ли българската ще е най-модерната в Европа?

- Изключително ползотворно премина работната среща за управлението и оперирането на толсистемите в Европа. Представители на Европейската комисия, Световната банка заедно с пътни експерти от Словения, Гърция, Словакия, Унгария и Белгия споделиха с колегите от АПИ опита си при въвеждането и управлението на системите за таксуване по пътищата. За колегите беше много полезно да чуят трудностите и проблемите, с които са се сблъскали при внедряването на системите в различните държави. Самите гости са били откровени и не са скрили, че е било нелека задача.

Трудно е да се каже дали нашата система ще е най-модерната в Европа. Това e все едно да отговориш на един от любимите детски въпроси - коя е най-бързата кола. Нашата система ще е от последно поколение, така че в този смисъл ще е най-модерната.

- Ще бъде ли готова навреме?

- Експертите от АПИ работят усилено и си партнират с представителите на Европейската комисия, Световната банка, фирмата изпълнител "Капш трафик солюшънс" и останалите администрации, които имат отношение по въпроса. Вярвам, че ще се справят и системата ще бъде въведена в обявените срокове.

Нямаме право на грешки. Към момента имаме постигнат значителен напредък. Световната банка, която е консултант на АПИ, работи и очакваме скоро да ни представи вариантите за тарифиране на толтаксите, които тежкотоварните превозни средства ще плащат. Те подготвят и обхвата на пътищата. Предстои още много работа.

Ще държим в течение всички заинтересовани страни - шофьори, превозвачи. Големите промени се извършват по-лесно, когато зад гърба си имаш подкрепата на хората.