Министър Виолета Комитова в интервю за сп. „Мениджър“: Боря се да бъде по правилата

Г-жо Комитова, колко мини настъпихте като министър?

Доста мини настъпих. Започнахме със свлачищата и установихме как през 2019 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е дало аванси по спешност от 188 млн. лв. А те се оказаха толкова „спешни", че ще ги укрепваме след 2-з години. Това бе малката задача за нас - да разберем какво е станало с предвидените с постановления на Министерския съвет 500 млн. лв. за укрепване на тези свлачища по спешност. След това проверихме магистрала „Хемус", за която са предвидени 4,5 млрд. лв., но от тях са раздадени авансово около 1 млрд. още през 2019-2020 г. В момента „Хемус" се строи 8 участъците 1,2 и з с обща дължина 51 км съгласно заварени договори, тези лотове ще бъдат Завършени през 2024 г. Трета тема в пътното строителство са договорите за текущ ремонт и поддръжка на Републиканската пътна мрежа , където годишно се дават 1,5 млрд. лв. Тези договори в момента ни създават проблем - с тях са свързани стачките в последно време, тъй като те се изплащат при наличие на бюджет на Агенция пътна инфраструктура (АПИ ). Тези 1,5 млрд. лв. за 2021 г. е трябвало да бъдат гласувани като бюджет в Народното събрание през 2020 г. От МРРБ се изпълняват много обществени поръчки. Наложи се да спра една от тях за дупките по пътищата, фирма с много специален софтуер предлагаше да ползва услугите на два спътника, които кръжат над България, и с тях да следи за тези дупки. Сделката трябваше да бъде такава: след като ни уведоми за тях, ние да ги запълваме с асфалт. За тази поръчка компанията искаше 8 млн. лв., аз обаче прекратих договора. Прецених, че можем безплатно да си следим дупките по пътищата, та ние всеки ден получаваме по 200 сигнала от граждани, които безплатно ни информират за проблемите. Няма нужда да даваме милиони за това. И това не е шегичка.

А какво най-много Ви изуми от завареното в министерството?

Един от най-големите проблеми в регионалното министерство е незаконното строителство . Оказа се, че държавата е давала публични пари да се строи незаконно и това поражда редица проблеми. Първо, това е основен източник на корупция. Второ, парите са „погребани" в незаконен строеж, който не можем да въведем в експлоатация и нямаме право да го ползваме. Това означава, че не може да има документ за собственост. Все едно да си купите апартамент без нотариален акт. За момента съм открила над 70 незаконни обекта, за които сме си платили и няма нищо насреща.

Защо държавата си е позволявала да строи незаконно?

Това е било стил на управление в МРРБ . Министрите преди мен са допускали да не се спазва Законът за устройство на територията (ЗУТ). Ето още един пример – имаме

пречиствателна станция в Сливен, за която сме дали над 30 млн. лв. преди 10 години. Обектът обаче не е завършен с Акт 16, не се пуска в експлоатация и като незавършен строеж не може да се ползва. От тогава до сега обаче плащаме по 20 хил. лв. годишно за охрана да я пазим. И защо, когато не работи? Мислех как да я узаконим, но в закона вече няма опции за узаконяване на стари строежи. А регионалното министерство е възложител. Ето как парите ни са разпилени. Установихме подобен пример в IV лот на магистрала „Хемус". Кой носи отговорността за незаконния строеж - някой ще го асфалтира, а после друг ще вика: „Ремонт на ремонта". Незаконното строителство води единствено до бързо усвояване на пари. Няма никаква друга полза от него - нито продуктът може да се ползва, нито има гаранции за него.

Служебният кабинет спира ли започнати строежи?

Никакви започнати строежи не са спирани от служебния кабинет. Най-голямото доказателство, че не сме спирали нищо, са протестите на строителните фирми в последните дни. Те имат претенции за 900 млн. лв. за извършено строителство , следователно са строили през цялата година. Над 2400 строежа на пътища, свлачища, сгради, проекти по Оперативната програма, канализации, водопроводи , пречиствателни станции продължават да се строят. Защо идват протестиращи фирми пред министерството да искат пари, ако работниците им не са строили нищо през последните пет месеца? Това е една политическа шизофрения.

Какви дългове е натрупала АПИ към строителния сектор?

За 2021 г. АПИ разполага за текущо поддържане и ремонти с около 400 млн. лв., които са похарчени още до з0 април, т.е. преди служебното правителство. За съжаление 4-5 години министрите в МРРБ преди мен не са искали необходимия бюджет от 1,5 млрд. лв. годишно за ремонт и поддръжка на пътищата. Ние все пак живеем в парламентарна република - парите в държавата се определят чрез бюджета, гласуван от Народното събрание. И МРРБ само трябва да изпълнява този бюджет.

Фирмите, които са взели пари, а не са си свършили работата, трябва ли да връщат суми на държавата?

Някои от тези фирми работят много качествено и спазват сроковете. Не сме стигнали до санкции да връщат пари... все още. Обектите са страшно много и проверките изискват време.

Представители на строителния бранш протестират срещу Вас и Ви искат оставката. Вие казвате, че не знаете кои са собствениците на фирмите, чиито служители протестират. Как може държавата да не знае с кого е сключвала сделки за стотици милиони левове?

Ние знаем кои са фирмите, но не разбираме защо техните собственици не се показват пред обществото. Давам ви пример - пет фирми са получили авансово 550 млн. лв., а са свършили работа за 227 млн. лв. Какво трябва да им дадем, когато са взели парите напред? Други 4 фирми са взели 433 млн. лв., а са свършили работа за з млн. лв. Имаме ли да им даваме? Трети са получили авансово 452 млн. лв., а са отчели работа за 240 млн. лв. Е, за какво е протестът според Вас? Hue не знаем от всички фирми в бранша кои са протестиращите. За съжаление г-н Чайков от Браншовата камара „Пътища" не пожела да ги съобщи пред медиите. Следователно, когато разберем кои са тези фирми, тогава ще знаем и кои са техните собственици през Агенцията по вписванията. Не сме детективско бюро.

Кой стои зад тези фирми, Вие знаете ли кои са тези собственици?

Не, но узнахме, че има една група фирми, които получават аванси и са привилегировани. Aз ги наричам придворни компании. Нали знаете, във всички династии има придворни дами, шутове, архитекти... Тук имаме същото нещо. Има и фирми подизпълнители, които работят като „роби" на големите фирми - вършат им работата, не им плащат редовно. В пътния бранш тези фирми са силно зависими от държавата. И тези придворни фирми са получавали пари „инхаус" без обществени поръчки. Ние в МРРБ смятаме, че този процес може да се подобри. Трябва да се върнем към правилата на пазарната икономика, а не да си играем на „назначени капиталисти". А тези фирми имат ли политическа протекция? Не мога да Ви кажа. Най-вероятно са били приближени до предишната власт. За мен няма значение с кого са били свързани собствениците на протестиращите фирми. Но настоявам да се работи по правилата, защото са български фирми и Заслужават уважение.

Трябва ли разследващи органи да влязат в Министерството на регионалното развитие след всичко това, което сте открили като злоупотреби?

Ако някой смята да се самосезира, да го направи. Договорите са в АПИ и „Автомагистрали " ЕАД. МРРБ не е страна по договорите. Aз държа да се спазват правилата, да се строи по Закона за устройство на територията , да имаме завършен строителен продукт, да текат гаранционни срокове. За това се боря - да бъде по правилата, а не да правим „ремонт на ремонта", да няма незаконно строителство и оскъпени проекти.

Какво става с ВиК холдинга?

Холдингът съществува от 2020 г. В момента правим сериозни усилия да консолидираме няколко области, които не са обособени като ВиК асоциация. А това означава, че ще загубят по няколкостотин милиона евро от европейското финансиране за ВиК мрежи и пречиствателни станции. Втората ни борба в холдинга е прекомерното вдигане на цената на тока, която се отразява и на цената на водата. Затова регистрирахме отделно търговско дружество в компанията, с което ще купуваме ток на едро от борсата за нашите ВиК дружества, за да може поне малко да подобрим цената на водата.

Каква е ситуацията с бюджета на холдинга? Там бяха налети близо 1 млрд. лв.

Не, не са налети. Холдингът разполага с 1 млрд. лв., за година са похарчени около 100 млн. лв., част от които са кредити на закъсали ВиК дружества. Там не са загубени тези пари. Ние сменихме някои от шефовете на ВиК холдинга и всяка седмица се събираме да подобрим управлението на дружествата, Защото голяма част от тях са в тежко финансово състояние. В Хасково например местното ВиК дружество дължеше 3,5 млн. лв. за ток през август 2021 г. Цялата област бе изправена пред опасността да остане без бода и ние трябваше да вземем спешно решение да се погасят дълговете му като заем от холдинга.

Какво Ви мотивира да работите в министерство с толкова много проблеми?

Първо аз се ангажирах за два-три месеца, след това имаше удължаване. Надявам се скоро това да приключи и да има редовно правителство. Приела съм този пост като временен ангажимент. В другия си живот имам достатъчно интересна, креативна и добре заплатена работа. Това е едно временно присъствие. Разбирам процеса, макар да чувам упреци от колеги за обратното. Та аз съм работила в областта на инвестиционните проекти и строителството 40 години. Ако трябва да направите самооценка за себе си, лесно ли се работи с Вас? С мен се работи много трудно. Aз искам, като се започне една работа, да се преследва докрай и да се завърши. Не обичам започнати и незавършени задачи. Ние работим екипно, решенията се вземат колективно, обсъждаме задачите и поставяме срокове. Мисля, че съм много взискателна, това е типичен даскалски манталитет. Обичам отличниците, не обичам двойкарите и затова от всички искам да работят като за шестица. Това казвам и на студентите при първата ни среща - ще работя с вас докрай, ще ви подкрепям докрай, ще правим хубави проекти, но искам отлични оценки. Не искам да виждам симулиране на работа. Един служебен министър може да стои тук и нищо да не прави. И да си пише в биографията къде е бил. Aз съм на 64 години и на мен биография не ми трябва. Това да ви е ясно.

Кои уроци от тези месеци в министерството ще предадете на Вашите студенти?

 По-скоро обратното. От студентите предавам уроци в министерството. Най-главният урок е, че историята на урбанизираната среда нито започва с нас, нито ще свърши с нас. Това е един процес - поколенията са градили, след тях други са надграждали. Никой не трябва да казва: „Това е моят строеж". Строежите са на цяла България. А Вас какво ви приземява? Харесвам откритите хора. Гледам ги в очите и не се страхувам да им казвам с аргументи какво мисля. Така много често се приземяваме в министерството... с шегички. Трудно е, но нещата винаги са по-лесни, когато екипът ти гледа в една посока. И се усмихва повече дори когато това изглежда невъзможно.