Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в интервю за предаването "Лице в лице" по БТВ

 Водещ: Първият ни гост днес е регионалният министър Лиляна Павлова. Един куп въпроси към вас. Няма да започна с последните събития, а с нещо, което се случи трагично преди празниците – рухналия хотел-убиец в „Слънчев ден“. Имате ли яснота какво се случи, че четири човешки живота си отидоха там?

Лиляна Павлова: Това, което след като се случи наистина нещастният инцидент на този строеж, изпратихме веднага представители на строителния контрол, които затвориха строежа, спряха строителството и строителните дейности на обекта, тъй като се вижда, че не е спазена изобщо технологията от наетите подизпълнители, на които е било забранено да работят, хората да работят вътре в обекта, трябвало е да бъде разчистено само с машини. Но е допуснато да има работници вътре и конструкцията за съжаление се е срутила именно върху тях. Именно затова, освен че издадохме заповед за цялостно спиране на абсолютно всички дейности по строежа на този обект, така както изисква и законът, сме направили една специална комисия. В тази комисия сме поканили не само представители на министерството, на строителния контрол, поканили сме и външни специалисти, архитекти от камарите, за да могат наистина да направят една обективна преценка и експертиза и на място на обекта за причините, довели до това. Включително и за всички документи и документацията на проекта, за да видим дали наистина тя е правилно поддържана, дали са взети правилните и дали изобщо всъщност е имало необходимите мерки за обезопасяване на такъв обект. Защото това е свлачищен район, това е в специален режим. Той има издадено разрешение за строеж от община Варна, има съгласуване на дейностите, но оттам нататък е важно да се види как е изпълнявано това строителство.

Водещ: Значи това, което знаете дотук със сигурност е, че не е спазена част от технологията за работа, така ли да разбирам, от строителите?

Лиляна Павлова: Да, това което имаме като информация към момента. Но комисията започна своята работа. Тя прави много детайлен анализ, така че най-късно до края на месеца ние ще излезем с детайлния доклад и предписание оттук нататък, включително и с анализ за причините довели и какво точно не е спазено при изпълнението на тези дейности.

Водещ: Кой трябва да следи, когато един обект работи? Коя е институцията, която трябва да види дали се спазват правилата в един обект?

Лиляна Павлова: Зависи от вида обект. Когато говорим за обекти от първа, втора и трета категория. За тези обекти следи министерството чрез ДНСК като строителен контрол. За обектите от по-малка категория, пета категория и обектите, за които общините съответно издават разрешения за строеж, строителният контрол в общините е този, който следи. В конкретния случай разрешението за строеж е издадено от община Варна. Община Варна трябва да следи, но тъй като това е обект и в свлачищен район и министерството има ангажимент по съгласуване на предварително съгласуване на проектите. Оттам нататък, разбира се, общинската Служба за строителен контрол и Строителен надзор. Тук много е важен инвеститорският контрол и Строителният надзор. Именно затова ние ще проверим не само строителят. Ние ще поверим и Строителния надзор, и инвеститорския контрол дали са си вършили работата. В техни ръце е, всъщност на тях е делегирано това правомощие и на тях именно затова им се плаща. Независим строителен и независим инвеститорски контрол, който е длъжен денонощно, ежедневно да бъде на обекта, да следи дали се изпълняват предписанията. Така че ние ще проверим тях и разбира се, така както предвижда законът, те ще бъдат санкционирани, наказани. Те носят, освен разбира се административната глоба, която ще наложим, ако има неспазени нормативни изисквания, те носят и наказателна отговорност.

Водещ: Дано не се случват повече такива неща. Но имам чувството, че масово не се спазват правилата у нас и може би някакво затягане на тези правила, някакъв по-сериозен контрол е необходим? Защото не е нужно 4 човека да си отидат от този свят, за да се сетим, че имаме някакъв проблем и може би трябва, все пак и във ваши ръце е по някакъв начин да активизирате тези, които трябва да следят това.

Лиляна Павлова: Безспорно. Именно затова аз още преди няколко седмици, така както съм поела ангажимент, съм направила предложения за промяна в Закона за устройството на територията, в които предложения предлагам именно затягане на контрола от една страна, не само на строителния контрол и по време на строителство. Когато говорим и за черноморско крайбрежие, което също е една актуална тема през последните дни, да има възможност и за двуинстанционно обжалване на определени процедури, така че винаги политиката, която сме провеждали като правителство и аз като министър на регионалното, е било за затягане на строителството, върху незаконното строителство и при неспазване на законите. Не се харесва, разбира се, винаги това, нито на строители, нито на инвеститори. Но аз също съм убедена, че трябва да има по-строг контрол.

Водещ: Добре, сега ще продължаваме със строителството и с други видове строителство, но да ви попитам сега за тези огромни задръствания – по-малки на магистрала „Тракия”, тъй като бях свидетел – беше си бавничко, имаше си проблеми, но беше поносимо, поне към 5 часа, когато аз се прибирах. Но това, което видях, че се е случило на „Хемус”, наистина е страшно изнервящо за хората. Защо се допусна това задръстване, като всички знаехте, че този ден ще бъде със страшно много коли.

Лиляна Павлова: Вижте, със сигурност, когато са много събрани празнични дни, както се казва голямото пътуване, голямото тръгване и голямото връщане на пътуващите – над 300 000 автомобила влизат и излизат съответно преди и след празниците в София специално, така че винаги има задръствания и винаги има тапи. Това е очаквано, това не е нещо ново.

Водещ: Така е и по целия свят. Но по „Хемус” беше извънредно.

Лиляна Павлова: Това, което имаме като допълнително затрудняване на движението именно на магистрала „Хемус”, е ситуацията и проблемният участък на моста на Елешница, на 8-ми км на магистрала „Хемус”, където не отсега и не заради празниците, а повече от един  месец този мост е затворен за движение, основната средна лента е затворена за движение. Тя е затворена за движение, защото е опасна. Опасна е, защото там вече имаме не само големи дупки, които повреждат и създават опасност от инциденти, а имаме повреждане на платното, на бетоновата основа на моста, до такава степен, че вече дупката прозира и се вижда 50 метра надолу под моста.

Водещ: Сигурни ли сте в това? Защото хората в социалните мрежи казват, че хем не го ремонтират, хем стои затворено, хем ние не видяхме фуги.

Лиляна Павлова: Нека да ви обясня. Хем не го ремонтират – да, не го ремонтираме, защото днес на Министерски съвет бяха осигурени средствата, за да се извърши ремонтът. Ремонтът на това мостово съоръжение струва 4 милиона лева, трябваше да бъде осигурено финансиране, защото той не е ремонтиран от много години. 30 години не са ремонтирани магистралите и магистралните участъци. Така че парите бяха осигурени сега, ремонтът ще започне веднага, за да могат всички дейности за обезопасяване, както на този мост, така и на всички останали мостове и съоръжения, на които фугите са се отворили и са изключително опасни за движение. Второ казват – има табели за ремонт. Не, табели за ремонт няма, има табели, че има стесняване в една лента, има намаляване на километрите, защото тази организация на движението се съгласува от КАТ, от „Пътна полиция”, които създават организацията на движението как да се преминава. Нямаше как да се отвори това платно...

Водещ: Сигурни ли сте в това?

Лиляна Павлова: ... Защото щеше да доведе до тежки...

Водещ: Дали не е недомислие?

Лиляна Павлова: Не, не е. Това платно е затворено от един месец и нямаше как да допуснем такова огромно количество коли да мине през толкова тежък критичен момент. Ако слязат шофьорите, мога да заведа всеки да види фугите. Фугите са затворени с оградителните мерки, които са били сложени там. Ваши колеги бяха на място и ги заснеха. Те се заснемаха, буквално в предишните три седмици имаше репортажи колко са големи дупките и защо не ги ремонтираме, сега изведнъж има репортажи, че няма дупки. Дупки за съжаление има, дупките са огромни, те не са в асфалта, те вече са на бетоновата конструкция, опасни са. Не можем да си позволим да има още човешки жертви. Съжалявам за причиненото неудобство, но пак казвам – по-добре да спасим човешки живот и да се забавим, отколкото да отворим такива сериозни...

Водещ: А кой взе решението?

Лиляна Павлова: Ние ще поканим в петък всички, когато започват основните ремонтни дейности. Ще поканим в петък всички преди да започнат ремонтите, да видят наистина размера, мащаба и сериозността на проблемите, на дупките, на всичко това, което виждаме и във фугите. Така че организацията на движението – пак казвам – и с КАТ е съгласувана, които имат отговорност за пропусквателността на движението. Това беше максималната възможност. Но искам да предупредя всички пътуващи, както знаете днес бяха отпуснати 100 милиона за ремонт на всички критични тежки участъци...

Водещ: Кои са те?

Лиляна Павлова: ... И по магистрала „Тракия”, и по магистрала „Хемус“. Ремонтите започват веднага, но те изискват много време.

Водещ: Заплашихте със задръствания през лятото.

Лиляна Павлова: Аз не заплаших със задръствания. Аз предупредих, че ще има ограничения на движението. Защото ние поетапно ще затваряме участъци от 5-ти до 10-ти километър, след това от 60-ти до 90-ти километър, след това от 112-ти до 130-ти км на магистрала „Тракия“, както и повечето от участъците на магистрала „Хемус“, особено в участъка Шумен-Варна, които са в най-тежка ситуация. Сами разбирате, че ние, за да ги регламентираме, тук ние не говорим за едно преасфалтиране. Ние говорим за цялостен ремонт, реконструкция и на основата на пътя, и на отводнителните системи, защото много често пътуващите знаят, се получава аквапланинг при дъжд, която също създава множество инциденти, които също завършват понякога…

Водещ: Т.е. какво ще ремонтирате – до дъно? Не просто ще сложите малко асфалт?

Лиляна Павлова: Точно така, да. 80 км от двете магистрали ще бъдат качествено, изцяло реконструирани, рехабилитирани и ремонтирани, така че да отговарят на изискванията. А във всички останали участъци, старите участъци говоря на магистралите „Хемус“ и „Тракия“, където има мостове, както е мостовото съоръжение на Елешница, където има отворени дилатационни фуги, където буквално след преминаване, буквално денонощно се отварят нови и нови отвори, дупки и пукнатини. Прозира отдолу, пак казвам, 50-100 м надолу се вижда под моста, до такава степен дупките са отворени и са опасни. Ще се прави изцяло подмяна на основата на моста, на бетоновата основа, ще се прави изолация – така, както трябва да бъде направено.  За съжаление паралелно с този процес, но е важно за безопасността на пътуването, трябва да довършим ремонтите на моста на Бебреш и двата виадукта на 61-ви и 67-ми км от магистрала „Тракия”, тъй като те бяха започнати 2012 г., не бяха доразплатени, не бяха довършени и трябва да довършим и тях, за да осигурим движение. Ще го направим плавно и по график, но в тези участъци, които затваряме, движението ще е с 60 км, ще е двупосочно само в едната лента, за да освободим останалите за работа. Така че наистина пътуването ще е по-бавно до морето тази година, но е с цел да подобрим...

Водещ: Почвате от днес. Кога е крайният срок за завършване?

Лиляна Павлова: Цялостният срок за всички виадукти е до края на строителния сезон, до 1 ноември. Но ние ще направим всичко възможно поне участъците от магистралите извън мостовете и виадуктите за 1 август, когато е най-активното пътуване за лятото, да бъдат в максимална степен готови.

Водещ: А магистрала „Тракия” в коя част основно ще бъде ремонтирана – тази от София до Пловдив?

Лиляна Павлова: Магистрала „Тракия” от София до Пловдив, в участъците от 5-ти до 10-ти км е най-критично, след това е най-големият участък от 60-ти до 90-ти км. И след това, точно преди Пловдив е участъкът от 111-ти км нататък. Това е на магистрала „Тракия”.

Водещ: А кой ще извършва строителството?

Лиляна Павлова: Ние имаме сключени 4-годишни договори за текущ ремонт и поддържане на пътищата. Държавната фирма „Автомагистрали” ще работи на магистрала „Тракия”, а избраната фирма с 4-годишен договор за текущ ремонт и поддържане на пътища ще работи на участък на „Хемус” Шумен-Белкопитово, всъщност Шумен-Варна.

Водещ: тези 100 милиона са само за тези две магистрали, така да се каже целево, така ли?

Лиляна Павлова: Точно така. За нищо друго, това е целево финансиране с постановление на Министерски съвет...

Водещ: И са от държавния бюджет.

Лиляна Павлова: От държавния бюджет, целево, за да оправим... състоянието и ситуацията, която ние виждаме, е опасна за движение, всеки ден се случват пътни инциденти. Ако погледнете включително 2014 г. ние имаме драстично увеличение на броя и на загиналите по пътищата, и на пътните инциденти. За съжаление и дупките допринасят за това, освен, разбира се...

Водещ: Прочетох едно изявление на Кръстю Петков, който твърди, че Европа вече няма да ни дава пари за магистрали. Вярно ли е това?

Лиляна Павлова: Да, след 2020 г. пари да ремонтираме и строим пътища изцяло с държавни средства или с публично-частно партньорство.

Водещ: Край, свърши, казвате, каквото беше – беше.

Лиляна Павлова: Затова е важно да си достроим в момента и магистрала „Марица” тази година, и магистрала „Струма”. И най-важното е до 2020 г. магистрала „Струма”, докъдето можем „Хемус” с европейски пари, защото оттам нататък...

Водещ: То хубаво магистрала „Струма”, но там до границата с Гърция е нещо кошмарно. Кога ще пуснете този участък?

Лиляна Павлова: Този участък трябва съгласно новата програма на строителите, на 1 август трябва да го пуснем за движение участъка...

Водещ: Вярвате ли на тези строители? Защото аз това го слушам много отдавна.

Лиляна Павлова: Наистина, строителят има закъснение година и половина. Това е факт.

Водещ: А сега вярвате ли им?

Лиляна Павлова: С ежеседмичен контрол от нас и ежедневен инвеститорски контрол, надявам се да се справим.

Водещ: На 1 август ще ви се обадя, г-жо Павлова, да знаете.

Лиляна Павлова: Задължително.

Водещ: Ще си го запиша. Сега обаче да ви питам за това, което се случи, и тези протести на екозащитниците, вероятно с огромна доза правота. Дюните дюни ли са, бетонът бетон ли е, който е излят на къмпинг Юг в залива Корал?

Лиляна Павлова: Вижте, компетентното министерство, което да каже кое е дюна и какъв вид дюна е, това е МОСВ. Това е министерството, което тогава, когато се направи едно заснемане – всъщност какво прави едно заснемане? Агенцията по геодезия и кадастър, те правят заснемане, и купчината пясък, най-образно казано, МОСВ със своите служби, те ползват съдействието и на БАН, казват – това е сива дюна, бяла дюна, залесена и т.н. Ето, аз затова нося тази извадка от кадастралната карта...

Водещ: Която според някои колеги много упорито се крие. Но ето сега вие..

Лиляна Павлова: Не, не се крие. Тя е публична и е на сайта на Министерството. Имаше пропуск в една от картите, но в  крайна сметка...

Водещ: Хайде, кажете сега.

Лиляна Павлова: Това е къмпинг Корал, за който предстои, както днес обявих – това е инициатива, започната още от служебния кабинет, министър Захариева, два екоплажа да има на концесионна процедура тази година – Корал и Делфин. С много по-завишени изисквания, наистина да имаме екоплаж. Това, което виждате допълнително разчертано в червено, е потвърдено, че са дюни, със статут на дюни, върху които не може да се строи и ние няма да позволим строителство тук. Затова сега ще стимулираме бъдещ потенциален концесионер да направи екоплаж тук. Това е къмпинг Юг и съществуващ също плаж, даден на съществуваща концесия. Обектът, за който се говори в последните дни, който може би...

Водещ: Вижда се добре.

Лиляна Павлова: Това е обектът, който е съществуващ стар къмпинг. 90-те години е приватизиран, настоящият му собственик е „Фаворит” АД. Той има съответно документи. И държа много важно да отбележа, че тази цялата територия, включая този къмпинг, е определена през 2004 г. за урбанизирана територия, част от община Царево, за нея има подробен устройствен план, който не е обжалван, който влезна в сила. Именно затова отговорността тук е за урбанизираната територия, знаете, на съответната община – община Царево и главният архитект са издали разрешение за строеж. Двете червени точки са двете бетонни плочи, които показахте, които са излети, разрешение за строеж е издадено от главния архитект на община Царево въз основа на ПУП, на проект и искането за съответно строителство на вилно селище.

Водещ: Тогава защо го спряхте, като всичко е законно?

Лиляна Павлова: 1173 кв. м. вилно селище на мястото на стария къмпинг. Това, което ние, още през 2012 г. ДНСК направи проверка на този имот, както и на тези на Корал. Идентично и за къмпинг Юг, и за Корал, издадохме заповед за спиране на това разрешение за строеж, издадено от главния архитект, защото счетохме, че не е законосъобразно, поради тази причина, че няма ОВОС и няма оценка за съответствието. Тогава за случая за Корал съдът ни подкрепи и отмени разрешението за строеж, но специално за къмпинг Юг съдът, в друг състав, каза, че не МРРБ е компетентният орган съответно ДНСК да спре, а МОСВ. МОСВ казва, че тук няма дюна, съгласували са го към този момент...

Водещ: Тоест вие нищо не можете да направите, така ли да разбирам?

Лиляна Павлова: За момента ние нямаме компетенции. Съдът е постановил, че нашата отмяна на това разрешение за строеж е некоректна, разрешението за строеж трябва да остане в сила. Затова и инвеститорът строи. Това, което обаче говорихме днес с министъра на околната среда министър Василева, е да съставим една междуведомствена група, да се поканят и екипи на БАН, колегите от МОСВ отново да погледнат дюните, а аз ще изпратя колегите от кадастъра да направим актуално заснемане, защото знаете, морето взима, морето дава. Компетентните органи МОСВ и БАН ще кажат има ли дюни, още една проверка да препотвърдим. За момента това е информацията и съдът е казал, че не сме компетентни от МРРБ да спрем строежа, въпреки нашата позиция още от 2012 г. Това е за момента. Не мога да коментирам решенията на съда. Противоположно е – за Корал ни подкрепи съдът и отменихме разрешенията.

Водещ: Това със съда е друга тема. Благодаря ви за този разговор.