Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в интервю за предаването "Тази сутрин" по БТВ

Водещ: Видяхте вече в общия ни кадър, министър Лиляна Павлова е при нас. Добро утро! Ще си говорим за пътища разбира се, за какво друго. Но преди всичко за тол системата и за винетките, за местата, където те няма да важат, но и където ще продължат да важат.
Лиляна Павлова: Да, това, което може да видите на картата, всъщност вече сме в готовност с изискванията към бъдещата тол система. Много важно уточнение, тол системата, таксата за изминато разстояние ще се плаща само от тежкотоварни превозни средства и превозни средства над 3.5 тона. За леките коли и леките превозни средства до 3.5 тона ще се плаща винетка, електронна, но винетна система отново за време. Това, което сме предложили, което виждате на картата, в синьо това са републиканските пътища, от общо 20 хил. км републикански пътища, които имаме, да не е пълно покритието и да не са всички пътища платени, а пътищата, които виждате в сиво на картата, по-малките пътища, това са т.нар. тупик пътища, пътища, водещи към едно-единствено населено място и пътища, по които няма абсолютно никакъв транзитен трафик, към който е фокусът на системата, защото все пак трябва да е справедлив модел – който кара и руши повече да плаща повече. Така че това, което виждате на картата, са малките републикански пътища...
Водещ: Тези, които стигат от определена отсечка на първокласен път към някое конкретно село, така ли?
Лиляна Павлова: ...село, малко населено място, по тях няма транзитен трафик. Това всъщност са пътищата, които предлагаме да останат извън системата за заплащане.
Водещ: Когато вдигнахте цената на винетките, голяма част от оплакванията и протестите бяха именно за това, че от село до село, от село Х до село Y трябва да стигаш и да плащаш винетка, независимо че пътят е разбит и че го правиш веднъж в седмицата.
Лиляна Павлова: Именно затова ние казваме, сменяме модела на по-справедлив модел. За леките коли, движещи се по основната републиканска пътна мрежа да остане винетката. За най-малките, регионални да ги наречем, междуселски пътища, които както виждате не водят никъде, транзитен трафик няма как по тях да премине, да не се плаща. А най-големият фокус да бъде върху големите магистрали, I, II и III клас пътища, където минават тежки камиони, където минава транзитен трафик, те да плащат на километър и тогава минаването през България ще бъде не 10 лв., както е в момента, а ще бъде примерно 50, 60, 70 лв. и ще е толкова, колкото да минеш през Сърбия и всички останали държави в Европа.
Водещ: За другия несправедлив фактор, именно за това, че камионите си преминават и го правят наистина на цената, на която се движим и ние до морето. Въпросът е колко пари ще влязат в хазната?
Лиляна Павлова: И другата несправедливост, бих казала, която ще можем да решим сега с електронната винетка, е това, към което апелираха към нас. Сега тя важи, знаете, когато и да си я купите, изтича в края на годината и в края на януари вече трябва да купите. Сега ако си я купите май, ще важи до май, защото електронната система ще ни позволи всъщност тя да е годишна, независимо в кой момент си я закупите, което също значително променя и облекчава справедливостта към хората.
Водещ: Събрахте ли повече пари сега с новата цена на винетката?
Лиляна Павлова: Да, вече...
Водещ: За какво отиват тези пари? Означава ли, че тези малки пътища все пак, които стигат до някакво населено място, няма да бъдат ремонтирани никога и просто остават в забвение?
Лиляна Павлова: Нека да кажем, че тези малки пътища, които са около 3 хил. км, плюс 20 хил. км общински пътища, да, те ще бъдат безплатни, и това е много важно да се знае, че имаме вече 23 хил. км пътища, които ще са безплатни. Това не е най-хубавото, защото така или иначе средства за тях са необходими, но за нас е важно и приоритетно да можем да ремонтираме и да оправим състоянието именно на тези пътища, по които има най-голям интензивен трафик, където се движат те. Виждате и на места, всъщност къде в бъдещата тол система са отбелязани и са маркирани местата, където ще има т.нар. броячи, камери за замерване на преминаването, тъй като системата ще бъде GPS
Водещ: По какво ги разпознаваме? Да отидем на нашата интерактивна маса, за да ги видим. Ще увелича малко повече формата на картата, за да можем да го направим.
Лиляна Павлова: В червено са...
Водещ: ...на легендата.
Лиляна Павлова: На легендата, въпросните...
Водещ: Това, което виждаме в червено, да.
Лиляна Павлова: В червено и в зелено са пунктовете за преброяване и пунктовете за следене с камера движението. Какво представлява всъщност тази GPS базирана система, в два варианта. За леките коли, които са си платили или по електронен път, или предплатена карта, или по всякакъв електронен начин, може и разбира се кеш, своята електронна винетка, по номера на колата той се сканира от камерата, от тези камери, които виждате поставени навсякъде, включително... Ето ги, да ги маркираме да се виждат по-добре на картата, нормално, около населените места са най-големи. Камерата сканира номера на лекия автомобил и в системата автоматично излиза платена ли е съответно винетката. Ако не е платена, автоматично генерира глоба. Ако е платена, съответно автомобилът продължава да се движи.
Водещ: Това струва ли допълнително пари на данъкоплатеца тази система?
Лиляна Павлова: Не. Ще ви кажа защо не струва. А за тежкотоварния трафик, ето виждате местата, където са комбинирани рамките, това е...
Водещ: Да го направим със зелено, тези със зелено ли са?
Лиляна Павлова: Да. Това са пунктовете, на които са съответно рамки със сензори, за да може превозното средство, което минава, особено за тежкотоварния трафик, да можем по номера първо да установим дали е платил тол таксата за изминато разстояние. Но много е важно да видим неговия тонаж дали е 4-осово, какъв е неговият тонаж...
Водещ: Дали си е платил парите.
Лиляна Павлова: ...да може да плати в максималната, разбира се степен и за изминатото разстояние своята такса. Може да е GPS базирана. Какво имам предвид? On Board Units се води, устройство, бордово устройство, което го има в повечето от камионите, особено транзитно преминаващите, такива се ползват в цяла Европа, такива ще се ползват при нас...
Водещ: Колко пари очаквате да съберете от тол системата?
Лиляна Павлова: Сега ще ви кажа. Ако обаче в камиона си превозвачът не ползва или няма бордово устройство, то в тези случаи ние ще предвиждаме с такива машини тип банкомати, на които можеш да си платиш таксата и да получиш т.нар. маршрутна карта и определяш маршрута, да кажем Капитан Андреево – Калотина, дават ти маршрут, изчисляват ти приоритетно да те качи на магистралата, за да не рушат малките пътища камионите, ще ти дава колко километра по съответната такса на километър и ги заплащаш с маршрутна карта. Защо няма да струва нищо на данъкоплатците? Обществената поръчка за избор на изпълнител, който да изгради, да внедри тази система, включително камери, мобилни екипи, които ще правят мобилни камери, всъщност ние го правим с отложено плащане, изпълнителят за своя сметка изгражда системата, внедрява я, тя започва да функционира и вече от приходите от винетки ще отчисляваме малко по малко и за няколко години да я изплатим. Така че пари от данъкоплатците в момента няма да взимаме и ще го направим за сметка на този, който ще я изгради.
Водещ: Системата кога влиза като дата?
Лиляна Павлова: Ами в момента април месец обявяваме обществената поръчка за избор на изпълнител, който да я прави. Цената, изпълнителят ще го избираме, който даде най-добра цена за най-кратък период от време. Средно в останалите държави това се случва за около 12 до 18 месеца във всички етапи. Така че горе-долу за около година след като бъде избран този изпълнител, ние бихме могли да почнем да внедряваме системата.
Водещ: Добре, връщам се към една стара карта. Толкова време и дълго си говорихме заедно с вас в студиото за това лот 1,лот 2 на АМ "Хемус", само че нещата се промениха, отмениха обществените поръчки. Между другото нали бяха качествени и добре направени, защо ги отмениха, г-жо Павлова?
Лиляна Павлова: Сега за АМ "Хемус" много е важно да кажем, поръчката като поръчка е проведена законосъобразно, проектираният вариант на магистралата в този участък, който вие виждате в момента в лилаво, това е избраното трасе, което вие виждате, лилавият участък, той е... и ако го остойностим във вида, в който е проектиран в момента, това е реалната цена, това е процедурата и тя е законосъобразна. Предвид обаче, че нямаме европейско финансиране, предвид, че искаме да направим малко по-скромно решение, защото избраният през 2014 г. модел, проектна скорост 140 км/ч, и тук използва случая да кажа, проектна скорост 140не означава колите да не могат да се движат после със 140 км/ч, проектна скорост 140 означава как проектираме участъка – виражите, наклоните, кривите...
Водещ: Ама нали вие сте го задали...
Лиляна Павлова: ...плюс 30...
Водещ: Плюс 30 като скорост.
Лиляна Павлова: Плюс 30 като скорост. Така че ние в момента, намалявайки проектната скорост на 120, всъщност ще следваме в максимална степен релефа на пътя и по този начин ще можем да имаме по-ниски виадукти и ще можем да спестим, това, което искам да покажа на картата, да кажем в този цвят, ето, в момента пускаме търга май месец за участъка от Ябланица, в момента, където го виждаме, до Боаза. Това е първият участък, за който още през месец май пускаме търга, защото вече сме готови, вече сме го препроектирали на проектна скорост 120 км/ч. Намалили сме разделителната ивица, там, където е тревичката, да го кажем, между платната, съответно в двете посоки, няма да е 3 м, ще е 2 м. Това ни дава възможност да спазим релефа на пътя и да го направим доста по-евтин...
Водещ: Това не излиза ли вече извън графа магистрали, това вече няма да е магистрала...
Лиляна Павлова: Магистрала ще е, просто разделителната ивица, където е тревата и мантинелите няма да е 3 м, а ще е 2 м, а самата магистрала ще следва малко повече релефа на пътя, когато говорим за проектна скорост 120. Този участък е готов, препроектиран и пускаме търга през май месец. Интересното какво е, най-голямата промяна оттук нататък участъка. Ето тези кръгчета, които виждаме тук са двата тунела. Защо имаме два тунела тук? Виждате, всичко, което виждате в жълто, са защитени зони, защитени територии, местности, които ние трябва да опазваме от гл.т. на околната среда. Това, което ние сега ще предложим, намалявайки проектната скорост, да ги заобиколим, да ги направим оттук преминаването, да спестим два тунела, което автоматично ще ни спести около 100 млн. вече от поръчката, да го направим по друг терен.
По този начин следващият участък ще бъде именно от тук, без два тунела, заобикаляйки двата тунела, и ще стига до пътен възел Дерманци. Това ще е вторият участък, който ще направим от магистралата. Тя вече ще е разделена на няколко по-малки участъка. Оттам нататък минаваме на следващия участък, който е от Дерманци до пътен възел Каленик, още около 17 км. тук също имаме тунел и виадукт, който се надяваме да успеем всъщност препроектирайки ги, ето този тунел тук, който виждаме, задължително в този участък имаме пресечена местност, този тунел ако го заобиколим ето оттук, ще можем да направим и втория участък. И най-тежкият участък преди Плевен – Ловеч...
Водещ: Означава ли, че излишно са проектирани тези тунели, за да се спечелят повече пари?
Лиляна Павлова: Не, не са проектирани излишно. Те са проектирани, съобразявайки се с околната среда и съобразявайки се с проектната скорост. Ако искаме проектна скорост 140, което означава реална скорост на шофиране 180 км, ние сме длъжни да имаме прав участък, високи виадукти, без виражи, без наклони – съответно това изисква тунели. Ако ние смалим това, което правим, ето тук в рози участък, намалявайки проектната скорост, това вече е участъкът от Каленик до Плевен – Ловеч, намаляваме виадуктите, защото иначе трябва да са от типа на виадукта на Витиня, изключително високи, големи, сложни съоръжения, което също ще ни даде възможност да оптимизираме цената. Но остава да е магистрала, остава да е двулентова, с аварийна малко по-тясна ивица и малко по-тясна между платната ивица, където в момента имаме растителност и мантинели.
Водещ: Ще можем ли с едно изречение да кажем за ВиК реформата, тя е приключила вече?
Лиляна Павлова: ВиК реформата приключи всъщност. 24 области за реформирани, окрупнени и за тях вече работим в посока да правим самите проекти, с който да кандидатстват за европейско финансиране. Остават ни 4 области, които за съжаление засега отказват да се реформират. Това е заради малките общини в област Благоевград - Сандански и Кресна. Там имаме проблем с реформата, заради малките общински ВиК, които отказват. Дупница в област Кюстендил. Троен в област Ловеч и в Пазарджик имаме девет общински ВиК – малки, неефективни и нефункционални. Това са четирите области, които в момента още не са реформирани. Но като цяло реформата приключи. Имаме окрупняване на управлението на сектора. Държавата взе обратно стопанисването на активите и сега само ги предоставя, контролирайки ги през асоциации. По този начин всъщност ще имаме възможност за кандидатстваме за европейско финансиране, да доизградим така важните станции – водопровод, канал.
Водещ: Обществените поръчки за пътните проекти през 2016 г., ще качим и тази карта на нашия сайт, за да може всеки, който...
Лиляна Павлова: Да, да кажа кое обявяваме – Бургас, входа на Ахелой и участъка Ахелой – Поморие, който е изключително важен, това е търгът, който обявяваме. Много важен у1астъо – Стара 3агора – Раднево, защото там минават за тецовете...
Водещ: Всеки, който иска да се запознае, ще може да го направи на сайта на БТВ новините. Благодарим на Лиляна Павлова, гост на предаването „Тази сутрин”.