Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в интервю за сутрешния блок на БТВ „Тази сутрин“

Водещ: Да коментираме ли еболата или преминаваме към болната ни държава?

Лиляна Павлова: Стана ясно – ебола няма. Но се вся една паника, която за съжаление беше много неприятна.

Водещ: Само че от какво е болна държавата ни, г-жо Павлова?

Лиляна Павлова: Държавата ни е болна.

Водещ: В Брюксел каква диагноза ни сложиха? Сега се връщате от Брюксел.

Лиляна Павлова: Това, което аз мога да кажа, те не си позволяват да слагат диагнози, знаете, че са премерени. Но това, което виждаме, е загуба на доверие в държавата, в институциите и в това, че държавата може да се справи. Това беше усещането, с което останахме всички. Второто, което виждаме е, че имаме забавяне на големите инфраструктурни проекти – не говоря само за пътни проекти. И като цяло виждаме една много неприятна ситуация. Риск от загуба на средства, риск от необходимост от налагане на много финансови корекции – и като количество, и като големи суми. И това, че следващата година, ако не довършим всички тези големи проекти, които имат забавяне от година, година и няколко месеца, България ще загуби парите по тях и ще трябва да върне и това, което е получила.

Водещ: Много гръмко заглавие – „Работим денонощно през януари България да бъдат отбллокирани 1 млрд. лева.” За какво са блокирани тези 1 млрд. лева?

Лиляна Павлова: Това са спрените пари по Програмата за регионално развитие, които бяха спрени в края на пролетта, началото на лятото. И това означава, че всички проекти, които се изпълняват, те са всъщност над 1 млрд. – 1,5 млрд. са проектите, които са по приоритетна ос 1, а именно устойчиво регионално развитие и по трета ос – за туризма. Всички проекти, които се изпълняват по тази програма, са спрени и със спряно европейско финансиране, което означава нула пари, нула възстановяване от Европа и от Брюксел, но е поет ангажимент те да се разплащат със средства от държавния бюджет докато не възвърнем доверието на европейските институции и те не ни отблокират тези средства и не ни ги върнат.

Водещ: А те как така изведнъж го загубиха това доверие? И в крайна сметка става ли въпрос за фирми, които работят на празни обороти или става въпрос за пари, които излизат от държавния бюджет?

Лиляна Павлова: Става въпрос за проекти в изпълнение, от които голяма част трябва да се довършат и разплатят до края на тази година, защото има и второ правило, което казва, че ако ние не разплатим в конкретния случай с Регионално развитие 210 млн. лева – проекти за 210 млн. лева остава да разплатим, а ако не ги разплатим до края на декември, автоматично по правило ние трябва да ги върнем на ЕК. И то е по текущи проекти, които ние така или иначе трябва да довършим с държавния бюджет, ако това се случи. Отделно от това, всички останали проекти на стойност 1 млрд., които са в изпълнение – градска среда, градски транспорт, ремонт на училища и детски градини, трябва да бъдат довършени, за да може в крайна сметка успешно да реализираме програмата и проектите.

Водещ: Малко тъжно звучи да чакаме само на Европа като едни малки бедни кучета пред вратата на Европа, да ни отпусне едни пари. Всъщност ще ги отпусне ли тези пари?

Лиляна Павлова: Вие казвате едни пари. Нека да кажем, България получава за 2014-2020 г. 32 млрд. лева от европейската солидарност. Това е огромна сума, като знаем, че БВП на България е 80 млрд., 32 млрд. Т европейските фондове е огромен ресурс.

Водещ: Министър Павлова, когато говорим за година и половина почти пропусната работа, несвършена, каква част от тези пари ще загубим сега?

Лиляна Павлова: Рискът от загуба е много голям, защото заради това забавяне в изпълнението и тези срокове, които има поставени, включително и като суми, не само като крайна дата за разплащане и като размер на сумите, които трябва да се изплатят към тази и към следващата година, закъснението е драстично. Нито една магистрала, нито една жп линия, нито една пречиствателна станция и нито един проект за ремонт на училище, или детска градина, или градски транспорт, не е навреме и имаме закъснение в усвояването.

Водещ: Томислав Дончев каза, че ще се влачите по корем, за да построите магистрала „Хемус”.

Лиляна Павлова: Това ни е топ приоритет, основен приоритет за нов стратегически инфраструктурен проект в подкрепа на развитието на Северна България, защото ние знаем, че без тази магистрала няма да можем да имаме икономическо развитие.

Водещ: Искате ли да покажем на хората, приготвил съм една карта, нагледно кога, в какви срокове ще се случи това?

Лиляна Павлова: Да покажем.

Водещ: Хайде. Аз ще чертая, а вие ще ми казвате от кой град до кой град ще се случва, защото това влачене по корем наистина изглежда много гръмко.

Лиляна Павлова: Може би правилната тема е връщаме първо доверието, подготвяме си добре проектите и започваме да ги изпълняваме.

Водещ: Министър Павлова... „Хемус” е тук горе. Ето това червеничкото, пробвайте...

Лиляна Павлова: Ето тук, това е в Сандански, най-критичният лот на магистрала „Струма”, от Сандански до Кулата.

Водещ: От Сандански до Кулата, така ли? Това е.

Лиляна Павлова: От Сандански до Кулата, това е лот 4 на магистрала „Струма”, който трябва да бъде довършен, който има година и няколко месеца закъснение, който трябва да положим максимални усилия да го довършим, защото трасето е по съществуващия път и сме блокирали не само живеещите в този регион, но и пътя и трафика от и за Гърция.

Водещ: Добре. Ще си позволя със синичко обаче, тук трябва да има някакви тунели, нали така?

Лиляна Павлова: Да. Само да кажем, нека да довършим текущите проекти, които има за довършване, може би с червеничко, ако трябва. Тук че участъка до Благоевград, втория лот на магистрала „Струма”.

Водещ: Кога трябва да е готов?

Лиляна Павлова: Той трябва да е готов ноември следващата година. Такива са сроковете, 6 месеца инвестиционното проектиране не му издаде разрешение за строеж през миналата година – ето ви едни 6 месеца готово закъснение.

Водещ: Страхотно. Със синьо съм отбелязал частта...

Лиляна Павлова: Това е новият проект.

Водещ: Тук трябва да са тунелите, нали така?

Лиляна Павлова: Тук трябва да има тунели, виадукти. И трябва да предоговорим, надявам се. 0,5 млрд. евро ще ни струва във варианта в момента, опитваме се тази сума да бъде намалена, за да почнем да строим вече магистрала „Хемус”. Можем да минем към нея.

Водещ: Да се насочим към магистрала „Хемус”. Ето, сега с червено отново да нарисуваме, ако искате?

Лиляна Павлова: Може ли аз да рисувам, защото тя ще минава така някак си. Нека да го кажем така. Първите 60 км. до разклона Плевен-Ловеч ще са тези, които можем да започнем да изграждаме през следващата година. И това е наш основен приоритет, защото само за тях ще успеем, със спестени средства от магистрала „Струма”, да довършим изграждането на този участък от магистралата. От тук до Шумен, където в момента и на Шумен-Белокопитово трябва да бъде достроено, където не се разплащаше през тези година, строителите работиха без да им бъде платено, този огромен участък от 240 км., за него ще преговаряме и предоговаряме...

Водещ: От синьото до кръговото, ако можем да го кажем така.

Лиляна Павлова: Не, направо от тук, защото това ще са 60-те км., които ще можем да започнем следващата година. Оттук нататък, до Шумен, това са 240 км., за които е нужен огромен ресурс, отново около 0,5 млрд. към момента е изчислението, заедно с много отчуждения, много работа. Ще преговаряме за заем от или ЕИБ, или Световна банка, максимално изгоден, за 18 години, за да не обременяваме бюджета, за да може да бъде довършена.

Водещ: И какво остана? „Марица”?

Лиляна Павлова: Остана ни магистрала „Марица”, която има да се изгражда в два лота от магистралата. Единият лот е от Чирпан до Димитровград и от Димитровград до Капитан Андреево. И двете са със забавяне, но в крайна сметка ще направим необходимото, за да наваксаме това забавяне и до края на следващото лято и тези проекти да бъдат. Това са най-важните, говоря от стратегическа гледна точка, инфраструктурни проекти.

Водещ: Добре, министър Павлова. Обаче всичко това ще се случи, ако ГЕРБ и това управление останат на власт идните 4 години, за да може да си изпълните нещата, които обещавате в случая и които видяхме на картата. При това управление, при този формат на кабинета – 2 плюс 2, колко време, какъв срок давате на кабинета „Бойко Борисов 2”?

Лиляна Павлова: Вижте, нашата управленска програма и нашата готовност – и като планиране, и като действия, е за пълен мандат, защото това е най-сериозният подход, ако искаме да говорим за едно устойчиво управление и стабилна държава и стабилна икономика, заради която всъщност всички ние седнахме, разбрахме се и работим, макар и в такъв широк и специфичен формат.

Водещ: По време на предишното управление имаше едно министерство на инвестиционното проектиране, нали така беше?

Лиляна Павлова: Да, онова измисленото министерство.

Водещ: Имаше една публикация в „Уеб кафе”, какво свърши Министерството на инвестиционното проектиране, аз съм я извадил тук. С една дума беше – „Нищо”, така завършва тази статия. Какво обаче ни струваше това „нищо”, министър Павлова?

Лиляна Павлова: Това „нищо” ни струваше милиони. Само искам да ви кажа, че за тази година, за която то функционираше, макар че то функционираше относително казано – 6 месеца то не функционираше, не издаваше разрешения за строеж, не одобряваше инвестиционни проекти, отнеха се правомощията на общините те да си одобряват проектите, над 10 млн. за големи инвестиции, всичко беше концентрирано там, но беше спряно, защото то не функционираше докато се структурира. 2,5 млн. лева ни струва само издръжката на това министерство, от които се дадоха 200 хиляди, за да се структурира, да се ремонтира сградата и кабинетите, 2,3 млн. лева за заплати и бонуси за това, че свърши нищо.

Водещ: Как така? За година и половина.

Лиляна Павлова: За година и 2 месеца – 2,3 млн. за заплати и допълнително материално стимулиране на служителите.

Водещ: Колко души са работили там?

Лиляна Павлова: 125 човека е щатната бройка на министерството. И 500 хиляди, половина милион лева за издръжка, консумативи, горива, ток, вода, режийни разходи. 3,1 млн. е щетата, директната щета, бих казала, за бюджета, за забавени инвестиционни процеси, за това министерство, което не успя да започне да функционира. Паралелно с това индиректните загуби за бизнеса и за инвестиционния процес са огромни, защото проекти за десетки милиони са блокирани. Защото те отнеха правомощието и всички проекти над 10 млн. трябваше да се одобряват.

Водещ: Как така заплати и бонуси за 2 млн.? Колко е най-фрапиращия случай на заплата, който видяхте в това министерство?

Лиляна Павлова: Вижте, те заплатите в държавния сектор са в диапазона на това, което са заплатите във всички министерства. Но все пак за година и няколко месеца, от които 6 месеца общо взето структуриране, боядисване и купуване на бюра и шкафчета, въпреки всичко държавата похарчи 3 млн. за една година.

Водещ: Наказани няма да има, смисъл някой няма да понесе отговорността.

Лиляна Павлова: Това е решение на миналия кабинет да има такова министерство и да се насочи този финансов ресурс именно за неговото структуриране и съществуване.

Водещ: Дайте сега да видим този кабинет обаче. Аз ви питах колко време ще издържи. Как ще управлявате, при условие, че патриотите ви слагат вилата на врата и казват една седмица отсрочка, този министър не искаме, после АБВ ще искат или няма да искат нещо друго. Как така, как ще продължите да управлявате?

Лиляна Павлова: Вижте, управлението на една държава е един сложен процес, който изисква много компромиси, изисква да сме диалогични. От друга страна е хубаво, че имаме една такава конфигурация, защото така можем да се контролираме по-добре взаимно, можем да следим своите ангажименти и това, което сме поели като включително обещания, за да се случват, така че има своите предимства. Няма да е лесно, но то ако беше лесно, всички щяха да искат. А както видяхме, никой не искаше. Така че трябва да се поеме отговорността, колкото и да е трудно, за да стабилизираме икономиката и да заработи отново.

Водещ: Добре. Последно, 1 млрд. лева отблокирани – ще ги имаме ли и кога?

Лиляна Павлова: Да, това са спрените пари по Регионално развитие. Нашата амбициозна задача, която даже ни казаха, че е свръхамбициозна, включително в Брюксел и ЕК, до края на ноември да направим всички необходими проверки, препроверки, одити, да наложим където е необходимо финансова корекция и да направим отново управлението на тази система – говоря и като процедури, да бъде одобрена от ЕК. Ще изпратим официалното си запитване през декември и разчитаме ЕК да дойде, да провери и през януари да отблокира средствата. Това е нашата задача максимум. Дали това ще се случи, разбира се, зависи от европейските ни партньори, тъй като там все пак процедурите са малко по-разтеглени във времето.