МРРБ проведе кръгла маса №3 по проект на Оперативна програма "Административен капацитет"

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) проведе разширена кръгла маса № 3 по проект по Оперативна програма „Административен капацитет” (ОПАК) с участието на експерти от държавната администрация и на браншови организации – Камарата на строителите, Камарата на архитектите, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Българска стопанска камара и др. В рамките на срещата беше обсъдена възможността за промени в нормативната база в отговор на необходимостта от наличието на ясен инструментариум за прилагане на аутсорса и публично – частното партньорство (ПЧП).

При откриването на кръглата маса,  ръководителят на проекта и главен секретар на МРРБ г-жа Галина Тодорова коментира че, партньорството между публичния и частния сектор, както и всяко друго партньорство, се базира на разбирането и убедеността от взаимната полза при полагане на общи усилия. Логиката, която стои зад изграждането на партньорствата, се състои в това, че и публичният, и частният сектор имат свои уникални характеристики, от които произтичат предимства, свързани с определени аспекти на предоставянето на услуги или разработката на проекти. Смисълът на ПЧП е, че публичният сектор променя своята роля от директен оператор в организатор, регулатор и контрольор.

При засилен професионален интерес присъстващите разгледаха начините за създаване на  практически  умения за  предаване на знания и опит в областта на прозрачното и отчетно възлагане на проектите в обществена полза в юридически аспект. Дискутирани бяха конкретни казуси и техните решения, съобразени с приложимата правна рамка, действащата нормативна уредба и свързаните нормативни изисквания по отношение на публично-частното партньорство у нас. Особен интерес предизвика  темата за социалните измерения при имплементирането на ПЧП, с оглед актуалното развитие и изграждане на административен капацитет в публичните администрации в тази сфера

Акцент на проведената експертна кръгла маса беше разработването на ефективна програма по етика на администрацията, започваща с ясен и базиран на стандартите Етичен кодекс, подкрепен от компоненти за комуникация и обучение. Присъстващите се обединиха около схващането, че езикът, съдържащ се в Етичния кодекс трябва да е изключително ясен по отношение на значението и намерението си, понеже кодекс, съдържащ неясен език дава повод за широко интерпретиране.