Николай Нанков министър на регионалното развитие и благоустройството в интервю за в. „24 часа": С толсистемата ще има и безплатни пътища, и е-винетка за уикенда

- Най-после се стигна до отваряне на офертите за изпълнител на толсистемата. Кога ще бъде избран победител, министър Нанков?

- 30 дни е срокът за работа на комисията по оценка на офертите и класиране на кандидатите. Остават малко повече от 20 дни. В състава й са независими експерти от няколко министерства, от Агенция „Пътна инфраструктура ", финансисти, юристи, експерти от IT сектора, Техническия университет, ДАЕУ, МВР, ДАНС.Първоначално срокът беше 180 дни, офертите са тежки, но се наложи да го съкратим, защото искаме максимално бързо да внедрим системата. Държавата губи сериозен ресурс, с който може да се поддържат пътищата.Залата, в която се съхраняват офертите, е под постоянно видеонаблюдение, допускът е минимум трима човека. Няма как да влизат поединично, както при предишни случаи, когато изчезваха оферти. Взели сме всички мерки.

- Какво ще се промени с толсистемата?

- Българският гражданин няма по никакъв начин да бъде финансово обременен. Ще бъдат внедрени електронни винетки за леките автомобили. Тя ще е за време, не за разстояние.Облекчението е, че няма да се лепят стикери по стъклата.Цените ще се запазят същите. Ще сме гъвкави - ще въведем такива за уикенда, за да облекчим пътуванията на гражданите за почивните дни. Отделно от това ще има безплатни пътища.Логиката в цяла Европа е там, където има толсистема на пътища, които генерират приходи от толтакси за тежкотоварни автомобили, само за тези участъци да има електронни винетки.Гражданите да са спокойни за бъдещото таксуване. Цената за камионите над 3,5 тона ще варира според теглото, изминатото разстояние и категорията път.Може да вкараме екологична компонента, като следваме принципа „замърсителят плаща". Ще обърнем изцяло логиката на модела на приходите. В момента около 70% са от леките коли, искаме да стане обратното - над 3/4 ще бъдат за сметка на камионите. Голямата ни цел е да накараме всички транзитно преминаващи адекватно да плащат, както е в цяла Европа и дори в наши съседки, които не са членки на ЕС -Македония, Сърбия, Турция.У нас сега от Кулата до Видин или от Калотина до Капитан Андреево таксата е около 10 евро. В Сърбия е 6-7 пъти повече, в Унгария - 9 пъти. Трябва да се възползваме от геостратегическото си положение. През страната ни минават пет от десетте европейски транспортни коридора.Трябва добре да ценообразуваме, за да не изгоним транзитно преминаващите по друг маршрут.

- Но не казвате колко ще струва преминаването. Това бяха и критиките на превозвачите - липсата на информация.

- Информацията ще подлежи на обществено обсъждане. Ще се допитаме до Световната банка или Европейската инвестиционна банка. Различните пътища ще имат различна такса. Целим през първата година приходи от 1-1,5 млрд. лв. Законът изисква решението да е на Министерския съвет - ще имаме политическо, но и експертно мнение. Превозвачите да бъдат спокойни, ще се допитваме за всяка стъпка и ще се съобразяваме с мнението на страните.Има и много друга работа. Трябва да променим над 100 нормативни акта и вече се работи по темата. Трябва да създадем държавна компания, която да оперира толсистемата. Независимо дали ще бъде внедрена от частна, или от държавна компания, толсистемата ще е изцяло държавна. За внедряването няма да се плати в аванс, а с бъдещите приходи.

- Кое държавно дружество ще управлява толсистемата?

- Има няколко варианта. Единият е да използваме сегашната „Автомагистрали" , да я слеем с друго държавно дружество или да разширим обхвата й на дейност и в нея да влязат IT специалисти. Вторият вариант е да създадем нарочна компания със закон.

- Защо чак сега стигнахте до идеята държавното дружество да внедри системата?

- Когато човек е поставен в кризисна ситуация, ражда и добри идеи. Тази беше такава, за да генерираме бързото внедряване на толсистемата. Защо чак сега? Трудно мога да отговоря, но добре, че се сетихме за варианта. Той все още не е затворен.

- Как ще избегнете ново протакане заради жалби срещу избрания изпълнител?

- Ако има жалба по класирането, ще искаме предварително изпълнение. С него ще започне внедряване на системата преди произнасянето на компетентните органи по съществото на жалбите. Рисковано е, но не трябва да губим нито ден повече.

- Трябва ли да се промени Законът за обществените поръчки, за да не се стига до подобна ситуация? Процедурата за толсистема е по старите разпоредби на закона.

- Точно така, по старите - беше обявена, преди да влязат в сила новите текстове. Законът е много тежък. Премиерът наскоро спомена, че не е зле да се инициира дебат по темата за Закона за обществените поръчки. Приехме нов, който транспонира изцяло европейски директиви, но има моменти, в които трябва да сме по-гъвкави и интересът на възложителите да бъде гарантиран, а не само този на участниците.

- Кога ще заработи новият модел на таксуване?

- Ако успеем до началото на 2018 г. да сключим договор, в края на годината ще имаме работеща толсистема.

- Ще се справите ли в срок с магистрала „Струма" и ще намерите ли консенсус с екологичните организации?

- Сложни са ни отношенията с тях. Не казвам, че са лоши, но всеки пази интереса си. Нашият е да сме максимално полезни за обществото и да зачетем екологичния, социалния и икономическия интерес. Еколозите дават съвети и експертни становища. Решенията обаче се взимат от правителството, за което то носи отговорност.Екологичните процедури в нашето законодателство са доста по-рестриктивни в сравнение с някои от европейските. Винаги съм твърдял, че законите в областта на инвестиционния процес и устройството на територията са свръхрегулирани от екологична гледна точка. От Европейската комисия също го признават. На 11 септември имаме обществено обсъждане за Кресна.

- Защо полуизточният вариант, както сте споменавали, е най-добрият за частта на Кресненското дефиле?

- Независимо жури с представители от камарите на пътищата, на строителите, на архитекти, от академичната общност разгледа финансовия аспект, технологичното изпълнение и сигурността и безопасността на отделните проекти.В ОВОС-а бяха разгледани петте варианта на екологично ниво. Във всички оценки се дава предимство на полуизточния вариант. При него запазваме посоката към Кулата, разширяваме и изправяме завоите, но и изграждаме цялата инфраструктура, която да гарантира безопасността на биологичните видове.В посока към София да се изгради изпяло ново трасе с пътни отбивки, места за отдих, магазини и тир паркинги.Имаме алтернатива, ако се случи някакво бедствие. Може да се затвори едното трасе, а другото да се използва в реверсивна посока. Това е доказано най-сигурният вариант от гледна точка на пътната безопасност.

- Според оптимистичния сценарий кога ще стартира работата?

- Нека да мине общественото обсъждане, да приключи процедурата по ОВОС. Предвиждаме изграждането на пълния пакет от екологични мерки и съоръжения за преминаване на животни, огради. Биологичните видове ще бъдат максимално защитени, а с всеки ден забавяне ги поставяме под риск, минават десетки хиляди автомобили. Очакваме до средата на 2018 г. да има влязъл в сила ОВОС, през 2019 г. да сме с влязло в сила строително разрешение, избран изпълнител и да стартира строителство , за да може до 2023 г. да приключим с най-тежкия участък -Кресненското дефиле Така няма да изгубим средства. Европейското финансиране не е достатъчно за цялата магистрала , ще дофинансираме с национални средства.

- Ще има ли пари за „Хемус" през следващата година?

- Чрез толтаксите със сигурност. „Хемус" е приоритет като част от трансевропейската транспортна мрежа , но и за съживяване на Северна България. Свързаността на пътищата е предпоставка за икономическо и демографско съживяване. Полагаме всички усилия и мисля, че има резултат.За 9,3 км от първия лот от Ябланица към разклона за Тетевен текат отчуждителни процедури, за да може до края на годината да стартираме строителство . Имаме осигурен финансов ресурс за тази година. 50-те километра от пътен възел „Боаза" до разклона Плевен - Ловеч са разделени на три етапа. В момента се изготвят техническите проекти, до края на следващата година възлагаме строителство .Там директно ще го възложим. През този ноември възлагаме проектирането на останалите 170 км до пътен възел „Буховци". Дотам от Белокопитово са 16,2 км, за които приключи изборът на изпълнител, но има подадена жалба. В рамките на мандата ще завършим тези 75 км, като ще стартираме 50-60 км в останалата отсечка, намалявайки разстоянието между София и Варна без магистрала . А защо не и да започнем нови 50 километра? Всичко това ще стане след въвеждането на толсистемата, тъй като за „Хемус" европейски ресурс няма.

- Освен ако средства не се пренасочат...

- Но виждате, че със „Струма" вървим по график. Ще успеем да усвоим ресурса. Недостигът в целия пътен сектор е огромен. Само за новите отсечки и магистрали говорим за 7-8 млрд. лв. Много е важна и магистралата Русе -Велико Търново, за която септември - октомври ще приключим с ОВОС и ще стартираме процедури по инженеринг.

- Говорите само за големите обекти. Ще помислите ли и за второкласните и третокласните пътища?

- Свързаността между общините е много важна. Адекватната рехабилитация и поддръжка ще стане с приходи от толсистемата. Не може без тези пътища да се говори за регионално развитие . Без тях ще обезлюдим голяма част от територията на страната. 90% от въпросите на депутати досега бяха насочени именно към тези пътища, защото това вълнува хората.Ще имаме достатъчно ресурс да ги поддържаме. Много от тях не са ремонтирани от над 40 г. Нормалната европейска практика казва, че на 6-7 години е нужна рехабилитация. Мостовите съоръжения на „Хемус" от 35 години не са ремонтирани. За тях са необходими около 220 млн. лв. И предишният кабинет, и министър Лиляна Павлова подновиха практиката да се ремонтират.

- Ще продължи ли програмата за саниране и догодина и ще има ли самоучастие на хората?

- През септември ще предложим на депутатите варианти за продължението. Ще има дебат. Едно от предложенията ни включва самоучастие, друго не включва, но за тези, които вече са подали заявления. Ресурсът, който бе разходван, бе офомен.Програмата трябва да бъде продължена с подобри параметри, с нови механизми и източници на финансиране. Подобрихме контрола, напомняме да се търсят гаранциите при недобросъвестно изпълнение. Създадохме специален отдел в дирекция „Жилищна политика" за контрол и мониторинг на строителство , факт е, че има и некачествени ремонти. Там общините трябва да са по-рестриктивни. Остават около 900 сгради, за които предстои да започнат строително-монтажни дейности.