Нина Стоименова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР: „Програма за развитие на регионите 2021 – 2027“ се намира на финален етап на подготовка

На Комитета за наблюдение на ОПРР на 2 декември ще се дискутира пренасочване на свободен и спестен ресурс по програмата към други области на инвестиции

Г-жо Стоименова, благодаря, че давате първото си интервю като заместник-министър на МРРБ за в. „Строител“, и то точно на рождения Ви ден. Използвам случая да Ви пожелая много здраве и успехи от екипа на изданието на КСБ, както и ползотворна работа в този бих казала ключов ресор, в който е ОПРР.

Благодаря за пожеланията. Това наистина е първото ми интервю не само за вестник „Строител“, но за всички медии. Изключително се радвам, че то се случва на най-големия ми личен празник. Знаете, че аз заемам поста от около месец. Не мога да не кажа, че първата ми официална среща като зам.-министър беше при Вас, в Камарата на строителите, и видях позитивната нагласа към мен и моя ресор и желанието за сътрудничество и партньорство в тези нелеки времена както за строителния бранш, така и за проектите, които се изпълняват по оперативната програма, така че чувствам се добре дошла при Вас.

Казахте, че само от месец заемате поста зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, но въпреки това се виждат активни действия по отношение на ОПРР. Какво е актуалното състояние на програмата към момента – реализирани проекти, договори в процес на изпълнение, разплатени и сертифицирани средства?

Към настоящия момент, независимо от забавянията в последните месеци, ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ се движи изключително успешно. Публикувани са 24 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) на стойност 3,14 млрд. лв., или 100% от бюджета на програмата. Договорените средства са 2,97 млрд. лв., или 94,34% от разполагаемия ресурс, което е изключителен резултат предвид факта, че програмният период приключва на 31.12.2023 г. В рамките на „ОПРР 2014 – 2020“ са сключени 756 договора за предоставяне на БФП, от които 306 са в процес на реализация, а изпълнението на останалите 450 е приключило. Или над 59% от проектите са с верифицирани разходи и разплатени. С рязкото повишение на цените на строителните материали и последвалите проблеми в строителния бранш се надявам успешно да реорганизираме нашата дейност, защото има случаи, макар и единични, договори да бъдат прекратени.

Сертифицираните средства, представени в ЕК и одобрени от нея като допустими, към 22.11.2021 г. възлизат на 1 665 280 786,89 лв., или 53% от бюджета на оперативната програма, а разплатените са 2 109 298 152,22 лв., или 67% от ресурса й. Тези цифри също показват, че се движим с изключително добри темпове, защото проектите, които се изпълняват по „ОПРР 2014 – 2020“, са с по-дълъг период от време за изпълнение, не като тези по ОП „Иновации и конкурентоспособност“, реализиращи се обикновено в период от 10 до 12 месеца. При ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ са необходими 2, 3, 4 години. Оптимист съм, че до 31.12. 2023 г. „ОПРР 2014 – 2020“ ще постигне 100% усвояемост.

Реализирани до момента са 76 проекта за образователна инфраструктура. Приключените за енергийна ефективност в жилищни и административни сгради са 210. Завършените проекти за градска среда в големите общини в страната са 37, а за подпомагане на процеса на деинституционализация на деца и възрастни – 55 договора по Приоритетна ос (ПО) 5. По отношение на пътната инфраструктура са финализирани 22 договора с АПИ.

Има ли проекти, които са застрашени от неизпълнение? Можем ли да загубим средства по програмата?

Преди да поема поста на зам.-министър и ръководител на Управляващия орган (УО), имаше тревоги, че едва ли не парите по „ОПРР 2014 – 2020“ са спрени, което не беше вярно. Мога смело да заявя, че няма риск от загуба на средства към края на 2021 г. Целта за тази година за сертифицирани разходи по програмата съгласно правилото за автоматично освобождаване на средства (N+3) е изпълнена на 131% към 22.11.2021 г. Имаме сертифицирани 1 415 488 669 лв. при заложени 1 083 119 234 лв. Към момента сме изпълнили на 96% целта за 2022 г. за сертифицирани разходи съгласно правилото N+3. При заложени 1 470 897 521 лв. сме сертифицирали разходи за 1 415 488 669 лв.

Имаме забавяне в изпълнението на някои проекти, което от своя страна води до промени в линейния график, предвиден в съответния договор. Първата причина, която мога да посоча, е тежкото отражение на корона кризата върху целия свят, цяла Европа, съответно и върху строителния бранш и проектите, които се изпълняват. Нашите бенефициенти изпитват затруднения, свързани с доставката на материали, тъй като една част от тях са от чужбина. От друга страна имаме проблеми, свързани с повишаването на цените на суровините и материалите и на цената на труда.

Сред основните причини за забавянето на изпълнението на проектите са и процедурите за възлагане на обществени поръчки. За някои има обжалвания от неспечелили участници, издаване на решение на Комисията за защита на конкуренцията за незаконосъобразност на проведената процедура, обжалвано от бенефициента пред Върховния административен съд, което допълнително забавя реализацията на договора. Част от процедурите бяха прекратени от възложителите и впоследствие отново обявени. В тези случаи УО предприема действия за временно спиране на договорите, за да гарантира успешно завършване на проектите.

Закъснение отчитаме и при проектите по Приоритетна ос 6 „Регионален туризъм”, като причината е съгласуването и одобрението от Националния институт за недвижимо културно наследство. Обектите на интервенция са с национално културно значение, процедурата е тежка и без санкцията от института не може да започне реалното изпълнение и строителните работи.

Тук искам да подчертая, че УО на ОПРР винаги е бил ръка за ръка с бенефициентите. Това е и моята практика. Аз все пак 14 години съм била в Национален фонд – сертифициращия орган на Република България и много добре познавам програмите, които се финансират от ЕФРР. ОПРР винаги е била в моите приоритети. Никога не е имало разногласия и проблеми между УО и бенефициентите, които да не могат да се решат. Така ще бъде и до момента, до който аз съм ръководител на УО на ОПРР и на програмите за трансгранично сътрудничество. Винаги когато е възможно и в рамките на закона, ще направя всичко, за да бъдем до нашите бенефициенти и да можем да им дадем правилните решения и нужната подкрепа. В рамките на това интервю бих искала да кажа, че от момента, в който застъпих като главен директор на ГД „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ от 5 юли т.г., до сега работя така, че да няма бенефициент, който да е върнат, да няма кмет или областен управител, на когото да не е оказано съдействие. Така че аз съм спокойна, че ще се справим.

Какво предстои по програмата до края на годината и през 2022 г.?

До края на 2021 г. предстои да бъде извършена оценка на подадените две проектни предложения „Подкрепа за структурите на извънболнична медицинска помощ и центровете за трансфузионна хематология за справяне с кризи“ и „Укрепване капацитета на болничната мрежа за реакция при кризи“. Бенефициент е Министерството на здравеопазването по процедура чрез директно предоставяне на БФП „Мерки за справяне с пандемията“ по Приоритетна ос 9 „Подкрепа за здравната система за справяне с кризи“ на „ОПРР 2014 – 2020“. Процедурата е с бюджет 129,2 млн. лв. в резултат на осигурените допълнителни средства по линия на REACT-EU, произтичащи от Инструмента на Европейския съюз за възстановяване от последиците от кризата в контекста на пандемията от COVID-19. Крайната дата за кандидатстване беше 29 октомври и бързаме с оценката, за да изпреварим срока от 90 дни, защото знаем колко е важно тези пари да бъдат договорени, предоставени и спешно да подкрепят нашата здравна система.

Дейностите по двете предложения са изключително важни. Те са свързани с укрепване капацитета на болничната мрежа; реконструкция, проектиране и ремонтни дейности за обособяване на изолирани структури за лечение на пациенти с COVID-19 към болници; осигуряване на медицинско и болнично оборудване за структурите, създадени за лечение и грижи за хора с COVID-19; повишаване капацитета на центровете за трансфузионна хематология за диагностика на COVID-19 и внедряване на телемедицина с оглед редуциране на контактите на инфектираните с коронавирус пациенти при получаване на медицински грижи. Целта на тази спешна мярка е да бъде предоставена възможност на гражданите да не отиват в болничните кабинети, а да получават електронни рецепти и да ползват телемедицината като един съвременен метод, за да може да се ограничат контактите и да се спре пандемията. Подписване на договори след оценката и одобрението на проектни предложения на Министерството на здравеопазването предстои в началото на 2022 г.

От гледна точка на успешното изпълнение на ОП „Региони в растеж“ с решение на предстоящото на 2 декември заседание на Комитета за наблюдение на ОПРР ще бъде одобрен подход за пренасочване на свободен ресурс по програмата. Както споменах, отчитаме забавяне по Приоритетна ос 6. Над 78 млн. лв. от финансовия инструмент по ПО 6 „Регионален туризъм“ ще бъдат прехвърлени към ПО 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“. Очаква се с допълнителните средства да бъдат отпуснати нисколихвени кредити за проекти в направленията „градско развитие“ и „зони с потенциал за икономическо развитие“, които да бъдат реализирани на територията на 39-те общини – бенефициенти по ПО1.

Друга промяна предвижда насочване на спестен ресурс от безвъзмездна финансова помощ по ПО 3 „Регионална образователна инфраструктура“, ПО 5 „Регионална социална инфраструктура“, ПО 6 „Регионален туризъм“ и ПО 8 „Техническа помощ“ към ПО 2 „Подкрепа за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони“ за финансиране на проектни предложения от резервния списък по процедура на конкурентен подбор „Енергийна ефективност в периферните райони – 3“. В близките седмици Управляващият орган ще подготви нов вариант на програмата с конкретните промени, който да бъде одобрен на следващо заседание на Комитета за наблюдение и съответно след съгласуване с Министерския съвет да бъде изпратен към Европейската комисия.

Участвахте в срещата на МРРБ и КСБ в Камарата на строителите. Една от дискутираните теми бе за драстичното увеличение на цените на строителните материали и суровини. Има и писмо, изпратено от НСОРБ, за общинските проекти по ОПРР. Как се отразява това поскъпване на проектите, които са в изпълнение по оперативната програма? Какви мерки може да предприеме България и възможно ли е въвеждане на механизъм за индексация?

Изразявам отново задоволство от участието ми в срещата. С КСБ, а и с изп. директор на НСОРБ Силвия Георгиева, с която също имат работна среща, коментирахме, че основен проблем през последната година за бенефициентите са повишените цени на строителните материали. Тази тенденция се отразява на изпълнението по два начина. Първо, избраните строители имат затруднения да придобият тези материали за цените, които са предложили в поръчката, което води до забавяне на реализацията. В някои случаи дори договорите се развалят поради невъзможност за успешно изпълнение. От друга страна повишените цени рефлектират върху търговете, за които няма кандидати. Бенефициентът е принуден да прекрати процедурите, тъй като договорените безвъзмездни средства са недостатъчни. За да бъдат изпълнени проектите, бенефициентите са принудени да включват собствен ресурс. Това е рискът при управлението на такива проекти, особено когато неправилно са разчетени във времето и бенефициентът не ги е изпълнил по план.

Аз съм одитор, финансист и за мен са важни числата, но от друга страна трябва да търсим компромисни варианти. Всички наши партньори и КСБ знаят, че ресурсът е договорен, в голямата си част той е разплатен и спестените средства не може да бъдат давани за увеличаване на стойността на договори за реализиращи се обекти във връзка с повишението на цените на строителните материали. Един от начините, по който реагираме, е там, където е възможно, УО извършва временни спирания на договорите и анексиране след официално искане от страна на бенефициентите. Следва да се има предвид, че за да гарантира успешното приключване на проектите, УО анализира възможностите за осигуряване на допълнително финансиране за обезпечаване повишените цени на СМР, като след вземане на решение относно подхода за последващи действия ще уведомим своевременно бенефициентите.

Темата с индексацията на цените е необходимо да търси хоризонтални решения на национално ниво. Това неминуемо се отразява и на „ОПРР 2014 – 2020“, предвид че 94,34% от ресурса й са договорени. Приоритетна ос 1, по която са голяма част от проектите в изпълнение, е в хипотеза на наддоговаряне на финансовия ресурс, което ограничава възможностите в края на програмния период да бъдат отпуснати допълнителни средства за дофинансиране с БФП.

Но към настоящия момент, пак ще кажа, имаме изключително добър подход, където е възможно даваме опция за удължаване на сроковете за безвъзмездна помощ, водим постоянни дискусии с бенефициентите. Част от общините ни подадоха ръка, поеха ангажимента да осигурят допълнително финансиране със собствени средства, за да се изпълнят проектите. Това е важно, за да постигнем целите на програмата на ниво ЕС и страната ни да не претърпи финансови корекции. Анализираме и чуждия опит и добри практики. На срещата с КСБ се индикира, че тъй като това е национален въпрос, ако се прецени, държавата може да осигури с постановление на Министерския съвет допълнителен ресурс, каквато практика има в други държави.

А мислите ли, че механизъм за индексация би могъл да се заложи в бъдещата Програма за развитие на регионите?

На този етап не мога да отговоря. Кризата с цените на строителните материали е още във вихъра си и ние реагираме в момента. Би могло да се заложи в новите програми на ЕС да има такъв механизъм, но на следващ етап. Програмата за развитие на регионите все още се разработва, а и правилата са такива, че това, което сега е релевантно, то ще бъде допустимо за финансиране. Но определено ще се работи в тази посока.

Кои са основните приоритети на новата регионална програма за периода 2021 – 2027 г.? На какъв етап е подготовката й, с какъв бюджет ще разполага? Кога можем да очакваме да я видим във финален вариант? И кога предвиждате старта й?

Подготвителният период върви с пълна сила. „Програма за развитие на регионите 2021 – 2027“ („ПРР 2021 – 2027“) се намира на финален етап. В края на октомври беше изпратен за неформални преговори ревизиран вариант на „ПРР 2021 – 2027“, в който бяха отразени получените коментари на ЕК, както и становищата, постъпили в рамките на общественото обсъждане. В следващите месеци предстои официалното изпращане на Споразумението за партньорство, след което ще предадем и отделните програми за одобрение от страна на Комисията. Подготовката на „ПРР 2021 – 2027“ и финализирането й са пряко свързани с Териториалните планове за справедлив преход, които са основните стратегически документи, по които ще бъдат реализирани мерките с финансиране от Фонда за справедлив преход. Към настоящия момент тези документи са в процес на разработване, за което ангажимент има Министерството на енергетиката.

„ПРР 2021 – 2027“ има четири приоритетни оси. Ще припомня, че през първия програмен период 2007 – 2013 г. всички оперативни програми бяха разписани с 5 приоритета – 4 основни и ПО за техническа помощ. „ОПРР 2014 – 2021“ е с 8 приоритетни оси и 1 допълнителна. Докато в новия период 2021 – 2027 г. всичко е разпределено в 3 основни приоритета и 1 ос за техническа помощ. ПО1 „Интегрирано градско развитие“ и ПО 2 „Интегрирано териториално развитие на регионите“ ще бъдат финансирани от Европейския фонд за регионално развитие. Третата приоритетна ос ще бъде финансирана от Фонда за справедлив преход.

В новия период за УО предстои атрактивно управление и изпитание на институционализма. Важна е институционалната памет на хората, които са работили досега, които имат експертизата, за да я приложат. По първите две оси ще се финансират общините, като по ПО 1 ще реализират проекти 10-те големи, които ще разполагат с над 1 млрд. лв. За тях ще бъдат заложени по-високи критерии в сравнение с останалите 40 общини, които ще са бенефициенти по ПО 2. Новото е, че за първи път ще бъдат финансирани малкият, средният и големият бизнес, както и микропредприятия. Тоест специалистите ще трябва да придобият експертиза по отношение на разписване на процедури и управление на проекти по линия на бизнеса. Следващото предизвикателство е Фондът за справедлив преход, който е приоритетен по отношение на ковид кризата и насочен към регионите, които следва да работят за „зелена“ икономика.

Искам да подчертая, че в рамките на УО на вътрешно ниво вече е стартирана подготовката за изпълнение на „ПРР 2021 – 2027“. Сформирани са експертни работни групи, които разработват пакети с указания, вътрешни правила и образци на документи за дейността както на УО, така и на териториалните органи по ПО 1 „Интегрирано градско развитие“ и ПО 2 „Интегрирано териториално развитие на регионите“. Провеждат се регулярни срещи със заинтересовани страни в процеса по подготовка и изпълнение на интегрирания териториален подход. В процес на подготовка са също така и законодателни промени, които да регламентират предоставянето на средства през новия период по инструмента „Интегрирани териториални инвестиции“.

Има ли вече регламент за договаряне на средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост?

Не, защото той изисква създаване на т.нар. национални планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Към момента нашият НПВУ е предоставен за предварително одобрение в ЕК. Управляващият орган участва с две проектни предложения – „зелена” мобилност и подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на нежилищния сграден фонд. Първата схема е с ресурс от 100 млн. лв. и ще бъде изпълнявана заедно с Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Проектът е пилотен и включва пред­при­е­ма­не на интегрирани мерки за устойчива градска мобилност, закупуване на превозни средства с нулеви емисии за обществения транспорт, изграждане на зарядни станции, както и изпълнение на интегрирани цифрови решения за подобряване на ефективността на публичния транспорт.

За другата ключова инвестиция по отношение на мерките за устойчиво енергийно обновяване на нежилищния сграден фонд се предвижда ресурс от 600 млн. лв. Тя има два компонента, като първият е подкрепа за държавните и общинските сгради за административно и публично обслужване, културни обекти, за спорт, както и такива на БАН. По втория елемент финансиране ще получат сгради от сферата на търговията, производството и услугите.

На какъв етап са програмите за трансгранично сътрудничество и какво развитие им предстои през 2022 г.?

В периода 2014 – 2021 г. страната ни управлява три програми за териториално сътрудничество – със Сърбия, Република Северна Македония и Турция, и участва в изпълнението на други десет. За тези три програми с гордост мога да заявя, че имат отлично постигнати финансови показатели – не само че няма риск от неусвояване на средства, а дори обратното – проектите и плащанията по тях изпреварват предварителните ни разчети. Това означава само едно – хората и от двете страни на границите не спират да работят въпреки икономическите и здравните предизвикателства. По трите програми сме финансирали общо 291 договора и сме инвестирали над 88 млн. евро в съвместни проекти за развитие на туризма, повишаване на конкурентоспособността, опазване на околната среда и подкрепа за младежите в регионите.

Ако трябва да вляза в детайли, по INTERREG ИПП „България – Сърбия“ имаме 105 проекта за над 37 млн. евро и до момента бенефициентите са получили над 23 млн. евро (69% от наличния бюджет). По програмата с Република Северна Македония проектите ни са 79 за 20 млн. евро и са разплатени 15 млн. евро (76% от бюджета). А по INTERREG ИПП „България – Турция“ можем да отчетем 107 проекта за 31 млн. евро и сме усвоили над 19 млн. евро (66% от бюджета).

Всички тези данни ни дават увереност, че поддържаме добри темпове на усвояване с оглед целите, които трябва да постигнем до края на 2023 г.

Паралелно с това подготвяме и новите програми до 2027 г. Програмирането е важен и комплексен процес предвид участието в него на три държави, които не са в ЕС. Началото беше поставено преди точно две години и вече сме готови с по-голяма част от документите. Ако всичко върви по план, смятаме в първите месеци на следващата година да изпратим програмите за одобрение от ЕК. Лично аз нямам притеснения, тъй като най-трудните преговори за стратегическата рамка на програмите приключиха успешно. За първи път в процеса на подготовка включихме много активно всички заинтересовани страни – не само администрацията, но и жителите на регионите, и местния бизнес. Ефектът от това е, че те не приемат програмите като документ, дошъл отгоре както обикновено. Те ги имат като нещо свое, което има потенциал да реши проблемите, които те самите са поставили. А че има потенциал, говори и фактът, че към трите трансгранични региона се насочват над 103 млн. евро.

В подкрепа на тези думи бих искала да насоча вниманието на читателите на в. „Строител“ към една наша инициатива. Местните заинтересовани организации от трансграничните региони със Сърбия, Република Северна Македония и Турция имат възможността да участват в кампанията за набиране на интегрирани проектни идеи, които да формират групите операции в рамките на териториалните стратегии за трансграничните региони (приоритет „Европа по-близо до гражданите“ във всяка от трите програми). Получените предложения ще бъдат тематично обособени по критериите: трансграничен ефект на проектната идея, връзката й с целите на стратегиите и съответствие между необходимите ресурси и времевата и бюджетна рамка на стратегиите и не на последно място – широко партньорство за намиране на всеобхватни решения на местните проблеми.

Във всеки от регионите на програмите сме организирали работни срещи, на които даваме отговори на всички въпроси по настоящата кампания. Повече информация може да бъде намерена и на интернет страниците на трите програми. Побързайте, защото срокът за подаване на идеи изтича на 10 декември по програмата с Република Северна Македония, на 19 декември е за тази с Турция. Само по програмата със Сърбия още не е започнал да тече. Кандидатстването е съвсем просто – попълвате онлайн формуляр без документи, подписи или печати. На този етап за нас е важна креативността и идеите с потенциал за региона.

Проблемът с корекциите по проектите е сериозен и поставя както възложителите, така и изпълнителите в трудно положение. Къде и за какво са най-сериозните корекции? Какво може да се подобри в тази сфера, така че да не се стига до налагане на финансови санкции?

Финансовите корекции не би следвало да се разглеждат като наказание. Те са по-скоро корекция за нарушение на правилата, механизъм, с който се поправят допуснати пропуски в изпълнението най-вече по обществени поръчки, свързани със строителство. Корекциите трябва да бъдат коректив за самите бенефициенти.

Действително броят на сигналите за нередност е немалък, но това зависи изцяло от установените несъответствия при провеждането на обществените поръчки от бенефициентите и осъществения от страна на Управляващия орган предварителен контрол преди верификация. Основните проблеми, които се констатират, са свързани с няколко нарушения: залагане на ограничителни условия в документацията; залагане на незаконосъобразна методика за комплексна оценка, съдържаща субективни показатели и/или оценка на пълнотата и начина на представяне на информацията в документите; залагане на условия, които необосновано ограничават участието на чуждестранни лица; незаконосъобразно избран и/или отстранен участник.

Финансовите корекции се определят съобразно скалите в Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. УО на ОПРР се стреми да минимизира допусканите грешки от страна на бенефициентите с цел оптимизиране на изпълнението на проектите и максимално ефективно усвояване на средствата. В рамките на програмните периоди 2007 – 2013 г. и 2014 – 2020 г. бяха направени детайлни анализи на най-често срещаните грешки, допускани от общините бенефициенти, които могат да се квалифицират като нередност, и същите се публикуват на страницата на ОПРР (bgregio.eu) с цел максимална прозрачност и информираност на общините бенефициенти.

УО на ОПРР непрестанно се старае да подобрява качеството на администрирането на сигнали за нередности, като максимално оптимизира както контрола, така и комуникацията с бенефициентите още при подписване на договорите за БФП с оглед законосъобразното провеждане на обществените поръчки и превенция на допускането на нарушения. За целта са анализирани всички трудности, с които УО на ОПРР се е сблъскал при реализирането на програмните периоди до момента, като са направени стъпки за елиминиране на грешките и оптимизация на практиките при прилагането, контрола и мерките при оспорване на финансова корекция от страна на бенефициентите.

Видно е, че УО на ОПРР е предприел всички необходими действия с оглед улеснение на бенефициентите и оптимизиране на процеса по администриране на сигналите за нередност. В тази връзка задължението за спазване на принципите при провеждането на обществените поръчки е изцяло в тежест на възложителите бенефициенти.

Двете дирекции, които се занимават с европейски средства в МРРБ, провеждат обучения на бенефициентите с практически казуси, извършва се регулярен мониторинг на проектите, имаме постоянна връзка с бенефициентите и сме отворени за съдействие по всеки един проблем. Постоянно обновяваме информация на интернет страниците на програмите и проявяваме гъвкавост по отношение на различните ограничения заради пандемията, но към сериозните нарушители сме безкомпромисни и това е наше задължение в управлението на публични средства.

Вчера имах обаждане от кмет на община, изпълняваща проект по трансграничната програма между България и Турция. Той заяви, че са закупили актив, различен от този, който е заложен в спецификацията, като не са ни уведомили за промяната, но целите са изпълнени. Да, но правилото е да ни уведомят, съответно то е нарушено и следва да има и финансова корекция. Когато установим нарушение при конкретен бенефициент и наложим финансова корекция, тези разходи не се верифицират и сертифицират, но те остават в програмата и може да се дадат на друг бенефициент като допустими разходи. По-добрият вариант е УО да прави превенция на ниво държава, защото ако нарушенията се установят от ЕК, ние ще загубим средства.

Какви ще са другите важни задачи пред Вас?

Важно е да бъде одобрен националният План за възстановяване и устойчивост и да започнем да работим по линия на двата проекта, „Зелена мобилност“ и „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на нежилищния сграден фонд“. По-голямо предизвикателство ще е подготовката и изпълнението на Приоритет 3 „Справедлив енергиен преход“, който ще бъде финансиран със средства по линия на Фонда за справедлив преход. Това ще бъде нещо ново за нас и ще бъде важно да намерим правилния подход и да обхванем приоритетите на трите области, които към момента са одобрени – Перник, Кюстендил и Стара Загора. Проектите, които ще получават подкрепа по този приоритет, са насочени към преодоляване на икономически, социални и екологични последици от прехода към климатична неутралност на областите в страната, където въгледобивът и въглеродноинтензивната промишленост са водещи. Вложенията там ще се фокусират върху възобновяеми източници, надграждане на съществуващите инвестиции за постигане на висок енергиен клас и използване на „зелени” технологии.

Както вече споменах, предстои изключително важно заседание на Комитета за наблюдение на ОПРР на 2 декември. То ще е в Бургас и на него ще се дискутира пренасочване на свободен и спестен ресурс по програмата към други области на инвестиции. На следващия ден, 3 декември, ще проведем и Годишното информационно събитие по ОПРР за 2021 г. в Центъра за съвременно изкуство в Бургас. То ще включи и официална част, съчетана с музикални изпълнения на местни представители и ученици. В края на събитието предвиждаме кратка разходка в обновените зали с презентиране на иновативните възможности за получаване и обмен на знания в изградения обект по ОПРР. Планирано е мероприятието да бъде излъчвано в реално време в Youtube канала на „ОПРР 2014 – 2020“, с което ще можем заедно с наши партньори, бенефициенти и сътрудници да споделим натрупания опит по програмата, като същевременно целим да постигнем още по-голямо популяризиране на постигнатите резултати по проектите, финансирани от ОПРР, сред широката общественост.

В тази връзка бих искала да поканя Вас и всички членове на КСБ да вземат участие в Годишното информационно събитие. Повече подробности ще бъдат предоставени в дните преди мероприятието чрез съобщение на сайта на МРРБ.

Има ли сфери и въпроси, по които може да си сътрудничите с КСБ?

Камарата на строителите в България винаги е била ключов партньор за нас и очаквам успешното ни сътрудничество досега да продължи и през новия програмен период 2021 – 2027 г. В една посока вървим и при изпълнението на оперативната програма, и при промяната на нормативната уредба, и в реализирането на проектите. Надяваме се в бъдеще, че ще можем да разчитаме на експертизата на Камарата при подготовката на Насоки за кандидатстване и на критерии за оценка на проектите, както и при цялостното изпълнение на инвестицията по НПВУ за енергийно обновяване на нежилищните сгради с оглед сериозния натрупан вече опит на Вашите представители и експерти.

Няколко думи за „Строител“.

За вестник „Строител“ ще кажа, че приветствам членовете на екипа, които отразяват всичко важно, което се случва в сектор „Строителство“. Приветствам Вашата работа, защото сте адекватни на ситуацията, търсите проблемите и тяхното разрешаване от всички страни. В. „Строител“ е първата медия, на която давам интервю, и ще остане в сърцето ми като всяко първо нещо. Благодаря Ви и се надявам да имаме ползотворно сътрудничество и в бъдеще, защото вярвам, че първите неща остават. Благодаря!

Интервюто може да видите тук.