Програмите за трансгранично сътрудничество защитиха ролята си не само като допълващи, а като определящи развитието на изолираните и близките до границата региони. Изпълнението на проекти по тези програми дават нови шансове за регионите - създават нови работни места, подпомагат икономическото развитие, развиват нови партньорства. Това заяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова при откриването на заседание на Комитета за наблюдение на програмата за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия. В рамките на първата покана, обявена в средата на август м.г., бяха подадени 388 проектни предложения. Това означава, че е нараснала както популярността на програмата, така и конкуренцията между проектните предложения. Качеството на проектите се е повишило значително, което се дължи на опита през миналия програмен период, добрата проектна готовност на кандидатстващите и повишения капацитет за разработване на проекти, заяви заместник-министърът. Николова съобщи, че общо 207 проектни предложения са преминали минималния изискуем праг от 65 точки при оценката. Това е повече от задоволително и можем да го отчетем като успех, заяви тя и допълни, че високият брой качествени проекти и големият интерес към програмата ще послужат като аргументи за по-висок бюджет на програмата при преговорите с Европейската комисия за следващия програмен период.
Сред подадените проектни предложения в рамките на първата програма се забелязва превес на инвестиционните проекти пред тези от типа „меки“ мерки. Повече на брой са кандидатстващите партньори от българска страна, като най-много са кандидатите от областите София, Монтана и Видин. Общините и културните институции се открояват като особено активни през настоящия програмен период.
Предвид големия брой високо оценени проектни предложения с пълна подкрепа Съвместният комитет взе решение да алокира допълнителен ресурс от 6 млн. евро от бюджета на програмата за 2018 г., което ще даде възможност да се финансират допълнително 13 проекта. Ресурсът, предвиден по първата покана, е 13 млн. евро, което стига за финансирането на едва 23 проекта или 11% от проектите, които имат необходимото качество и които бихме финансирали, ако имахме съответния бюджет, каза зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството. С взетото решение да финансираме допълнително 13 проекта ще постигнем по-добра диверсификация в различните приоритетни области и типа проекти, както и по-добро покритие на допустимите региони, допълни тя. Деница Николова уточни, че водещият принцип при анализа на различните сценарии за финансиране е дали проектите успяват да покрият всички региони и да постигнат индикаторите за активизиране на икономиката и съживяването на регионите. С алокирането на допълнителен ресурс общият брой на проектите, които са одобрени за финансиране в рамките на първата покана, става 36.
Членовете на Комитета изтъкнаха, че финансирането на допълнителни проекти ще ускори изпълнението на програмата и постигането на резултатите от изпълняваните проекти, като също така ще намали риска от забавяне в реализацията на инвестиционните проекти, които поначало изискват повече време за изпълнение.
Сред одобрените 36 проекта присъстват такива за социализация на културно наследство, изграждане на музеи и изложби, както и общи туристически продукти като гурме туризъм и фестивал на духовата музика на България и Сърбия и много други. Застъпени са също множество проекти за изграждане и рехабилитация на спортна инфраструктура, детски площадки и зелени площи; за насърчаване на младежкото предприемачество и доброволчество. По един от проектите ще бъде изграден образователен център за повишаване на уменията на млади лекари в региона и повишаване на интереса сред учениците към медицинската професия. По приоритетна ос „Околна среда“ ще бъдат изпълнени проекти за подобряване на сметосъбирането в различни общини и повишаване на екологичното съзнание сред подрастващите и опазване на биоразнообразието в трансграничния регион. Ще се реализират проекти за превенция на риска от бедствия, като изграждане на съоръжения за предотвратяване на наводнения и почистване на речни корита, доставка на противопожарна техника и повишаване на капацитета за реакция при бедствия и аварии.
Заседанието на Комитета за наблюдение се проведе в читалище „Христо Ботев“ в гр. Божурище, което е реновирано със средства от Програмата за трансгранично сътрудничество между Българи и Сърбия през първия програмен период и се определя като един от успешните проекти по нея.
