Отчет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2019 г.

И през 2019 г. екипът на МРРБ работи активно по основните приоритети за мандата – изграждането и рехабилитацията на пътната инфраструктура, въвеждане на тол системата, обновяване на градовете, саниране и други важни проекти за развитие на регионите и повишаване качеството на живот.

ПЪТИЩА

Отчитаме напредък по всички стратегически пътни проекти – магистралите „Хемус“, „Струма“, „Европа“ и скоростния път Видин - Ботевград.

• На 11 октомври предсрочно бяха пуснати за движение 9,3 км от „Хемус“.
• Работи се усилено в отсечката от п.в. „Белокопитово“ до п.в. „Буховци“, където строителството се забави заради отчуждителните процедури. Плановете са 1,5-километровата отсечка, която започна през 2018 г., да бъде изпълнена през 2020 г. Очакваме сериозен напредък и в останалите близо 15 км от трасето.
• Започна строителството на нови 134 км от магистралата.
• През този месец правителството доказа, че довършването на АМ „Хемус“ е топ приоритет и пое финансов ангажимент за изграждане на оставащите близо 89 км от магистралата. Така 223 км ще се изграждат от държавното дружество „Автомагистрали“. „Хемус“ ще е готова през 2023 г.
• По „Струма“ бяха пуснати предсрочно 6 км в участъка от Благоевград до Крупник, което позволи автомобилният трафик да бъде изведен от Благоевград.
• Пак през тази година започна изграждането на най-дългия тунел в България – „Железница“, и на участъците преди и след него. В процедура сме и за трасето през Кресненското дефиле.
• Започна работа по магистрала „Европа“ в участъка от Драгоман до Сливница, предстои старт на строителството в другия лот – от ГКПП „Калотина“ до Драгоман.
• Започна изграждането на пътя Видин – Ботевград, който е ключов за развитието на Северозападна България. Строителните работи стартираха в Лот 1 и Лот 2 от Мездра до Ботевград, както и на близо 30-километровия участък от Видин до пътен възел „Макреш“. В ход са тръжните процедури за участъците от пътен възел „Макреш“ до пътен възел „Бела“ и от пътен възел „Бела“ до Ружинци. Подготвят се проектите за останалите участъци Ружинци – Монтана, Монтана – Враца и Враца – Мездра.
• Със средства от ОПРР 2014-2020 до момента са рехабилитирани 21 участъка от пътища втори и трети клас с дължина над 343 км. Стойността на извършените ремонтни работи е 295 милиона лева. Сред рехабилитираните отсечки са 21 км от третокласния път Кричим-Михалково-Смолян, 15 км от третокласния път Чирпан-Симеоновград, 30 км от второкласния път Плевен-Ловеч, 21 км от пътя през прохода Петрохан (през ноември беше обявена обществена поръчка и за последния участък от с. Благово до околовръстното на Монтана), 10 км от пътя Пловдив-Асеновград. Ремонтирани бяха и 17,4 км от Враца към пещера Леденика, като по този начин се подобри достъпът до една от най-красивите природни забележителности в България в Природен парк „Врачански Балкан“.
• През 2019 г. са ремонтирани 10 големи съоръжения на автомагистралите „Тракия и „Хемус“. Това са 5 виадукта на АМ „Тракия“, 4 виадукта на АМ „Хемус“ и тръбата за София на тунел „Витиня“ на АМ „Хемус“. Стойността на вложените средства от републиканския бюджет е близо 65,3 млн. лв.
• Изпълнихме поетия ангажимент за увеличаване на гаранционните срокове в строителството, което е мярка в повишаване на качеството.

ТОЛ

• По график върви работата по въвеждане на тол системата. Макар и с някои проблеми в началото, вече успешно функционира първата ѝ компонента – електронната винетка.
• На 16 август т.г. започна техническата експлоатация на системата с тестването на маршрутните карти и тол калкулатора.
• Сега започна втората част – тестването на бордовите устройства от превозвачите.
• На 18 декември правителството прие тарифите на тол системата. Крайният срок за въвеждането й в търговска експлоатация е 1 март, но ако имаме техническа възможност, тя ще започне да работи по-рано.

 ОПРР

• Изключително добри са резултатите в изпълнението на ОПРР 2014-2020 г.
• Към края на ноември са договорени 2,6 млрд. лв. или 86% от бюджета на програмата. Към бенефициентите са разплатени 1,5 млрд. лева, което е половината от бюджета на програмата и 59% от договорения ресурс.
• Обновени или спасени от разруха в градовете са улици, паркове и площади, културни и исторически паметници, социална и образователна инфраструктура. Ремонтират се 413 учебни заведения с 255 000 деца и младежи.
• 108 милиона лева от програмата се пренасочват към приоритетни проекти в областта на здравеопазването, образованието, енергийната ефективност и пътищата. Например с 20 млн. лева ще се купи медицински хеликоптер.

САНИРАНЕ

• Паралелно с това се изпълняват проектите по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
• До момента са обновени над 1800 от общо 2022 сгради със сключени договори за целево финансиране. Още почти 100 са в изпълнение, а по над 90 други текат подготвителни дейности.
• Докато се вземе решение какво да е бъдещето на програмата, заради големите ползи от нея и заради големия интерес на гражданите, сме осигурили ресурс от 44 млн. лв. по ОПРР за 28 по-малки общини.

ВОДИ

• През 2019-а беше пуснат в експлоатация язовир „Пловдивци“, който ще снабдява Мадан и Рудозем. Това е първият язовир за питейни нужди, построен в България през последните 30 години. Още по време на изграждането му той на два пъти пое висока приливна вълна и спаси от наводнение околните населени места. Строителството на нови язовири е тема, която ще става все по-актуална в бъдеще.
• Управлението на отрасъл ВиК е сериозно предизвикателство, дебатите тепърва предстоят – имаме готовност да ги започнем с новия закон за ВиК още в началото на 2020-а.
• ВиК дружествата ще управляват огромни инвестиции – водни цикли по ОПОС. Към момента всички 14 ВиК дружества с държавно участие в капитала са подали проектни предложения в определения срок и 11 от тях вече имат сключени договори за финансиране. Бъдещата инвестиция във ВиК инфраструктура по ОПОС е за 1,8 млрд. лв.

И така стигаме до най-актуалната тема – водната криза в Перник - единственият областен център, който в предишния програмен период не успя да се пребори за еврофинансиране на воден цикъл. Този неуспех е в миналото и ВиК Перник ще управлява инвестииция от 106 млн. лв. за реконструкции в мрежата и подобряване на качеството на услугата. Но за да се реализира този проект, дружеството трябва да бъде оставено да работи. Правителството осигури за спешни мерки близо 5 милиона лева, които местните власти с помощта на централната ще реализират мерки за излизане от кризата.