- Министерство
-
Андрей ЦековМинистър
-
Органиграма КонтактиСтруктура
- Ангелина Бонева Веселина Терзийска Николай Найденов
-
Обществен съвет Съвет по регионална политика Консултативен съвет Експертен консултативен съвет по въпросите на геозащитната дейност Съвет за устойчиво развитие на отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ Обществен консултативен съвет по въвеждане в експлоатация на електронната система за таксуване на база време и изминато разстояние Националeн експертен съвет за координиране изпълнението на Националния план за сгради с близко до нулево потребление на енергияEкспертни и консултативни съвети
-
- Инфраструктура и програми
- Финансови инструменти Новини Цели Обхват Приоритетни оси Бюджет Бенефициенти Контакт с УО на ОПРР Документи
- ИНТЕРРЕГ VІ-А ИПП България - Сърбия 2021-2027 ИНТЕРРЕГ VІ-А ИПП България - Северна Македония 2021-2027 ИНТЕРРЕГ VІ-А ИПП България - Турция 2021-2027 ИНТЕРРЕГ VI-A Гърция-България 2021 - 2027 ИНТЕРРЕГ VI-A Румъния - България 2021-2027 ИНТЕРРЕГ VI-Б Дунавски регион 2021-2027 ИНТЕРРЕГ VI-Б Евро-Средиземноморски басейн (EURO MED) 2021-2027 ИНТЕРРЕГ VI-С Европа 2021-2027 ИНТЕРРЕГ NEXT Черноморски басейн 2021-2027 ИНТЕРРЕГ VI-С УРБАКТ IV 2021-2027 ЕСПОН 2030 ИНТЕРАКТ ІV 2021-2027
- ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия 2014-2020 ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014-2020 ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Северна Македония 2014-2020 ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014-2020 ИНТЕРРЕГ V-A Гърция – България 2014-2020 „Дунав“ 2014-2020 „Балкани – Средиземно море“ 2014-2020 ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014-2020 ЕСПОН 2020 ИНТЕРАКТ III 2014-2020 УРБАКТ III 2014-2020 Черноморски басейн 2014-2020
- Проект за развитие на общинската инфраструктура Полезна информация и новини Проект "Водните стратегии на България за преход към климатично неутрално и устойчиво общество"
- Административно-териториално устройство
- Проект за „Изграждане Единен публичен регистър по устройствено планиране на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството и информационна система за неговото обслужване“ Нормативни основания и административно-териториални промени Категоризация на административно-териториалните и териториалните единици Национален регистър на населените места Единeн класификатор на административно-териториалните и териториалните единици Административно - териториално устройство
- Децентрализация на държавното управление Местно самоуправление Мониторинг на изпълнението на Европейската харта за местното самоуправление в България Европейска стратегия за иновации и добро управление на местно ниво Национална платформа на партньорите за добро демократично управление на местно ниво Европейски етикет за иновации и добро управление на местно ниво Първа процедура Втора процедура Трета процедура Четвърта процедура Пета процедура Шеста процедура Седма процедура Документи за българските делегации в Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа и Комитета на регионите на Европейския съюз Документи на Съвета на Европа в областта на доброто управление и местното самоуправление Проекти
- Регионално развитие
-
Южен централен район Югоизточен район Югозападен район Северен централен район Североизточен район Северозападен районСоциално-икономически профили
-
Документи Проекти на документи Наблюдение и оценка Методически указанияСтратегическо планиране
-
Териториален обхват Регионални съвети за развитие Доклади, проучвания, проектиОбхват, съвети за развитие, проучвания
- Енергийна ефективност
- Жилищна политика
- Нормативни актове
-
Стратегии, програми и планове Закони Правилници Наредби Проекти на нормативни актове Режим консултанти Издадени заповеди по чл. 124 и чл.124а от ЗУТ Методики Други Указателни писма Общи устройствени планове Образец на заявление по чл. 140а, ал. 1 и 9 от ЗУТНормативни актове
-
Административно обслужване Деловодна справка Профил на купувача Открито управление Бюджет Документи Кариери Търговски дружества Отворени данни Конкурси за органи за управлениеЗа потребителя
на търговски дружества Поверителност на личните данни Банкови сметки на МРРБ Звено за контакт относно продукти в строителството Географска информационна система Регистър на агломерациите Достъп до информация Антикорупция Сигнали по реда на ЗЗЛПСПОИН
-
- Регистри
- Проекти
по НПВУ- Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на нежилищния сграден фонд Зелена мобилност Изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води Единна информационна система по устройство на територията Цифрова трансформация на българския строителен сектор Въвеждане на строително информационното моделиране в инвестиционното проектиране и строителството
- Процедури за обществено обсъждане Процедури, отворени за кандидатстване
- Информация за сключени договори Указания за изпълнение на договори Указания и информация за крайните получатели
- Начало
- Пресцентър
- Новини
- Премиерът Борисов на новия участък от „Хемус“: Това е едно изключително съоръжение, за което българските строители имат много да разказват
Премиерът Борисов на новия участък от „Хемус“: Това е едно изключително съоръжение, за което българските строители имат много да разказват
Премиерът Борисов на новия участък от „Хемус“: Това е едно изключително съоръжение, за което българските строи
От Министерство на регионалното развитие и благоустройството
-
Новият участък Ябланица-Боаза от трасето на АМ „Хемус“ е един от най-сложните от магистралата, поради морфологията на терена и специфичните геоложки условия.
-
Под трасето на магистралата има 27 водосточни съоръжения. Най-голямото е правоъгълен стоманобетонов (кахонен) водосток, състоящ се от 62 елемента, като всеки е по 15т., с денивелация от 20м между втока и оттока.
-
Три големи новоизградени съоръжения пресичат трасето, едното от които е и подлезът, обслужващ пътя за пещера „Съева дупка“.
-
В участъка между Ябланица и Боаза има насипи с височина 37м, от които се откроява и най-голямата армонасипна конструкция на Балканите с височина от 25 м на армирания насип и 12 м на самия насип.
-
Общото количество насипи по трасето на този участък от АМ „Хемус“ е приблизително 1 000 000 куб.м.
-
Направен е 1 200 000 куб. м. скален изкоп, добит чрез взривен способ на място, което се равнява на 66 000 камиона пълни до горе, подредени един до друг.
„Като дойдох за първи път тук, беше ливада и планина. После - изядоха скалата, камък след камък и за година и половина, шест месеца по-рано, това вече е едно изключително съоръжение, за което българските строители имат много какво да разказват“.
Това заяви министър-председателят Бойко Борисов при официалното откриване на новия участък от 9,3 км от АМ „Хемус“ между Ябланица и Боаза. Изграждането на трасето стартира в края на март 2018 г. и завърши близо 6 месеца предсрочно. Инвестицията е за 66 млн. лв. с ДДС като средствата са от държавния бюджет.
Цялостното доизграждане на „Хемус“ е основен приоритет в управленската програма на правителството, тъй като бъдещето на Северна България и модернизирането на региона е свързано със строителството на автомагистралата и осигуряването на бърза и безопасна пътна комуникация между София и Варна.
„Сега изглежда лесно, красиво, със зони за отдих. А първо беше кал, чакъл, насипи“, посочи още министър-председателят Бойко Борисов при огледа на новия участък между Ябланица и Боаза. Премиерът отбеляза, че усилено се работи и по други участъци от трасето на „Хемус“. Заедно с него на инспекцията на автомагистралата бяха вицепремиерите Томислав Дончев и Красимир Каракачанов, министрите Владислав Горанов и Петя Аврамова.
„Ако сме така стабилни, при този ръст на икономиката и приходи, в рамките на 3-4 години ще свършим магистралата“, изтъкна министър-председателят Бойко Борисов.
Автомагистралният участък между Ябланица и Боаза е с по две активни ленти и една аварийна във всяка посока на движение. В отсечката е изграден 45 метра общ насип с височина от 25 м на армирания насип, информира министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова.
Става дума за почти вертикална стена на откоса като в конструкцията й са вложени специални укрепителни мрежи и системи. В строителството на отсечката са положени близо 104 000 тона асфалт, а за осигуряването на безопасността на движение са монтирани 40 км мантинели от най-висок клас и 24,5 км предпазни мрежи.
На различен етап на изпълнение са още 150 км от автомагистралата, които се финансират със средства от републиканския бюджет. Целта е строителството на цялото трасе да приключи до 2023 г.