Разговор с Лиляна Павлова в предаването "Тази сутрин" по БТВ

Водещ: Една от темите, с които започна тази седмица – дали ще има връзка от новата магистрала „Струма“ до Рилския манастир. Ще има или няма да има такава, г-жо министър?

Лиляна Павлова: Ще има разбира се, но всяка пътна връзка, всеки пътен възел трябва да бъде съобразен с обстановката, която имаме към съществуващия релеф на терена. Нека погледнем и на картата. Това, което виждаме в бяло, е съществуващото трасе на пътя, по който и сега пътуваме, и отбивката, която и в момента съществува за Рилски манастир. В момента това, което имаме в пунктир, това са тези почти 40 километра от магистралата до Благоевград, които са в процес на изграждане. Точно в този участък, именно в близост там, където е отбивката на съществуващия път към Рилския манастир, има тунел. Онзи ден бях на инспекция. Вече тунелът е проходим, в добро състояние, така че няма как чисто физически, а не, че е пропусната, както видях заглавия „пропуснали, забравили, проспали и т.н.“, няма такова нещо. Релефът тук е хълмист. Тук има тунел, през който преминава магистралата, за да продължи напред по своето трасе, така че няма как да има точно тук пътен възел за отбиване. Затова той е 2 километра по-надолу. Нищо страшно няма, буквално 2 километра. Вие знаете по една магистрала за колко кратко време се минават тези 2 километра, така че веднага след като се излезе от тунела, чисто и по строителни норми и норми на проектиране, ние не можем веднага да направим пътен възел, който намалява скоростта. Така че 2 километра надолу има предвиден голям пътен възел, от който се влиза в трасето и се връща обратно, всъщност, буквално 2 километра, за да се влезе и по сега съществуващия път за достъп до Рилския манастир. Но трябва да кажем, че извън това, което е най-бързото, най-лесното трасе за достъп, ние имаме още 3 други варианта за подход към Рилски манастир. И предвиденият пътен възел на „Бобошево“ също дава възможност по третокласния път да бъде стигнато до Рила и от там да се включи в основния път за Рилски манастир. Има допълнителен път през Бараково.

Водещ: Основните критики бяха, затова че наистина е проспано, пропуснато…

Лиляна Павлова: Няма, вие виждате, че чисто физически тук е хълмист терен, магистралата минава в тунел, в две тръби, голям тунел, голямо съоръжение се изгражда там, дълъг тунел. Няма как от тунела, не съществува такъв вариант от тунела да има излизане от магистрала.

Водещ: Кога ще бъде готов участъкът до Дупница до Благоевград?

Лиляна Павлова: Участъкът до Благоевград, от Дупница до Благоевград, всъщност, за да имаме изцяло завършена магистрала до Благоевград, трябва да бъде готов края на месец октомври. Бях там, вече имаме над 72%, даже 73% физическо изпълнение на работите, магистралата вече е изцяло проходима. Аз успях с лек автомобил, даже не с джип, да мина по цялото трасе. Много добър напредък имаме, така че до края на октомври е абсолютно реалистично тя да бъде завършена и пусната в движение.

Водещ: Явно като се строят пътни възли все нещо се заплита около тях.

Лиляна Павлова: Нали понеже всички разбираме от пътища, но пък и драматизират се теми без да има причина, когато човек няма представа каква е реалната проектна обстановка, релефна обстановка, очевидно импровизира и е актуално да има заглавия „Тези са малоумни и пропуснаха или проспаха“. Не сме проспали, разбрали сме, видели сме – максималното е 2 километра по-надолу. Няма нищо страшно.

Водещ: Аз пък мисля, че е нормално при условие, че правителството винаги се хвалеше с какви пътища строи, да се гледа под лупа точно как са построени пътищата.

Лиляна Павлова: Ние сме „за“ и сме благодарни, че следят така активно нашите работи, но все пак има и професионалисти, инженери, които са гледали кои са най-подходящите възможности и най-вече да осигурим безопасност, защото не е само да построим. Трябва да е безопасно минаването.

Водещ: Безопасен ли е участъкът последно? Да попитам все пак, защото наистина се затегна голям възел около „Белокопитово“. Има ли проблеми там?

Лиляна Павлова: Не, няма никакви проблеми. Откакто е пусната няма нито един пътен инцидент, няма нито една катастрофа. Едно прекрасно, ако го показвате на екран, съоръжение, понеже виждам, че го има на екрана до нас. Съоръжението даже позволява завоите и преминаванията, и включванията в посоките, за които говорим, да се правят много по-бързо. Ако е стандартната „детелина“, която е, не може да бъде направена на това трасе, защото там наклонът е много висок. Тогава „детелината“ би била много голяма. Подходите към нея – много отдалече, под наклон, на висок градус, което не е безопасно. При този пътен възел, така нареченият тип „диамант“, всъщност влизането и излизането, и левият завой, който не е пропуснат, а го има – и левият, и десният завой, винаги трябва да се внимава, но с висока скорост може да бъде правено това влизане, излизане и включване в магистралата, защото именно такъв тип пътен възел позволява бързото включване и преминаване.

Водещ: Кой сега е този прословут ляв завой, защото аз не съм минавал там и искам да разбера? Имаше информация, затова че трудно се престрояваш, за да влезеш.

Лиляна Павлова: Няма как да се престроиш трудно, просто защото, идваш от посока, да кажем Варна, Шумен, влизаш и продължаваш в другото напред. Но директното трасе е това, в което ти дори не можеш да усетиш, че си влезнал, защото от главния път вече нямаш Т-образното кръстовище, на което спираш на знак „Стоп“ и ставаха множество катастрофи, а реално директно пътят се влива и подминават пътния възел много често без да разберат, че са минали по него, защото той е директно трасе. А това са левите завои, които са за влизане и излизане посока Шумен, посока Разград и Силистра. Но те също са направени по начин, по който да е т.нар. безконфликтно преминаване, без стопове, без забавяния и т.н. Тук беше въпросът, че когато идваш от Шумен и трябва да се качиш, и ако всъщност решиш, че вече не искаш да ходиш никъде другаде, а да се върнеш в Шумен, трябва да минеш напред, да завиеш обратно да се качиш и да се върнеш обратно в Шумен. Но колко човека тръгват от Шумен, за да се върнат в Шумен, само за да се разходят до пътния възел, ако искат само за да го разгледат.

Водещ: Ами, колкото популярен стана, може и да искат да го разгледат. Към любимата ви маса, защото доста добре се справяте с нея. Но пък ми е интересно, тъй като сме на тема пътища, ще говорим и за плажове и за санирането след малко, картата и какво предстои да бъде направено оттук-нататък. Тъй като бяхме в района на Благоевград и на Дупница, от тук нататък този участък реално трябва да бъде готов в рамките на октомври ...

Лиляна Павлова: Да, участъкът до Благоевград трябва да бъде готов до края на месец октомври и паралелно започваме два важни участъка – започваме участъкът от Благоевград до Крупник.

Водещ: Само че ще пуснем този цвят, че е по-...

Лиляна Павлова: Да, ако може да го пуснем.

Водещ: ... интересен, така. Добре, хайде.

Лиляна Павлова: От Благоевград до Крупник започваме участъка, както започваме участъка от Сандански до Кресна. Само че тук сакото ми прави проблем. От Сандански до Кресна. Това са двата участъка. Единият е 17 км, другият е 21 км. За които единия вече имаме избран изпълнител и приключиха обжалванията за договора за строителство. Имаме обжалване на надзора. Но то е нормално. Още есента на тази година започваме и този участък от магистралата, тези 20 км. И като приключат обжалванията, имаме избран изпълнител и участъкът от Благоевград до Крупник. Всъщност ще ни останат само тези 21 км в Кресненското дефиле, най-сложният участък. Той се проектира в момента, като проектът предвижда преминавания на едно над друго, две нива, виадукти, на моменти ще се разминава магистралата, ще бъде на две нива, но максимално да се използва съществуващия терен, за да не се прави този изключително скъп, сложен, а и както вече беше технически доказано – опасен и много труден за реализация един-единствен тунел. Затова ще е съчетание от тунели, виадукти и преминавания на няколко нива.

Водещ: Добре. Няма да са тези дълги тунели, за които и преди си говорихме.

Лиляна Павлова: Чисто от сеизмоложка гледна точка не е подходящо, освен от техническа точка.

Водещ: Между другото, като си говорим за тунели, много често ни се обаждат наистина сериозно хора, които питат – какво се случи с тунела под Шипка? Такъв тунел изобщо планира ли се, има ли го включен в програмата?

Лиляна Павлова: Ами, нека тогава да продължим по картата. Довършваме обхода на Габрово, който е в момента много активно строителство имаме там. Това, което също виждаме, да, в оранжево. И остава тунелът под Шипка. Имаме проектна готовност и се надяваме дали със спестени средства от Струма, дали с държавен бюджет, дали ще са заем, това вече е въпрос на решение, който трябва да вземем следващата година. Имаме готовност да започнем и с тунела. Разбира се, много важен проект, освен АМ Струма, това е до края на месец също октомври да довършим и АМ Марица, участъкът, който остава от връзката тук при Чирпан, при Оризово до Димитровград участъкът, който остава, т.нар. първи лот. Така че това също е един участък, който бяхме, видяхме и всъщност до края на месец октомври ще имаме изцяло завършена и тази магистрала от начало до край.

Водещ: От начало до край. Края на месец октомври.

Лиляна Павлова: Края на месец октомври. Паралелно с това, освен обхода на Габрово, ако можем само да се върнем, са обходът на Монтана, също е в процес на изграждане.

Водещ: Не, ето. За да покажем ...

Лиляна Павлова: Обходът на Монтана също. Обходът на Враца е готов. Сега довършваме обхода на Монтана. Неговият срок също е края на месец октомври. Така че той също ще бъде реализиран. Дори се надявам малко по-рано да успеят изпълнителите. Довършване Западната дъга на софийското Околовръстно. Знаете, това е връзката на АМ Люлин, която свършваше в нищото. Така че в момента довършваме и Западната дъга с голям пътен възел, отново на няколко нива пътен възел.

Водещ: Аз си представям какво ...

Лиляна Павлова: На бул. Европа.

Водещ: ... ще се случи след откриването на пътния възел.

Лиляна Павлова: Също сложно съоръжение. Така че това довършваме. И вие знаете, изграждаме вече и, както вие го начертахте – това е северната скоростна тангента, която да направи бързата връзка, ето това в синьото всъщност, да направим бързата връзка, за да има бързо преминаване и да извадим тежкотоварния трафик от града и да минава лесно и особено в посока София – Калотина.

Водещ: Всичко това обаче преди края на октомври или в края на октомври. После как да не кажат хората, че е за изборите.

Лиляна Павлова: Не е изборите. Просто програмният период приключва тази година и срокът на всички договори е сключен именно с края на месец ноември. Но вече говорим за разплащане, за финални плащания. Просто, защото европейските фондове са валидни до края на 2015 г. Което значи проектът да е изпълнен до края на октомври, в края на ноември разплатен и декември да приключим финансирането от този програмен период. Това, че съвпада с избори няма нищо общо с процедурите за усвояване на европейските фондове.

Водещ: Добре. Някак си несбъдващата се мечта на Северна България – това кога ще има магистрала, може само да си я представим и да я начертаем.

Лиляна Павлова: Ето виждаме тук – Ябланица до разклона Плевен – Ловеч, това са два от участъците на тази магистрала, за които сме в процедура, в тръжна процедура за избор на изпълнители. Тя е двуфазна процедура, а именно означава първо правим преквалификация, тя е направена и сега фирмите, които бяха избрани, едната за единия търг – осем международни компании и консорциуми, другия мисля, че бяха девет, които трябва да подадат своите оферти. Така че ако всичко е наред, трябва до края на годината да изберем изпълнители. И тук паралелно с това ще започне и отчуждаването на терените. Това е най-голямото предизвикателство. Това е участъкът, който ще започнем да изграждаме. Опа.

Водещ: Този участък?

Лиляна Павлова: Този участък. Оставащите 250 км в момента са в процедура по проектиране, довършване на проектите, за да може вече при осигуряване на финансиране ние да започнем тръжните процедури. Това, което обмисляме е дали да бъде с, то ще бъде, ще се надяваме тук да имаме частично европейско финансиране, за останалото – дали с бюджет, дали със заем, вече е въпрос на добро планиране, финансово поетапно да започнем тяхното доизграждане. Вие знаете, тук пуснахме въпросното Белокопитово, което така сериозно разбуни, така, духовете на всички специалисти в пътното строителство.

Водещ: Така. И ще може евентуално от София до Варна да се стига доста по-бързо. Само че стигаме доста по-бързо и на юг до Бургас. Но там заварваме, министър Павлова, едни плажове, които се оказва, че голяма част от тях са с нарушения. Аз ви вадя... Разбира се, вчерашният вестник си е вчерашен вестник, но понякога важен като информация. Темида погна 92 плажа. Ако искате пък да седнем и да си поговорим за тях и защо за пореден път всяка година си говорим за нарушения, и то по време на активния летен сезон. Колко от плажовете, които вие инспектирахте, са с нарушения например и със застрояване или по-скоро с чадъри повече от 50%, толкова колкото е позволено по закон?

Лиляна Павлова: Безспорно, от всичките 209 плажа, които имаме по цялото наше черноморско крайбрежие, 95 от тях не са отдадени за стопанисване или са частично отдадени. На тези 100 плажа, които ние проверихме и 20 плажа, които провериха областните управители, защото те ги стопанисват, много голям е, почти на всички плажове всъщност ние имаме установени несъответствия и проблеми в няколко категории – първо, това е нарушаването именно на свободната площ. Първо, дали е 50%, второ, дали е равностойна на тази, която е платената, да не е забита някъде в скалите. Има проблем със спасителите, проблем с хигиенните условия на тези плажове, както и проблем с наличното медицинско оборудване. Това са трите групи проблеми, които ние виждаме и за които вече сме санкционирали над 56 всъщност от концесионери и наематели вече получиха уведомленията за санкции, предписания какви мерки трябва да вземат и как в края на всеки сезон ние правим разбор. Тази година съм категорична, данните всъщност ми дават това основание за тази категоричност, че отново ще имаме основание да прекратим договори и с концесионери, и с наематели на морски плажове, които не изпълняват и имат системно нарушение, както и вие казахте...

Водещ: Но само основание ли? Както всяка година. Но това, което пък ...

Лиляна Павлова: Искам да ви напомня, че 2012 г. по мое предложение, отново след края на летния сезон прекратихме няколко договора за концесия и няколко договора за наем именно за системни нарушения, проведохме процедури за избор на нови такива. Тази година също през месец октомври, като свърши сезона, както се прави, ще предложа на МС прекратяване на договори за наем и за концесия. Защото ние виждаме едно системно неизпълнение. И не само това, ние ги глобяваме...

Водещ: Кое им дава силата тогава, министър Павлова? Как си го обяснявате вие, че всъщност вие дават предписания...

Лиляна Павлова: Чувството за безнаказаност идва от това – те знаят, че ще си платят глобата, ще ги санкционираме втори, трети, пети път, те си плащат глобата и продължават. Арогантността...

Водещ: Кои са най-честите нарушители? Слънчев бряг – Север...

Лиляна Павлова: Слънчев бряг – Север, Обзор и Ахтопол са в категорията категорично с най-, така, бих казала арогантно поведение, дотолкова доколкото те си плащат глобите и не си отстраняват най-често...

Водещ: А колко е една глоба например, ако си заел 70% от плажната ивица с чадъри?

Лиляна Павлова: Глобата се изчислява по няколко начина. Ако договорът е за концесия, се изчислява като процент от концесионната такса. На всяко едно нарушение всеки път се изчислява като процент. Ако е съответно за наем, едното е 5%, другото е 0,5%, защото трябва да е равностойно на цената, която те плащат. Ние средногодишно и в 2012 г. над 1,5 млн. бяхме събрали от глоби. 10 млн. горе-долу, за да имате представа са приходите от концесии и от наеми, глобите бяха за над 1,5 млн. Те ги плащат. Въобще няма значение това за тях, очевидно приходите са добри, което означава, че нямат проблем с приходите, които събират от заведения и т.н. и в същия момент не се отстраняват несъответствията. Мога да дам един пример – миналата година не са правени замерванията на 50% свободната площ и няма наложени санкции. Според предишното правителството, миналата година всичко е било блестящо и е нямало нарушения. Всички знаем, че не е така. Така че вие знаете, че сме твърди и категорични в това да следим, да контролираме и в максимална степен да санкционираме и проверяваме това, което се случва по плажовете. Но се радвам и на този активен граждански контрол, който имаме. Защото в крайна сметка няма как едновременно да бъдем на 200 плажа.

Водещ: Да, но е интересно, че и прокуратурата се задейства. Въпреки множеството нарушения, пишат от там, регионалното министерство просто не им налага глоба и се пишат предписания до безкрайност.

Лиляна Павлова: Само да кажем, нека да го разделим в две категории, защото аз съм чела доклада. Прокуратурата се базира на нашите проверки, които ние им предоставихме и ние това, което споделяме с тях е именно това – ние проверяваме, санкционираме, така както изисква договорът – даваме им три дни да се отстранят, след това проверяваме и след това налагаме. Това, което прокуратурата казва, че извън тези финансови глоби, които ние налагаме по договор като процент, трябва да налагаме и договори по...

Водещ: Глоби или договори?

Лиляна Павлова: Извинявайте, да ги санкционираме не само по клаузите на договора, но съответно и по другите закони, да прилагаме Закона за административните нарушения – нещо, което досега никога не е правено. Но разбира се, ние ще изпълним препоръката на прокуратурата и тази година ще наложим допълнителни глоби. За мен обаче, най-добре, най-качествената и най-правилната ... е да прекратим договорите. Защото такова поведение не трябва да бъде толерирано. И системното нарушаване на правилата и на достъпа.

Водещ: Няма ли клауза колко нарушения може да изтърпиш... Примерно, автоматично да идва спирането.

Лиляна Павлова: Не, няма. За съжаление, договорите са сключени за тези концесии, вие знаете преди 5, 10, 15 години.

Водещ: За по 20-30 години, да кажем.

Лиляна Павлова: За 20 години са някои от тях, да. Ние тази година вече, избирайки ги, са за 15. Но това няма значение. Договорите предвиждат санкциониране. Системно неизпълнение имаме тогава, когато нарушението е повече от 3 пъти.

Водещ: И все пак значи им е прекалено евтино. Една глоба, колкото и да сте събрали от глоби ...

Лиляна Павлова: А може би, ако питате Асоциацията на концесионерите или наемателите, вие видяхте, те искаха да не плащат дори и тези цени. Нали, спомняте си, дори вие, медиите също така отворихте темата – трябва ли да се плащат таксите, наемите и концесиите. Нещо, което аз и тогава казах – не го позволява законът. След като имаш сключен договор, трябва да си платиш съответно концесионната такса или наемната цена за плажа, който ползваш и от който получаваш приходи. Така че вие виждате какъв е дисбалансът. Приходите очевидно не са лоши, плащат глобите, нарушават. Между другото, другата категория проблеми, които ние срещаме, освен свободната площ, това е изключително големият брой заета площ със заведения, търговски обекти. Всъщност те имат разрешение да кажем за 15 квадрата заведение, с всякакви трикове бих го нарекла – меки кресла, шатри и други, те всъщност си разширяват това заведение и заемат много голяма част от плажа.

Водещ: Означава, че законът е прекалено либерален и са прекалено сигурни, че няма да бъдат нито преместени...

Лиляна Павлова: Именно затова ние ще приложим, както и сме го правили, аз лично през 2012 г., всички най-строги санкции на закона.

Водещ: Добре. Бяха премахнати паркинги на Силистар. Получавахме през цялото лято между другото много сигнали за това, че има платен паркинг преди да стигнеш до плажа, защото няма по какъв друг начин да стигнеш до там. Когато един човек е премахнат, защо е бил там предната и по-предната година, къде е била държавата тогава?

Лиляна Павлова: Само нека да уточним два момента. Съгласно и Конституцията, да, плажовете са изключителна държавна собственост и всеки български гражданин трябва да има безплатен, свободен, пешеходен достъп до тях. Това, което ние виждаме и в Силистар и на други места е, разбира се, злоупотребата, която бих казала се случва там – а именно хора, които разполагат с частни терени, които граничат с плажа, ти правят на паркинги. Защото пък всеки, вие знаете, обича да отиде, ако може с колата да спре на плажа и тогава, да не трябва да върви дълго. Може би всички обичаме така да правим. Но тук в случая говорим за тези, които се възползват от това, че имат терен, граничещ с плажа да събират такса за паркиране на автомобилите. Но това по никакъв начин не ограничава пешеходния достъп до плажа. Затова, когато казвате – къде е държавата. Тук в случая говорим и за намесата, която е необходима и от местните власти, кметовете, които са по места, тези, които урегулират тези имоти и дават съответно правото или съответно забраняват това право за тези места, този терен от горски фонд, да кажем, да бъде превърнат на паркинг в гората.

Водещ: Последно, видяхме пак преди няколко дни първия готов блок от санирането. В Благоевград се случва това. Може би ще покажем снимки преди и след. Но колко още могат да се включат, тъй като програмата не е приключила?

Лиляна Павлова: О, да, програмата не само, че не е приключила. Набира скорост, бих казала. Към момента 1 570. Само искам да ви кажа, че за последните три дни и след първия блок, който се видя, че всъщност програмата, и след цялата тази негативна антикампания, която се видя, програмата работи, и то работи изключително, виждате вече на екран, предполагам. Променя облика и хората са изключително доволни. Те сами го казаха. 1 570 са вече сградите. За 3 дни имаме 30 нови сгради, които се добавиха в този списък. Така че това са сградите, върху които със сигурност се работи и поетапно ще бъдат ремонтирани и ще се превърнат в това, което виждаме – едни прекрасни слънчеви сгради, енергийно ефективни. Отделно от това, до края на годината, освен тези сгради, по които работим, от 1 януари всъщност ние ще дадем възможност да кандидатстват вече абсолютно всички сгради – и тези под 36 апартамента, и тухлените сгради, за да може де факто да отворим програмата за абсолютно всички многофамилни жилищни сгради.

Водещ: И как отговаряте на критиките в крайна сметка, че това се прави, за да се облагодетелстват конкретни фирми или да се спечели конкретен процент от въпросния милиард, заделен за саниране?

Лиляна Павлова: Вие знаете, нашето категорично изискване към кметовете, които са основният двигател по места на програмата, това е за всеки един блок или група от блокове да бъдат избирани отделни изпълнители, строители. Така както и строителят на този блок каза: „Благодаря ви. За малка фирма като нас беше важно да можем да участваме”. Така че това и ние се опитваме да следим и да контролираме кметовете затова всяка отделна сграда да има отделен изпълнител, за да дадем шанс именно на малките и средни фирми по места да работят.

Водещ: Герберските кметове ли са най-привилегировани от програмата?

Лиляна Павлова: Не делим кметовете на герберски ли не...

Водещ: Защото като гледат статистиката...

Лиляна Павлова: ..., всичко е въпрос в активността и готовността на кмета да работи. Най-активен и най-бърз беше кмета на Благоевград, безспорно, защото той има вече 131 сгради, за които текат процедури. 3 сгради, ние посетихме освен тази, която е напълно готова, една, която ще е готова до няколко седмици, другата, която започва и още 131 поетапно. Така той ще покрие 90% от сградния фонд на Благоевград, който отговаря на програмата. В Бургас също имат голям брой сгради – над 140 сгради, които са готови за саниране. В Пловдив има. Нормално е, в големите градове са и най-многото на брой сгради, които имат да бъдат направени. Но искам, ако погледнете статистиката, ние публикуваме всеки петък на нашия сайт, много малки общини, които не са с кметове избран от ГЕРБ, също са много успешни, много активни. В по-малките общини е и по-лесно, защото много по-малко на брой сгради ще бъдат направени и с това те ще покрият 50, 80, дори някои до 100% от сградния фонд. Така че тук не можем да говорим за политизиране. Тази програма е за хората, отива директно в тях и е много важно кметът, разбира се, да направи необходимото да се случи.

Водещ: И той да е явно движещата сила. Благодарим. Министър Лиляна Павлова, гост на предаването. Ще има предложения от страна на министър Павлова за прекратяване на концесиите на плажовете, които се чувстват най-безнаказани и са с най-големи нарушения.