Разговор със заместник-министър Деница Николова в ефира на Радио К2

В ефира на Радио К2 заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова коментира получената възможност България да кандидатства за домакин на форума „Градовете на ЕК през 2019 г.” и вариантите за ново райониране на страната.

Водещ: И в ефира на радио К2 още един мой събеседник. Деница Николова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Здравейте, госпожо Николова.

Деница Николова: Здравейте.

Водещ: България получи покана да кандидатства за домакин на форума „Градовете на ЕК през 2019 година”. Страната ни има уникалния шанс да е домакин на събитието на високо равнище, което има за цел да определя част от темите за градския дневен ред на ЕС. Какво още по тази голяма и важна тема ще споделите със слушателите на Радио К2?

Деница Николова: Първо да кажа, че възможността наистина е уникална за България, защото един такъв форум за градовете се прави веднъж на две години, с подкрепата на ЕК и целта е наистина да се популяризира градското развитие като възможност за водене на политика от една страна, но и за осъществяване на всички мерки и действия, които водят до подобряване на качеството на живот в градовете. В този смисъл ще кажа и още една новина, че град Варна вече изрази своето желание да бъде домакин на една такава среща и в момента оформяме нормалната процедура за кандидатстване към ЕК, като ще се надяваме наистина България да бъде определената държава, в която ще бъде проведен следващият форум, защото все пак всички останали държави членки имат своята възможност също да кандидатстват за домакинство. С оглед на това обаче, че България към настоящия момент е една от държавите, които изпълняват интегриран подход на инвестиции и 25 процента от средствата са фокусирани в градовете, именно, за да подобряваме качеството на живот, се надявам, че това ще донесе някакъв превес и позитив на българската кандидатура при едно кандидатстване.

Водещ: Защо са избрали този път България да бъде домакин, с какво сме впечатлили ние?

Деница Николова: Аз ви казах една от причините – мотивите са, че България е една от успешно прилагащите практиките за това да подобряваме качеството на живот в градовете с различни видове инвестиции, като концентрираме ресурса в едно място. В този смисъл примерно бих ви дала примера със Столична община, която с инвестиционна програма от 238 милиона лева, финансирана от ЕС, ще допринесе за подкрепа на мерките за градския транспорт, тоест за повишаване на качеството на услугата за градския транспорт, от една страна. От друга страна ще дадем възможност за обновяване на парковите пространства – примерно това е парка „Заимов”, Западен парк, ще има възможност да се обнови цялостно цялата градска част и облика на София, в лицето на целия периметър около „Св.Александър Невски”, „Граф Игнатиев” и площад „Славейков”. Така че това са инвестиции, които концентрирано водят след себе си ефекта да подобряваме начина на живот на хората в градовете и разбира се, да подобряваме и околната среда, защото с едни такива мерки, те постигат много ефекти, включително това да намаляваме емисиите на прахови частици на територията на столицата, доколкото ще закупим 13 нови трамвая, които ще се движат по периметъра на линиите на градския транспорт.

Водещ: Да, да. Значи общо взето това е признание за нашата държава, ако мога така да се изразя?

Деница Николова: Със сигурност това е признание, защото в годините успяхме наистина да изградим доверието от страна на ЕК към България, че ние не просто усвояваме средства, а и имаме ефект от тях и то ефекта е много видим за хората – за подобряване средата на живот, за постигане на целите, които са свързани, включително и с изпълнение на макроикономически цели за страната.

Водещ: Госпожо Николова, една голяма тема още, която предлагам да анализираме в нашия разговор – започна национална дискусия за новото райониране на държавата, предлагат се три варианта – с четири, пет или шест района. Според експерти участвали в разработването най-вероятния вариант е районите да останат шест, но да се промени обхвата на областите, които влизат в тях, а София става самостоятелен район. Какви са причините за прерайонирането на България, какво ще се промени? Реални ли са тези намерения и какви са сроковете за тяхното осъществяване?

Деница Николова: Първо може би да тръгнем с това, че до момента регионалната политика в България винаги се е дефинирала спрямо европейските средства – нещо, което като цяло не е правилно като подход, защото европейските средства имат своя логика на процеса на финансиране и включително постигане на конкретни цели, които са мащабни, за да се постигнат глобалните цели на ниво ЕС. Ние все пак като една държава, която по средни показатели бих казала, изостава от гледна точка на средноевропейското ниво, търсим регионална политика за балансиран подход на инвестициите в цялата страна. Към настоящия момент политиките на ЕС концентрират основно средствата в големите градове, като в конкретния случай ние търсим баланс за развиване на цялостната територия. Да не оставяме райони, които се обезлюдяват, за сметка на такива както са големите градове, които пък концентрират изцяло населението на страната и това води след себе си както до позитиви за развитието на градовете, така и до доста негативни последици от гледна точка на нови предизвикателства пред тези големи градове. Така че именно това е една от причините, поради която тръгнахме да водим дискусията за ново прерайониране от една страна, от друга страна обаче и за смяна на подхода на регионалната политика в страната. От гледна точка на изисквания на регламентите на ЕК, районирането в България си следва своя статистическа логика, тоест трябва статистиката, която подаваме към Евростат в ЕС, да отговаря на конкретни изисквания и на нормативи, какъвто е един от регламентите им. В тази връзка ние вече не отговаряме на изискванията на регламента по отношение на два от районите, които към момента са дефинирани в Закона за регионалното развитие – това е именно Северозападен район, който е с население под 800 хиляди души, това е минимума за формирането на един район и следващия район, който не отговаря на това изискване, това е Северен централен район, който след една или две години също се смята, че ще падне под население от 800 хиляди души вследствие на демографията. Оттук нататък вече следва логиката, как определяме новото райониране и на какъв принцип – дали това ще бъде географския принцип, дали това ще бъде въз основа на природните дадености и ресурсите, дали това ще бъде изцяло върху икономическа логика или дали това ще бъде комплексно върху всичките параметри  и индикатори, които са ни необходими, за да развиваме една територия като икономически развиваща се от една страна, но и социално обхващаща, включваща и даваща възможност за позитивно развитие на района. В този смисъл сме оформили три варианта в рамките на работна група, която обсъди общо девет по-големи възможности за райониране, стеснихме обхвата до три варианта за райониране, които се подлагат на обществено обсъждане към настоящия момент. Като бих казала, че посоката и в момента, в превес на всички коментари, които получаваме и от обществените обсъждания, но и от гледна точка на експертната логика, е да се фокусираме върху варианта, който е с четири района и който обособява територията на страната на Дунавски, Черноморски, Южен Централан или Тракийско-Родопски и Югозападен район, в рамките на който югозападен район влиза и столицата. Считаме, че столицата като цяло не е добре да бъде да търсен вариант, при който да бъде отделена като отделен район, защото това ще даде негативния ефект от това града да бъде отделен от цялостната околна територия и няма да има възможност впоследствие да се търси, включително и европейско финансиране за изграждането на много ключови транспортни връзки, които за столицата са изключително важни от една страна. От друга страна обаче и за свързаността на България със съседните държави както е Сърбия, Македония, също имат своята логика. Затова и до момента бих казала, че искаме да изчакаме и да проведем цялостното обществено обсъждане, което включва в себе си обсъждания в регионалните съвети за развитие на областно ниво. ще имаме възможност и с гражданското общество също да проведем една дискусия и с неправителствения сектор, след което да оформим и вариант, който да предложим за решение на Министерски съвет и за обособяване на ново райониране в страната. Може би като последен акцент да кажа, че новото райониране ще има и основополагаща роля в следващото програмиране на периода след 2020 година. И доколкото до края на годината се очаква, че ще имаме основните параметри и изисквания на новите регламенти за кохезионната политика след 2020 година, именно сега е ключовия момент, в който трябва да направим много ясната база, основа, върху която да стъпим и да имаме едно правилно програмиране, много по-целеполагащо и много по-определено от гледна точка на регионалната политика, а именно да развиваме балансирано територията на цялата страна.

Водещ: За да завършим разговора, какви са вашите очаквания – кой от вариантите е най-целесъобразен и смятате, че ще бъде приет?

Деница Николова: Аз мога да кажа чисто експертната ми гледна точка.

Водещ: Да, да.

Деница Николова: От моя гледна точка варианта, който е с четири района и в рамките на който столицата е прилежаща към Югозападния район, е според мен най-обоснован от гледна точка на развитие на територията, от гледна точка на използване на природните дадености и ресурсите, в подкрепа на изпълнението на регионалната политика.

Водещ: Ясно.

Деница Николова: Разбира се, има много за и против всеки един от вариантите, но ние трябва да търсим логиката на това не да обслужваме една или друга област, или един или друг сектор в икономиката, а трябва да търсим цялостен и комплексен подход за развитие на територията.

Водещ: И още едно уточнение, тук вече става дума за ново райониране, а не ново административно териториално деление нали така?

Деница Николова: Категорично. Става въпрос за статистическо райониране, което служи за целите на отчитане на основни индикатори на ниво ЕС. И в този смисъл административно-териториалното устройство не е елемент на това райониране и няма да бъдат променяни административни центрове, услуги, области и така нататък.

Водещ: Госпожо Николова, много ви благодаря за разговора. Пожелавам ви успех.

Деница Николова: И аз ви благодаря. Успех на всички.

Водещ: Благодаря. Деница Николова, зам.-министър на регионалното развитие  и благоустройството.

Разговорът можете да чуете в звуковия файл.