Вицепремиерът Гроздан Караджов: От септември започва ново безплатно саниране на жилищни сгради

Интервю на вицепремиера за Dir.bg

Водещ: В Националния план за възстановяване и устойчивост са предвидени 1,5 млрд. лв. за обновяване на публични и многофамилни сгради и жилища. Кога обаче ще започне да се случва това? Вие сте „Директно в новините“ – политическият подкаст на Dir.bg. Здравейте! Аз съм Стефан Кунчев и днес по темата в студиото съм поканил Гроздан Караджов – вицепремиер и министър на регионалното развитие. Здравейте, господин Караджов!

Гроздан Караджов: Здравейте!

Водещ: Вие сте участник в организираната от Dir.bg и 3ENews международна конференция „Зелената сделка, иновации, инвестиции и справедлив преход“. Конференцията ще се проведе на 10 юни, от 9 сутринта, в София ивент център и по този повод първият ми въпрос към Вас е: В Националния план за възстановяване и устойчивост, както стана дума, са предвидени 370 млн. лв. конкретно за енергийно обновяване на публични сгради, а за обновяване на многофамилни жилища парите са 1,2 млрд. Кога ще започне това и какви ще бъдат първите новини, които са свързани с тези пари?

Гроздан Караджов: Вероятната дата, след която ще бъдат публикувани пълните условия, е септември тази година. Изисква се провеждането на няколко предварителни процедури по обществени поръчки, за да се подготви този процес. Най-важните и може би най-популярни сред хората мерки са тези, наречени саниране на многофамилните сгради, т.е. блоковете. Получаваме безброй съобщения с питания кои ще бъдат допустимите мерки, кога ще стартира. Като суми наистина 1,2 млрд. лв. се отпускат от Европейската комисия, като допълнително още 240 млн. се дават от българската държава. Интересното тук е, че ще се постигне като краен ефект клас B…

Водещ: А какво означава това?

Гроздан Караджов: По-висок клас на енергийна ефективност от онова, което беше правено в предишния етап на Националната програма по саниране. Другото важно нещо е, че ще се изисква предварителен енергиен и технически проект обследване, който точно каже какви мерки за всеки отделен блок, за всяка етажна …

Водещ: За паспорт ли говорим?

Гроздан Караджов: Да, за паспорт става въпрос.

Водещ: Енергиен паспорт за всяко едно жилище, за всеки собственик. Така ли?

Гроздан Караджов: Не. Това е енергиен паспорт за цялата сграда, който ще трябва да окаже също кои са най-добрите мерки за постигане на най-висока енергийна ефективност на този блок или на този вход, на тази секция от блока. Тогава етажната собственост кандидатства пред МРРБ и там ще представи тези обследвания. Именно стъпвайки на тях ще се извърши самото кандидатстване.

Водещ: Трябва ли да заплащат собствениците на жилищата за това саниране, което предстои да се случи от септември нататък.

Гроздан Караджов: В началото, първият етап предвижда до март 2023 г., следващата година, да се приемат онези заявления, за които ще има средства за 100% заплащане на разходите. След тази дата и до 30 декември същата година ще се приемат по схемата 80% грант финансиране, подарък, и срещу 20% самоучастие на етажната собственост. Така е залегнало в Плана за възстановяване и устойчивост и така е прието, такива са изискванията на Европейската комисия.

Водещ: За да се кандидатства по тази програма, необходимо ли е да се сдружават собствениците на жилища?

Гроздан Караджов: Това е абсолютно изискване на програмата. Трябва да се сформира сдружение на етажната собственост. Това сдружение на собствениците в последствие ще бъде онзи субект, който ще влезе в пряк договор с фирмата изпълнител. Като за улеснение това, което предвиждаме в момента в предварителните механизми за това как ще се проведе кандидатстването, оценката и договорите, ще има предварителни рамкови договори за всички области. Така че във всяка от областите ще има набор от фирми като всяка етажна собственост, всяко сдружение на собствениците ще може да поиска оферта от всеки един от тях и онази, която даде в рамките на рамковото споразумение най-добра цена, ще може да бъде избрана и ще стане изпълнител. Като договорът ще се сключи между сдружението на собствениците и фирмата изпълнител, а заплащанията ще са дължими от министерството.

Водещ: А за енергийното обследване кой ще плаща?

Гроздан Караджов: Енергийното обследване трябва да се заплати от самите собственици.

Водещ: То не е ли част от тази програма, за която говорите?

Гроздан Караджов: Не, не е част от тази програма. Все пак смятам, че при толкова грижа от страна на държавата и собствениците ще трябва да участват с малка сума и това е да си направят енергийното обследване, което всъщност ще им каже от какви мерки имат нужда.

Водещ: Питам Ви, защото немалко хора се притесняваха преди година – две от тази идея за енергийни паспорти, те струваха доста скъпо. За един апартамент от 70-80 кв. по спомен си спомням, че излизаше от порядъка на 2000 лв.

Гроздан Караджов: Не, мисля, че е около 10 пъти по-малко, т.е. някъде между 3 и 4 лв. се движи такова нещо на квадратен метър. Ако един апартамент е 70 кв., то между 200 и 250 лв. ще се движи сумата. Това е пазарна цена, която е към днешна дата. Мисля, че е поносима. Трябва да разберем, че след първия етап на санирането интересът към тази програма е толкова голям, защото се видяха ползите. Когато при сегашните енергийни цени имате ползи от 30-40% върху скъпите сметки за енергия сега, в момента мисля, че вече никой не поставя въпроса за това, че ще се участва с 200-300 лв. или дори повече, в едно такова страхотно мероприятие, което ще доведе до икономия. Тези средства вместо да отидат в енергия ще отидат за други неща в семейството. Това е директна подкрепа за българските семейства.

Водещ: Интересно обаче как ще изберете онези сдружения на собственици, които ще влязат в първата част от програмата, където ще бъде 100% грантовете финансиране, а другите да останат там, където ще бъде 80.

Гроздан Караджов: Ако Ви кажа, че идвам от среща, на която продължаваме да работим върху тези критерии. Както току Ви казах критериите ще са точно върху това единицата инвестиция, която се направи реално от държавата от европейски пари, но и ние участваме в тези средства, трябва да е съотносима към семействата, към хора, които ще се възползват от тази инвестиция. Опитваме се да намерим добрия баланс между по-малки блокове и по-големи блокове, броят на семействата, които ще имат полза. Идеята е следната - парите, които ще спестят семействата, ще се върнат към техните деца, към тях самите, към тяхното благосъстояние. И ние гледаме ефективността от държавната инвестиция да е върху повече хора.

Водещ: Това означава ли, че по-големите блокове имат по-голям шанс да се включат в първия етап, където инвестирането е 100%.

Гроздан Караджов: Така беше в първоначалния замисъл. Защо? Защото целта на програмата е да постигнем определен брой, в случая 3,7 млн. кв. м площ на апартаменти ще бъде санирана като блокове, като жилищно пространство. Целта ни естествено е да постигнем по-бързо, по-безпрепятствено, въпреки обжалванията и обществените поръчки да стигнем и да го изпълним в срок. Така че първоначално изглеждаше много по-лесно и по-добре на администрацията да се подходи към по-големите блокове. Няма да бъде така. Ще има едно разумно базирано на статистика разделяне. Вероятно една трета за по-малките жилищни блокове към две трети за по-големите жилищни блокове. Като казвам жилищни блокове имам предвид, това е статистически доказано, 36 апартамента е границата между по-малки и големи блокове. Ще има съотношение, вероятно две трети към една трета, за да се отчете тази динамика, за да не е само най-големите да получат, пък малките да няма смисъл изобщо и да кандидатстват. Работим върху това, затова сме отложили старта за след септември. Имаме достатъчно време. По-добре е да се подготвим добре и хората да останат доволни. И най-вече да са убедени, че критериите, по които ще бъдат избирани сдруженията на собствениците ще бъдат честни и открити.

Водещ: За обществените сгради там как стои въпросът? Защото си спомням, че Урсула фон дер Лайен каза, че в много кратък срок от време трябва да има всяка една такава сграда фотоволтаична система на покрива. Това влиза ли в тези сметки?

Гроздан Караджов: Бих искал да кажа, една скоба да отворя към предишния Ви въпрос, че фотоволтаиците на покрива са допустима мярка и за жилищните сгради. Т.е. ако една сграда предпочете сама да си санира блока, но след това по програмата да кандидатства за фотоволтаици, за нова тръбна разводка, съответно да си сменят общите части и т.н. на тръбопроводите, това е решение на етажната собственост и на това енергийно обследване. Ще има пределна цена на кв. м, това е един от реперите на програмата, около която ще се ситуира помощта. И в рамките на тази цена Вашият блок ще може да избере дали да си сложите солар или облицовка или да си смените покрива, да го топло- и хидроизолирате и да го комбинирате със солар, а пък Вие да си направите топлоизолацията на стените. Дава се възможност за всеки от блоковете собствениците да си преценят сами. По отношение на обществените сгради там средствата са по-малко от 370 млн. като там също мерките са доста широко направени. Предимно публични сгради ще могат да кандидатстват, но и нови сгради, които нямат тези енергийни класове. Идеята е, включително библиотеки, читалища, обществени сгради, където се събират много хора и представляват естествен сбор на гражданите в техния живот да бъдат топло- и енергийно ефективни по начин, по който да се подмени топлосистемата, по която се работи, т.нар. абонатни станции или източника, генератора на топлина, съответно на хлад, на студено през лятото. Много по-широк, както виждате, е така ветрилото от мерки, които могат да се правят там, освен обикновеното топлоизолиране, за което думата е саниране.

Водещ: И от сградите към пътищата да преминем. Сигурно ли е въвеждането на тол такси от първи юли за второкласната пътна мрежа за превозвачите и поевтиняване на годишната винетка за леки автомобили с 10 лв.

Гроздан Караджов: За мен, първи юли трябва да бъде спазено като дата, защото аз много пъти съм

Водещ: Няма да отстъпите, така ли, защото превозвачите, припомням, искат мораториум?

Гроздан Караджов: Вижте, тук не става дума за отстъпване и аз не искам да говоря в този план. Започнахме диалога още през февруари месец, имаше достатъчно време, през което го водихме. Датата първи юли беше казана още на първата ни среща. Т.е. имали сме достатъчно време да говорим и продължаваме да разговаряме, така че първи юли си стои като дата и аз се надявам, че все по-близо и по-близо сме до решение, което естествено най-вече трябва да удовлетворява обществото като цяло. А решението, което удовлетворява обществото е тази най-справедлива система, която наричаме тол и която означава, който ползва пътя, той плаща за него. Ние, водачите на лекотоварни мпс-та си плащаме през винетката. Досега сборът от нашите винетки представлява две трети от общата сума, която е събирана за ремонт и поддръжка на пътищата. Оттук-нататък трябвало да е обратното, защото всички европейски цени, две трети от сумата се плаща от тежкотоварните автомобили. Ето защо, промяната в тола и като обхват и като цени, които ще се плащат, доведе до там, че намалихме малко цената,  с 10 процента цената на годишната винетка.  Защо, защото досега те са носели тази тежест две години, а тежкотоварните им се променя цената и обхватът се доближава до този на винетките. Смятаме, че това е справедливо. Това е онова, за което съм избран като министър, т. е. да поддържам онази естествена справедливост в обществото,  в случая по отношение на пътищата.

Водещ: И още по темата. Приключили изплащането на дължимите суми по договорите с пътностроителните фирми и туширано ли е вече социалното напрежение в пътностроителния бранш? 

Гроздан Караджов: Да, приключило е. На практика, всички фирми, които в момента работят, всъщност изпълняват онази част от нашата договорка, че ние ще започнем да си плащаме тези стари, натрупани задължения в предишни периоди, а същевременно ние ще възлагаме и те ще отидат и ще работят. Можете да се уверите и сам, в абсолютно всички области на страната поне на три обекта във всяка област се работи усилено. Аз получавам ежедневни, както снимков материал, така и данни за напредъка по съответната ремонтна дейност. Сменят се мантинели по магистралата, звънят ми хора и ми пишат, които казват, най-после наистина имаше смисъл от решението на Народното събрание, защото веднага след него се отвори този процес. Едно ние да си плащаме за нещо, което е свършено и от друга страна фирмите да вършат онова, за което всъщност очакваме, да правят ремонтите на пътя.

Водещ: Какво се случи с войната, както Вие определихте по пътищата след посещението Ви на Витиня

Гроздан Караджов: Витиня беше и е пословичен случай.

Водещ: Трябва ли да се притесняват хората, когато преминават през Витиня в момента и им предстои път от там?

Гроздан Караджов: Вече не. Първо бих казал, че една втора от обходния път, стария път през Витиня е вече готов и отремонтиран. Може да не е красив, т.е. има огромни, огромни кръпки.

Водещ: Не и огромни дупки, предполагам.

Гроздан Караджов: Не, но те са от нов асфалт. Равнинността на шосето се възстановява, но все по-безопасно е товарните камиони да минават от там. А защо те минаваха от там и в двете посоки, защото имаше много тежък проблем. Не е този, който виждаме на екрана на Вашия телевизор. Един от ригелите, т. е. онези кобилици така да се каже, които носят цялото платно, в едната посока беше в критично състояние, пред драматично счупване. А това е много тежка криза. Заради това целият трафик беше свален долу. Сега, когато започнахме да ремонтираме обходния път, смятахме да качим половината трафик горе върху магистралата, която минава през Витиня, обаче се оказа, че и от другата страна има такава, след прегледа, който пукна пролетта, видяхме, че и от другата страна има такава критична повреда. Така че се наложи известно време с тирове в двете посоки да ремонтираме обходния път. Междувременно с много високотехнологични материали карбонови платки успяхме да задържим тази критична авария в ригела на моста на Витиня. И в момента, от няколко дни сме пуснали в едната посока, в посоката към София сме пуснали тежкотоварния трафик, така че облекчихме долу ремонта, облекчихме и движението на тежкотоварния трафик. Аз започвам да си отдъхвам, защото не получавам съобщения от шофьорите на тирове, които ми изпращат видео съобщения за ада, през който трябваше да минават. Напротив, дори получих едно-две благодарности във видео обръщения.

Водещ: А кога се очаква да бъде готово всичко, пък макар и с големи кръпки?

Гроздан Караджов: След три месеца. А, не. Отдолу ще бъде готово след около 10 дни, даже по-малко. Ще бъде готов пътя, а магистралният път след три месеца ще сме заздравили и двата ригела и ще бъде направен цялостен ремонта на виадукта, така че да качим обратно и двете посоки на движение на тежкотоварните автомобили. Това на практика ще разтовари обходния път, който минава долу под виадукта и той ще може да бъде довършен в още по-добро състояние, така че, ако не дай Боже пак се наложи да се ползва, да можем да свалим без никакви опасения за безопасността тежкотоварен трафик или дори лекотоварен.

Водещ: Като Ви слушам, как мислите ще се случи ли четиригодишната програма за ремонт на пътищата, която обявихте като приоритет при представянето на екипа си? Тогава казахте, че над 3000 км пътища и съоръжения са планирани за ремонт през тази година, за които са предвидени почти 3 млрд. лв. Това, което сега говорите части от този план или това е нещо извънредно и те първа предстои да видим как се случва този план?

Гроздан Караджов: Ремонтът на Витиня си беше планиран. Той си беше планиран да започне, единственият  проблем беше липсата на договори, ако си спомняте и нашите зрители със сигурност си спомнят, че се мина през Народното събрание и това даде старта на тази програма. В момента над 1200 км се ремонтират по започнати от предишната година, но недовършени обекти и още около 1600 – 1800 км започнахме с нови задания. Т. е. пак казвам минимум по три обекта, имаме ги в интерактивна карта, показани в синьо, в червено, на уеб страницата на Министерството на регионалното развитие и на АПИ, на двете места има карти с точните маршрути, които ще бъдат ремонтирани. Така че да, надявам се, че ноември месец, когато затворим строителния… Ще имаме около 3000 хил. км, защото има и още малко километри в автомагистрали. Така че да, мисля че около 3000 км ще достигнем.

Водещ: Влиза ли в този километраж и ремонтът на Дунав мост при Русе?

Гроздан Караджов: Да, ремонтът на Дунав мост в Русе е с технически проект. В момента очакваме съгласуването му от „Национална компания Железопътна инфраструктура“, защото знаете там има и железопътно трасе, ние трябва да получим тяхното съгласие, за да започнем ремонта. И веднага след това съгласуване ще обявим и обществената поръчка за един изпълнител. С други думи, най-вероятната дата на старта на този ремонт ще бъде през септември или октомври тази година.

Водещ: Подготвен ли е бюджетът?

Гроздан Караджов: Такъв е законът. Даже не искам да казвам, че не можем да го започнем веднага, но трябва да изпълним изискванията на Закона за обществените поръчки.

Водещ: Защото това съвпада и с период от една тежка и галопираща инфлация. Това смятате ли, че може да Ви изиграе лоша шега? Защото парите, които са заделени, говорите за септември, дали пък дотогава това ще бъдат достатъчно пари за тази амбициозна програма?

Гроздан Караджов: В рамките на министерството сме били достатъчно предвидливи, тъй като работехме бюджета си в условията на вече случващата се инфлация, така че имаме достатъчно средства да поемем и евентуалната индексация, която се задава. Знаете, че Законът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, който да допуска индексирането като процедура, вече е внесен в Народното събрание. Въпрос на седмици е да стане реалност.

Водещ: А суровинна криза заради войната в Украйна допускате ли, че може да се окаже също проблем?

Гроздан Караджов: Ами, ние сме в условия на такава суровинна криза, защото нашите основни доставчици на желязо, на битум са точно от Украйна. В пътното строителство това са най-сериозните, така да се каже материали и имаме много сериозно поскъпване. Битум е над 60%, поскъпването на желязото – по едно време беше стигнало почти 60, сега е около 40% . Единствените материали, които така си останаха, са родните инертни материали, които добиваме от кариери и там горе-долу е запазено нивото, съвсем малко е нарастването заради горивото, което се използва за закарването им. Така че ние изпитваме на гърба си тази инфлация, но имаме резерви както по европейските програми, по които се финансират, така и по националния бюджет да посрещнем това може би 15, може би 20-процентно индексиране на цените на строително-монтажните работи.

Водещ: До къде стигна идеята за Фонд за регионално развитие, където общините да могат да кандидатстват с проекти? Да припомня, че идеята Ви беше, когато се направи нещо, цитирам Ви в случая, след това теренът да е образцов, а хората да се радват. Ще се случи ли това щастливи хора да виждаме?

Гроздан Караджов: Надявам се! Нещо повече, там сме приготвили както правилата, така и процедурите, така и критериите, видовете проекти, които ще бъдат допустими. Те са предадени в проект на НСОРБ и сме в активен диалог за тяхното обсъждане с цел да заложим тази сума от 1 млрд.лв, която сме си обещали и в коалиционното споразумение в следващия бюджет, т.е в бюджета за 2023-та година. Това обаче не означава, че тази година ще остане празна само за да си пишем насоки и стратегии, напротив. Точно от 1 юни започнахме така да се каже оценката на общински проекти, които са вече минали през процедурите за разрешение за строеж, за наличие на техническа строителна документация и най-вече, които са стигнали до етапа на завършени процедури по Закона за обществените поръчки. Веднага след като има избран изпълнител, не може повече да се обжалва или е свършило обжалването имаме готовност да поемем със сума от около 500 млн.лв такива общински проекти. Разговорът с НСОРБ е воден на няколко пъти по този въпрос, имаме абсолютен синхрон. Подадени са всички заявления от общините както за общински пътища, които не са ремонтирани с десетки години. Не говоря за няколко години, говоря за пътища, които са в толкова ужасно състояние, че на практика е трудно да се разбере дали е общински или полски път. И другите проекти, допустими, за които сме получили пълната документация и в момента върви период на оценка и класиране са общински проекти за ВиК.  Има много проекти, които с години определени общини не са получавали нито една стотинка. Общини между 2 хил и 6 хиляди души не са получавали средства, защото единият източник е била Програмата за селските райони – до 6 хиляди души, а другият е била Програмата за околна среда. И представете си всичко останало е било просто забравено. Сега при тези общини ножът е опрял до кокала и ние започваме едно усилено финансиране, за да може поне малко, от малко, да решим проблема на хората. И ако сте на режим на водата ще се радвате и ще сте усмихнат, ако вашият кмет най-после получи средства от министерството и реализира така дълго чаканият проект. Ако общинският ви път целият е в дупки до главния ви път, естествено, че ще се радвате, ако най-после се запълнят тия дупки и има асфалтирано платно с маркировка, със светлоотразители. Ето това е типът проекти, за които говорех през януари, сега вече започват да се случват.

Водещ: Стана дума за коалиционно споразумение преди малко. Преди месец обявихте, че има криза в управляващата коалиция и тя не е в състояние да взима решения все още ли мислите така?

Гроздан Караджов: от тогава насам се поизгладиха процедурите за диалог и взаимно зачитане и уважение. Започнаха да стават малко по-добри коалиционните срещи, с повече резултати и мисля, че това се усеща и от хората, надявам се този процес да продължи.

Водещ: Ще Ви цитирам, че „Има такъв народ“ са биткаджии и когато вземат едно решение вървят докрай. Какъв ще бъде краят според Вас?

Гроздан Караджов: Да се надяваме, че краят ще бъде пълен мандат. А че са биткаджии го казах, защото, когато застанат зад едни принципи и една кауза няма причина, която може да ги отклони. Аз го видях в реалната политика, в реалната работа. Всеки принцип, който удря върху рейтинга на някого или върху рейтинга на цялата партия, на мен като министър, когато е правилното решение, когато е принципно решението, както примерно за тола. Спокойно можеха да кажат хайде да не стават протести. Преди малко показвахте кадри от протестите. Хайде да не създаваме такива турболенции в обществото, хайде по-кротичко да вървим. Напротив! Обади ми се лично председателят на партията  и ми каза всичко, което трябва да се направи, всичко, което е справедливо да се направи – ние сме зад теб. Изобщо не се страхувай!

Водещ: Споменахте Слави Трифонов. Аз си спомням за един негов призив, който вие обещахте да спазвате още в началото, когато стъпихте в длъжност като министър на регионалното развитие тогава Вие обещахте, че ще имате ден от седмицата, в който ще приемате хора при Вас, които могат да Ви задават въпроси, спазихте ли обещанието си?

Гроздан Караджов: Да, този ден е събота. Специално избран да е почивен ден, за да е удобен на гражданите. В разстояние на 5 астрономически часа приемат около 12 човека всеки път, което е крайно недостатъчно, защото записващите се са повече от тези, с които успявам да се срещна. Обмислям нов вариант, в който да включа и заместник-министри и юристи, и представители на ДНСК, в тези срещи, за да може спрямо конкретиката. Аз вече виждам, какви са основните въпроси, с които хората идват.

Водещ: Какво Ви питат най-често хората, които идват при вас?

Гроздан Караджов: Най-често са тотално обезверени от липсата на държава в по-малките населени места, говоря за градове, но не от калибъра на София и Пловдив. Там, където реално общинските администрации отговарят за всичко, което е в областта на строителството. Но когато нещо несправедливо бъде подписано или незаконно те отново отиват и се жалват пред същата тази администрация, казвайки, че тя самата е корумпирана или че самата администрация е сгрешила закона. И естествено какво им казва администрацията – а, не сме сгрешили тук и изхвърлят техните жалби в кошчетата. Защо се получава така? Защото сградите от т.нар 4, 5 и 6 клас, това са обаче сгради, които са от 15 м. надолу, са изключени изцяло от контрола на централната държавна власт. Т.е ДНСК дори с регионалния си клон не може да отиде и да провери тези обекти. Всъщност може да отиде , но ако напише предписание към местната администрация то не е задължително за нея. Т.е това си остава едно такова хвърчащо писмо.

Водещ: Вашата дума вече значи ли нещо за тези местни администрации?

Гроздан Караджов: Не е важно това. Важното е да върнем в ДНСК правото да контролира всички строежи, защото ако във Вашия двор се появи оградата на съседа Ви 2 метра на Вашата територия, Вие на кого ще се оплачете?! Първо ще отидете в кметството и ако това го е разрешил кмета , той ще Ви напише ли, че е сгрешил? Ще Ви напише, че нямате право. Но ако отиде ДНСК, която не е на негово подчинени, ще си направи проверката по закон. Ето, как ще се върне справедливостта и затова хората казват няма държава. Една втора от всички случаи, с които идват хората при мен са тотално обидени, тотално разочаровани, тотално обезверени от липсата на контрол върху местната администрация.

Водещ: И накрая, какво се случва с Младежкия театър в София, на който КЕВР поиска да вземе част от сградата, решен ли е там въпросът вече или да очакваме протест?

Гроздан Караджов: Аз казах ясно ,че за мен театърът има какво да прави в тези помещения. Срещнах се с неговия директор, с представители от младежкия театър. Тяхната прекрасна идея е да направят малка куклена сцена, за която са им нужни помещения ,както за реквизит, така и за гардероб, за репетиционна, така че за всяко от тези помещения те отдавна са му намерили функция. За тях това не е отпаднала необходимост, т.е те имат необходимост от тези помещения. И аз като последната инстанция, която трябва да провери това обстоятелство преди да бъде внесено в МС съм убеден, че няма отпаднала необходимост и съответно няма как да придвижа тази преписка и затова казах това нещо да се спре до тук. Ние сме длъжни, когато има културна функция, която е за всички граждани да предпочетем културата и духа на нацията пред това да намерим офиси за администрацията. Сгради има много, държавата разполага със средства. Ние офиси за работеща администрация винаги ще намерим, но театър и духовна култура, мисля, че трябва я пазим.