Видин и Плевен са предложените центрове на растеж в Северозападa през програмния период 2021-2027 г.

Видин и Плевен са предложените центрове на растеж в Северозападa през програмния период 2021-2027 г.

24 януари 2020 | 18:00

Топ приоритетите за района са АМ „Хемус“, скоростния път и ж.п. коридор Видин-София, нови мостове и речни пристанища по р. Дунав

Видин и Плевен са предложени да бъдат общините, двигатели и основни центрове на растеж в Северозападния район  в програмния период 2021-2027 г.  Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, която участва в регионално заседание на Националното сдружение на общините в Република България, което се проведе в  гр. Вършец за представители на местната власт от Северозападния район. Акцент в срещата бе и промотиране на концепцията за изпълнение на бъдещата политика за регионално развитие, промените в Закона за регионално развитие, както и програмирането на новата оперативна програма за развитие на регионите.

Двата общински центъра са част от десетте големи града в страната, които се очаква да са бенефициенти на мярката за градско развитие в бъдещата програма за развитие на регионите, за която ще бъде насочен около 6% от общия ресурс. Средства през програмата ще получат и общините Монтана, Враца и Ловеч с всички населени места в състава си, а останалите населени места в региона ще имат достъп до финансиране от програмата за развитие на селските райони.

„Даваме шанс регионалното ниво чрез съветите за развитие да има функции за предварителна селекция на проектите, които са най-важни и полезни за населените места“, обясни зам.-министър Николова. Основен акцент е развитието на икономиката,  намаляване на миграционните процеси и подобряване стандарта на живот. Целта ни е да постигнем намаляване на дисбалансите между регионите“, посочи зам.-министър Николова. Новата европейска рамка до 2027 г. също цели да развие цели територии с по-гъвкави мерки и по-целенасочено интервенции за по-висок икономически растеж. Затова една от мерките за преодоляване на задълбочаващите се дисбаланси между регионите е съвместно изпълнение на проекти между селски и градски общини и допълващи заинтересовани страни, като НПО, икономически оператори и гражданско общество. С цел концентрация на инвестициите ще бъде предвиден бюджетен пакет за мерки само за Северозапада.

По отношение на новата регионална политика, водеща ще е интегрираната териториална стратегия, която ще дава данни на управленско ниво. В нея ще бъдат посочени всички проблеми и възможности на регионите, както силните и слаби страни, ще се начертаят и най-важните мерки. Важни за местните власти ще са анализите и обобщените данни, които да служат за изработване на проекти. Така например интегрираната териториална стратегия за Северозападен район ще  съдържа данни за социално-икономически аспекти, анализи с положителни и отрицателни страни на отделните сектори,  а приоритетите са районът да бъде изведен на много по-високо ниво през 2027 г., чрез преодоляване на социално-икономическото изоставане и решаване на структурните и демографски проблеми чрез инвестиции в свързваща инфраструктура,  укрепване на потенциална за растеж и догонващо развитие в национален и европейски мащаб. С  промяна в Закона за регионалното развитие ще се оптимизира броят стратегически документи на национално, регионално и общинско ниво – от над 400 до 270,  за да се постигне ефективна и ясна политика.

По отношение на транспортната свързаност на Северозападна България зам.-министър Николова подчерта, че разширението на транспортния коридор Видин-София, както и модернизацията на ж.п. линията по това направление ще доведат до икономическо развитие за цялата периферия на района. Завършването на АМ „Хемус“ пък ще допринесе за икономическото съживяване на Плевен, Ловеч и Троян. Сериозен потенциал за развитие на района има река Дунав. Стратегическият ни подход за свързаност в това отношение е в бъдещата трансгранична програма между България и Румъния да бъде заложено двустранно прединвестиционно проучване на поречието на реката относно възможностите за строителство на нови мостове и разширяване на съществуващата пристанищна инфраструктура.