Зам.-министър Николай Нанков в интервю за предаването „Брюксел 1“ на телевизия България он еър

Водещ: Четири области са извън реформата във водния сектор и най-вероятно ще загубят евросредства. Това са областите Благоевград, Кюстендил, Ловеч и Пазарджик. В останалите 24 области има окрупняване и избор на един воден оператор. Колко средства могат да загубят тези четири области, защо не искат това окрупняване и какви са причините – въпроси към зам.-министъра на регионалното развитие Николай Нанков, който отговаря за водния сектор.

Николай Нанков: Ако трябва да сме честни, областите са повече от четири, тъй като процедурата по консолидиране е дълга процедура. Но във всички останали осем области с повече от един ВиК оператор, имаме наченки, имаме стартирал процес по консолидиране, тоест заявено желание минимум от страна на Общински съвет, от страна на Асоциацията по ВиК да консолидира тези общини, които има общински ВиК дружества. На второ място, отварям скобата, свързана с европейското финансиране, че то не е концентрирано в, така, няма локация отделната област, не е концентрирано понастоящем в конкретна област. Факт е, че и в тези четири области реформата е в напреднала фаза, изключая момент по консолидиране. Но трябва да подчертая, че момент на консолидация, на окрупняване на ВиК дружествата е по-скоро инструмент за съответно усвояване на европейския ресурс през настоящия програмен период.

Водещ: Тоест тези четири ВиК дружества ще могат ли, въобще в тези области ще могат ли да се усвояват евросредства за водния сектор?

Николай Нанков: Точно това е отговорът ... с две думи – няма да могат да се усвояват. Европейски ресурс ще се разходва, повтарям, само там, където имаме консолидиран ВиК оператор, един ВиК оператор на територията на административната област.

Водещ: Добре. Но защо тогава тези четири области не искат тази консолидация, това окрупняване? Не им ли трябват европейски пари за воден цикъл, за различни проекти?

Николай Нанков: Тук може би трябва да направя едно разяснение, тъй като не всички общини и не целите области не искат това окрупняване и тази консолидация. Това са по-скоро общините и общинските ВиК дружества на териториите на тези области. Троян например в Ловешка област, Дупница и Сапарева баня, ВиК дружествата, Кюстендилска област.Три са и в Благоевградска - Петрич, Сандански, Кресна са в Благоевградска. Пазарджик е най-разпокъсаната, областта с най-много на брой общински ВиК дружества – осем на брой, плюс държавното. Там е много особен случай, тъй като държавното е в ликвидация от ‘99-а г. Та основният акцент за тази консолидация, освен за инструмент като за усвояване на европейски ресурс е наистина регионалният подход при правене на инвестиции, регионалното планиране на инвестициите, икономия от мащаба и наистина един по-добър, по-устойчив социално справедлив, разбира се, от социална гледна точка, но устойчив от икономическа и финансова гледна точка сектор.

Водещ: Тоест, ако говорим тези общини, които казвате, че имат общински ВиК дружества и не желаят окрупняването, имат ли нужда от евросредства или нямат нужда?

Николай Нанков: Не само от евросредства. Разбира се, всяка община, всяко общинско и държавно ВиК дружество има нужда от средства, тъй като глобалната картина в страната е 12 млрд. 2023 г.

Водещ: Колко могат да загубят те с това, че не желаят и не съдействат за окрупняване, ако сравнявате с други общини в други области?

Николай Нанков: С други области, да. Трудно можем да кажем какъв ще е обемът от средства, който би могъл да се алокира, който би могъл да бъде усвоен в тези области, като някои от тях, в някои от тях реално ще се насочва европейски ресурс, тези, които в момента са в процедура по консолидация. Европейският ресурс, трябва да отворя скоба, че не е панацея и не е достатъчен. Тези 12 млрд., които споменах в един средносрочен план до 2023 г., необходими за цялостна рехабилитация и доизграждане на ВиК инфраструктурата, не повече от 2 млрд. лв. са средствата, 2,2 млрд. са средствата по двете оперативни програма – ОП „Околна среда” и ПРСР от европейската солидарност, от средствата от ЕС. Виждате каква е съответно дупката във финансирането на база на нужди, реални нужди и реално осигурен европейски ресурс.

Водещ: 2 млрд. А другите 10 млрд.?

Николай Нанков: Факт е, че държавата трябва да осигурява също необходимият източник на финансиране по линия на държавен бюджет, по линия на всички други инструменти, които държавата предлага, свързан с финансов инженеринг, разбира се, с финансови източници. ВиК дружествата също имат своя потенциал да инвестират. Естествено, големите държавни дружества имат и във финансов, и в оперативен аспект по-голямата възможност и по-големите обеми от средства, които могат да реинвестират във ВиК инфраструктура. Фактът е, че общинските ВиК дружества, малките ВиК дружества не само от гледна точка на инженерен потенциал, от гледна точка на технически потенциал, от гледна точка на финансов потенциал са  неефективни. И ако имаме едно-две общински ВиК дружества от всичките 23 общински ВиК дружества, които биха могли да бъдат сравнявани и да бъдат, така, гледани на измерими показатели като държавните ВиК дружества, всички останали са наистина неефективни с нисък потенциал за правене на инвестициите.

Водещ: Тоест за това се прави това окрупняване, казвате вие.

Николай Нанков: Точно така.

Водещ: Но казахте 12 млрд. са предвидени до 2023 г.

Николай Нанков: По-скоро това са нуждите. По-скоро това са нуждите.

Водещ: Колко обаче могат да се получат? Това най-вероятно зависи от проектите. Но максимумът?

Николай Нанков: Точно така. В най-добрите ни разчети европейският ресурс е строго лимитиран – той е на стойност 2,5 млрд. лв. за настоящия програмен период. От там нататък отново споменах за другите финансови инструменти по линия на националния бюджет, по линия на общинските бюджети, по линия на инвестиционни програми на всички ВиК дружества. Разбира се ... заемни инструменти, било то по линията на финансовия инженеринг или по линия на обикновеното банково кредитиране. Но ако трябва да сме точни, ресурсът до 2020 г., който може да разчитаме, не е по-голям от 3,5 млрд. лв. Колко, в какъв дефицит на финансов ресурс се извършва политиката във водния сектор, като една от наистина най-недофинансираните политики. Трябва да си признаем, че европейският ресурс, аз споменах, не е панацея. Виждате, абсолютни, в процентни стойности за какъв обем инвестиции инвестирани на фона на всички нужди. Но след настоящия програмен период ние трябва да създадем механизъм, който ще направи ВиК дружествата способни да се самоиздържат, да не разчитат на европейски ресурс, да не разчитат на национално финансиране, а на база на инвестиционните си програми, на база на минимизиране на разходи, на база на една по-добра ефективност при планирането на инвестициите, разбира се и при по-висока събираемост на приходите, ще имат възможност да реинвестират толкова ресурс, колкото е необходимо в съответната област.

Водещ: Добре. Но какъв е вашият апел към тези, които са извън реформата във водния сектор, извън това окрупняване, за което говорите? Всъщност безвъзвратен ли е процесът, завършил ли е?

Николай Нанков: Ако трябва да сме честни, водната реформа от институционална гледна точка приключва с всички нормативни промени, всички стратегически документи, които изготвихме и с подписването на договорите между отделната асоциация по ВиК, дори и в тези области, в които има общински ВиК дружества, останалите общини са част от асоциацията, та споменах за договорите между тази асоциация и държавните ВиК дружества. С този акт от края на май месец преизпълнихме дори сроковете, които ни бяха поставени от ЕК. Ние приключваме институционално водната реформа. Факт е обаче, че тези общински дружества, които не участват, ние срок не сме поставяли за консолидация, разбира се. Факт е, че те ще бъдат лишени не само от европейско, а ще бъдат лишени и от национално финансиране по линия на държавния бюджет, бюджета на нашето министерство, на регионалното развитие и благоустройството, по линия на останалите финансиращи национални механизми, които ще бъдат насочвани приоритетно в настоящия програмен период към онези общини, които са потърпевши, най-малкото казано, най-меко казано потърпевши от общинските ВиК дружества в тези области, които не искат да се консолидират. Давам пример, Ловешка област – осем общини, община Троян отказва да се консолидира, там няма да насочваме и национален ресурс по линия на държавния бюджет, по линия на ...

Водещ: Парите ще отидат за другите седем общини.

Николай Нанков: За останалите седем общини.

Водещ: Добре. Какво им казвате на общините, като община Троян? Могат ли да се включат в окрупняването?

Николай Нанков: Нека да направят наистина един много правилен...

Водещ: ... И какво ви казват те? Защо всъщност не искат това окрупняване?

Николай Нанков: Специално троянското ВиК дружество, общинското ВиК дружество е едно от малкото изключения, да не казвам едно от двете изключения като добри и ефективни. Ефективни на първо четене, на хартия ефективни ВиК дружества. Относно ..., те са в планински район, както повечето общински ВиК дружества, близо до водоизточниците. Факт. Но водата не трябва да забравяме, че е изключителна държавна собственост по Конституция. Тя трябва солидарно равномерно да се разпределя до всички български граждани, не само до тези, които живеят близо до водоизточниците. Отделно от това, ние трябва да се запитаме реално какъв е потенциалът на тези ВиК дружества да извършват инвестиции, а реално да набавят необходимия квалифициран брой кадри – инженери, еколози, лаборанти в пречиствателните съоръжения. Не трябва да забравяме и нещо друго...

Водещ: Които в малките общини трудно се намират, казвате.

Николай Нанков: Разбира се.

Водещ: Добре, казвате община Троян е изключение, защото на хартия се води печеливша. ВиК дружествата в останалите общини? Кресна например, ако вземем?

Николай Нанков: На хартия се води печелившо ВиК дружеството. Ако се вгледаме в едно средносрочен и дългосрочен аспект, не трябва да забравяме, че и в тези ВиК дружества, общинските, водата на цената ще се повишава, тъй като в настоящия програмен период, специално 2014 и 2015 г. бяха приети n на брой пречиствателни съоръжения, които разбира се увеличават цената на водата на база на амортизационните разходи и на база на експлоатацията на тези съоръжения. Отделно от това с новите наредби на КЕВР за регулиране цената и регулиране качеството на водните услуги, респективно цената на водата в един средносрочен хоризонт, средносрочен аспект ще се повишава в общинските ВиК дружества в пъти повече, отколкото в държавните ВиК дружества. Не трябва да забравяме, че това е регулиран сектор, социално поносим. Имаме социална поносимост на цената на водата, таван, точно така, който е до 2,5% от средните доходи на домакинствата в съответната област или община, ако говорим за общински ВиК дружества. Но наистина от икономическа, разбира се и от социална гледна точка ефективността в тях е доста по-ниска. Кресна, разбира се, е един от лошите примери за общинско ВиК дружество, дори във финансов аспект. Не коментирам обезпечеността с кадри, с техническа и с инженерна инфраструктура.

Водещ: И защо не искат това окрупняване, ми беше въпросът, малките общини, ако вземем тази конкретна, но и много други примери може да дадем?

Николай Нанков: Основно причините са субективни, ако трябва да сме честни. Причините са субективни. Тъй като в Асоциацията по ВиК решенията ще се взимат през, така, един доста по-голям кръг от заинтересовани, това са всички общини на територията на областта и съответно от държавата, представлява ... респективно тези ... от областните асоциации.

Водещ: Тоест обективни причини?

Николай Нанков: Сега това се случва съответно от Общинския съвет и общинската администрация, се взимат решения за инвестиране, за цена на водата, предложения, разбира се КЕВР утвърждава цена на водата. Но как да кажа, контролът може би някои от общинските съвети, от общинските администрации не искат да изтърват контрола върху едно търговско дружество, било то печелившо или непечелившо.

Водещ: И на базата на това са склонни да загубят и финансиране...

Николай Нанков: Което не е устойчива дългосрочна политика, разбира се.

Водещ: ... за водни проекти, като подмяна и на стари етернитови тръби най-вероятно, което е голям проблем за много общини в България и куп други важни проекти. Добре. Една дума в заключение, едно изречение – какво бихте им казали?

Николай Нанков: Нека наистина на база на адекватни, не политически, разбира се, на адекватни анализи, икономически разчети да вземат правилното решение. Тъй като в момента държавата подхожда наистина толерантно, процесът е доброволен. Да не стане късно наистина, желанието да дойде обективно след някой друг месец или година, тогава вече да стане късно за наистина усвояване на евросредства в именно тези общини.

Водещ: Кога е крайният срок да не стане късно?

Николай Нанков: Краен срок няма. Но ние трябва да сме наясно, че на база на целия подход, който приехме в настоящия програмен период европейски средства да се харчат след изготвянето на регионални прединвестиционни проучвания, процес, който отнема между две – две и половина години...

Водещ: Вече са закъснели, казвате.

Николай Нанков: ... няколко месеца още и биха могли да се окажат фатални.

Водещ: Добре. Благодаря ви много. Зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков за това колко от малките общини са извън водната реформа и с опасност да изгубят евросредства по тази причина.