Зам.-министър Николай Нанков в интервю за в. "Строител": Равносметката ни е 522 км нови пътища и близо 4000 км ремонтирани

Зам.-министър Николай Нанков в интервю за в. "Строител": Равносметката ни е 522 км нови пътища и близо 4000 км

26 февруари 2021 | 10:29

Довършването на автомагистрала „Хемус“ до 2024 г. остава наш топ приоритет

Планираме още по-интензивно да строим – на бранша ще са нужни кадри, спасението може да са завърнали се от чужбина заради пандемията

 

Зам.-министър Нанков, изпратихме една различна 2020 г. Каква равносметка може да направите за Вашата работа? Кое бихте оценили като най-голям успех за ресорите, които управлявате?

2020 г. беше наистина различна и трудна, но строителството не преживя срив, защото не беше спряно нито при първата, нито при втората вълна на пандемията. В България то запази добрата си инерция въпреки усложнената икономическа обстановка. А с това не спря и работата при нас, в администрацията. Министерството продължи да одобрява инвестиционни проекти и да издава строителни разрешения за пътища, жп линии и гари, газопроводи, електропроводи и други значими енергийни обекти. Това е огромна работа, която остава невидима за обществото, но е не по-малко значима от самото строителство на терен. Затова бих искал да благодаря на всички колеги, които работеха на „тихия“ фронт.

ВиК отрасълът също трябваше да се справи с големи предизвикателства в условията на пандемия и климатични промени. Малцина си дават сметка, че по време на извънредното положение ВиК дружествата работеха с максимална мобилизация. Служителите им бяха ежедневно на терен въпреки COVID кризата. И смятам, че ВиК дружествата се справиха успешно в трудната ситуация.

През изминалата година беше създаден „Български ВиК холдинг“ с капитал от 1 млрд. лв., на който разчитаме за стабилизиране и укрепване на отрасъла. Започна и реализацията на инвестиции за близо 1,6 млрд. лв. по линия на европейската солидарност, които се изпълняват за първи път не от общините, а от ВиК дружествата. На територията на 14 области предстои изграждането и рехабилитацията на стотици километри нови водопроводи и канализация, пречиствателни станции за питейни и отпадни води, помпени станции, което ще гарантира по-добра услуга за над 2 млн. българи. Тези инвестиции няма да решат всички проблеми с амортизираната ВиК мрежа в страната, защото според анализите на Световната банка за модернизирането й са нужни 11,7 млрд. лв. Но важното е, че работим последователно в правилната посока.

Към своя успешен финал върви и Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Въпреки че тя бе обект на много критики, неистини и груби манипулации от страна на опозицията – като например, че държавата ще национализира санираните апартаменти, по нея към края на март ще бъдат обновени 1932 сгради със 129 442 жилища, в които хората живеят и се чувстват комфортно. Голям е и очакваният екологичен ефект. В резултат от реализираните енергоспестяващи мерки се очаква да бъдат спестени 928 гигаватчаса електроенергия годишно, а генерираните парникови емисии ще намалеят с около 316 килотона на година.

Поглеждайки назад към последните 4 години, как бихте ги оценили от гледна точка на постигнатите резултати в развитието на инфраструктурата и строителството?

Може много да говорим за свършеното през последните четири години, защото успехите в пътния сектор и строителството са факт. Да, вярно е, че опозицията се опитва да неглижира постигнатото. Години наред се повтаряше мантрата, че „асфалт не се яде“. Но днес тази популистка фраза е напълно изпразнена от съдържание, защото за всички е ясно, че добрата пътна инфраструктура е предпоставка за развитието на търговията, индустрията, на населените места и регионите. Пътната инфраструктура е важна за всеки от нас. Дори в най-отдалеченото кътче на България хората ще Ви кажат, че искат две неща – хубав път и вода. После идва всичко останало, следвайки здравата икономическа логика. Но това е основата, фундаментът. Затова един от основните ни приоритети през мандата беше, а и в бъдеще ще е, изграждането и рехабилитацията на републиканската пътна мрежа. Днес категорично мога да кажа, че това е една от най-успешните политики на нашето управление. Ще Ви дам за пример няколко числа, защото хората вярват на онова, което може да се види, пипне или измери. За 4 години мандат са изградени или са в процес на строителство 522 км магистрали, скоростни пътища и други обекти от републиканската пътна мрежа. Сред тях са участъци от АМ „Струма“, АМ „Хемус“, пътят Видин - Ботевград, АМ „Европа“, обходните пътища на Поморие и Ахелой, обходът на Габрово, мостови съоръжения, кръгови кръстовища.

Зад всичко това стои огромна работа – не само от страна на строителния бранш, но и на администрацията. Има и нещо друго, без което тези проекти нямаше как да се случат. Това е политическата воля на правителството. Искам да припомня, че още в началото на мандата обявихме „Хемус“ за наш топ приоритет, защото изграждането на магистрала ще помогне за развитието на Северна България. Проектът вече е необратим с осигуреното финансиране.

Същото бих казал и за пътя Видин - Ботевград. Много хора се съмняваха, че изграждането му ще се случи по времето на този мандат, но днес от т.нар. Северозападна магистрала вече са възложени за изграждане 128 км. Най-трудният участък - от Мездра до Ботевград, напредва с бързи темпове и ще бъде завършен най-късно през 2023 г.

С други думи - изпълняваме обещанията си. Но извън тях бяха свършени и много други, не по-малко важни задачи. Например ремонта на виадуктите и мостовите съоръжения по магистралите „Хемус“ и „Тракия“. Това са скъпи, трудоемки и сложни дейности, които са били отлагани с години. В началото на мандата стартирахме с ремонти на няколко виадукта по „Хемус“, но след инцидента с падналия мост в Генуа през 2018 г. бе решено да започне обновяване на всички съоръжения, защото не можем да рискуваме сигурността и здравето на хората. Така към днешна дата е ремонтирана връхната конструкция на 14 виадукта и движението по тях е пуснато. 8 от съоръженията са на „Хемус“, а 6 - на „Тракия“. През тази година продължават дейностите по колоните на 11 виадукта, като работата няма да пречи на трафика.

Паралелно с национални и европейски средства са ремонтирани или са в етап на изпълнение близо 4000 км републикански пътища, което е една пета от всички 20 хил. км републиканска пътна мрежа в страната.

Искам да кажа няколко думи и за въвеждането на тол системата. Въпреки голямата съпротива срещу тази генерална реформа в пътния сектор, на 1 януари 2019 г. въведохме електронна винетка за автомобилите, а на 1 март 2020 г. – тол такса за тежкотоварния трафик. Така в момента страната ни разполага с интелигентна система за таксуване на моторните превозни средства по републиканската пътна мрежа, което означава, че дигитализацията в пътния сектор вече е факт.

 

Кои са приоритетните обекти за 2021 г.?

През 2021 г. ще продължи работата по всички големи пътни инфраструктурни проекти. На първо място - магистрала „Хемус“. Както и „Струма“ - от тунел „Железница“, който ще е най-дългият пътен тунел, строен у нас – малко над 2 км. Очаква се целият тунел да бъде пробит през март. Напредва строителството и на виадукта преди тунел „Железница“, който се изгражда по модерна технология – потактово избутване. Вече имаме избрани изпълнители за двата лота в участъка от Кресна до Крупник, но проектите ще стартират след изпълнение на екологичните ангажименти пред Европейската комисия, като амбицията ни е цялата магистрала да е готова 2027 г.

Ще продължи изграждането и на участъците от пътя Видин - Ботевград. Както вече казах, работата по отсечката Мездра – Ботевград напредва. На различен етап са дейностите и по останалите лотове – от Видин до пътен възел „Макреш“ и от „Макреш“ до обходния път на Монтана. Предстои възлагане и на последната отсечка - от Враца до Монтана.

Другата добра новина за Северозападна България е, че завършиха предпроектните проучвания за тунел под прохода Петрохан, за който ще се търсят възможности за реализация чрез публично-частно партньорство.

На финалната права през 2021 г. ще бъде участъкът от Калотина до Драгоман на магистрала „Европа“, който при добра организация може да бъде готов за новогодишните празници.

През 2021 г. във фокуса на министерството ще бъде и друг важен проект за Северна България – магистралата „Русе – Велико Търново“, която е част от трансевропейския транспортен коридор номер 9. В края на 2020 г. бе обявена обществена поръчка за проектиране и строителство на участъка от Русе до Бяла и обхода на Бяла. Магистралата е включена за финансиране от новата Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2021 - 2027”.

В проекта на програмата са включени също обходният път на Габрово и тунелът под връх Шипка, за който вече е открита процедурата за проектиране и строителство.

Софиянци очакват и Околовръстното на София в участъка от „Младост“ до магистрала „Тракия“. По договор 6-километровата отсечка от Южната дъга трябва да бъде готова до края на 2021 г., но с темпа, с който строителите работят, е възможно обектът да завърши по-рано.

 

Не мога да не Ви попитам за автомагистрала „Хемус“. Какъв е напредъкът и кога може да се очаква цялата магистрала да е готова?

„Хемус“ остава нашият топ приоритет и голямата ни амбиция е магистралата да бъде завършена през 2024 година. В началото на тази година предстои да бъде готов участъкът от 16,3 км от п.в. „Белокопитово“ до п.в. „Буховци“ край Търговище. Напредва и строителството в 52-километровия участък от п.в. „Боаза“ до пресичането с пътя Ловеч - Плевен, който се изгражда от „Автомагистрали“ ЕАД. Дружеството работи с голяма мобилизация и вече започна полагането на първите асфалтови пластове по трасето от Боаза до пътен възел „Дерманци” при пресичането с третокласния път Луковит - Угърчин. Това е участък 1 с дължина 15,2 км.

Строителството върви по график, въпреки че има трудности от различен характер, което е нормално за такъв голям обект. Сериозен проблем например е липсата на качествен инертен материал, което налага да се кара от голямо разстояние, а това влияе върху темповете на работа.

 

На какъв етап е проектозаконът за ВиК? Кога може да очакваме той да бъде приет и кои са основните въпроси, на които ще даде отговор?

Законопроектът мина през обществено обсъждане, получиха се много коментари от заинтересованите страни, които се разглеждат и анализират. Има целесъобразни предложения, те ще бъдат отразени и след подготовка на текстовете законът ще бъде предложен отново на вниманието на обществото. Надявам се на трезви и обективни оценки за свършената работа, защото през миналата година бяха направени опити за политизиране на законопроекта. Чуха се твърдения, че той не е в интерес на потребителите, че цената на водата ще се вдигне драстично и т.н.

А истината е, че един от ключовите текстове е запазването на социалната поносимост на цената на услугата и възможността за въвеждане на водни помощи за социално слабите. Така че интересите на хората са защитени, но политиците често спекулират със страховете им и използват всеки повод за всяване на напрежение.

Искам да подчертая и още нещо. За нас е ясно, че ВиК операторите са притиснати между повишаващите се разходи за услугата и намалените приходи заради демографската ситуация в страната. Но необходимите инвестиции за модернизиране на ВиК мрежата категорично не могат да дойдат през драстично повишаване на цената на водата. Ще се търсят други начини, един от тях е средствата по линия на европейската солидарност. Условие за ползването на този ресурс е повишената ефективност на ВиК операторите, което изисква консолидирането на териториите на принципа - една административна област, един ВиК оператор, както и регионален подход за планиране и развитие на отрасъла.

Преди дни стана ясно, че АПИ ще търси експертна помощ от научната общност за намиране на решения за свлачищните и срутищните процеси в страната. Какви спешни мерки се предприемат като реакция на този проблем?

Разчитаме изключително много на експертната помощ от страна на учените. Заради обилните дъждове се активираха много свлачища и срутища в цялата страна. Наскоро беше проведена среща между ръководството на Агенция „Пътна инфраструктура“ и представители на академичните среди, на която бе взето решение да се актуализира методиката за оценка на риска от срутища по протежението на републиканската пътна мрежа. За целта служители на Областните пътни управления и фирмите за текущ ремонт и поддръжка ще наблюдават скалните масиви. Данните ще бъдат изпращани на учените, за да се извърши оценка на риска и да се предприемат необходимите мерки. Ще използваме и еврофинансиране. Със средства по Оперативна програма „Околна среда“ например ще бъдат укрепени 29 свлачища, а на други 26 ще бъдат монтирани контролно-измервателни системи (КИС) за постоянен мониторинг на геодинамичните процеси и изготвяне на прогнози за развитието им. Общо изградените контролно-измервателни системи са 225.

В момента търсим начин да следим геодинамичните процеси и при срутищата и където е приложимо, ще монтираме датчици за превенция.

В Европа подобряването на енергийната ефективност на жилищните и обществените сгради е поставено като приоритет. Как ще продължи енергийното обновяване на сградния фонд в страната и по-конкретно кога може да очакваме да започне отново Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради?

Програмата за енергийна ефективност е една от най-успешните в икономически, социален и екологичен аспект, затова и хората, и бизнесът искат тя да бъде продължена. Хората са настроени позитивно, защото ползите от санирането са очевидни, а за стотици малки и средни строителни фирми това означава работа, приходи, заплати за служителите в условията на пандемия.

Добрата новина е, че имаме възможност да надградим постигнатото дотук с европейски средства в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост на България. Планът се състои от четири стълба, като един от ключовите е вторият - „Зелена България“, който включва новата Програма за енергийна ефективност в сграден фонд. Общият бюджет на програмата е 2 млрд. лв., като 1,427 млрд. лева от тях са предвидени за жилищния фонд. Отново ще се обновяват блокове, което ще позволи да бъдат обхванати много повече собственици, включително и лица от социално уязвими групи. Но наред с това ще се обновяват еднофамилни жилища, което ще позволи процесът да върви по-бързо, защото решенията ще се взимат по-лесно.

Очакваният ефект е да бъдат обхванати 6,8 млн. кв. м разгъната застроена площ, а след изпълнението на проектите да бъдат спестени 680 киловатчаса електроенергия годишно. Предвижданият екологичен ефект е парниковите газове да бъдат намалени с 230 килотона.

По програмата са предвидени и 354 млн. лв. безвъзмездна помощ за обновяване на публичните сгради и 282 млн. лв. за саниране на сгради от търговията, услугите и индустрията. Предвидените средства могат да бъдат много повече, защото безвъзмездната помощ може да се комбинира с финансови инструменти.

Получаваме много запитвания от граждани за това кога ще стартира програмата, как ще се кандидатства по нея, какви сгради ще се финансират и още много конкретни въпроси. Все още условията се детайлизират. Искам да успокоя хората, че когато бъдем готови, ще обявим публично механизма на кандидатстване.

Имате дългогодишно сътрудничество с КСБ. По какви теми ще продължите да си партнирате с Камарата?

В резултат от доброто ни сътрудничество за подобряване на нормативната уредба много въпроси бяха успешно решени през последните години. Но времената се менят и трябва да се готвим за нови предизвикателства. Днес дигиталният свят е този, в който живеем и работим, и строителството не прави изключение. Затова сме готови да бъдем активен партньор на бизнеса в усилията му да цифровизира сектора, което ще му позволи да бъде конкурентен и да се впише добре в новата вълна на трансформиране на европейската икономика. Много нови възможности за партньорство се откриват и в контекста на т.нар. Зелена сделка и новата програма за енергийна ефективност на сградния фонд в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост на България. Готови сме по тези теми да предоставим експертна помощ и подкрепа на бизнеса.

Всичко това дава индикация, че в строителния бранш тепърва ще се усеща необходимост от кадри. Покрай пандемията от чужбина се завръщат много българи, които работеха и в строителството, и не само. Сега има шанс тези от тях, които проявят интерес, да бъдат привлечени за работа в бранша и така да бъдат задържани в България. За някои може да се наложи преквалификация, за други – не. Но ето това е една нова тема, по която да задълбочим партньорството между МРРБ и КСБ. Защото през тази и следващите години планираме да продължим изграждането на инфраструктура с още по-интензивни темпове. И ще има много работа.