Заместник-министър Крумова в интервю за в. "Строител": Новата жилищна стратегия ще е с хоризонт до 2030 г.

Благодаря на строителния бранш, който активно участва в изпълнението на НПЕЕМЖС

- Зам.-министър Крумова, строителният бранш е много заинтересован дали Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) ще продължи, защото дава работа на малките и средните фирми от сектора. Какво предстои през 2018 г.?

- Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради продължава изпълнението си по план. Има осигурено финансиране за саниране и през 2018 г. В края на миналата година правителството отпусна 1 млрд. лв. Чрез тази сума не само се постигат заложените цели, но и са обезпечени всички започнати до момента мерки и дейности по НПЕЕМЖС. Мога смело да заявя, че Националната програма ще продължи и през 2019 г. В рамките на следващата една година ще бъдат обновени поне 200 - 300 блока, което ще осигури работа на малките и средните строителни фирми. Както и Вие казахте, това са компаниите, които най-много се нуждаят от програмата. Обектите са с малка сложност на изпълнение, което позволява да се включат фирми, които нямат големи финансови възможности. За нас това е от изключително значение, тъй като строителният бранш е важен партньор, с който отново ще работим активно, за да осигурим продължаването на програмата. По отношение на нейното бъдеще предстои в рамките на Националната жилищна стратегия да структурираме нова програма. Тя ще бъде далеч по-устойчива от настоящата, като ще се постараем да осигурим плавно преминаване от старата НПЕЕМЖС, но условията ще бъдат по-различни. Търсим механизми за осигуряване на капитализация на постигнатите резултати и гарантиране на устойчивост, защото очевидно е, че с ограничен публичен ресурс не е възможно да се реализират всички необходими мерки на територията на цялата страна. В момента в България има над 20 000 сгради, които се нуждаят от обновяване - не само енергийно, но и цялостно, с цел удължаване на техния живот. Така че нашата задача е да осигурим дългосрочност на програмата, а не да се работи на парче, инцидентно и само при наличие на публично финансиране. Искам да благодаря на строителния бранш, който активно участва в изпълнението на НПЕЕМЖС. По неофициални данни на Камарата на строителите в България (КСБ) над 200 000 души са заети с дейности, свързани със санирането. Тук е моментът да кажа, че разчитаме на КСБ по отношение на недобросъвестни фирми, които не трябва да бъдат допускани да реализират СМР за въвеждане на мерки за EE, защото това по един или друг начин компрометира постигнатите резултати от цялата програма. Важно е да се знае, че на фона на всички завършени обекти некачественото изпълнение е незначително, но в същото време то намира най-голямо отражение в медиите и публичното пространство и поставя под съмнение ефекта от НПЕЕМЖС. Другата ни бележка и това, което обичайно дискутираме със строителите, е нерегламентираното използване на подизпълнители. Очакваме браншът да се саморегулира.

- Колко обекта вече са обновени по Националната програма за енергийна ефективност (EE) и колко са в процес на изпълнение?

- От всички 2022 блока с осигурено финансиране по НПЕЕМЖС 1001 сгради са с изцяло приключили строително-монтажни работи, издадени са им всички документи и са въведени в експлоатация. В момента тече обновяването на 519 други. Имаме около 300 блока, за които тепърва предстои да се възлагат обществени поръчки за изпълнители. Останалите до 2022 здания са на различни етапи.

- Кога ще станат ясни промените в методиката на НПЕЕМЖС и ще има ли нови референтни стойности за допустимите дейности при изпълнението й?

- Подготвяме изменение на Постановление №18 на Министерския съвет, с което се утвърждават програмата и методиката за изпълнението й. Не предвиждаме промени на референтните стойности. Считаме, че тези, по които в момента се работи, са оптимални за постигането на заложения Клас „С". Планирали сме други промени, които са насочени най-вече към подобряване на координацията между органите, отговорни за изпълнението на програмата и за организацията на работата. Те са в посока на издадените от МРРБ през последните няколко месеца указания към общините.

- В какво се изразяват тези указания?

- Ние на няколко пъти изпращахме указания към общините за подобряване на контрола. Последните, които издадохме, са за това да се извършват по-активни проверки на строителния процес поне веднъж на месец. Освен това преди вземането на Акт 15 задължително да се осъществява по-активен контрол и от страна на възложителите по отношение на нерегламентираното използване на подизпълнители, както и да се създадат условия гражданите сами при установяване на нарушения да подават сигнали към компетентните органи. Целта е да се гарантира, че в хода на изпълнението няма да се допускат нарушения и некачествено строителство. Заедно с Главна дирекция „Инспекция по труда" създадохме и указания, които да гарантират здравето и безопасността на работещите по тези обекти, предвид че голямата част от тях са свързани с дейности на скеле. Необезопасяването му води до нещастни случаи, които ние искаме да избегнем на всяка цена. Отделно сме разписали и други мерки, насочени към засилване на контрола. Наша е отговорността да гарантираме, че Националната програма се реализира качествено и ефективно. Резултатите от нея са огромни за обществото и успехите до момента не бива да бъдат омаловажавани с недобросъвестно изпълнение и занижен контрол. В крайна сметка общината е възложител и тя е тази, която трябва да следи проектите. Със сигурност във всеки един от договорите има предвидени неустойки при констатирани нарушения. Местните администрации имат начините да контролират фирмите, като освен това те като възложители могат да сигнализират РДНСК. Всеки един жител в даден блок също може да подава сигнал, ако забележи проблем. Заради това една от нашите препоръки беше да се слагат на публично място в сградите, в които се изпълняват дейности, координатите както на отговорното лице в общината, така и на РДНСК.

- При изпълнението на Националната програма поради спецификата на обектите, в които се извършват СМР, понякога се появяват непредвидени разходи. Ще има ли промяна, която да гарантира финансирането на подобни случаи?

- Цените на отделните компоненти са нещо, което се дискутира много, особено от строителния бранш. Трябва да бъдем внимателни обаче с референтните стойности, защото това е програма, която оперира на свободен пазар. Самият пазарен механизъм би трябвало да определя цената за изпълнението на конкретните дейности. Мисли се в посока да се ограничат не толкова цените на отделните компоненти, колкото тези на типовете дейности. Наистина установяваме, че там, където има констатирана нужда от конструктивни мерки за укрепване на сградата, референтните стойности в НПЕЕМЖС невинаги са достатъчни. Ние не можем да задаваме цените, при които строителният бранш да оперира. Това противоречи категорично на законодателството за защита на конкуренцията.

- Кои са общините, които се справят най-добре с програмата?

- Най-много санирани блокове има в Благоевград - 121, следва Бургас с 91. Има и отлично справящи се по-малки общини, като Пазарджик - 38 обекта и Кюстендил - 35, които са били много активни още в самото начало при сдружаването на собственици и подаването на документацията. Не смятам, че това определя дадена община като по-добра, но дефинира ясно, че е необходимо при такъв тип национални програми да има доста по-сериозна информационна кампания. За жалост има и такива населени места, в които въобще няма сгради, предвидени за саниране. Все пак не може да се очаква хората във всички 265 общини в страната изведнъж да разберат ползите от програмата, а и първоначалните условия за допустимост по НПЕЕМЖС ограничаваха по-малките сгради.

- Вие казахте, че в рамките на Националната жилищна стратегия ще бъде включена и нова програма. Тя ще допуска ли сгради, които не покриваха досегашните критерии, да кандидатстват за обновяване?

- Да, като дори ще включим малките жилищни постройки, които нямат характеристиките на блоковете. Също така не смятаме да се ограничаваме само до панелни жилища или такива, които са строени по индустриален способ. От обновяване се нуждаят и всички стари сгради, въведени в експлоатация, преди да влязат в сила изискванията за енергийна ефективност. За много от тях ползите ще бъдат огромни.

- Кога можем да очакваме да стартира програмата?

- Ще се опитаме да бъде паралелно със завършването на настоящата. До края на годината би трябвало да сме готови с новата програма, за да започне изпълнението й. Както споменах, в нея сериозен компонент ще бъде информационният елемент, на публичност и обяснение. От една страна, този вид кампания ще включва разясняване на ползите от енергийната ефективност, а от друга, ще представя добри потребителски практики и съвети за намаляване на енергийното потребление с различни мерки. Много е важно да създадем отново усещането за общност при собствениците. Националната жилищна стратегия ще е с хоризонт поне до 2030 г., а дори е визия и след 2030 г. Включената в нея нова програма може да се нарече Национална програма за обновяване на жилищния фонд, защото вече няма да обхваща само EE. Има много други компоненти, които сега са на заден план, като например смяната на вътрешните инсталации, преминаването отново към централна топлофикация, които са най-ефективни според редица изследвания. Важна цел е да комбинираме публични средства с възможности за привличане на частни ресурси, например през европейските фондове. Има и други източници, които подпомагат такива проекти, или грантово финансиране на европейско ниво. Същевременно това трябва да се комбинира с участие от страна на собствениците на жилищата, което обаче да бъде максимално облекчено, за да не се налага да се взимат заеми или кредити. Има сериозен интерес от банковия сектор за подобна инициатива.

- Какви са другите Ви приоритети през тази година?

- Другият най-важен приоритет за мен е ВиК реформата. Реално вече не говорим за реформа, а за създаването на условия за устойчиво развитие на ВиК отрасъла. Той е сложен, недофинансиран и дълги години неглижиран. Водният сектор е с огромни финансови нужди по отношение на поддръжка и развитие на инфраструктурата. Абсолютно задължително е и да имаме съществено и видимо подобряване на услугата, която се предоставя от ВиК операторите. Това е посоката, в която работим, заради което изготвяме стратегия за финансиране на ВиК отрасъла. Също така работим и по закона за ВиК отрасъла, който да осъвремени и обедини в едно нормативната уредба, уреждаща обществените отношения в него. Целта е да се създадат условия за ефективно управление на активите и същевременно адекватен контрол на операторите и собствениците, които са отговорни за развитието на ВиК и за опазването на околната среда и постигането на съответствие с екологичното законодателство. Разбира се, подобряването на физическите активи и на финансовите показатели на ВиК дружествата е ключово, за да са устойчиви и да предоставят една висококачествена услуга.

- Кога можем да очакваме да е готов новият закон за ВиК?

- Поставили сме си амбициозната цел през април той да бъде представен на Министерския съвет и след като правителството го одобри, ще може да се внесе и в Народното събрание. Не мога да прогнозирам колко време ще отнеме да бъде обнародван, но ние ще бъдем активни участници в този процес. Сред важните новости, които ще залегнат в него, са подпомагането на социално слабите и „такса солидарност", която ще позволи формирането на фонд, насочен към по-малките населени места и тези в райони, които не са консолидирани и съответно нямат достъп до европейско финансиране. Идеята е да може тези ключови елементи на устойчивото развитие на отрасъла да се случат още от следващата година.

- МРРБ ще прави подземен кадастър за ВиК. Разкажете ни малко повече за тази инициатива?

- Това не е нова идея. Подземният кадастър, особено за ВиК отрасъла, има двойна функция. Той е абсолютно необходим на инвеститорите, които искат да правят нещо в урегулирана територия, за да знаят къде има мрежи. Знаете, че много често се случва, като започнат строителни дейности, да се окаже, че точно там има водопровод или друг вид мрежа. Това е едната, чисто оперативна цел, а другата е свързана с адекватното управление на активите, което да е базирано на доброто им познаване. На каква дълбочина са те, в какво състояние са. Подземният кадастър определено е един от приоритетите ни, защото той ще регламентира реда за планиране на развитието, изграждането и управлението на ВиК системите, консолидацията, разработването на регионални генерални планове, възникването и учредяването на сервитути и упражняването на произтичащите от тях права. Правителството прие Наредба за изискванията и критериите за ВиК операторите и квалификацията на персонала им, с която се цели уеднаквяване на правилата за предоставяните от тях услуги и повишаване на качеството им.

- Какво предвижда тя?

- Наредбата се обсъжда от доста време. Смея да твърдя, че отчетохме всички мнения на заинтересованите лица. Няколко пъти я съгласувахме с областните управители, с общините, с операторите, така че наистина да се съобразим с мненията, включително и с тези на академичните среди. Наредбата въвежда изисквания за определена професионална квалификация за ключовия персонал на операторите. Като започнем от неговия ръководен състав и стигнем до техническите екипи. Всички те трябва да бъдат е определено техническо образование. Наясно сме, че не навсякъде това е възможно, а и в самите оператори има хора, които дълго време са работили тези длъжности, без да покриват необходимото образователно ниво. Заради това са посочени механизми за лицата, които показват професионална подготовка, натрупана на базата на практика и опит, също да продължат да работят. Създаваме и изисквания към операторите за регулярно обучение на персонала. Така че да има постоянно развитие и да се внедряват новостите и иновациите в сектора. Именно това е и целта на наредбата.

- През изминалата година бяха останали области в страната, в които общините отказваха да се консолидират? Има ли развитие в тази насока?

- Процесът не е толкова лесен, защото не зависи само от нашето желание или това на оператора. Наистина все още има такива, които не желаят да се консолидират. Ще продължим да действаме и в тази посока, но трябва да се съобразяваме и със законодателството. Местното самоуправление има известни автономни решения, които трябва да взима, така че считаме, че е възможно със закона за ВиК отрасъла да създадем позитивни стимули в тази посока. Аз съм твърдо убедена, че малките оператори, които обслужват територията на само една община, са икономически неефективни дотолкова, че те не могат да покрият достатъчно обхват. Няма достатъчно население и потребители, от които да генерират необходимия ресурс, за да извършват нужните инвестиции. Обичайно цените при тях се държат ниски, но това не е устойчива практика.

- Какви съвместни дейности предвиждате с Камарата на строителите в България?

- Както казах, КСБ винаги е била наш нужен партньор и ние провеждаме регулярни срещи с ръководството на Камарата, както и с отделните секции. Категорично разчитаме на експертизата, която е натрупана, и на забележките и предложенията, които те ще ни дадат. Предвиждаме участието на Камарата в консултативен съвет към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. На него ще се обсъжда именно законът за ВиК. Ние разчитаме много на експертното мнение на секция „Хидротехническо строителство, ВиК мрежи и съоръжения" към КСБ, с която провеждаме редовни срещи. Със структурата си сътрудничим по отношение на въвеждането на нови практики на публично-частни партньорства във връзка с изграждането на отделни съоръжения. Това е един от начините да се реализират проекти, без да се разчита на публичен ресурс и впоследствие инвестициите да се възвърнат във времето чрез цената на водата. Друга приоритетна тема, която активно обсъждаме с КСБ, е свързана с пътния сектор. Там работим за стандартизиране на тръжната документация за пътната инфраструктура по подобие на тази, която беше направена за ВиК сектора от Камарата съвместно с Министерството на околната среда и водите.