Ангелина Бонева, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на „ОПРР 2014-2020“ и „ПРР 2021- 2027“: Надявам се да предстои добър за бранша период и той да се усети скоро от фирмите

До 27 септември общини и партньори могат да подават идейни концепции за проекти по процедурата за Интегрирани териториални инвестиции

Приемам в. „Строител“ не само като хъб за знания и експертиза, но и като новинарска агенция от най-бърз и точен клас, достигаща до новините преди другите.

Г-жо Бонева, позволете ми първо от името на Камарата на строителите в България (КСБ) и от в. „Строител“ да Ви поздравя за назначението на позицията заместник-министър и да Ви пожелая успех. Ресорите, за които отговаряте, са изключително важни за строителния бранш. Ще се радвам да работим заедно.

Благодаря Ви, радвам се, че в. „Строител“, който е медията на бранша, изключително авторитетно и уважавано от мен издание, винаги подхожда с внимание, компетентно и дава възможност да коментираме актуалните за строителния сектор теми.

Предлагам да започнем нашия разговор с едно събитие, което се проведе в София в началото на юли - „Политиката - по-близо до гражданите“, в което Вие взехте участие. Кои бяха основните акценти на форума?

Форумът се проведе в НДК, където през 2018 г. бяха много от срещите по време на Българското председателство на ЕС. На практика с колеги от ЕК и от държавите съседки на България имахме възможност заедно да градим капацитет по INTERREG и по-специално по отношение на Цел 5 - „Европа по-близо до гражданите“. Какво е особеното - средства, които Европа предоставя като европейска солидарност, обикновено се разпределят за секторни политики, докато тази Цел 5 е доста новаторска и базирана на териториални стратегии, а при трансграничните програми - на съвместни стратегии на пограничните региони от двете страни на границата. На практика местната общност, гражданите решават какви да са приоритетите на региона. Радвам се, че за Балканите България беше точката, от която тръгна развитието на експертизата по тази тема.

Над 460 млн. лв. по Програма „Развитие на регионите“ (ПРР) ще бъдат инвестирани в градски и регионални инфраструктурни проекти чрез финансови инструменти. Какви ще бъдат възможностите за кандидатстване пред потенциалните бенефициенти?

Оценявам жеста да поставите темата за финансовите инструменти още в началото на интервюто. Това все още не е достатъчно познат начин за финансиране. Естествено всички най-много се интересуват от безвъзмездната финансова помощ, което е нормално. Но и европейските фондове, и инвестиционният процес все повече се насочват към търсене на модели за устойчиво финансиране, което е небезвъзмездно и се реализира именно чрез въвеждането на този финансов инженеринг, който наричаме финансови инструменти. Това е начин да се фокусира работата на публичния сектор към обекти, които генерират приходи, включително приходи за тяхната поддръжка и за привличане на стопанска дейност, стопанска активност на частния сектор и частните инициативи. Целта ни е с този ресурс, който заделяме за финансови инструменти, да привлечем допълнителен финансов частен ресурс и по този начин да се увеличи обемът на инвестициите в инфраструктура в страната. Освен това да насърчим българските общини и техните партньори да мислят в посока не да изградят един обект и след това да се чудят как да го поддържат и как да го запазят в първоначалния хубав вид, а самият обект и начинът, по който е изграден в началото, да осигури възможността той да бъде поддържан и дори да носи приходи и ползи на общината. Имаме вече такива обекти – най-вече в културната и туристическата сфера. Знаете, че един обект културна ценност сам по себе си изисква държавна подкрепа по отношение на дейностите по реставрация. Към него обаче може да има кафене, ресторант, паркинг или нещо друго, което да предложи туристически продукт на посетителите и те с радост да вложат свои средства, да могат да оценят не само културното наследство на България, но и наистина да получат едно преживяване, което в туризма на 21 век става все по-важно. За туристите аспектът на преживяване, кулинарният аспект, виненият аспект стават все по-важни.

Какви обекти ще бъдат финансирани с този ресурс и кога стартира възможността за кандидатстване?

Предвиждаме този ресурс от 460 млн. лв. да бъде вложен за инфраструктура за икономическа активност, индустриални зони и паркове, енергийна ефективност на публични и на жилищни сгради, устойчива мобилност, зелена градска инфраструктура и сигурност в обществени пространства, здравна, социална и образователна инфраструктура, културна, спортна и туристическа инфраструктура в случаите, когато това носи допълнителни приходи и като силен елемент за спестяване на публичен ресурс. Относно кандидатстването голямото предимство на финансовите инструменти е, че при тях се кандидатства текущо, няма краен срок, формални пропуски могат да се отстранят в процеса на кандидатстване. Към градските ни фондове посредниците, които са за Южна България и София, са с участие на ОББ. За Северна България са с участие на ДСК. Това са партньори, които имат средства за инвестиции с гаранция от нас. Искам да отбележа също, че възвръщаемостта на ресурса осигурява нови и нови средства, така че и към момента има достатъчно пари, които са на разположение на всички заинтересовани страни.

В страната проведохте информационна кампания за кандидатстването с интегрирани териториални инвестиции (ИТИ). Може ли да ни разкажете повече за инициативата? Към кого е насочена тя и какви ще бъдат ползите от нея? Кога е крайният срок на кампанията?

През юли 2023 г. обявихме дългоочакваната процедура. Наричаме я Фаза 1 на кандидатстване с интегрирани териториални проекти и се шегуваме, че е „полет на мисълта“. С министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков смятаме, че има нужда от целенасочено усилие да се планира стратегически - както на национално, така и на регионално и на местно ниво. Така че с тази инициатива като първи етап преди кандидатстването искаме да дадем възможност наистина всички да помислят, да проведат диалог на местно и на регионално ниво кои са важните обекти по места, които могат да отключат регионалното развитие. Обикновено става въпрос за ключови пътни отсечки, за индустриални зони, към които има заявен инвеститорски интерес. Говорим за проекти, свързани с р. Дунав например. Говорим за такива обекти, които с времето много са чакани, много са искани, но може да е имало други по-готови или някакви съображения, поради което по тези обекти не се е работило приоритетно. Така че нашата цел е до 27 септември през системата ИСУН 2020 всички желаещи да се включат и да подадат своите предложения. Направили сме, смятам, много олекотена процедура за кандидатстване с един формуляр, няма специално проектно досие, няма детайлен бюджет. Необходима е една стратегическа рамка на бъдещ проект, концепция за проект, резюме на проект, формуляр и партньорско споразумение, кои са участниците, които биха били подходящи, за да се случи даденото намерение. След това тези предложения ще преминат приоритизация в Регионалните съвети за развитие и вече одобрените ще бъдат поканени да кандидатстват като директни бенефициенти. По този начин само тези с реален шанс за финансиране разработват пълно проектно досие и избягваме разочарованието, че усилията, вложени за подготовката на цялостен проект, са били напразни. Чрез Фаза 1 на ИТИ ще оптимизираме подготовката на проекти и едновременно ще сме дали възможност те да бъдат представени на местно ниво, изговорени с партньорите, с гражданите, дискутирани по места. Досега сме работили всеки сам за себе си, на парче - сега да опитаме по един нов начин да се усети ефектът от парите от ЕС като лост за регионалното развитие. Много се надявам да се получи - пилотно е, новаторско е, „енигма“ го наричаха повече от две години много от нашите партньори, но мисля, че разбулихме мистерията и сега се вижда, че това е просто един начин да помислим заедно, да определим стратегическите си обекти и партньорски да подходим към тяхната успешна подготовка и - надявам се - завършване.

Как се посреща тази идея, имат ли вече по места готови предложения за проекти?

Първото, което ме радва, е, че свърши този период на неизвестност, както и периодът на всякакъв вид дезинформация, ако е имало различни страхове. Вече всички знаем какво се изисква, какви са сроковете. Наистина в бъдещия процес от министерствата ще се изисква голяма координация, за да работят пет Управляващи органи с 6 програми заедно и с партньорски консорциуми. Но пътят е трасиран и сме задали началото. Впечатленията, с които останах от преките ни срещи по места, са, че те са запознати и че са очаквали този подход. За големите градове интерес представляват инвестициите в индустриални зони, градска мобилност, вкл. железници и въжени съоръжения, начините за привличане на хора и инвестиции и събуждането на икономическата активност по места. Ние много ги насърчаваме да разглеждат местните дадености като местни потенциали за развитие. Например р. Дунав - смятаме, че всички дунавски общини освен през трансграничните програми имат възможност да я оползотворят и като, бих казала, специален ресурс, предимство, което те имат. Морските ни столици Варна и Бургас могат да се възползват от наличието на море, макар и в тази сложна световна обстановка, през призмата на новите възможности на „синята“ икономика. В градовете, в които има реки, започват да се формират градски общности, които изваждат реките като градска ценност - „Реките на София“, „Реките на Габрово“, „Реките на Стара Загора“. И неслучайно Брюксел често споменава за пример проекти, които на практика са граждански инициативи. Голям е интересът към култура и туризъм. Разбира се, образователни, социални, здравни услуги - всеки наш град и регион има нужда да направи такива. Там смятам има последователност. Много се радвам, че вече се вдъхновяват един от друг градовете, общините и регионите. Например проектът за о. Анастасия в Бургас, който изградихме с пари от ОПРР - сега има запитвания и от други места да се направи такъв проект за остров и връзка с него по вода с корабче „местна продукция“. Но нека се опитаме да оставим стратегическия полет на мисълта свободен. Не смея да обобщавам, защото сигурно има много добри проекти и много възможности за ползване на опита в България.

Каква е бюджетната рамка, която се предвижда?

Познавате програмата. Около милиард лв. за инвестиции имаме за 10-те големи града и около 2,5 млрд. лв. имаме за 6-те региона с ИТИ подход. Сега е пусната покана за над 50% от бюджета за ИТИ без ограничения в теми. За 2024 г. очакваме да има допълнителни средства, които да обявим вече по теми. Проведохме 4 информационни събития - 3 хибридни и 1 на живо. Разяснихме начина на работа и все още могат да се задават въпроси в системата ИСУН 2020 по отношение на текущата процедура.

Тоест можем да кажем на общините, че до 27 септември могат да подават своите предложения - концепции за проекти в системата ИСУН 2020, и могат да се възползват от тази възможност за реализиране на важни за техните общини проекти.

Абсолютно. Много е важно общините да знаят, че дадохме 90 дни само за идеи за проекти. Имахме го този въпрос - защо точно сега, защо толкова време сме дали, защо преди избори, какъв е крайният срок. Пак казвам - две са причините. Едната е, че това не е процедура за кандидатстване с всички документи и цялата административна част - това е една покана за идеи. 90 дни за идеи мисля, че е достатъчен срок, и е добре до края на септември подаването на предложенията да се случи, защото след това очакваме голяма част от кметовете и техните екипи да влязат в предизборна кампания за местните избори, така че не бихме искали да има политически привкус. Всъщност тук моето лично мнение е, че едва ли има по-добра политическа кампания от такава, която се формира около знаковите обекти за развитието на един град или на един регион. Така че, ако бъдещите кандидати за кметове обсъждат идеи за развитие на своите общини, аз лично бих била много щастлива и смятам, че това е в сърцевината на истинската политика - да се говори по теми, по обекти и по конкретни проекти.

Взехте участие и в Burgas Blue Summit and Innovation Expo, където представихте морския пространствен план на България за периода 2021-2035 г. Какво включва той?

Комбинирахме нашето събитие, което е насочено към развитие на местния потенциал, с един форум, организиран от много партньори с водеща роля на община Бургас по отношение на „синята“ икономика. България има допълнителен потенциал за развитие на „синята“ икономика. Форумът беше в конгресен център „Флора”, който е изграден по програмата „ОПРР 2007-2013“ на нашето министерство. Изключително отворен към хората, гражданите, към „зелените” идеи. Мисля, че е един чудесен обект за такива международни събития. Представихме като министерство работата по Морския пространствен план на Република България за периода 2021-2035 г. Много се радвам, че тази година МС успя да одобри плана и да се присъединим към европейското семейство на планиращите морското развитие на акваториите си държави. Мисля, че имаше голям интерес по отношение на това да не се възприема морето като сезонен туристически елемент, както и че управлението на акваторията и балансът на интересите на всички ползващи пространството е важен. Темата е значима за туристическия сектор, научноизследователската сфера - университетите и БАН, военно-морското дело и военно-морските училища, както и развиващия се енергиен сектор, където се говори за вълните и за вятъра като източници на устойчива енергия.

Ръководител сте на УО на Програма „Развитие на регионите 2021-2027“. Какви са приоритетите на програмата и какви са възможностите пред строителните фирми?

Има един приоритет, който е за интегрирано градско развитие, и втори за интегрирано териториално развитие на регионите. Досега говорехме за градовете в строителните граници, а сега говорим за териториите на целите общини. 10-те града – Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столичната община и Благоевград, са в първата ос и инвестициите са в съответствие с техните ПИРО. А Приоритет 2 е фокусиран основно върху 6-те интегрирани стратегии за териториално развитие на 6-те региона. За строителните фирми много се надявам с Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и новите програми и конкретно с нашата инфраструктурна програма да започва една „Мека на възможностите“, особено за тези фирми, които се насочват към качествени проекти, към интегриране на „зеления” начин на мислене в проектирането, включително новите технологии и материали, към възможностите за рециклиране на строителните материали и енергийната ефективност и нови енергийни източници. Почти във всеки наш обект е добре да има елемент на енергийна ефективност и на възобновяема енергия. За индустриалните зони и паркове смятам, че там българският строителен сектор ще бъде много търсен. За съжаление невинаги е балансиран начинът, по който се появяват възможностите. Това се прояви при процедурите по енергийна ефективност. Дълго време нямаше средства за нови програми за ЕЕ и енергийно обследване и изведнъж при появата на програмите и голям обем от средства се наложи в кратък период от време фирмите да реагират, което ги постави под огромен натиск. Възможно е това да се случи и сега. След период на затишие да се появят огромен обем от поръчки, което може да наложи дори да търсим кадри от съседни и други по-далечни държави. Има спадове и върхове, а това не спомага строителите да планират ресурсите, техниката и екипите си. Дано секторът отново да покаже гъвкавост освен издръжливост, за да успее да се справи. Наистина се надявам да предстои добър за бранша период и той да се усети скоро от фирмите. Мисля, че с приемането на бюджета за 2023 г. ще имаме няколко месеца и глътка въздух да въведем по-ясно планиране. То се изисква по европейските програми, но сега МРРБ ще се постарае това да се случи и в другите благоустройствени дейности. Да се види по-голямата картина, за да може браншът да е в позиция по-успешно да планира и управлява бъдещето си.

Една от основните теми за строителния бранш е липсата на реално прилагане на Методиката за индексация на договорите в строителството. Както знаете, това е водещ приоритет за КСБ. Колко на брой са исканията за индексация по ОПРР до този момент и какви са необходимите средства? Колко са изплатените?

Тук позволете да не се съглася с думата „липса“ във Вашия въпрос от гледна точка на ОППР. Това, че сме ограничили средствата за индексация по програмата, не означава, че такава липсва. Указанията ни позволиха да дадем по всички наши административни договори дофинансиране от 15% с европейски средства. Разбирам, че е ограничено и не е достатъчно, но нека да не го наричаме липса. Все пак по отношение на нашето министерство и нашата програма ОПРР са вложени изключителни усилия от експертните екипи, за да влезем в темата за индексацията и тя да има реално измерение, макар и ограничено в рамките на 15%, с които програмата разполагаше. Мога да кажа, че към настоящия момент са подадени 91 броя искания за изменение на договори за БФП във връзка с индексация на дейностите за СМР на обща стойност 58,3 млн. лв. От тях одобрени от УО са 89, а останалите 2 са в процес на проверка и одобрение. Не очакваме да има нито един отхвърлен по отношение на исканията за индексация. Това е на ниво между УО и бенефициент, т.е. административния договор. Следим нашите бенефициенти да пренасят тази индексация и надолу в договора със съответния изпълнител, било то за СМР или за инженеринг. Разбираме много добре, че има нужда да се индексират и човешките ресурси, и по отношение на енергоносителите. Но това, което имаме в момента като административно основание, като пак казвам, че разбирам много добре сектора, че инфлацията не засяга само строителните материали, а и другите разходи - просто към момента нямаме инструмент, с който да предложим такава индексация и разходите да бъдат верифицирани.

Може би трябва да се направят корекции в Методиката.

Да, доколкото разбирам, тече диалог по отношение на евентуални промени в Методиката, приета с постановление на Министерския съвет. Предполагам, че това ще се направи и в дебата по евентуално изменение на Закона за обществените поръчки (ЗОП), защото ние от там тръгваме за прилагането й. Много се надявам КСБ да е активен участник в тези процеси, за да може да даде на публичния сектор една реална картина какво се случва на терен по отношение на прилагането на Методиката и за да помогне за взимането на правилни решения за едно бъдещо изменение на Методиката и на ЗОП в посока адресиране на проблема с инфлацията.

89 проекта са подадени по първата покана за набиране на предложения по програма INTERREG за Дунавския регион 2021-2027. Те са за финансиране в размер на около 92 млн. евро. Разкажете повече за програмата? Кога предстои да бъде обявена втората покана за набиране на проектни предложения?

В момента сме се фокусирали към подадените проекти. Много бързо се надяваме да върнем обратна връзка на кандидатите, ако има някакви технически или други детайли, и те да бъдат изчистени, за да вървим в посока договаряне. Програмата е част от многото програми за трансгранично, регионално и транснационално сътрудничество. Много са специфични възможностите. Това дава възможност на партньорите в България да работят с други заинтересовани лица и институции от страната и от ЕС, както и с нашите съседни държави. Само мога да Ви насърча да разгледате всички трансгранични програми на България с Гърция, с Румъния, с Република Северна Македония, със Сърбия, с Турция. Информацията можете да намерите на https://www.mrrb.bg/bg/infrastruktura-i-programi/programi-za-teritorialno - sutrudnichestvo-2021 -2027/. Въпросът, който ми задавате обаче, ме насочва, че може би са необходими допълнителни информационни и комуникационни мерки - така че още по-ясно да е това, което предстои, и да покажем резултатите, когато те са налични, по новата програма.

През 2022 г. общините получиха 50% от стойността за реализиране на общински инфраструктурни проекти, сред които такива за пътища, улици, ВиК. Общините очакват да получат останалите средства за завършването им. Предвидени ли са тези средства в бюджета? Имате ли информация на какъв етап е реализацията на проектите?

Общините получиха 50% от сумата и всеки един проект е на различен етап. Това, което министър Цеков обеща на среща с НСОРБ, е с приемането на бюджета МРРБ да пристъпи към допълване на останалите 50%. Разделяме общините на три групи. Първата група, в която са най-напреднали проектите, обхваща около 1/5, там изпълнението е в напреднал етап, при някои дори на 100% - тези общини ще си получат приоритетно останалите 50% от парите. Има втора група, които са близо до 50-те процента на изпълнение. За тях тази втора допълваща добавка е критично нужна. С тях приоритетно ще се подпишат анекси, за да се работи през този строителен сезон. За съжаление има и една трета група проекти, които по различни причини не са напреднали сериозно, има и такива проекти, по които дори няма обявени поръчки. Тук и аз, и другите членове на екипа на министерството сме, от една страна, разтревожени, а от друга - ще поискаме графици по отношение на възможността тези проекти да стартират през настоящата година. Знаем, че несигурността е съществен момент в инвестиционния процес, но управлението на бюджетните средства изисква от нас като министерство да съобразим до голяма степен реалистичността на бюджетите и на графиците на проектите. Много е важно да мотивираме възложителите за бързина и активност. Иска ни се по естествен път всички да са стимулирани да работят по-ефективно и парите да следват добрите практики. Надявам се да намерим точната формула и баланс.

Стана ясно, че се обсъжда създаването на специализиран фонд за общински проекти с ежегоден бюджет около 500 млн. лв., който да подпомага изпълнението на общински инфраструктурни обекти. Ще бъде ли от полза такъв фонд, какво е Вашето мнение за тази идея?

На практика виждам двата въпроса много свързани помежду си. Идеята за създаване на такъв фонд е от 2022 г. и екипът вложи доста усилия да се подготви и да се проведе диалог с НСОРБ какъв би следвало да бъде фондът, какви мерки да влязат в него и как да бъде осигурено финансирането. Мисля, че имаме добра степен на готовност да предложим създаването на такъв фонд. Общинските инвестиции, които са осигурени с 50% от бюджета за 2022 и 50% за 2023 г., са нещо като пилотна процедура, за да проверим дали МРРБ е подходящото министерство за управлението на подобен тип проекти. Смятам, че заедно с общините до края на годината ще докажем, че това е финансиране на проектен, на състезателен принцип, че това е начин да се финансират проекти на база на напредъка и на свършената работа. Приемам средствата, които бяха предоставени за пътища, ВиК и други общински проекти, като пилотна фаза на този нов фонд, който е записан в програмата на правителството. Надявам се да проведем диалога със заинтересованите лица и институции още тази година на база на предложението, което финализираме, и фондът да стартира още в началото на следващата година, така че за строителния сезон да сме довели договорите до подписване, да има яснота и да стартира работата на терен.

В края на програмния период 2014-2020 г. сме. Какво показва напредъкът на изпълнението на програмата? Колко проекта са сертифицирани и разплатени до този момент? Има ли такива, чието приключване е под въпрос, или ще трябва да бъдат фазирани?

Ситуацията е, че сме много близо до 100% договаряне. Към настоящия момент са сключени 817 договора за БФП по „ОПРР 2014-2020”. Изпълнението на 585 договора е успешно приключило. Към 26.07.2023 г. сертифицираните разходи по програмата са в размер на 2,064 млрд. лв. Разплатените средства са в размер на 2,502 млрд. лв. Реално оставащите проекти в изпълнение от страна на бенефициентите са 114 инфраструктурни проекта и 79 проекта за техническа помощ. В допълнение се изпълняват и проекти, подкрепени изцяло с финансови инструменти. Смятам, че има две предизвикателства. Едното е свързано с това, че като нов елемент в програмата беше включено комбинираното финансиране по отношение на паметниците на културата от национално и световно значение. Там има гъвкавост в сроковете, но въпреки това сложността на тези обекти като техническа експертиза и финансиране затрудни участниците в системата. За някои от тези проекти на практика се наложи да коригираме планирания бюджет и индикатора. Може би бяхме малко по-амбициозни. Другите сфери, в които се работи активно, но са сложни - това са инфраструктурни образователни проекти и инфраструктурни здравни проекти. Докато в училищата имаме лятна ваканция, която позволява да се работи, без децата да са вътре, то в системата на спешната помощ няма почивен ден и час. Там изключително трудно се получи изпълнението на СМР за обекти, в които се налагаше частично да се продължи изпълнението на функции. Имаме научени уроци, има какво да планираме по-добре в бъдеще, но факт е, че има сложност в тези сектори, която ни дава сериозен натиск в последните месеци, и търсим решение какво може да се направи. Много се надявам да се справим в заложените срокове, но за да можем да реагираме във всяка ситуация, сме в постоянен контакт с ресорните министерства и с Министерството на финансите по отношение на някои остатъчни рискове.

В ход е новата програма за енергийна ефективност на сградите по НПВУ. Стана ясно, че бюджетът на програмата няма да може да покрие големия интерес от страна на гражданите. Какви са вариантите всички желаещи да санират жилищните си сгради да получат финансиране?

Краткият отговор е да има постоянно действащ фонд в подкрепа на енергийната ефективност и енергийното обновяване. Редно е всички възможности да са координирани - публични, държавни, европейски и частни средства да бъдат насочени чрез един такъв фонд и съответни подфондове. Множество фактори трябва да са налице, за да стартира той. Към момента имаме заявки за над 4 млрд. лв. по над 3000 проекта. Сумата, с която реално ще разполагаме, е около 1/4 от заявената. Търсим варианти за допълване на ресурса, ако има спестявания в НПВУ. Обявихме веднага втори етап. Да, във втория етап се предвижда самоучастие от 20%, но ми се иска да наблегна, че в много други държави членки на ЕС 80% безвъзмездна помощ е изключително висок, дори недостижим процент. Стандартно обновяването се осъществява 50:50 или с 20-30% компонента грант. България все още има тази възможност за 80% грант. Ще се опитаме да дадем оценката на първия етап преди края на кандидатстване по втория, така че да насочим тези, на които не са им стигнали точките за етап 1, към етап 2 и дотогава се надявам да сме осигурили някакъв вариант за подкрепа за тези 20% самоучастие - било то като нисколихвен кредит, или да търсим партньорство на ЕСКО компаниите, при което не се поемат задължения от живущите, а от бъдещите спестявания в сметките за електричество. Ще бъде горещо лято и натоварена есен за нас. Нека да не забравяме, че инвестицията е в по-добра енергийна ефективност и естетика, но това в крайна сметка е инвестиция и в повишаването на стойността на имотите на собствениците. Мисля, че е редно тези, които имат финансова възможност, не говоря за енергийно бедните, а за хората с възможности, да се включат със собствено участие, защото това е една инвестиция в по-добро качество на живот и по-висока стойност на собствеността им.

Какви са другите важни задачи пред Вас през 2023 г.?

Бих допълнила едно от най-сериозните предизвикателства, което предстои – това е финализирането на преговорите по Фонда за справедлив преход, чрез който ще бъдат подкрепени инвестиции за преодоляване на социално-икономическите последствия от прехода към климатична неутралност в 3-те въглищни района на страната – Стара Загора, Перник и Кюстендил. Мерките за икономическа, социална и енергийна трансформация на трите области ще бъдат финансирани по Програма „Развитие на регионите 2021-2027”. За мобилизиране на финансовия ресурс е необходимо да бъдат одобрени териториалните планове за справедлив преход, включващи конкретни инвестиции и дейности за всеки един от районите. Критично важно е процесът да бъде завършен до края на годината. Да обобщя, по отношение на новата Програма „Развитие на регионите 2021-2027” до края на годината предстои да бъдат публикувани 3 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата, а именно по Процедура „Подкрепа за интегрирано градско развитие в 10-те градски общини – основни центрове на растеж“ по Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“ на ПРР с общ размер на БФП 650 000 000 лв. Фаза 2 на ИТИ - Процедура „Подкрепа за интегрирано градско развитие в 40 градски общини“ по Приоритет 2 „Интегрирано териториално развитие на регионите“ на ПРР с общ размер на БФП 1 300 000 000 лв. и Процедура „Подкрепа за ефективно прилагане на интегрирания териториален подход и на политиките от секторите на интервенция на ПРР“ по Приоритет 3 „Техническа помощ по чл. 37“ на ПРР с общ размер на БФП 44 385 836,12 лв.

Какви възможности за развитие на сътрудничество с КСБ виждате?

Мисля, че министърът на регионалното развитие и благоустройството г-н Андрей Цеков и тримата зам.-министри по ресорите, за които отговаряме, имаме много теми, по които да работим с браншовите организации и конкретно с КСБ. Към МРРБ има структури и експертни съвети, в които изключително разчитаме на бранша от най-ранното планиране на законови изменения, наредби и други документи, които могат да облекчат дейността на сектора, до методите за засилване на контрола и фокусирането върху качеството. Не на последно място е дигитализацията. Нашите адмирации към създаването на ЕЦИХ в сектор строителство. Надяваме се да продължим работата в това направление с активното участие на браншовете и КСБ специфично. От страниците на в. „Строител” отправям апел към КСБ и бранша - дръжте диалога жив и отворен, подпомагайте бързото темпо на работа и високата експертиза, която се изисква от нас като министерство и администрация.

Четете ли в. „Строител“ и какво е мнението Ви за изданието?

Чета го. Удоволствие е, като го отворя на хартия - може би съм носталгично настроена към възможността човек да пипне хартиено издание. В днешно време заради темпото и динамиката възможността да се ползва дигитална версия също е чудесна. Специално искам да отбележа Вайбър групата на вестника, в която съм включена, и тя ме информира преди останалите медии за всички важни новини. Много често, преди да седна на служебния компютър и да намеря информация по дадена тема или някой публикуван документ, вече съм получила всичко през Вайбър канала. Приемам в. „Строител“ не само като хъб за знания и експертиза, но и като новинарска агенция от най-бърз и точен клас, достигаща до новините преди другите. Благодаря, че Ви има и работите по този начин.

Интервюто на заместник-министър Бонева може да бъде видяно на интернет страницата на в. "Строител".