България и Азербайджан обмениха ноу-хау в енергийната ефективност на сгради

Опита на страната ни във финансирането и прилагането на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради представиха заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева и директорът на дирекция „Жилищна политика“ Добромир Василев пред делегация от Азербайджан.

От азерска страна в срещата участваха представили на министерствата на икономиката и на енергетиката и на Държавна агенция „Възобновяеми енергийни източници“ към Министерството на енергетиката.

В Азербайджан се работи по проект за създаване на Национален фонд за енергийна ефективност и изготвяне на Пътна карта за национална програма за реновация на сградния фонд. Затова делегацията е на посещение в България с цел да се запознае с прилаганите в страната ни практики в областта на енергийната ефективност в жилищните сгради.

От интерес за представителите на делегацията бяха въпроси като извършването на оценка на проектни предложения, показатели за успех на инвестициите в енергийна ефективност на жилищните сгради и провеждане на обучителни програми за отговорните за подаването на проектни предложения.

Фокус в дискусията беше поставен върху процеса на финансиране, кандидатстване и критериите за оценка на проектни предложения.

Заместник-министър Бонева запозна присъстващите с научените уроци от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, както и с текущата процедура за енергийно обновяване на жилищния сграден фонд по Националния план за възстановяване и устойчивост. Получените около 3000 предложения в първия етап на процедурата по НПВУ се оценяват, информира тя. Заместник-регионалният министър сподели, че същевременно се работи по създаването на схема с 20% самоучастие на собствениците на жилища, като има идея този дял да бъде подкрепен от ЕСКО компании или чрез финансов инструмент – като гаранция за търговските банки с цел отпускане на нисколихвени кредити. Проучва се и възможността за ваучери за енергийна бедност – при ситуация, в която има интерес дадена сграда да се включи в програмата, но част от собствениците в нея не могат да си позволят изискваното самоучастие. Идеята е вместо субсидии, да се дават ваучери за инвестиции в енергийна ефективност, подчерта тя.

При частично обновяване на сградите възвръщаемостта на инвестицията е от 5 до 7 години. Този период се намалява на 3 – 4 години, когато става въпрос за обновяване на цялата сграда с всички апартаменти и общите части, с включване на възобновяеми източници, подобрявайки и отоплителната система, каза  още заместник-министър Бонева.

С най-голяма тежест при оценяването на подадените проекти в първия етап на процедурата за енергийно обновяване на жилищни сгради по НПВУ е критерият за ефикасност на инвестициите. Малък бонус се дава на общини, които залагат на унифициране на визията на сградите, разясни Добромир Василев. Той даде пример с община Бургас, където при изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност е приложен единен подход за визията на сградите от даден квартал при обновяването им. В отговор на въпрос Василев подчерта, че през последните 15 години общините са придобили опит и имат изграден капацитет при кандидатстването с проекти, вкл. и за енергийна ефективност.