Деница Николова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, ръководител на УО на ОПРР: Възможно е в края на годината да усвоим първите средства по ОП "Региони в растеж"

Г-жо Николова, в края програмния период 2007 - 2013 г. каква е равносметката за страната ни? Какво постигнахме и какво не успяхме?
Мога да определя програмния период като много добър от гледна точка на това, че той беше първи за България. При всички положения дори с негативния опит, който сме натрупали в рамките на изпълнението на оперативните програми, можем да отчетем положителни резултати в предпоследната година. По Оперативна програма "Регионално развитие 2007 - 2013" към края на 2014 г. нямаме загуба на средства. Бих казала, че същото се отнася и за трансграничните програми, което е добър резултат за нас. По ОПРР 64% са сертифицираните разходи. Това ни дава оптимизъм, че ще завършим успешно програмния период. Разбира се, не можем да не отчетем и факта, че липсваха някои базисни елементи, за да бъдем по-добри.
В този смисъл ще подчертая, че една от основните слабости, с която се сблъскахме през програмния период, бе липсата на унифицирани правила между оперативните програми. Нямаше и единна нормативна уредба, която да даде възможност на бенефициентите да са по-продуктивни и по-активни в началото. При старта срещахме доста трудности и по отношение на проектната готовност. Бенефициентите не разполагаха с технически и работни проекти, с които да можем да постигнем максимално бързо влизане в изпълнение на програмата. Имаше и едно допълнително утежняващо обстоятелство от самата оперативна програма. Става дума за конкурентния подбор. Той не даде възможност за истинско разгръщане на регионалната политика и за търсене на посока за развитие на отделните части на страната.Конкурентният подбор даде възможност само на най-добрите да получат средства веднага. На практика той не беше обоснован от гледна точка на нуждите на съответните региони и постигането на конкретни цели, икономическо развитие и растеж в тях. Изминаващият програмен период колкото може да бъде отчетен като добър, толкова може да бъде разгледан и относно своите предизвикателства, които се появиха в хода на изпълнение на тази ОП "Регионално развитие" и при подготовката на ОП "Региони в растеж".
Какви грешки и пропуски бяха допуснати от 2007 г. до сега и кои уроци научихме?
Както посочих, в началото на програмния период имаше липса на готовност за кандидатстване с проекти. В хода на изпълнението им най-големият и ключов проблем, който срещнахме и с който се сблъскваме и до днес, е преодоляването на трудностите при прилагането на Закона за обществените поръчки. Забавянето на усвояването на средствата по ОП "Регионално развитие" се дължи най-вече на множеството обжалвания на обществените поръчки. Заради тях реализацията на проектите в някои случаи се отлага с повече от година. Така се натрупват негативни последствия и по отношение на изпълнението и качеството, постигането на резултати и отчитането на проектите в зададените срокове в договорите, които сключваме с бенефициентите.
Как можем да ги поправим през новия програмен период?
Истината е, че много неща могат да бъдат направени. При всички положения е необходимо да търсим унификация на подходите на работа между управляващите органи. Във връзка с това се надявам скоро да е готов законът за управление на средствата от ЕС. Той е основен приоритет на настоящото правителство.
Това е една от посоките, в която вървим, за да постигнем по-успешно усвояване на средствата през 2014 - 2020 г. Другата мярка е да опростяваме процедурите за бенефициентите. Често говорим за това, макар че е труднопостижимо. Онова, което със сигурност ще направи Управляващият орган на ОПРР, а мисля, че и тези на останалите програми, ще бъде оптимизация в посока електронно отчитане на проектите, което в голяма степен ще опрости процесите. Целта е да облекчим бенефициентите от подаването на огромна документация. Ще търсим варианта, в който ние да ходим при тях и съответно да осъществяваме необходимите проверки, без да изискваме документи. Мисля, че по този начин ще улесним процеса на усвояване.
Със сигурност ще се търси оптимизация и до-усъвършенстване на нормативната уредба и по отношение на Закона за обществените поръчки. Към настоящия момент се разработва изцяло нова версия на ЗОП.
Кои са предизвикателствата пред ОП "Региони в растеж"?
Хубавото е, че към настоящия момент сме отчели грешката от предходния програмен период и още преди две години дадохме възможност голяма част от бенефициентите на "ОПРР 2014 - 2020" да подготвят технически и работни проекти. Имаме увереност, че ще можем да започнем с изпълнение на част от проектите още в края на тази година. Това ще се случи, ако получим официално одобрение на програмата от ЕК В средата на годината. Стремим се да започнем дори още по-рано подготовката - не искаме да чакаме до официалното одобряване на ОПРР, за да стартираме подготвителни процеси по изпълнение. Надявам се да затворим преговорния процес около края на първото тримесечие.
Когато това стане, ще дадем възможност на бенефициентите предварително и под условие да кандидатстват при нас със своите проекти. След това ще изминем стъпката на оценяването. Така те ще имат възможност да обявяват обществени поръчки, за да се опитаме към края на тази година наистина да имаме в изпълнение първите проекти по новата оперативна програма.
С умерен оптимизъм смятам, че при мобилизация и от страна на Управляващия орган, и от страна на бенефициентите е възможно в края на 2015 г. да усвоим успешно първите средства по ОПРР. Разработени са проекти за 36-те големи града на страната и по около 80% от тях има готовност изпълнението да започне. Тоест бенефициентите очакват обявяване на насоките за кандидатстване от Управляващия орган, за да могат веднага да подадат своите проекти и да започнат провеждането на обществените поръчки. Личното ми мнение е, че проектната готовност касае голяма част от ресурса на бъдещата оперативна програма. Над 1 млрд. 638 млн. лв. са фокусирани за големите градове и при 80% проектна готовност смятам, че разполагаме с предимство за изпълнение още през първата година от отварянето на ОПРР.
Наскоро в Брюксел се срещнах с представители на Европейската комисия и съм доста удовлетворена от всичко, което чух, защото към настоящия момент имаме незатворени преговорни глави по отношение на приоритетната ос, която касае финансирането за здравна инфраструктура, и тази, която се отнася за малките градове в изостаналите региони. По първата тема отбелязваме напредък и се очаква още в началото на февруари да проведем финални преговори за тази ос. Относно малките градове е необходимо на концептуално ниво да изчистим стратегията, с която ще подходим. Смятам, че с колегите от Европейската комисия сме си дали разумни срокове, за да се опитаме към края на февруари да стигнем до финализиране и на тази част. Мога да кажа, че очаквам в края на първото тримесечие да приключим с цялостната стратегия на оперативната програма, която да бъде приемлива за представителите на ЕК, и съответно след тази стъпка да вървим само към формалната част на одобряване на ОП "Региони в растеж 2014 - 2020".
Преди дни проведохте среща с изп. директор на КСБ инж. Иван Бойков и очертахте рамките на съвместна дейност. В кои направления ще си сътрудничите с браншовата организация?
Бих формулирала темите, които обсъдихме, в две направления. Първото е подготовката за изпълнение на инфраструктурни проекти, а второто - самата им реализация. Намерихме общи точки и мисля, че имаме необходимост от дебат и търсене на допълнителни решения. Това се отнася и за подобряването на нормативната уредба. Тя е обвързана с контрол на етапа на проектиране на инфраструктурни обекти. Имаме нужда от усъвършенстване, защото реализацията на настоящите проекти показа няколко слабости. Една от тях е самото проектиране, което значително забави процеса на изпълнение на обектите от строителните компании. Вследствие на това се наложи търсене на подходи за оптимизация на процедурите от Управляващия орган, така че да дадем възможност дейностите да бъдат завършени в срок. Мога да добавя, че тези несъвършенства в етап проектиране оказаха своето влияние и върху качеството на изпълнение на проектите. Именно заради това през 2011 г., когато имахме първото голямо предизвикателство пред Оперативна програма "Регионално развитие", се появи и проблем по отношение на верификацията на средствата. Това е тема, която подлежи на дискусия. Считам, че трябва да я адресираме адекватно и към съответните браншови организации, за да търсим решения и постигнем по-високо качество на проектите, подготвени за изпълнение и финансирани чрез средства на Европейския съюз.
Необходимо е подобряване на контрола по отношение на качеството, което получаваме от строителния надзор. Към настоящия момент в някои от случаите той се оказва формален. Затова са нужни промени - чрез нормативната уредба или чрез възлагане на допълнителни изисквания в договорите към строителния надзор от страна на възложителите. Това са въпроси, които внимателно трябва да обсъдим. Мисля, че е подходящо чрез КСБ и вестник "Строител" да ги адресираме към заинтересованите страни и да стигнем до решения.
За нас е важно чрез Камарата да търсим и най-оптималния вариант за изпълнение на новите инициативи на оперативната програма. Това са финансовият инженеринг и финансовите инструменти, които ще имат все по-голяма роля в подпомагането на бенефициентите - било то местни власти или частни субекти. В тази посока също има поле за обсъждания - както за правилния модел на управление и изпълнение на такъв тип проекти, така и за постигане на оптимални резултати при тяхната реализация.
Вестник "Строител" предоставя платформа за дискусия на всички заинтересовани страни по важни въпроси, свързани с програмата. Кое според вас е първото, с което трябва да започнем?
Една от темите, която ще бъде интересна за вашите читатели и има нужда от популяризиране, е тази за финансовите инструменти. Категорично те са сред основните насоки при новия подход на подпомагане от страна на Европейската комисия. Тяхната визия за бъдещите програми е все по-малко да се разчита на грантовите схеми и на директното 100% безвъзмездно предоставяне на средства и те да бъдат заменяни с приходоносни проекти с възвръщаемост, макар и за по-дълъг период от време. Те дават възможност за генериране на приходи и съответно биха могли да се използват като револвиращ механизъм за финансиране на нови проекти. Ще бъде в интерес на всички да са по-информирани за това.
Другата тема, която считам, че е добре да се популяризира, е енергийната ефективност и Националната програма за саниране на многофамилните жилищни сгради. Тя веднага предизвика огромен интерес. Ресурсът не е малък, а предизвикателствата са големи. Целите са изключително високи. Планира се за две години да се санират между 30 - 50% от сградите високо строителство в страната. Качеството на изпълнение на този тип проекти трябва да бъде на добро ниво, а на този етап липсата на стандарти или по-скоро не поставянето на достатъчно високи стандарти за изпълнението на такъв тип мерки може да доведе до негатив, а той - до санкции и финансови корекции по оперативната програма.
Каква е вашата прогноза за 2015 г. - често чуваме, че тя ще бъде нулева?
Както казах в началото, аз съм умерен оптимист и считам, че имаме своите шансове в края на последното тримесечие на 2015 г. да предоставим първите аванси към нашите бенефициенти. Това зависи, разбира се, от изключително добрата мобилизация и работата не само на Управляващия орган, а и на кандидатите за финансиране.
Дори и да изпълним нашите задължения, от бенефициентите зависи да са активни и достатъчно бързи да обяват обществените поръчки, за да може ресурсът да се разпредели към изпълнителите. Това е критичният период, в който ще покажем до каква степен ще можем да преодолеем изостаналостта от гледна точка на одобрението на оперативната програма. За съжаление то не е никак малко. Почти две години са загубени от новия програмен период. факторите за това са много, но мисля, че при мобилизация можем да компенсираме част от времето, и се надявам и нашите бенефициенти да положат усилия в тази посока.
Какви са приоритетите ви като зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството?
В рамките на ресорите, за които отговарям, имам своите дългосрочни и краткосрочни цели. Естествено, на преден план са тези, които трябва да изпълня през тази година. Най-важното е успешно да завършим програмния период 2007 - 2013 г. както по отношение на Оперативна програма "Регионално развитие", така и по отношение на програмите за трансгранично сътрудничество.
За мен основен приоритет е да започнем с изпълнението на новата ОП "Региони в растеж", както и с трансграничните програми. Тези програми също очакват одобрение в рамките на следващите месеци, което значи, че още един значителен ресурс ще е в подкрепа на бенефициентите през 2015 г. Говоря за проекти, които са в посока инвестиции за околна среда, за устойчиво развитие на туризма и, естествено, за развитие на младежта и заетостта. . В дългосрочен план искам да допринеса България да стане по-хубаво място за живеене и да имаме повече вяра в себе си, в бъдещето и в това, което ни очаква, защото липсата на оптимизъм е нещо, което блокира работата ни.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Искам да пожелая здраве и наистина да вярват в по-доброто бъдеще!