Деница Николова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007 - 2013 и на предстоящата Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 в интервю за в. „Ка

- Госпожо заместник - министър, от какво се притеснява повече българинът - от дистанцията спрямо регионите в Европа или неравномерното развитие на регионите вътре в страната?

- Разликата между стандарта на живот тук и стандарта на живот в другите 27 страни от ЕС е много по-значима за българина, отколкото тази, между регионите в България. Малко хора у нас знаят, че междурегионалните социално-икономически различия в рамките на шестте региона са между 10 и 15 процента. Да, като проценти това не е много, но когато сравним региони като северозападния и югозападния район, изключвайки столицата, там разликата е над 50 на сто. Затова чрез инструментите на европейските структурни и инвестиционни фондове и в частност на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013, както и на предстоящата Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, ще търсим начина и подхода, за да намалим междурегионалните различия. В момента над 75 процента от всички вложени средства в икономиката на България идват чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове. За мен успехът в развитието на регионите ще бъде постигнат едва тогава, когато хората започнат да се чувстват и самоопределят поне като средностатистически европейци.

До каква степен ОПРР 2007-2013 постигна своите цели: скъсяване на "дистанцията" спрямо регионите на ЕС и ограничаване на различията между регионите в страната?

Мисля, че по Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013, България е постигнала максимума от това, което беше заложено и като бюджет на програмата и като типове инвестиции. Какво обаче можеше да се постигне повече? Досега ОПРР фокусираше с приоритет върху 7-те големи града в страната, като двигатели и центрове на растеж. Но тенденцията да инвестираме в най-големите градове води до негативни последици като миграция към големите градове, концентрация на населението и икономиката, което води до своите негативни последици за намаляване на междурегионалните различия. В новата програма "Региони в растеж" 2014 -2020 ресурсът ще бъде използван по балансиран начин. Да, ще имаме големите градове, които дават общата насока на икономическото и социално развитие на страната. Но не трябва да пренебрегваме малките населени места като вторични и третични центрове за подкрепа.

- До колко екипите от различните правителства през периода 2007-2013 година си предаваха опита по ОПРР?

- В Министерство на регионалното развитие и благоустройството следваме пълна приемственост в това, което е заложено от предходни правителства. Впрочем друга възможност няма, защото иначе ефектът ще бъде пагубен и страната няма да може да усвоява средства. Вече споменах, че нашите резултати са значими. Наддоговорен е бюджета на програмата.

От 2007 година, когато бе одобрена първата оперативна програма "Регионално развитие" и досега, ще видите разлика в подходите като например във фокуса на финансиране. Досега финансирането ставаше някак "на парче": финансираме детска площадка, а после мислим къде ще изградим подземната инфраструктура, къде ще изградим парка, къде ще направим ремонт на училището или детската ясла. Да, всеки отделен проект може сам по себе си да е добър. Но липсата на общата визия за развитие на населеното място оставяше впечатление за разпиляност на инвестициите и недотам последователна визия за развитие.

В новия програмен период залагаме на последователността и интегрираността на изпълнение на мерките. Например първо да бъде направена подземната инфраструктура като водоснабдяване и канализация, после тези мерки да бъдат допълнени от градската среда - с обновяването на пътната мрежа, парковете, тротоарите и междублоковите пространства, със санираните многофамилни жилищни сгради. Да, запазва се политиката на министерството да инвестира в инфраструктурата на градовете като двигатели на икономическо развитие и заетост, но концентрацията на инвестиционния ресурс в комбинация с визия и интегриран подход ще доведе до по-добро и по-балансирано развитие на регионите.

- Научихме ли се да правим проекти, да печелим проекти и да изпълняваме проекти?

- Със сигурност сме се научили да подаваме и да печелим проекти. Само фактът, че сме договорили 105 процента от програмата или иначе казано, наддоговорили сме повече от предвидения ресурс, показва, че имаме експертен опит. За периода 2007-2013 година общият бюджет на оперативна програма "Регионално развитие" е 3, 131 милиарда лева. Този ресурс е наддоговорен и имаме сключени договори за 3,258 милиарда лева. Общият брой на договорите за безвъзмездна финансова помощ е 1103, с които сме финансирали общините, Агенция "Пътна инфраструктура", Агенция за социално подпомагане, Агенция по заетостта, Министерство на здравеопазването, Министерство на културата. Най-големият ни бенефициент са общините - общо 264. Като цяло за програмния период 2007-2013 г. макар и първи за България българските бенефициенти натрупаха опит в работата с проекти по ОПРР и това е най-голямото предимство за изпълнението на новия програмен период.

- Госпожо Николова, за кои проекти можете да кажете спокойно: ето това наистина си заслужава парите на европейския данъкоплатец?

- Най-видим ефект имат мерките за градска среда за повишаване качеството на живот. Бих дала пример с градската среда в Добрич, обновените паркове в Бургас, Пловдив и Габрово. В София също имаме много добри завършени проекти за по-добра градска среда. Паркът пред НДК, който в момента се ремонтира, също се финансира по Оперативна програма "Регионално развитие" 2007 -2013.

Можем да се похвалим с мерките в подкрепа на политиките за деинституционализация на децата с увреждания в България. Дадохме възможност на тези деца да живеят в нормални условия, близки до семейната среда, като затворихме институциите. Това са проекти изключително видими в ЕС. Страната ни беше определена като новатор на този тип политика, която ще има своето продължение и в новия програмен период.

Други инициативи, които са много видими за Европейския съюз и с които можем да се гордеем като новатори, са постигнати чрез финансовия инструмент JESSICA. Става дума за подкрепа с нисколихвени заеми на обществено значими проекти. В новата Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, 16 % от общия финансов ресурс ще подкрепя именно проекти, бюджетирани с ниско лихвени заеми.Това означава, че при общ ресурс от над 3 милиарда лева по този начин ще подкрепим проекти за около половин милиард лева.

Тези финансови инструменти дават възможност за изграждане на публично-частни партньорства и подкрепа на частни инициативи за развитие на градовете. И най-важното, в резултат от реализацията на успешни проекти, генериращи приходи, заемите се възвръщат и във фондовете отново има средства за нови проекти. Успешни проекти от този тип са например Женският пазар в София, пазарът в Стара Загора, в момента в столицата се изгражда цветна борса, подземният град и изложбата "флора" в Бургас и др.

***

Тази публикация е по проект №BG161PO001/5-01/2008/044 "Осигуряване на прозрачност на процеса по изпълнението на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. и популяризирането й чрез електронните и печатни медии". Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България