Десислава Терзиева: СТЯГАМЕ НАЙ-ТЕЖКИТЕ УЧАСТЪЦИ ОТ „ТРАКИЯ"

- Г-жо Терзиева, какви ще са приоритетните проекти за следващия програмен период?

- Програма „Региони в растеж" вече е внесена в Европейската комисия в нейния трети вариант. Индикативният й бюджет е близо 1,4 млрд.евро. Наблягаме на градското развитие, като в нея са включени 67 града. Основната цел, която сега гоним, е да защитим финансирането на всички тях, тъй като принципно Брюксел настоява за по-малко на брой градове, за да има по-голяма концентрация на ресурси. Но трябва да се има предвид, че при нас има много големи различия както между регионите, така и между градовете. В по-малките населени места не са били инвестирани почти никакви средства през последните години и резултатите са очевидни. През новия период приоритет ще бъде и опазването и възстановяването на културно-исторически обекти и развитието им като туристическа дестинация.

- Донякъде така стои въпросът и с проектите за обновяване на жилищата. Колко блока се обновяват към момента?

- Успяхме да наберем заявления за интерес за над 180 сгради, което е изискуемият минимум, за да не загубим средства. От друга страна се оказа, че за 2 години от старта на програмата не е бил проведен нито един търг за строителство от предишното правителство. Ние направихме първия пилотен търг и до месец ще имаме фирма, която ще санира първите две сгради до лятото. В началото на следващата година ще направим голям търг, разделен на 7 обособени позиции - за шестте района за планиране и Coфия, за да можем да изберем съответните строители. Така веднага след  финализиране на проектирането ще могат да започват строителните дейности. Това значително ще ускори процеса. През последните две години са били одобрени само три сгради, докато ние за шест месеца успяхме да придвижим 20. Трябва да има по-голяма комуникация с хората, да им се обясни по-разбираемо какво се очаква от тях. Финансирането остава както досега - 25% от проекта се плаща от собственика, 75% от държавата. Вече има възможност социално слабите семейства да бъдат финансирани със 100%. Увеличихме гратисния период за кредити от Фонда за жилищно обновяване от шест месеца на една година.

- Колко време отнема цялата процедура от началото на събирането на документите до финализирането на проектите?

- Досега административните процедури са отнемали близо година, а сега - максимум 8 месеца. От началото на следващата година ще търсим начини за допълнително съкращаване на този срок. Мисля, че е напълно нормално процедурата да се завърши за шест месеца. Искам да отбележа, че за следващия програмен период общата сума за енергийно обновяване ще е около 270 млн. евро, или около 6 пъти повече. Това са около 20% от бюджета на оперативната програма. Планираме да дадем възможност за финансиране и на проекти за саниране и на административни сгради, ако няма достатъчно желаещи за жилищните. Приоритетът пак ще бъде към жилищните сгради, но ако няма достатъчно желаещи, ще прехвърлим средства и към административните.

- Има ли риск да бъдат изгубени пари по европроектите?

- Към края на годината по оперативна програма „Регионално развитие" няма да бъде изгубен нито цент. Всичко, което по план е трябвало да бъде разплатено до края на 2013 г., е вече платено. От миналата година се е знаело, че рискуваме да загубим 250 млн. лв., но не са били предприети мерки. Това наложи бързо да се мобилизираме и след няколко месеца усилена работа успяхме да подготвим апликационната форма за Северната скоростна тангента на София. Проектът е приет за допустим от Брюксел и по този начин спасихме тези милиони. Освен това имаме и още един проект за 50 млн. евро за доставка на пожарни коли. Регионално развитие е сред отличниците при оперативните програма - договорили сме близо 110% от планираните средства. Освен това през следващата година по програмата ще бъдат платени около 1 млрд. лв.

- Най-актуалният въпрос остава зимното почистване, макар че засега времето е доста благосклонно. Какви ще са общо предвидените за дейността средства, наложени ли са санкции?

- На този етап нямаме проблеми. Парите за зимното почистване са осигурени. Държа на качествена- та работа и на спазването на до- говорите. За ноември сме наложили глоби за общо 94 000 лв. на пътно-поддържащите фирми от областите Варна, Стара Загора и Плевен, тъй като не бяха изпълнили задължения по запасяването с материали. Общо сме предвидили 60 млн. лв. за зимно почистването, но ако времето е хубаво, няма да изразходим всичко, а излишъкът ще вложим в поддръжка на пътищата -кърпежи, маркировки, нови пътни знаци и т.н. През 2014-а изтичат четиригодишните договори за текущ ремонт и поддържане и предстои да проведем нови търгове. Амбицията ни е към април да имаме нови 4-годишни договори. Ще търсим не най-ниската цена, а икономически най-изгодните оферти. При тръжните процедури ще въведем таван на цените за отделните дейности, защото има драстични разминавания в цените в различните области. Освен това фирмите ще трябва да предоставят анализи на най-често извършваните дейности още при оферирането, а не както е сега - след сключване на договора. Като цяло и при търговете при строителство не най-ниската цена ще е водещ фактор при определяне на победителя, тъй като според мен това класиране води често до оскъпяване на проектите по една или друга причина, удължаване на сроковете и проблеми с качеството.

- Колко пари са предвидени за поддръжка на пътищата?

- По бюджет имаме 112 млн. лв. за поддържане на пътищата, което включва и 60-те млн. за зимно почистване. Ако спестим средства за зимно почистване, за текущ ремонт ще разполагаме с около 60-70 млн. лв. Отделно сме изготвили програма за рехабилитация на малките пътища, втори и трети клас, на стойност 245 млн. лв. Това е много голяма сума, която ако трябва да съм откровена, трудно ще получим от бюджета. Но ще кандидатстваме по новата инвестиционна програма към Министерството на финансите и се надяваме да ни бъдат одобрени проекти за поне 140 млн. лв., защото това са трасета, от които никой не се е интересувал с години и са в много окаяно състояние, а в същото време са единственият достъп до цивилизацията на много хора. Отделно по оперативна програма „Регионално развитие" останаха средства за рехабилитация на още четири отсечки. Около 170 млн. евро има по новата програма „Региони в растеж" за периода 2014 -2020 г.

- В тази връзка планирате ли рехабилитация и на отсечките на автомагистрала „Тракия", които са в ужасно състояние?

- Да, имаме план за тези три отсечки да бъдат рехабилитирани. Става въпрос за около 30 км около Пазарджик, 30 км около Пловдив и пет-шест километра малко преди входа на София. Проектът е по Транзитни пътища V и се финансира със заем от Европейската инвестиционна банка. През лятото удължихме срока на споразумението с банката до 2016 г. Общо индикативната сума за „Тракия" е около 70 млн. лв. за трите участъка. Рехабилитация-та ще започнем следващата година, но ще бъде завършена през лятото на 2015 г.

- Какво се случва около работата по магистрала „Струма"?

- Лот 3 ще се строи, няма къде да ходим. Ще бъде с два тунела, единият 2 км, другият 15 км, всеки с по две ленти в двете посоки. Няма да променяме параметрите, за да спестим средства, които да пренасочваме към Шипка, каквито информации излязоха. Средствата са осигурени от ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура" и обектът трябва да бъде завършен до края на новия програмен период.  Може да увеличим финансиране по тази програма, като увеличим съфинансирането от страна на правителството. Към момента съотношението е 85% от Кохезионния фонд на ЕК към 15% национални средства, но може да го променим на 50% към 50%, в зависимост от възможностите на бюджета.

- Какви ще са приоритетните пътни проекти през вашия мандат?

- На първо място да завършим АМ „Марица", лот 4 на „Струма,, и обходите на Враца, Габрово и Монтана. Проектите, които искам да стартираме, са лот 3 на АМ „Струма", Северна скоростна тангента на София, Видин-Монтана, който е пътят към Дунав мост 2, АМ „София - Калотина", за която ще търсим допълнително средства от Механизма за свързване на Европа, както и, разбира се, тунелът под Шипка. За него, както и за тунела Петрохан има инвестиционен интерес от китайска държавна фирма за концесиониране. Това е единственият начин, по който могат да се строят републикански пътища чрез схеми за публично-частно партньорство. Но тепърва ще се избира схемата за плащане - може да е вноска от страна на държавата към концесионера, не е задължително това да е толтакса.

- Накрая - какво може да се направи срещу водните режими, в които изпадат някои населени места през лятото?

- Трябва да кажа, че реформата във водния сектор реално не бе стартирана въпреки промените в Закона за водите още през 2009 г. Асоциациите по ВиК не са работели заради липсваща поднормативна база. Изготвили сме програма за 35 млн. лв. за борба с безводието и подобряване на водоснабдяването, което са реални действия за подобряване живота на хората. Ще инвестираме основно районите с целогодишен и сезонен режим на водоснабдяване. Това е една малка стъпка, но тя е много необходима и касае десетки хиляди българи. Като пример ще дам случая в Омуртаг, по който вече работим и се надявам до края на следващата година хората там да забравят що е воден режим. Ще стартираме и проектирането на един малък, но много важен язовир „Нейковци" край Трявна.