Добромир Симидчиев: Готова е наредбата за строителство на ПСОВ

Има няколко промени от миналата година досега. Вече имаме един изцяло готов проект на Закон за водите, който мина на второ чете в комисиите и сега очаквам да влезе за обсъждане в пленарната зала. Конкретно за язовирите – първо заложихме малко по-точни и ясни отговорности. Определихме каква е отговорността на собственика и кой може да бъде такъв. Направихме това и за оператора. Освен това за първи път засегнахме и въпроса за това какво се случва с язовири, които нямат собственик.

Разглежда се и вариантът на съоръжения, които са започнати и не са завършени. С новите норми се дават права на държавата да се заеме с такива обекти, ако застрашават сигурността на хората. Разграничава се доста ясно собствеността от стопанисването на съоръженията. И смятам, че това дългосрочно ще има много сериозен ефект.

Друга тема, по която в последно време не се говори, а е много важна, е регистърът. Създаването и поддържането му не е нищо друго освен проучвателна работа. Трябва да се отиде на място и да се установи в какво състояние е съответният язовир, кой е неговият собственик, кой e стопанинът, има ли проблеми и да се алармира за тях.

Трябва да се отбележи, че каквото и да се прави в този сектор, процесите са много дългосрочни. За да има реална и осезаема промяна, трябва да минат 5-10 години. В това време може да се стигне до изменение в отношението на собственика и оператора към обекта.

След трагедията в с. Бисер много язовири се провериха. И сега има много повече яснота за опасните съоръжения. Има повече информация, но тя все още не е обобщена на едно място. Ако имаше регистър, данните щяха да се намират на едно място, което да позволи да се правят бързи справки.

Има обновени планове за експлоатация. Под управлението на регионалното министерство са 9 язовира и „Бели Искър”, който се експлоатира от частно предприятие, но е държавна собственост. Те са в състояние, което не буди никакво съмнение, поддържат се постоянно, правят се редовни доклади за състоянието им. Това се отнася и за съоръженията, които се управляват от „Язовири и каскади”.

 

Този въпрос не касае само язовирите. Аз бих го обобщил като цяло за водния ресурс с всичките му проявления – водоснабдяване, енергия, напояване. Истината е, че има всякакви модели по света. Има централизирани, които работят много добре, и такива, които не са много успешни. Има и раздробени модели, например в Англия, които са символ за успешно управление, и такива, които не са. Трябва да отбележим, че моделът в България не е лош. Той е на функционално разделение. Язовирите за напояване обслужват земеделието, тези за питейни нужди са към МРРБ и т.н. Въпросът е на национално ниво да има обща концепция и посока на движение. При обединението може да има синергия в дадена насока, но може да се постигне и обратен ефект. Важно е да се знае кой е собственикът, кой управлява и той да има точни и ясни задължения. И да се знае кой осъществява контрола.

Например язовир „Бели Искър” е държавен, за него отговаря общината, а се поддържа от частна фирма, но е в отлично състояние.

В продължение на темата за язовирите в средата на месеца стартира процедурата за изграждане на язовир „Пловдивци” и пречиствателна станция за питейни води към него. Има ли интерес към търга, какви дейности се предвиждат в него и кога се очаква да започне фактическото изпълнение?

Темата за строителството и довършването на язовирите е много голяма. В момента по проекта, който се финансира от Световната банка, сме включили три съоръжения, от които едното е „Пловдивци” (Рудозем), а другите са „Нейковци” (Трявна) и „Луда Яна” (Панагюрище). Работата по тези съоръжения е започната, има направени проучвания, а на места дори е извършено и строителство. Започнахме с „Пловдивци”, защото проектът за него е в най-напреднала фаза. Идейният проект мина през едно разглеждане на експертен съвет, дори са завършени отчужденията на земята. Обявена е процедурата по преквалификация за изграждането на язовир „Пловдивци” и пречиствателна станция за питейни води там. Срокът е краят на месеца, но се очаква да има удължаване. Причината е интересът на фирмите, които помолиха за повече време за подготовка на предложенията. Не мога да коментирам кои са те, защото процедурата още не е приключила. Но аз лично очаквам сериозна конкуренция.

Плановете ни са да проведем една спокойна тръжна процедура, а строителството да започне до края на годината. Най-вероятно следващото съоръжение, по което ще се работи, е „Луда Яна”. Скоро за него предстои да се подпише договор за изготвяне на супервизия. Работи се по проектирането и вече има нужда от супервайзер, защото той приема плановете от проектанта. Очаква се в кратки срокове да се подпише и споразумение за работа и по проектирането на „Нейковци”.

Смятам, че трябва да подновим разговорите и за други язовири. Четирите язовира – „Черни Осъм”, „Чакалица”, „Кюстендил” и „Бяла”, според мен са най-приоритетни за довършване. За добро или лошо възможността за работа по тях е само чрез публично-частно партньорство. Планираме в края на месеца да се проведе среща, на която да участват експерти, представители на бизнеса и хора, които са работили по тях. Целта е да се прецени дали има интерес към партньорство за довършването на съоръженията.

 

За съжаление няма. Изготвянето на тези данни би струвало около 500 хил. лв. за четирите язовира. Сумата не е малка, не е и много голяма, но в бюджета ги няма и не се предвиждат.

Има няколко възможности за финансиране. Единият е да се разшири обхватът за договор със Световната банка и да се включат и тези язовири. Мотивът, който може да се използва, е, че тези обекти на практика ще покрият по-голямата част от нуждите на страната. С парите ще могат да се възложат технически, финансови и социално-икономически анализи. Според мен в проектите има потенциал. Защото могат да се предвидят пречиствателни станции, ако няма такива, както и да се продава вода. Отбелязвам, че говорим за 20-30-годишни проекти, след което съоръженията стават държавни или общински. Те са в районите, които имат най-сериозни проблеми с водоподаването.

През март се очаква да има официална среща с представители на Световната банка, на която ще бъдат представени тези идеи.

 

Засега нямаме крайно решение, но уроците от този период са научени. Каквото и да решим, ще се внедрят механизми, които ще играят ролята да мотивират дружествата за целта, която сме си поставили, а тя е тяхната консолидация. Сегашният подход, който е община по община, има много недостатъци, фрагментарен е. Според мен твърдо трябва да се върви към регионални проекти – било дефинирани като един или като съвкупност от общински. Мастерплановете ще ни помогнат да преминем към регионален подход. Така поне планирането ще се извършва на регионален принцип.

Регионалните мастeрпланове се оказаха много сложна задача. И от тях изникват много интересни резултати. След като бъдат подготвени сега, може би 10-15 години ще служат за основа. Затова ми се иска да им отделим време сега. Срокът, в който трябва да имаме окончателните документи, е юни. Регистрираме на места леки закъснения, но те са в интерес на качеството. Тук трябва да кажем, че от JASPERS много ни помагат, те са плътно с нас. Колегите от Световната банка (СБ) също ни съдействат доста, тъй като те ни финансират. Мисля, че накрая ще получим доста добри документи. Неприятна е тенденцията за намаляващото население. Имаме голям брой градове, които са с население около и под 2500 души. Те подлежат на финансиране, трябва да им направим пречистване и централизирана канализационна система. Обаче след 10-15 години те ще намалеят до 2000 или дори до под 1000 души. Това е доста сериозно предизвикателство и имаме намерение въпросът да бъде разгледан малко по-подробно и да вземем някакви решения. В момента разискваме с МОСВ проектите за тези градове да се възложат централизирано. Според регламента ние трябва да им осигурим централизирана канализация и събиране на отпадъчните води, както и пречистването й.

Директивата не допуска изключения. Може би назрява моментът да въведем методология, в която да дадем достатъчно ясни критерии къде и защо ненавсякъде е нужно да се прави централизирана система. Защото просто за някои места е лудост. Това е деликатен момент. Всяка от държавите по отделен начин се е оправяла. Намирала е някакво решение, но ще трябва да го търсим и ние. Това пак е част от процеса на планирането.

 

Процесът върви отлично и мога да кажа, че ние сме доста впечатлени от начина, по който колегите подхождат. Изпратили са ни много добър екип, който стои постоянно тук и работи денонощно. Достигането до финалния документ, до стратегията минава през 4-5 междинни доклада. Всеки един се обсъжда от работна група, която сме я кръстили ПАГ („Проджект адвайсъри груп”). Там са хора от 15 институции, които са избрани персонално. Сред тях има представители на всичките министерства, които имат отношение, сдружения на общини, неправителствени организации и синдикати. Събираме се, за да може да обсъждаме развитието на стратегията стъпка по стъпка. Последният доклад, който получихме, е „Консултантски, стратегически финансов план“. Той е третият по ред.

 

Харчим немалко пари в сектора, но невинаги ги харчим ефективно. Тоест не парите са ни основният проблем.

Едно от нещата, което ще ни покаже стратегията, е как да ги харчим. Ще създадем система за сравнения на дружествата. Това за един монополен сектор е задължително, защото е единственият начин да се прецени кой къде е и кой как се справя. Срокът за стратегията е 1 март, но предполагам, че ще има закъснения и ще е готова до 1 април.

 

Проблемът със загубите на водата е сериозен. И един от най-комплексните показатели. Тоест, когато едно дружество обяви, че има 60% загуби на вода, това означава, че то има не само един проблем, а серия от такива, които дълго време са били пренебрегвани. Но намаляването на загубите на вода не може да е самоцел. То е инструмент за постигане на други цели и това е много важно хората да го разберат. Целта е примерно запазване на водния ресурс. Борбата за постигане на тази цел е чрез инструмента за намаляване на загуби на вода. За постигането на тази цел има и други инструменти – например управление на потреблението. То обучава клиентите как да ползват по-малко вода.

Другата цел е свиването на разходите и начинът  също е намаляването на загубите на вода. Очаквам един от изводите в стратегията да бъде тъкмо този, че загубата на вода е сериозен проблем. И трябва всички компании да се отнесат с повишено внимание към него.

 

Много съм горд с това, което направихме. Историята на наредбата е дълга, разработвана е в крайни варианти, от прекалено детайлни до прекалено общи текстове. Аз персонално се обърнах към 30 човека, които работиха около 8 месеца. Сред тях има представители на ресорните министерства, експерти, лица от неправителствения сектор, от бизнеса, от експлоатационните дружества и от висшите учебни заведения. Разделихме групата на две – едната да работи по мрежите, а другата по пречистването. В крайна сметка сме готови. Добра или лоша, тя е консенсусна, което е важно. Изпратена е за нотификация от Европейската комисия. Там трябва да се провери дали не се създават някакви конкурентни предимства на ограничен брой представители на пазара. Освен това за съгласуване е изпращана и към всички заинтересовани ведомства, институти, неправителствени организации, които имат отношение към водата, независими експерти. Имаме коментари и от тях, които също са отразени. Срокът, в който ЕК трябва да ни отговори, е 7 май. Ако има забележки, те се отразяват. Но аз съм сигурен, че няма да има нищо съществено. След това влиза в сила с подпис на министъра на регионалното развитие и благоустройството, защото е документ на ведомството. Искам да благодаря на екипа за труда, за който дори не получи възнаграждение.

 

Основно са в изпълнението на директивите. Има няколко, които са водещи, много важни, и трябва да се стремим към тях. Сред тях са качеството на водоснабдителната услуга, свързаността на населението към централизираната система за отпадъчните води и пречиствателните станции. Сега усилията са фокусирани към пречистването на отпадъчните води. Начинът на работа в следващия период ще е по-интегриран. Ще се насочим към най-проблемните места, като те ще се откроят от мастерплановете, и ще подходим подготвени. Предвиждаме да има и предварителни проекти, които да са на регионално ниво. Очаквам да има спестяване на ресурс, т.е. да паднат цените на проектите. Опитът показва, че при този подход може да се стигне до 30% икономия.

Предизвикателствата за тази година са законът за водите, стратегията за сектора и подготовката за следващия период. Това са едни от най-важните неща. В следващите няколко месеца ще се положат основите.

 

Ресорът, който ръководя аз, няма съвместни дейности с Камарата. Въпреки това за мен тя е най-добре работещата браншова структура в България. Наблюденията ми са от сътрудничеството на другите колеги в министерството с нея и от работата й като цяло.