Екатерина Захариева: Национализацията не решава проблеми

 - Госпожо Захариева колко станаха общо проверките на българската енергетика? И могат ли всички да приключат до края на служебния кабинет? Не питам за някакъв резултат. 

- Ако не вярвахме, че ще има резултат от проверките, не бихме ги обещавали. Не съм ги броила, но са много, прав сте. 

В тези около три месеца на служебния кабинет няма да могат да приключат всички проверки. Поискахме от Европейската комисия да дойде екип експерти от дирекциите „Енергетика" и „Конкурентоспособност", за да помогнат на енергийния ни регулатор, както и за преструктурирането на националния енергиен пазар и за прилагането на Третия либерализационен пакет. 

Трябва да ни помогнат също за правното и физическо разделяне на НЕК от ЕСО. Процесът е в ход, така че очакваме доклад, поне имаме уверението на комисията, че ще успее да завърши този доклад през втората половина на май. 

В понеделник например идва екип от Световната банка, от ЕК идват през втората половина на април. 

- Какво ще проверява пък Световната банка? 

- Това не е точно проверка, а анализ на веригата на ценообразуването в българската енергетика, който ще получим до средата на май. Обещахме на хората да им обясним за какво точно плащат. А от анализа на нас ще ни стане ясно къде има пробиви в системата и как могат да бъдат преодолени. Междувременно продължават проверките на прокуратурата. 

- Получихте ли вече нейния доклад? 

- Получих го, след като го поисках. Но това не е окончателен доклад, разследването продължава. 

- И могат ли всички тези проверки да доведат до някакви конкретни резултати, като се има предвид, че няма парламент, а сигурно ще се наложи да се пипат закони? 

- Основната ни цел е да отбележим неефективностите и да набележим мерки. Аз съм убедена, че за голяма част от мерките няма нужда от парламент. 

Става въпрос за изпълнение на закона, за по-добър контрол от страна на държавния регулатор. Дори ако щете - за засилване на капацитета и възможностите на ДКЕВР. 

- Междувременно австрийската ЕВН се закани, че ако до 6 месеца не се споразумее с държавата за изкупуването на зелената енергия, ще сезира ЕК. Води ли правителството преговори с нея? 

- Министерството на икономиката, енергетиката и туризма са водили такива разговори с ЕВН. Така или иначе нямаме още такъв иск, затова не искам да коментирам основателен ли би бил той ил и не. Но разговори се водят. 

- Имаше много силен натиск от улицата да се национализират ЕРП-тата. Какво ще правите, ако този натиск продължи? 

- Аз не мисля, че имаше натиск от страна на протестиращите да се развалят договорите с ЕРП-тата. Натискът беше в посока да има прозрачност и предсказуемост на сметките за ток, както и за справедливост в системата. Национализацията беше една от подхвърлените идеи. Хората си мислеха, че по този начин ще се разрешат проблемите и ще плащат по-ниски цени. 

Ние точно затова правим тези анализи, за да се види къде са неефективностите в системата. Национализацията категорично не е решение на проблемите. Не само на ЕРП-тата, а на каквото и да било. 

- Казахте, че искате да създадете единен орган за енергийната ефективност. Нима сега няма специална агенция за това? 

- Това ми е една от личните професионални каузи като вицепремиер. Агенцията е орган, който издава разрешителните на експертите, които правят обследванията, и ги контролира. Но тя не се занимава с програмите, които дават средства за повишаване на енергийната ефективност. Такъв орган няма. 

Да погледнем само колко държавни ведомства се занимавате такива програми: МРРБ - по отношение на жилищните и обществените сгради; икономическото министерство - за малките и средните предприятия, за фонд „Козлодуй", фондът за енергийна ефективност и програмата РИЕКА; Националният доверителен екофонд към МОСВ, който също се занимава с жилищни и обществени сгради. И фонд „Козлодуй" също се занимава с обществени сгради. Програмите не само че не са съгласувани, но се и конкурират помежду си. Експертите на всички тези ведомства изобщо не си говорят, а това не е добре. Затова и нямаме нито една ефективна програма за енергийна ефективност. 

Когато се харчи публичен ресурс, независимо, че източниците са различни, трябва да имаш единна програма и правилата да са еднакви. Когато се прилагат мерки по един фонд, останалите трябва да го допълват. Например приходите от продажбата на парникови квоти могат да допълват средствата, които се дават за саниране на сгради, особено за мерки които програмата за саниране не покрива. 

Спомнете си как магистралите не вървяха, когато пътната агенция се подхвърляше насам-натам. 

- Нещата вървят, когато има кой да носи отговорност. - Значи сте замислили министерство на енергийната ефективност, така ли? 

- О, не. Не това е целта. Все още се прави анализ и имаме няколко варианта, като до две-три седмици ще сме готови. Може да направим фонд, който ще е изнесен от държавната администрация. 

- Като споменавате магистралите, строителят на последната отсечка на „Тракия" послуша ли съвета ви да увеличи 4 пъти усилията си? 

- Това не беше съвет а предупреждение. Проверките там са всекидневни и има съществено подобрение. Има много по-добра организация на труда. 

- Ще бъде ли открита магистралата през юли? 

- Какво да ви кажа, ако продължат със същото темпо и го усилят по две, ще стане. Има още какво да се желае. 

- Ясно ли е вече кои пътни проекти ще искаме да се финансират в следващия програмен период? 

- Категорични сме за четири ключови проекта: отсечката от „Струма" през Кресненското дефиле, „Хемус", която е разделена на два участъка, до Велико Търново ще е магистрала и оттам до Варна - четирилентов скоростен път. Също така тунелът под Шипка и скоростният път Видин - Ботевград. 

- А София - Калотина? 

- Той заедно със северната скоростна тангента на столицата ще бъдат сред проектите, които ще се наддоговорят в сегашния програмен период. 

- Ще успее ли служебното правителство поне малко да облекчи бизнеса откъм бюрокрацията и администрирането и с какво точно? 

- Един от най-големите ни приоритети - електронното правителство, е насочен именно към това. Знаем, че то не може да се изгради бързо. Но целта ни е да има ясен план кои услуги да въведем първо и ще консултираме този план с бизнеса и общините. Планът ще бъде готов до края на май. Днес (в петък - б.р.) министър Роман Василев ми каза, че вече има проект на такъв план. 

Програмите за енергийна ефективност са насочени именно към малките предприятия. Ако те наистина бъдат финансирани с 1 млрд. лв. през следващия програмен период, две трети от тези пари са именно за малките в строителството. 

Днес ме информираха, че вече е стартирала работа по програмата за въвеждане на електронните обществени поръчки. Може би те няма да са факт по време на служебното правителство, но поне ще поставим основата. Друго нещо са електронните досиета на инфраструктурните обекти - предложение на Камарата на строителите. Тяхната цел е всичко -сключените договори, направените плащания по поръчката, етапите на изпълнение, а където може - и строителството на самия обект, да се виждат в интернет, както сега се виждат условията за кандидатстване. Камарата предлага да се стартира с някой нов пътен обект и решихме, че отсечката на „Струма" от Дупница до Благоевград, ще е първият инвестиционен обект с електронно досие. 

- Откъде се появиха толкова много нови хора в избирателните списъци между референдума и 12 май? 

- В закона се казва, че ГРАО изготвя списъците въз основа на националната база данни за населението. Има 8000 души повече разлика - това са хората, които са навършили 18 години от датата на референдума до изборите, а и хората, които са получили избирателни права в този период. 

- Какво стана с консултанта за избор на начина, по който ще се събират пътните такси? 

- От поне две години МРРБ работи по въвеждането на тол система и през 2016 г. трябва да я въведем за камионите над 12 тона. Тя ще е за магистрали, скоростни пътища и пътища първи клас. По-нататък консултантът ще препоръча на правителството на какви етапи да въведе тол системата и за останалите пътни превозни средства. Имаше конкурс, избрахме фирмата, но процедурата се обжалва и в момента е във ВАС, на втора инстанция. На първа инстанция МРРБ спечели делото, така че очакваме окончателното решение и сключваме договора. Консултантът трябва да работи около една година или по-точно -8 месеца.