Интервю на министър Десислава Терзиева за Румънската национална информационна агенция АДЖЕРПРЕС

Успоредно ще се проведат и срещи на министрите на външните работи и на министрите на регионалното развитие, в която ще участвам и аз. Основният акцент на срещата на регионалните министри ще е именно следващият програмен период. 

Ще взема участие и в панелна дискусия, заедно с колегите министри от Румъния, Сърбия и Словакия, посветена на финансирането на Дунавската стратегия. Фокусът на сесията ще бъде поставен върху включването на стратегията в оперативните програми, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Също и върху възможностите на новата програма за научни изследвания Хоризонт 2020, програма COSME (Програма на ЕС за конкурентоспобност на малките и средни предприятия) и Инструмента за свързаност на Европа с цел изпълнение на мултинационални проекти, финансирани от няколко фонда.

Много от представителите на местните власти и бизнеса отчитат като недостатък на Дунавската стратегия факта, че не предвижда специално финансиране. Доколко транснационална програма Дунав, чието създаване бе потвърдено от ЕК, би променила ситуацията?

Дунавската стратегия е включена в проекта на Споразумение за партньорство между България и ЕК. Финансирането на проектите ще бъде осигурено чрез отделните оперативни програми. Идеята е проектите идентифицирани в Дунавската стратегия да имат предимство при кандидатстване по програмите, съфинансирани от ЕС.

Програмите за европейско териториално сътрудничество допринасят за осъществяването на политиката на сближаване на Европейския съюз. В този контекст, транснационалната програма за Югоизточна Европа, която след 2014 г. ще бъде програма „Дунав“, ще има решаваща роля. Тя ще комбинира финансиране от 3 инструмента – Европейския фонд за регионално развитие, Инструмента за предприсъединителна помощ и Инструмента за добросъседство и ще бъде важен инструмент за изпълнение на Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Много е  важно тя да стартира навреме. Заинтересованите страни и потенциални бенефициенти разчитат на национални институции, да не се допусне забавяне в осигуряването на финансиране в началото на новия програмен период. 

Обхватът на програма „Дунав“ отговаря точно на обхвата на Дунавската стратегия. Създаването на тази транснационална програма е един целеви източник за финансиране на Дунавската стратегия и моята предварителна оценка е позитивна по отношение на решението на Комисията.

Смятате ли, че е необходимо България и Румъния, както и другите страни от дунавския регион, да заложат общи приоритети в споразуменията, които ще подпишат с ЕК, за да бъдат реализирани целите на Дунавската стратегия? 

Аз считам, че България и Румъния имат много общи приоритети и допирни точки. И двете страни имат нужда да подобрят своята базисна инфраструктура, да станат по-конкурентоспособни и да работят активно за намаляване на различията между регионите. Подобряването на условията за корабоплаване по р. Дунав и екологичните аспекти, касаят пряко всички страни от дунавския регион.

Макрорегионалните стратегии са част от Общия регламент за Европейските структурни и инвестиционни фондове. Приоритетните области на сътрудничество по него трябва да вземат под внимание макрорегионалните стратегии. Партньорските споразумения на всяка страна трябва посочат основните области на сътрудничество, включително и тези по макрорегионалните стратегии. Оперативните програми, също трябва да отчитат приоритетите на макрорегионалните стратегии, попадащи в обхвата на програмата.

В този смисъл, приоритетите на Дунавската стратегия е логично да бъдат част от Споразуменията за партньорство на всички страни, участващи в нея. 

През юни бе открит новият мост при Видин-Калафат, но развитието на пътната и железопътната инфраструктура в региона остана за следващия програмен период. Ще бъде ли възможно до 2020 година да бъде осъществен, както проектът за скоростен път, така и новото жп трасе? Какви ще са източниците на финансиране, при положение, че средствата за България от инструмента Connecting Europe са 360 милиона евро, а за всеки един от двата проекта ще трябват доста повече пари?

Пътят Видин – Кулата (гръцка граница) е част от трансевропейски транспортен коридор ІV. Той е приоритетен за изграждане както за българската държава, така и за Европейската комисия. Средствата за съфинансиране са осигурени от Кохезионния фонд на ЕС. Този програмен период ще завършим изграждането на АМ „Струма“ в участъците Долна Диканя – Благоевград (54 км) и Сандански – Кулата (15 км). В периода 2014-2020 г. ще строим последния участък от АМ „Струма“ от Благоевград до Сандански и скоростния път Видин-Монтана. Вече е възложено проектирането на пътя Видин-Монтана, който ще минава по изцяло ново трасе. 

По отношение на жп трасето от Видин към София са направени предпроектни проучвания. Отсечката Видин-Медковец е предвидена за финансиране от Connecting Europe Facility. Ограниченият финансов ресурс от Кохезионния фонд за следващия програмен период за съжаление не ни дава възможност да стартираме модернизацията на цялото направление до София. 

През следващия програмен период предстои и модернизирането на пътните и железопътни връзки, водещи към Русе и първия мост на река Дунав. Възможно ли е България да бъде поставена пред избор дали първо да модернизира инфраструктурата между Русе и южната граница, или тази между Видин и София?

В индикативния списък с проекти, предвидени по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г., е включен проект за възстановяване на проектните параметри на ж.п. линията Русе-Варна. Планирано е и изграждането на интермодален терминал в гр. Русе. Предвидена е и модернизацията на ж.п. участъци по линията „Карнобат-Синдел“. Тази отсечка е ключовата връзка между градовете Варна и Бургас. Рехабилитацията на тези две жп отсечки ще позволи по-бързото и безопасно придвижване по железен път на пътници и товари от българо-румънската граница при Дунав мост 1 до Бургас. Това са изключително важни връзки, особено от гледна точка на движението на товарните потоци. 

Със средства от републиканския бюджет тази година завърши ремонтът на 80,2 км от път I-2 Русе – Разград – Шумен. Тази отсечка е основна транспортна връзка в Североизточна България. След предприетите ремонтни дейности пропускателната способност на пътния участък е увеличена, подобрена е безопасността и удобството при пътуване.

По програма „Транзитни пътища V“, която се финансира със заемно споразумение от Европейската инвестиционна банка и републиканския бюджет, завършва рехабилитацията на 90.3 км от път ІІ-73 Шумен - Карнобат /Ришки проход/. Чрез Ришкия проход при Карнобат се осигурява пряката връзка на Северна България с новопостроените участъци от АМ „Тракия“, която е част от Трансевропейския транспортен коридор VІІІ. Тази година завършихме изграждането на 115 км от АМ „Тракия“, която е първият завършен пътен проект, изпълнен със средства от Кохезионния фонд на ЕС.

С европейски средства сме предложили за финансиране тунела под връх Шипка (в близост до гр. Габрово), който ще осигури бърза и надеждна връзка между Северна и Южна България. Основните транспортни направления, които ще обслужва обектът са: Русе – Велико Търново – Шипка – Стара Загора – Свиленград (Маказа) и Оряхово – Севлиево – Шипка – Стара Загора – Свиленград (Маказа).

Подобряването на свързаността на северните региони на страната в посока Румъния и южна България е важен елемент от нашата регионална и транспортна политика.

Като министър на регионалното развитие, притесняват ли ви разликите в развитието на отделните части на страната; фактът, че от икономическа гледна точка, Южна България е по-развита от Северна, както и че северозападният регион е най-бедният в ЕС, според статистиката на Евростат. Виждате ли възможност за промяна на тази ситуация в трансграничното сътрудничество с Румъния?

Различията между по-слабо развитите и силно развитите региони се задълбочават в рамките на ЕС и България не прави изключение в това отношение. Различията в степента на социално-икономическо развитие на българските райони са резултат от негативно въздействие на политиките за развитие от по-дълъг период от време. Българското правителството отчита проблема с регионалните различия като важен и определя дейностите за преодоляването му, като един от приоритетите на програмата си за управление.

За съжаление Северозападна България наистина е най-изостаналият в социално-икономическо развитие регион на Европа. Знаете, че мандатът на нашето правителство започна преди 4 месеца. Една от първите ни задачи бе да стартираме разработката на специална програма за съживяване на региона. Програмата ще бъде от типа интегрирани териториални инвестиции и ще подпомогне преодоляването на проблемите в региона. Ще бъдат използвани всички възможни източници на финансиране. Трансграничното сътрудничество с Румъния ще бъде важен елемент от тази стратегия. Искам да споделя, че още първия месец след пускането на Дунав мост 2, гражданите и бизнесът на гр. Видин усетиха позитивния ефект.

Като регионален министър мой първи приоритет е намаляването на различията между регионите. 

По-активният диалог между партньорите в района за трансгранично сътрудничество по отношение програмирането и реализацията на проекти, ще допринесе за по-бързото преодоляване на констатираните проблеми.

Това което ще бъде обсъдено по програмата с Румъния е възможността да се търси по-балансирано разпределение на проектите и респективно средствата между всички допустими области, с оглед избягване концентрацията на финансов ресурс само в една или две области, които са изключително активни в разработването на проекти. Разбира се, следва да се има предвид, че проектите по тази програма трябва да имат ефект за двете държави, да имат ясно изразен трансграничен ефект, а не да решават индивидуални местни проблеми на общините и организациите.

В рамките на предстоящия програмен период, областите от региона ще имат възможност да участват бъдещата Програма Дунав, в рамките на която българските публични власти и организации ще могат да си партнират с партньори от 14 държави при разработването и изпълнението на съвместни проекти. Това е още една добра възможност, която не е съществувала като финансиране в настоящия период. В момента активно се работи по разработването на бъдещата програма и определяне на тематичната й насоченост.

Неотдавна румънското правителство обяви, че ще предложи пренасочването на допълнителни финансови ресурси към програмата за трансгранично сътрудничество Румъния-България за следващия програмен период. Има ли подобни планове и България? Как оценявате изпълнението на програмата досега?

По отношение на изпълнението на текущата програма може да се каже че финансовия ресурс по програмата е почти изцяло договорен. Констатирани са затруднения в изпълнението на проектите, от една страна породени от тежките административни процедури на самата програмата, а от друга - от липсата на опит за изпълнение на партньорски проекти в местните власти и организации. Разбира се, следва да се отчете факта че това е първи програмен период и за двете държави и е нормално установените слабости да бъдат преодолени в рамките на предстоящия период.

Към настоящия момент България, както и останалите държави членки на ЕС, следва да определят разпределението на средствата по отделните програми за трансгранично и транснационално сътрудничество на база на предоставените средства за териториално сътрудничество. За да се запази баланса и да се направи плавен преход към следващия програмен период, а и с оглед резултатите от настоящия, България възнамерява да запази съотношението в разпределението на средствата между отделните програми от настоящия период. Средствата, които ЕК предоставя за тези програми, са съобразени с броя на населението в граничните региони. Броят на населението в трансграничния регион от румънска страна значително надхвърля този от българска. Разбира се финансовите средства, които всяка страна ще предостави са предмет на дискусия между държавите партньори и ЕК.