Интервю на министър Лиляна Павлова за БНР, "Неделя 150": Лиляна Павлова за строежите, надграждането и приемствеността

Водещ: Добър ден в „Неделя 150” на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

Лиляна Павлова: Добър ден.

Водещ: Министър Павлова, 130 и три от тях... навършва министерството, вашето ведомство – 130 години, нали така? 1882 година?

Лиляна Павлова: Да, точно така. С Указ на княз Батенберг през 1882 година е създадено нашето министерство, което дълги години се е казвало и Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Но аз мисля, че и до ден-днешен министерството е запазило своя фокус – пътища, благоустройство /.../.

Водещ: Казваше се и Министерство на строителството, различни... да.

Лиляна Павлова: Да, много наименования е имало в годините. Аз мисля, че сегашното наименование - „Регионално развитие и благоустройство” в голяма степен отразява това.

Водещ: Ще го чествате ли?

Лиляна Павлова: Безспорно.

Водещ: Началото, предвид 130 години?

Лиляна Павлова: Това е едно от най-старите министерство, бих казала. Именно затова моята цел е тази 130-годишнина, тази година да бъде отдадена, бих казала, паметта към всички, които са работили за това министерство и към всички дела, които са извършени, както се казва. Именно затова в сряда тази седмица, на 27-ми юни, всъщност, ще е деня, в който ние ще го честваме с изложба, която ще открием в 12.00 часа. Изложбата ще бъде в градинката между Софийския университет, парламента, и Народното събрание. Ще открием една изложба, на която ще представим 20 пана със снимки от историята, от 130-годишната история на министерството. С огромна благодарност към колегите от Държавна агенция по архивите, които всъщност са основният наш поддръжник, инициатор да направим тази изложба – благодарение на тях тя е възможна. Извадени са архивни снимки още от 1918-та, примерно, е годината на снимката, която сме използвали за нашия плакат, която е една от снимките върху тези множество 20 пана, които ще покажем. Показваме 130-годишната история, какво се е строило още през 1882 година и последното 20-то пано са всъщност големите, значими обекти, които строим и до ден-днешен, за да се направи една ретроспекция. Може би да кажа за снимката, която е на плаката, на поканата за тази изложба, с няколко думи. На нея е инж. Минчо Заеков, който показва как се заснема един път. Бих казала, че може би в много случаи дори до ден-днешен, 130 години по-късно, по аналогичен начин се заснемат пътищата, които строим.

Водещ: Някои неща са така, да.

Лиляна Павлова: Някои неща продължават. Инженер Заеков е заедно с екип от още двама инженери е този, който в периода 1926 до 1931 година, са в основата и на строителството на връх „Шипка” на Паметника на свободата. Така и напред в годините министерството е строило множество от знаковите сгради обществени и в страната. Другата много знакова сграда в този период е и храм-паметникът „Св. Александър Невски”...

Водещ: Той е като символ на София и на България.

Лиляна Павлова: Безспорно.

Водещ: Така е. Други сгради?

Лиляна Павлова: Така че с радост бих се възползвала да поканя днес всички на 27-ми юни от 12.00 часа на нашата изложба, за да направим заедно един прочит назад във времето какво България е строила.

Водещ: Добре, ще говорим за други дати, които предстоят и които са важни. Аз, да ви кажа, по повод 130-годишнината и малко се е строило, и много се е строило. Важното е да продължи да се строи колкото е възможно повече. Така простичко го казвам, нали така?

Лиляна Павлова: Аз също смятам, че преди всичко целта на тази изложба е да покажем уважението си към този бранш, да покажем приемствеността, това е най-важното. Защото, за да строим, трябва да надграждаме и трябва да има приемственост.

Водещ: Тук хубаво го казахте за приемствеността, то е задължително и другаде, и тук.

Лиляна Павлова: Това е най-важното.

Водещ: Така е. Сега идва еврокомисарят Йоханес Хан, ли се казва?

Лиляна Павлова: Да, Йоханес Хан.

Водещ: Той идва другата седмица. Какво е основното при неговото посещение? Дунавската стратегия, за която сме говорили с вас, или нещо друго?

Лиляна Павлова: Да, комисар Хан - комисарят по регионална политика, прави обиколка на всичките държави по поречието на р. Дунав, започвайки от Горен Дунав и завършвайки в България, Долен Дунав. През тази седмица на 30 юни ще бъде в България. Целта на неговата визита по дунавските страни е да се направи обществен дебат по отношение на Дунавската стратегия и най-важното, разбира се, са приоритетите на регионите, за развитието на тези региони. Този път срещата я правим във Видин, тъй като предишния път, когато той беше, беше в Русе. Да му покажем един друг прекрасен дунавски град в България.

Водещ: Ще стане прекрасен като стане моста. То наближи, нали...

Лиляна Павлова: Безспорно. На тази дата, всъщност, като част от посещението на комисаря, той ще направи инспекция на строителството на дългоочаквания мост при „Видин-Калафат”, след което ще има едно учение, което ще бъде спасително - учение, което ще бъде направено на реката, съвместно между колеги от България и от Румъния, за да покажем съвместна операция по поречието на реката за спасяване. След това ще бъде и самата среща, която е основата на неговото посещение. Поканили сме неправителствения сектор, поканили сме всички желаещи, наистина още веднъж да обсъдим какви са нуждите на този регион, какви са приоритетите. Специално Видин и въобще Северозападна България безспорно е един от най-бедните региони не само в България, но и в Европа. Именно затова искаме точно от него да започнем приоритетите, важните приоритетни области, които да засегнем, и които ние съответно да се ангажираме да включим в програмите за следващия програмен период. И ще настояваме, всъщност, в разговорите с комисаря да имаме сериозно специално, бих казала, да го наречем резервиран бюджет, за да можем да постигнем - тъй като много повече проекти и дейности трябва да направим в този регион, за да може той да бъде такъв, какъвто го искаме, а не винаги да го наричаме само най-бедният. Не, както за съжаление го наричат, „Северозападнала България” и това да го изчистим от името на региона. Това е основата на нашата среща.

Водещ: Хубаво е и господин Хан да види и да разбере. С други думи, ще стане дума и за европейски пари.

Лиляна Павлова: Безспорно. Това е основната тема, тъй като досега мотото на Дунавската стратегия, когато беше обявена от Европейската комисия, беше „Стратегията на трите НЕ-та” – без допълнителни средства, без допълнителни институции, без допълнителни законодателства. Сега, обаче, мисля, че дойде времето да им покажем, че направихме своя стратегия, направихме своя стратегически документ, но сега, за да може той да не е поредният стратегически документ, който просто да си го сложим някъде, за да ни пълни рафтовете, както се казва, сега е време да го напълним със съдържание. За да го напълним със съдържание, няма как да не осигурим финансов ресурс. Това беше и неговият апел безспорно към нас. Има едно писмо от комисар Хан до премиерите на всички държави, които са по поречието, които влизат в Дунавската стратегия. Именно с това, че там вече е време да превърнем и в бъдещия договор за партньорство, в бъдещите оперативни програми, трябва да бъдат отчетени и проектите, приоретизирани по Дунавската стратегия като важни, стратегически, на които да се дава целево финансиране, поне за големите, които имат макронационално значение.

Водещ: Ще остане ли време с господин Хан да поговорите и за магистралите, за финансирането им, за нещо конкретно за тях?

Лиляна Павлова: Комисар Хан, на основа на направената от нас покана, ще остане и на 1 юли с нас в България. Защото 1 юли е много важна датата.

Водещ: Тогава откривате ЛОТ 2. Той ще дойде ли?

Лиляна Павлова: Да.

Водещ: Стара – Нова Загора.

Лиляна Павлова: Първото, което ще направим е – откриваме ЛОТ 2 на магистрала „Тракия”, така както беше указано в срок, качество и в цена, първоначално предвидени. Комисар Хан откликна на нашата покана и на 1 юли в 9.00 часа сутринта ще открием официално ЛОТ 2 на магистралата от Стара до Нова Загора. Много важен и знаков, бих казала, момент и акт, който ще се случи. Ще му покажем напредъка по останалите ЛОТ-ове, ще обсъдим напредъка по останалите магистрали. И най-важното, безспорно, е, че България продължава, както и много други страни, новите членки, да има нужда от сериозен финансов ресурс, все още и в следващия програмен период, да отделя за пътища, тъй като базисната инфраструктура в България все още има сериозни нужди. И това ще е, разбира се, част от разговорите, които ще проведем с комисаря.

Водещ: Добре. Може би Йоханес Хан ще пререже този път лентичката Стара-Нова Загора?

Лиляна Павлова: Да. Това е и нашата цел. Той, заедно с министър-председателя, да отрежат лентата. Президентът на България, разбира се, също е поканен да присъства и ще присъства на това, бих казала, много важно събитие. Този проект е знаков за България, за правителството. Така че мисля, че ще дадем началото на този проект. На 1 юли започва и една друга, много важна тема, не по-малко важна. Това е Програмата за енергийна ефективност, обновяване на българските домове.

Водещ: Из мислех, че на 2 юли започва или не?

Лиляна Павлова: Официално сме казали на 1 юли. Независимо, че се пада 1 юли се пада неделя, но ние сме казали, че....

Водещ: Не, не, не. Министър Павлова, кажете ми и продължете след това, но на страницата на вашето министерство на 2 юли може би ще има страница, където човек може да си изтегли заявление за саниране? Така ли е?

Лиляна Павлова: Да, точно така.

Водещ: Първият работен ден, де факто - 2 юли, понеделник.

Лиляна Павлова: В неделя не става. Но кажете ми сега повече, добре.

Водещ: Започва Програмата за саниране. Екипите са в готовност. Ние до тогава, до 1 юли, даже още на 29 юни ще качим информация на сайта във всеки един от 36-те града, които са бенефициенти по нашата програма – кое е лицето за контакт, къде могат да отидат да получат помощ, да получат консултация или директно да получат формуляра за кандидатстване. Нашите екипи ще помогнат на всички етажни собственици, на всички домоуправители да извървят стъпките, процедурата. Те са много лесни, началото е лесно. Няма нужда да има нито регистрирано сдружение, достатъчно е да има събран домсъвет, както го наричаме, етажната собственост да се е събрала и да има решение, че започва процесът. Това е абсолютно достатъчно за първите дни. Един съвсем опростен формуляр за кандидатстване, със съдействието на нашите екипи да се попълни за всички сгради, които отговарят на минималните изисквания. А именно: три етажа, шест апартамента да е сградата и да е в някой от 36-те района, без значение...

Водещ: Хубаво е да има един телефон, където хората да се обаждат.

Лиляна Павлова: Има, има. Имаме телефон на сайта, имаме приемен ден всеки четвъртък, той работи вече от два месеца, доста хора вече идват при нас. Всеки четвъртък цял ден онлайн имаме въпроси и имаме, разбира се, горещ телефон за въпроси на сайта. А от 1-ви, всъщност от 2 юли приемните дни ще бъдат два пъти в седмицата в София и разбира се всеки ден в градовете, в които са нашите екипи. Така че сме на разположение да съдействаме на всички. Програмата е страхотна, заслужава си много, защото ще спестим разходи за сметки и ще живеем в по-красиви и по-уютни блокове. Така, че тук имаме много, много...

Водещ: Време беше и това да тръгне, да.

Лиляна Павлова: Така е.

Водещ: Добре. Връщам се пак малко към Йоханес Хан. Сега от 1 юли ЛОТ 2 Стара - Нова Загора. Тази част от „Тракия” се прави сега с – питам, въпрос - с наши пари, а после Йоханес Хан и Еврокомисията ще ни дадат пари, така ли?

Лиляна Павлова: Не, не. Значи процедурата е следната. България получава първоначално за всяка една оперативна програма авансови средства. Тези авансови средства са европейски и са средства, за които ние ползваме за така наречените оборотни средства, с които се разплащаме по проектите. Паралелно с това, когато се завърши определен вид работа, в случая бенефициентът, възложителят - дали е министерство, дали е община или както е пътната агенция, разплаща на изпълнителя, декларира тези разходи и те се възстановяват. Първо от Министерство на транспорта, като управляващ орган, проверява се от Министерство на финансите, декларират се пред Европейската комисия, която ги възстановява горе-долу три пъти годишно, понякога и по-често. Трябва да потвърдя, че към днешна дата над 250 милиона са изразходваните, отчетени и потвърдени верифицирани средства от Агенция „Пътна инфраструктура”. Всички те са верифицирани и възстановени. Така, че ние боравим през цялото време с оборотни европейски средства, които използваме за разплащане. Разбира се, допълнени с българското съфинансиране, така както е предвидено. Така, че това са европейски средства, с които разплащаме магистралата. И не само това, а по всички проекти.

Водещ: Все пак не може всичко. Мисля, че в разговор с вас преди време стана ясно, че една от магистралите, не може всичко, остава малко в страни, за „Струма” ставаше въпрос, така ли?

Лиляна Павлова: Всяка една магистрала, няма значение, когато се строи с европейски средства ние ползваме...

Водещ: Това е ясно, но една малка я извадихме в страни, но коя беше?

Лиляна Павлова: Не знам коя да сме извадили в страни, всички магистрали...

Водещ: Ако не сме извадили още по-добре.

Лиляна Павлова: ....”Струма”, „Тракия”, магистрала на „Хемус” - частта, която е от Софийския околовръстен път до Гара „Яна”, Кърджали-Подкова...

Водещ: Значи, не съм прав аз, добре.

Лиляна Павлова:...и западната дъга на околовръстното, обходите на Монтана и Враца - всичко това са проекти, които се изпълняват със средства по програмата с европейско финансиране. Това са и основните обекти, които в момента се строят. Бих казала, едно горещо лято за строителството...

Водещ: Ясно, добре. Отвсякъде горещо.

Лиляна Павлова: По случай 130-та годишнина на министерството. Бих казала имаме много активно строителство. Може би, ако позволите, сетих се идин много интересен факт. Говорейки за горещото лято - много строително лято, много дейности, чак отварям една скоба, понякога не ни стигат битумът, асфалтът, камъкът, които ползваме за асфалтирането, защото...

Водещ: И тогава?

Лиляна Павлова: ... толкова много асфалтираме. Имахме преди няколко дни, така, една конкуренция, бих казала, между фирмите, защото всички искат в този момент да полагат асфалт, това беше. Прекрасно време е лятото, затова в един момент, така, не смогваха асфалтовите бази. Но това само може да ни радва. Това означава, че има и активност, икономическа активност и потребление на материали, което безспорно е важно. Всичко това в духа на приемственост и прозрачност, за което говорихме и всички ключови обекти, които строим и сега. Началото на това, бих казала, е дал един предшественик и министър на тогавашното Министерство на обществените сгради и благоустройството...

Водещ: Кой, кой е той, че не се сещам?

Лиляна Павлова: Министър Спас Ганев.

Водещ: Спас Ганев.

Лиляна Павлова: През 1935 година до 1939 година, като министър...

Водещ: Много добри години за България са това, да?

Лиляна Павлова: Безспорно. Това са много силни години за България. Тогава е имало също, както и сега, бих казала, много горещи лета строителни. Тогава той решава и тогава, всъщност, за първи път издава заповед, че министерството трябва да бъде открито и прозрачно. Трябва да показва свършената работа със снимки, графики и отчет, за да могат гражданите да знаят какво се строи и какво се случва. Да имат мнение по тази тема и оттогава се въвежда, всъщност, и годишните отчети, годишникът за работата на министерството.

Водещ: Има нещо, което не се сещам. 130 години имало ли е жена министър на строежите, че не се сещам?

Лиляна Павлова: Не. Аз съм първата.

Водещ: Вие сте първата.

Лиляна Павлова: Да.

Водещ: Това е и чест, и отговорност.

Лиляна Павлова: 130 години съм първата, безспорно голяма чест, голяма отговорност, надявам се да я оправдая.

Водещ: Два бързи въпроса. Качеството?

Лиляна Павлова: Качеството е много важно. Това е една от основните ни, бих казала, приоритети в ежедневието. Неслучайно толкова много пътувам из страната и лично с екипите, които, разбира се, са професионалистите - аз не съм инженер. Но заедно с тях на място на всеки един участък, който се изгражда, за да сме сигурни, че качеството е добро. Искам да ви кажа, че работим изключително много за качеството, защото за мен то е по-важно и от срока, и от всичко останало. Само един пример - на магистрала „Тракия” се правят над 50 проби на денонощие. 50 проби на материали, на това, което се полага, проби правим и на самата инсталация, където се произвежда /.../ на асфалта, правим и при полагането. Колегите са направили едно изчисление, че в последните месеци на основание на всички проби, тестове и изпитания, които правим, над 16 хиляди документа, потвърждаващи качеството и изпитванията, които правим, се правят. Именно затова, вие знаете - почти 17 километра прекрасно изглеждаща, така бих казала, лаишки, на пръв поглед, магистрала, почти готова я махнахме, именно защото не бяхме убедени в качеството. Именно, защото пробите показаха, че рецептата е сбъркана. Въпреки, че можехме да отворим и този ЛОТ на 3-ти изцяло готов, ако не бяхме махнали тези. Поехме риска, само за да сме сигурни в качеството, а не да се окажем догодина лятото с коловози. Така, че качеството е на първо място.

Водещ: Едно пожелание и по повод 130-годишнината – магистралите са нещо хубаво, чакат се, искат се, трябват, нужни са. Но и тези второстепенните пътища са важни. Трябва и там рехабилитация. Нали така, съгласни сте?

Лиляна Павлова: Безспорно съм съгласна. Вие знаете, ползваме европейско финансиране и за тях. Оперативна програма „Регионално развитие”, 830 километра втори и трети клас пътища са в процес в момента на рехабилитация. От тях 250 километра са готови, а останалите са в момента в етап на рехабилитация. Те са много важни. Те представляват над 80% от българските държавни пътища, републикански пътища. Това е основният ни фокус и още 900 километра рехабилитираме със средства от държавния бюджет и със заеми, с Европейска инвестиционна банка. Така, че надявам се, че всъщност в идните месеци тези 2000 километра пътища второкласни, третокласни, които рехабилитираме ще стават все по-видими. Пак казвам, те са недостатъчни, но работим. Знаем, че те са много важни.

Водещ: Добре, добре. Още веднъж, първата жена в министерство на строежите, сега се оказва, на регионално развитие и благоустройство - това сте вие. Добре. Накрая – щастлива ли сте? Имаше едно изследване тези дни, което ни изкарваше, че не сме нещастни, а сме щастливи, но не сме го разбирали, не сме го знаели. Ще питам и другите събеседници. Щастлива ли сте, министър Павлова?

Лиляна Павлова: Определено смятам, че съм щастлива, защото мисля, че нямам повод да съм нещастна. Преди всичко сме здрави. Имам прекрасно семейство, прекрасно дете. Работя работа, която ми харесва, с видими резултати. Имам много сериозни цели, които да постигам. Давам душата си за тях и няма причина да бъда нещастна.

Водещ: Благодаря ви. Благодаря ви, приятна работа и занапред. Министър Лиляна Павлова.