Интервю на министър Лиляна Павлова за БНТ, "Панорама": Лиляна Павлова: Сърцето ми се късаше, докато гледам как багерът разрушаваше къщи

Водещ: Включваме регионалния министър Лиляна Павлова. Вчера я видяхме до багерите при събарянето на незаконната „Златна перла” близо до Царево. Добър вечер.

Лиляна Павлова: Добър вечер.

Водещ: Така, както бутнахте „Златната перла”, тя да не се появи пак?

Лиляна Павлова: Това, доколкото аз мога да влияя на този процес, иначе казано, докато аз съм министър на регионалното развитие, това няма да е факт. Безспорно има общ устройствен план, той е одобрен от предишния министър на регионалното развитие и на тази основа, за съжаление, би могло да има ново строителство. Още повече, че има одобрени подробни устройствени планове и те се в сила, те не са обжалвани в годините назад, говорим за 2008 година, и по този начин биха могли да строят. Въпреки всичко, предвид, че и общият устройствен план е в съда, той се обжалва поради екологичната оценка, именно защото това е природен парк. Това е и причината всъщност и основание, което ще ми даде, да спра всяко едно ново начинание, независимо от това кой е собственикът, независимо от одобрения...

Водещ: Добре, колко още златни перли има по българското Черноморие, госпожо Павлова?

Лиляна Павлова: Проверките на Черноморието, които бяха извършени от ДНСК, които завършиха със заповеди, постановяващи незаконно строителство, вече в голяма степен са реализирани и изпълнени. Именно затова остават още малко строежи по Черноморието. Въпреки това, там, където има незаконно строителство, ние ще бъдем безкомпромисни, независимо каква е собствеността, къде се намира обектът и къде трябва да бъдат предприети като мерки. Ето, включително вчера там, където рязахме кабели, висящите кабели на единия от кварталите, в единия от блоковете живееше шефът на РДНСК, в другия служители. Независимо, че за ден-два останаха без телевизия, без интернет, нямаме компромис в този случай. Те сами си бяха постановили незаконността на тези кабели и ги премахнахме дори и там.

Водещ: Кога ще преминем от бутане и рязане към просто спазване на законите? Не може ли подобни незаконни неща просто да не се появяват, а не да изчезват от време навреме?

Лиляна Павлова: Това е и моето желание. Сърцето ми се късаше, докато гледам как багерът разрушаваше тези къщи. Има толкова бездомни хора, които нямат възможност, нямат жилища, а ние бутаме макар и незаконни сгради. Но в същия момент не можем да си позволим да узаконим нещо, което е първо, доказано незаконно, нещо, което нарушава природата на метри от морето. Така че на мен също ми се иска и това всъщност е да покажем волята на правителството да се спазват законите, независимо от всичко. И един ден се надявам, че всички ще спазваме, всички сме равни пред закона, всички ще ги спазваме, няма да се налага да бутаме, а всички ще градим, защото аз се радвам, че и този ден вчера беше много наситен – не само бутахме, не само рязахме кабели, но все пак видяхме един пътен възел, който е почти готов – пътен възел „Бургас – Меден рудник”, който още на 30 юни, 100 дни предсрочно ще можем да го пуснем. Това е много хубаво, защото вие знаете какъв е трафикът до морето и се надявам, че това ще облекчи изключително много. В комбинация на 1 юли с първите два лота на магистрала „Тракия”, мисля, че ще имаме едно по-слънчево лято. Преди всичко животът на хората е важен, така че безопасно движение по път за морето – това е нашата цел.

Водещ: Като казахте магистрала „Тракия”, вие сте минали по нея, нали, защото от Бургас сте стигнали до Пловдив. Видяхте ли прословутите вълнички?

Лиляна Павлова: Няма вълнички. Благодаря за този въпрос, колкото и клиширано да звучи, защото това ми дава възможност още веднъж да обясня. Вълни на магистрала „Тракия” в строящия се участък на асфалта няма, защото там няма асфалт, няма какво да се нагъне, няма вълнички. Това, което постановихме при проверката инспекцията с вашите колеги, журналисти, на място, беше, че единият от пътните възли, а именно пътният възел на Нова Загора, който беше готов и беше пуснат за временно движение, за да не ощетим трафика към Нова Загора, той потъна през зимата, той се слегна и това доведе до потъване на пътния възел, но той е над магистралата, той пресича отгоре магистралата. А всъщност самата магистрала е все още на пластовете преди асфалта, не е нагъната. Имаше само едни 700 метра от основата на пътя, циментовата стабилизация, които машините и лабораторията показа, че не са в добро качество и те бяха махнати от изпълнителя, така, както разпоредихме, подменени, за да сме сигурни в основата. Защото, за да нямаме нагънати пътища, трябва да имаме добра основа. Именно затова аз разпоредих ежедневни допълнителни проверки, лабораторията е там, машините на института към АПИ са там, за да следят за качеството, защото веднъж положим ли добра основа, след което начинът, по който ще положим асфалта, ще ни даде възможност да гарантираме качеството и магистралата, която пуснем на 1 юли да е качествена и да не е на вълни. Така че беше неправилно интерпретирано. Аз се надявам, че изяснихме този случай. Така че вълни няма, магистралата се строи. Има, разбира се, проблемни участъци като във всяко строителство, но на 1 юли ще имаме една качествена, стабилна магистрала, която ще води към морето.

Водещ: Явно вълните са на друго място – отгоре, а не отдолу. Но все пак, нали знаете откъде се появи въпроса – от съмнението на всички, че след като се строи бързо, може би не се строи качествено.

Лиляна Павлова: Именно затова, пак казвам, именно затова това съмнение да бъде абсолютно, бих казала, оставено само в сферата на съмненията, независимо от всички проверки и строителен надзор, който изпълняваме на обекта, аз оторизирах и допълнителна заповед издадох. Институтът, лабораторията са там. Всеки ден минимум 200 проби правим, за да сме сигурни в качеството, за да няма вълни.

Водещ: От бутане и от строителен надзор остава ли ви време за стратегически важните неща? Например, за обновяването на панелните жилища? Въпрос, който се отнася, според мен, до най-милото на българина – до неговия дом. Може би първостепенен стратегически въпрос.

Лиляна Павлова: Безспорно, разбира се, за мен е важно качеството на големите проекти, проектите, които са от огромен обществен интерес и значение, и аз ги следя лично и пътувам постоянно по страната. Но това по никакъв начин не означава, че основната ми функция, а именно дългосрочната визия за развитието на регионите, е мой приоритет. Тази година е годината на планирането, така че това също е във фокуса на моето ежедневие. Програмата, която започваме за енергийна ефективност на българските домове, е много важна. Именно затова аз лично ще присъствам в повечето градове, в които ние ще направим така нареченото „роудшоу”. С тази къща, която направихме, демонстрационната къща, с нея ще обиколим големите 36 града, в които започва програмата за саниране и модернизация на българските домове, за да покажем какво представлява това, защо е важно и какви са всъщност причините всеки да се съгласи да го направи. Те са много важни. Може би да ги кажа с няколко думи?

Водещ: Разбира се, да.

Лиляна Павлова: Преди всичко, ако позволите, да кажем, много е важно нашите домове да са модернизирани, да са топли, да са уютни, не само защото ще изглеждат по-красиво, а защото това ще даде възможност да живеем в едни домове, които са енергийно ефективни, домове, в които разходите, за да ги поддържаме топло, ще бъдат минимум с 60% по-надолу, а това е изключително важно.

Водещ: Добре, обаче, ще убедите ли, как ще убедите един пенсионер да даде още 3 000 лева за жилище, което вече е плащал цял живот?

Лиляна Павлова: Мисля, че аргументите в тази посока са много силни и ще ви кажа защо. Защото този пенсионер в момента се налага да заплаща, да кажем, сметка за парно 100 лева на месец. Ако той ще знае, че следващият отоплителен сезон, тъй като не е много дълъг процесът, който е необходим. В рамките на едно лято може да се обнови една сграда. И ако той знае, че следващият декември, вместо 100 лева за отопление, ще плати 40 лева и ще има спестени 60 лева. И с тези 60 лева, всъщност, ако той вземе заем, както вие казахте, за около 3000 лева, той ще трябва да плаща 30 лева на месец, за да го връща този заем. Всъщност, той ще има свободни 30 лева, които аз съм сигурна, че те са изключително важни за всеки един пенсионер, а и не само за пенсионерите. Така че това е една много важна причина, бих казала, и фактор, който може да убеди всеки да се включи в този процес. Защото, много е важно да кажем, имаме блокове... хората, които живеят в къщи, се грижат за цялата си къща и отвътре, и отвън. Тези, които живеят в апартаменти, не са си купили апартамента само отвътре. Той има външни стени, има вход, има общи части. Всеки от нас трябва да се грижи и за общите части, и за външния облик на своето жилище, независимо дали това е многофамилна жилищна сграда. Това е всъщност една от вторите мотивиращи причини да променим начина, съзнанието на всеки един от нас, че трябва да се грижим и за общите части, и за входа, и за градинката отпред, а това е начин, по който да го стимулираме. Ние направихме 50 сгради демонстрационно в 10 от градовете ни. Знаете ли, това веднага се промени. Хората започнаха да се грижат много повече и за цветята, и градинката отпред, и входът да им е чист, защото веднъж, когато стане красиво и уютно, освен че е по-евтино за поддръжка, ти става приятно и започваш да имаш все повече мотивация да го поддържаш да бъде красиво.

Водещ: Благодаря ви. Желая ви успех с това „роудшоу”. Дано се преборите със скептицизма на българите, както и с мизерията, която е най-големият проблем за тях, да отделят тези пари.

Лиляна Павлова: Дай боже. Ще дадем всичко възможно да направим така че да помогнем на хората и това да е една успешна програма. А и това е само началото. Сега започваме с 50 милиона с 36 града. Около 200 сгради ще можем всъщност да обновим. В следващия програмен период ще положим максимални усилия да договорим тройно, четворно по-голяма сума, преди всичко като първи приоритет. И втори приоритет е да ни позволят, защото в момента не е позволено с тези европейски средства да правим нещо различно от обновяване, в следващия програмен период моята амбиция, моята цел е не само да договорим повече пари, а тези пари да можем да ги ползваме не само за обновяване на сградата, енергийна ефективност, но и за конструктивно укрепване. Защото това е втората болна тема. Част от сградите имат нужда от сериозно конструктивно укрепване, за да не бъдат опасни за хората. Така че това е моята дългосрочна цел.

Водещ: Министър Павлова пряко от Пловдив. Благодаря ви за участието.