Интервю на министър Лиляна Павлова за БНТ, предаването " Денят започва"

Водещ: Казваме добро утро сега на Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството.

Водеща: Добро утро.

Лиляна Павлова: Добро утро.

Водещ: И веднага искам да ви задам един въпрос, тъй като по вестници, всички телевизии отразиха предстоящия, доремонтиран ли как да го нарека ЛОТ 4 на магистралата, магистрала „Тракия”. Трябваше ли лично министърът да отиде, за да установи, че има денивилация или, че там трябва въобще нещо да се прави?

Лиляна Павлова: Първо, трябва да кажем – добрата новина е, че всички вече се движим по-бързо, по-безаварийно, до Ямбол, където имаме 70 км нова магистрала, пусната. Мисля, че всички, които вече имаха възможност да пътуват в тази посока, видяха разликата. Наистина се усеща сериозната разлика. За това, като се движиш по нещо ново, добре направено, стабилно, наистина един комфорт в движението. ЛОТ 4 е последният ЛОТ, който остава от магистралата. Участъкът от Ямбол до Карнобат. Той е и най-големият участък. На него е и най-голямото съоръжение над река Тунджа. Той трябва да бъде готов догодина, така както е по договор, тъй като много по-късно започна неговото строителство. Ние инспектираме, както този ЛОТ, така и всички останали големи инфраструктурни обекти постоянно. Това беше част от инспекцията, която правим, защото още пролетта на тази година заявихме – изпълнителите дадоха своето желание и воля да направят тези пътища не само качествено, надявам се това да продължи така. Но и предсрочно, за да може именно пътуващите в сезона да се възползват от това. Това обаче качество трябва да бъде проконтролирано от нас много сериозно. Именно като част от контрола, това беше причината да съм там. Аз категорично не съм този, който трябва или искам да проверява качеството. Не случайно екипите на колегите работят там постоянно. И искам да използвам случая да им благодаря, специално и лично на инж. Лазаров и на целия екип на пътната агенция и на лабораторията. Те са там денонощно. Още от пролетта, събота и неделя, тъй като машините и на ЛОТ 2 и на ЛОТ 3, сега и на ЛОТ 4 работят на три смени. Работят много активно. И ние съответно трябва да правим много проби на ден. Над 50 проби се правят на ден. Изпитва се самият материал, който се използва. Разбира се, веднъж асфалтирано, се правят такива проби да сме уверени, че и след това няма да има проблем.

Водещ: Тоест, този път гаранция, че тази настилка ще издържи, а не както се случваше на времето – открива се магистралата, след една година дупките са на лице?

Лиляна Павлова: Това е нашата воля и желание. Именно това правят колегите. Те правят замерванията. Това, което онзи ден направихме, установени са три километра, които трябва да бъдат премахнати и да бъдат направени наново. Вие виждате и кадрите. Бяхме там заедно, за да се уверим, че те се премахват. Така както беше и на гръцки ЛОТ. Там махахме 15 км. Това е много сериозно, защото ако един километър асфалт се поставя, да кажем за един ден, това е машината за фрезоване, преди малко показахте, махането на асфалта става за три, на един километър.

Водеща: В какъв срок?

Лиляна Павлова: Вижте аз вече срокове трудно мога да кажа, тъй като все пак ние зависим от това изпълнителят какво ще направи. Пак казвам, срокът е догодина да бъде готов изцяло този пътен участък. Поетапното изпълнение, именно първите 17 километра до „Петолъчката” или участъкът до „Петолъчката” или участъкът до Зимница, който е много важен, нашето желание беше август месец да ги пуснем, пътуващите в посока към морето, изпълнителят, той самият заяви, че има готовност и възможност да го направи. Не можаха да създадат за съжаление организация през юли това да стане факт, сега най-накрая виждаме и достатъчно машини и достатъчно работници и материали да го направят. Така че аз се надявам, че в следващите няколко седмици...

Водеща: До края на месеца.

Лиляна Павлова: До края на август, но може и по-рано. Всичко зависи от мобилизацията вече на строителя и от нашия контрол, той да е качествен, защото вие виждате – ние сме готови. Готова магистрала, махаме 15 километра, сега три, за да е качествена. Да работят качествено, да се мобилизират. Имат всички възможности в рамките на няколко седмици до Зимница или до „Петолъчката”, както го знаем да бъде факт.

Водещ: Тъй като сме на тема „магистрали”, как се развиват нещата около ремонта и въобще търгът, който беше направен за ремонта на трите виадукта на „Хемус” и „Тракия”?

Лиляна Павлова: От подалите документи фирми...

Водещ: 10, ако не се лъжа?

Лиляна Павлова: Бяха подали 10, девет от тях бяха допуснати до второ ниво. И вече е отворена възможността те да представят своите технически решения, тъй като това са едни много сложни съоръжения. Те да представят своите технически решения за начина, по който считат, че трябва да бъде изпълнен ремонтът на трите моста. Апелираха към нас фирмите да удължим срока, за да имат повече време за подготовка. Той е удължен до 18 август. На 18 август ние ще разгледаме техните оферти. Аз се надявам, че септември месец реално, ако няма обжалвания, ако всичко е наред с документацията, ще започне ремонтът на тези мостове.

Водещ: Знаете ли, много хора ме попитаха след като бяха гледали кадрите по всички медии, на практика от доста плачевното и бих казал тревожното състояние на тези виадукти. Все пак има ли гаранции, че е безопасно към настоящия момент, докато започнат ремонтните дейности?

Лиляна Павлова: Безспорно там, където участъците са по-притеснителни, в по-лошо състояние, има и въведени ограничения в скоростта. Ако нещата придобият по-сериозен, да кажем рисков характер, ние със сигурност ще ограничим движението. На този етап сме се ограничили с това да намалим скоростта, с която се минава по тези участъци, а и предвид, че все пак ремонтите започват септември месец, аз смятам, че ние ще успеем да ги укрепим, въпреки че технологично и догодина ще продължим. Поетапно ще затваряме движението, няма да е изцяло, за да може да се направят качествени ремонти и да осигурим безопасността. Тя е най-важна.

Водеща: Вие непрекъснато пътувате по магистрала „Тракия” и констатирате.

Лиляна Павлова: И не само.

Водеща: Но мислите ли, че има нужда от ремонт в първоначалния, най-стария участък и докато се дострои ЛОТ 4, дали няма да се наложи реконструкция и ремонт на първоначалната отсечка?

Лиляна Павлова: То вече се е наложило. Всички пътуваме по тази магистрала.

Водеща: Усещаме.

Лиляна Павлова: То е видимо. Осезаемо е. За съжаление много сериозно. Какви са нуждите? Наистина състоянието в най-стария участък от магистралата е в състояние, което е за пълна реконструкция. Вие правилно уцелихте термина. Тук вече не говорим за преасфалтиране, рехабилитация. Ние говорим за пълна реконструкция на платната, в двете посоки. Това е едно много скъпо, бих казала упражнение, което ако имаме пари следващата или по следващата година...

Водещ: Тоест, не може да се надяваме на европейски пари, трябва да разчитаме на собствения си бюджет?

Лиляна Павлова: Не. Това е текущ ремонт на съществуваща пътна мрежа. Никаква възможност няма да го финансираме с европейски средства. Така че поетапно в годините напред ще се залагат пари в бюджета и малко по-малко ще се оправим. Тъй като, за да бъде оправен един малък участък от 60 км, на нас са ни необходими приблизително 60 млн.

Водещ: Да. Солидна сума.

Лиляна Павлова: Това е един много сериозен габарит.

Водещ: Оставаме все още по магистралите, може ли да се подвижим малко? При тези ремонтно-строителни дейности се натъкнахте и на археологически обекти край Шумен и по магистрала „Струма”. Как е развитието там? Доколкото си спомням сроковете бяха в рамките на един месец? Археолозите свършват работа и да се изнесат и да продължи строителството, как се развиват нещата?

Лиляна Павлова: Бих казала, че с екипите археолозите, които работеха на обектите, постигнахме страхотен синхрон. Разбира се, и със самите строители. Те бяха толерантни един към друг. Екипът, който беше на магистрала „Струма”, на ЛОТ 1, те приключиха, така като бяха поели ангажимент. Много красиви неща бяха намерени там. Ние поехме ангажимент, когато е готова и магистралата, този участък, ще направим изложба, ще ги експонираме и в министерството, ще направим и специални отбивки на магистралата, за да можем да покажем. Красиви и хубави, доста ценни неща бяха намерени. Екипът, който работеше на „Струма” вече е на магистрала „Марица”. На същия принцип това са кадри, които от кюстендилския участък на магистрала „Струма”, но колегите вече са на „Марица”. Увеличихме значително броя на археолозите там, тъй като там бяха намерени допълнителни разкопки. Започнахме с един екип от около 40 човека. 500 000 лв. платихме. Сега дадохме допълнително 700. Така че с 1 млн. и 300 хил. мисля, че археолозите, в този строителен сезон освен строителният бранш и археолозите могат да са активни.

Водещ: Мисля, че ще ви бъде малко по-трудно между Шумен и Варна, защото там знаем, че точно тази част от Североизточна България, разкопките варират от неолита до късното Средновековие. Където и да се копне, там има културни пластове.

Лиляна Павлова: Знаете ли, там не само от тази гледна точка, безспорно това ще е една от нещата, но там има много малко, което е разкрито. Именно за това ние и дълго време преговаряхме как да ценообразуваме, защото те казват „ние можем да гарантираме за 10 процента предварителни проучвания”, а всъщност теренът е голям. Така че вече имаме подписан договор за 400 хил. Те работят. Казаха, че засега един месец ще им е достатъчен, но все пак, както казвате, не се знае какво ще излезе. Ние сме готови да изчакаме, за да могат да свършат своята работа. Изпуснахме в голямата си част строителния сезон тази година. Все пак има време. Догодина ще продължим.

Водеща: Кои пътища от републиканската пътна мрежа, да излезем от магистралите, имат нужда от належащ ремонт?

Лиляна Павлова: Ако ме питате, всички пътища.

Водещ: Всички.

Водеща: Не всички, подбалканския път е в много добро състояние.

Лиляна Павлова: Подбалканският път, да. Вижте на територията на България, така наречените републикански пътища, макар че един професор от БАН ми направи забележка, „вие, защо ги наричате републикански? Те са национални, ако бяхме царство, царствени щяхме да ги наричаме”. Националните ни пътища, това са 20 000 км пътна мрежа на територията на страната. Над 18 000 от тях са втори и трети клас пътища. Много по-малките пътища. Те са и в най-лошото състояние. Там освен магистралата, стария участък, за който говорихме, това са пътищата, които имат най-голяма нужда от ремонт. Това са пътищата за връзка между градовете, за връзка към големите магистрали и първокласни пътища.Там инвестираме доста сериозен ресурс. За над 800 км от тях инвестираме половини милиард лева от ОП „Регионално развитие” и европейски средства за тяхната рехабилитация. За 1 млрд. лв. се правят рехабилитации на пътни участъци със заем на Световна банка. Но това покрива една много малка част от тези 18 хил. км. Така че, ако мен питате, безспорно доста голяма част от пътищата имат нужда от рехабилитация. Ние работим активно и със заемни средства и с европейски. Мога да използвам тук случая да кажа, че от последния етап, който имаме – 200 км финансирани по ОП „Регионално развитие”, избрахме изпълнител и работата започва, което е добра новина за над 20 населени места. Техните пътища ще бъдат ремонтирани, на територията на цялата страна. Добрата новина е, че имаме спестени средства. И нови проекти ще можем да финансираме в рамките на бюджета, който имахме, допълнително още 10-15 обекта, да се надяваме да можем да финансираме, което е много добре, защото всеки един лев, даден в пътна инфраструктура подобрява, бих казала най-вече безопасността на тези, които пътуват. Това е най-важното.

Водеща: Кога ще започне реализацията на тези проекти?

Лиляна Павлова: Още септември месец започват първите 200 км, които сега договорихме, имаме направени над 600 км готови рехабилитирани пътища. Така че бих казала 1000 км рехабилитация на втори и трети клас пътища са в ход в момента. Така че безспорно не можем да говорим, че правим само магистрали. Фокусът е и върху по-малките пътища.

Водеща: Георги, четеш едно заглавие.

Водещ: Аз намерих едно заглавие в днешния вестник „Капитал”, което би трябвало да ви провокира. Това понеже се отнася до вас. „Регионалното министерство: От магистрали към саниране. Успехът е усвояване на евросредствата за инфраструктура, а неуспехът развитието на общините”. Това е преценката на журналистите от в. „Капитал”.

Лиляна Павлова: Разбира се, всеки журналист има прави на мнение.

Водещ: Вие имате право на отговор.

Лиляна Павлова: темата с архитект Диков, която имахте преди малко, санирането е много важна тема и като цяло енергийната ефективност на блоковете, в които живеем, на всички сгради. Програмата започна на 1 юли. Подаването на заявления започна в цялата страна. Вече имаме подадени 62 заявления. Проверките започнаха. Работата по документите започна. 10 от тях вече са сгради, които реално бих казала, че са почти готови да влязат в този процес. Обработени са документите от нашите екипи. Сградите отговорят на изискванията. И аз се надявам, че в следващите месеци процедурата ще върви успешно.

Водещ: Уточнението е, че става въпрос за около 100 сгради, за финансирането на около 100 сгради, което е под един процент от сградния фонд?

Лиляна Павлова: Това, което ще можем да финансираме, са около 200 сгради с налични бюджет, който имаме.

Водещ: Да речем един процент от сградния фонд?

Лиляна Павлова: Знаете ли, то 200 сгради звучи много малко, но ако питаме колегите, които работят за това, 200 сгради са много. Защото, за да направиш 200 сгради, в тези 200 сгради нали знаете колко много семейства живеят. Една сграда има от един до десет входа, по десет етажа. И вътре живеят семейства със своите проблеми. Имат финансови проблеми. Социално слаби. Знаете ли колко е трудно да съберем живущите? Вие, колко често събирате вашия домсъвет, така наречен? Етажната ви собственост, ако живеете в блок?

Водещ: Аз живея в къща. Ще ми е трудно да отговоря.

Лиляна Павлова: Да. Може би за това така реагирате, че са малко сградите. Ако трябва да се съберат 20 семейства, да вземат едно решение, да съберат заедно едни пари...

Водещ: Сигурно е много трудно. Така е.

Водеща: Точно това исках да попитам и архитект Диков, но не ни остана време – как ще се постигне съгласието между собствениците?

Лиляна Павлова: Това е разковничето на въпроса. Парите са налични. Ние имаме финансов ресурс. Даваме много сериозен финансов ресурс. Безплатно правим и проектирането. Безплатно правим и обследването. От цялото управление на проекта. Всичко го правим за наша сметка и съфинансираме 50% от самото строителство. Създали сме необходимите предпоставки, но предизвикателството е хората да се съберат, да вземат единното решение. Някак си все още манталитетът на българина – всеки си гледа своето. Всеки си гледа вътре в рамките на четирите стени, в които живее. Някак си не се интересува – работи ли асансьорът, „аз живея на първия етаж, дали работи асансьорът не ме интересува”. Този от последния етаж казва – „тече ми покривът”, другият каза „на мен не ми тече”. Тази култура все още имаме да преодоляваме. Всеки си гледа своето.

Водещ: Знаем, че правителството на ГЕРБ е към края на мандата си, но може би ще имате и втори мандат. Не се знае. За това ми се ще да отидем да проектираме малко в по-далечно бъдеще, да помечтаем, почти фантастика.

Лиляна Павлова: Никаква фантастика. Аз съм реалист човек. Моето мнение е, че трябва да планираме разумно, минимум до 2020 година.

Водещ: Добре. Ще я наречем тогава научна фантастика, по-реалистична. Това, което ми направи впечатление навсякъде в Западна Европа, тези огромни комплекси от края на 60-те и 70-те години, каквито и ние имаме в изобилие. Навсякъде те не се санират, не се подобряват. Те се събарят. На тяхно място се строят по-малки фамилни.

Лиляна Павлова: Дай Боже, някой ден и ние да си го позволим това.

Водещ: Въобще във вашето правителство има ли подобен проект? Мисли ли се по тази линия, че тези комплекси би трябвало да се съборят и да се махнат.

Лиляна Павлова: Вижте нали знаете – всеки трябва да скача според аршина си.

Водещ: Абсолютно.

Лиляна Павлова: Така че първото, което трябва да направим, е да осигурим сегашните сгради, в които живеят хората, да ги подкрепи, тъй като това безспорно е частна собственост. Няма как държавата да се намеси директно. И да създадем условия и предпоставки тези условия и сгради да са сигурни. Най-вече конструктивно устойчиви. Виждаме при едно земетресение какво може да се случи. Първата ни цел, защото пак казвам – ние трябва да сме реалисти какво можем да направим. Първата ни цел е да осигурим сградите ни да са конструктивно устойчиви, за да могат хората да са спокойни. Втората цел, в момента програмата, която реализираме е именно тези сгради да изглеждат по-добре на външен вид, защото не можем да изглеждаме, тези кръпки трябва да спрат безспорно. Но тази енергийна ефективност, освен по-добрия изглед, ще даде 60 процента по-ниски разходи за отопление и осветление. Спестяването на разходите е много важно за бюджета на всяко едно семейство. В дългосрочен план следващата стъпка би била преминаването към едно професионално управление на сградите. Да кажем в една Германия, в една Австрия, държавите, за които говорите, там има професионален домоуправител и той казва „вече е десетата година, сменяме хоризонталните щрангове, подменяме покриви, дължите Х пари”. Там не се коментира трябва ли. Там се казва „това се прави”. Те се информират и всеки плаща. Трябва да достигнем до този етап. И чак тогава, конструктивните обследвания ще покажат, че са конструктивно неустойчиви и, че може би по-евтино би било да се съборят и на тяхно място да се строят други. Или поне хората да се изнесат от тях, тъй като това е предишният етап. Те да бъдат изцяло прикрепени и стабилизирани и тогава да се върнат. Това са етапи, но аз смятам, че ние сме много далече от това.

Водещ: За това казах фантастика.

Лиляна Павлова: Тук вече мога да приема термина. Ако ние успеем да направим, така че сградите ни са конструктивно устойчиви, енергийно ефективни, това ще бъде един огромен успех.

Водещ: Искаш нещо да попиташ?

Водеща: Да. Във връзка със сигурността на сградите, у нас често се употребява поговорката „всяко чудо за три дни”. Минаха ли тези три дни след стреса от земетресението? Вие призовахте за застраховки, за изготвяне на технически паспорти на сградите.

Лиляна Павлова: Съгласна съм малко с изказването „всяко чудо за три дни”. И, макар че мисля, че жителите особено на област Перник, все още имат този стрес. Вие знаете, че преди дни имаше отново, макар и леко земетресение. Те все още със сигурност имат този стрес. Моят апел е към всеки безспорно първо да си застрахова сградата, в която живее, жилището, в което живее независимо дали е къща или блок. Второто е, безспорно трябва да помогнем на хората вече да имат своя принос за това да се грижат добре за сградите и тяхната конструктивна устойчивост. Без паспорти това няма да стане. Това е задължение по закон. Ние ще подкрепим всички в този процес. Имайки вече и опита, няколко сгради бяха паспортизирани. Имаме опита, отнема един месец, около 2-3 лв. е на кв. Не е толкова страшно. Ще подкрепим всеки един.

Водещ: В оставащите две минути ми се ще да ви зададем един въпрос, който често се избягва, но който е много важен и касае всички градове на България. В София започна в момента да се изготвя карта на незаконните ромски гета, където са се самонастанили. Оказа се, че има много. Не само тези, които всички ги знаем. Това е един много голям проблем за повечето големи градове в България. Тази карта ще бъде изработена. И като бъде изработена оттук нататък какво ще следва?

Лиляна Павлова: Първо, трябва да кажем, че този проблем го има не само в София, и ние всички сме наясно, че това е навсякъде. Важно е да има карта, за да се знае къде има незаконно строителство. Това, което сме предложили, може да започнем от по-голямото. В Закона за устройство на територията, който в момента и в парламента се разглежда, вие знаете, че има един режим, така наречената търпимост към сгради, строени до определен период. Ние искаме този период на търпимост да го увеличим до 2001 година. За абсолютно всички сгради, които са изградени до 2001 година, стига, разбира се, да не са изградени на незаконен терен, чашка на язовир или нещо толкова фрапиращо, които подлежат на узаконяване. До 2001 година сградите да влязат в режим на търпимост. Това по някакъв начин също ще подпомогне процеса по това да установим кои сгради са незаконни, кои са в режим на търпимост и кои вече са строени след 2001 година и са категорично незаконни и неотговарящи на минималните изисквания, най-малкото за конструктивна устойчивост. И това да имат разрешение за строеж, разрешение за ползване. Второто, което правим, за да решим проблема – това, че ние ще ги установим, тези хора така или иначе трябва да живеят някъде. Ние не трябва може би да им се бъркаме в бита, който те искат да живеят. Всеки има свои бит и традиция и трябва да може да живее по начина, по който трябва, стига обаче да спазва нормите в обществото и да се съобразява със съгражданите. В рамките на нашата оперативна програма, имаме 16 млн. лв., които сме предоставили, няма как, разбира се, да решим проблема на много общини. Но сега пилотно на четири общини, на които им даваме възможност да построят каквото преценят, че е подходящо – дали ще са от тези, редовите къщички, дали ще са по-скоро от малките къщички и малки блокчета, в които да се даде възможност да се настанят тези групи хора. Не като подарък, защото аз смятам, че когато нещо ти е даром, не го цениш толкова много, колкото ако ти си го построил или, ако ти имаш отношение към него. Именно там целта е да имат ангажимент да участват в изграждането, да имат ангажимент децата да ходят на училище и детска градина, да участват в курсове по преквалификации и да заплащат своите сметки. Това е истинската интеграция. Ако децата ходят на училище, видят една друга среда мисля, че много по-лесно ще преминем този етап. Тези 16 млн. са вече факт. Ние сме одобрили проектите. Започва строителството и аз се надявам, че следващата година, когато започне настаняването, когато се види разликата, това ще ни даде възможност, надявам се тези проекти да бъдат успешни. И общините, които ги направиха, бяха смели в своя подход. Това са урбанизирани територии. Трябва да има водопровод, канализация, трябва да има осигурени добри условия. Това ще е стъпката в тази посока.

Водещ: Звучи добре. Ние ще гледаме.

Водеща: Аз ви благодаря. След като започнахме от пътя за морето, автомагистрала „Тракия”, да си пожелаем не само добри пътища, но и внимателно шофиране.

Лиляна Павлова: Благодаря ви.