Интервю на министър Лиляна Павлова за Дарик Радио, „Седмицата”: Санирането на сградите на парче трябва да се забрани

Сега, трафопостовете не са към вас, но към вас е въпросът за строителните норми. Съгласна ли сте с кмета на Бургас Димитър Николов, че трябва изобщо да се забрани, в жилищни сгради при никакви обстоятелства да не се слага трафопост в сграда?
Вижте, това, което е много важно да кажем, че и в момента съгласно Закона за устройство на територията изграждането на трафопостове в жилищни сгради или в сгради на детски градини, болници, училища е позволено само и единствено когато няма никакво друго техническо решение или възможност такъв да бъде изграден не в самата сграда, а в близост до нея. И така или иначе изискванията са много строги. Така че като първа стъпка аз лично подкрепям да направим тези рестрикции, тази и сега доста ограничена възможност още по... бих казала, как да кажа, специално внимание да й се обръща, да има допълнителни рестрикции, да има допълнителен контрол, защото аз смятам, че трябва задължително да се добави изискването за абсолютно проверена и доказана невъзможност трафопост да бъде в сграда.

Защо?
По-важното обаче според мен е да се промени наредбата, която именно дава параметрите и изискванията за безопасност, противопожарна дейност, шум и всички тези изисквания, които са много детайлно описани в наредба.
Не, защото, ако съдим по заглавията, които бяха еднакви, в три иначе доста различни вестника - "Труд", "Телеграф" и "Стандарт", и трите вестника акцентират под главите си, че 2411 трафопоста цъкат, това е думата, която използват, цъкат в България, което не изглежда като изключение, г-жо Павлова.
Съгласна съм. Аз именно затова казвам, че тогава, когато обсъждаме тази тема, трябва да видим две хипотези - възможно ли е тези 2400 и колкото са да бъдат изнесени извън сградите. Защото с това гъсто застрояване и това плътно застрояване, което има на територията на страната, особено, нали, в големите градове, аз не знам как общините да имат възможност да осигурят терени - общински, държавни, каквито и да са тези терени, или да се отчуждят частни, на които те да бъдат изградени, за да могат да бъдат изнесени. Така че чисто в дългосрочен план може би поетапно трябва да се мисли към извеждането на тези трафопостове от сградите, но това ще означава, пак казвам, първо, много сериозни инвестиции в допълнителни терени, а не навсякъде има такива. И трафопостове в сгради... това е нормална практика, това не е нещо ненормално, когато имаме блокове нагъсто и няма къде да се сложи около блока.

Връзката е ужасна, само няколко въпроса да маркираме и отново Ви каня да намерим една събота, в която сте в София, за да дойдете на живо в студиото.
С удоволствие.

Така. Откога ще действа задължението за саниране в един цвят и не на парче, която идея, честно казано, е отлична, защото градовете ни изглеждат ужасно точно заради това, че всеки си санира, в кавички, по какъвто начин си реши само своята част от блока. Вие говорите чак за 2020 година. Вярно ли съм ви разбрал?
Сега, вярно е. Първото нещо, което е много важно да кажем и да отбележим, е, че никъде в Европа не е позволено да се обезобразяват по начина, по който в България от много, много, много години се обезобразяват фасадите. Саниране на парче, преустрояване, надстрояване, дострояване и всякакви, включително, нали, ще се изкажа малко грубо, извращения, които сме виждали по някои сгради. Това никъде го няма и никъде не е позволено. Именно за това, това саниране на парче аз лично съм категорична като министър, който отговарям за политиката за градоустройство, за жилищната политика, смятам, че това трябва да се забрани. В момента ние го забраняваме с проектите ни за саниране. Финансираме само тези сгради, които правят абсолютно пълно обновяване и саниране на сградата до един добър... и не само фасадата, сградата като цяло в един добър вид да има и изглед. В крайна сметка ние трябва да променим облика на тези сгради, така че това е първата стъпка. Според мен, за да можем да го постигнем, тъй като ние очевидно с тази програма, с която финансираме жилищните сгради, за мое голямо съжаление не можем да покрием много на брой, но поетапно, разбира се, на принципа, както се казва, тоягата и моркова трябва да даваме финансиране, както и в момента го правим, и да стимулираме обновяването, но задължително само за цялостно обновяване.

Тази седмица прочетох някъде, че 111 заявления са подадени за саниране, това са 111 блока. Това под, над очакванията ви ли е? С парите, които има, каква част всъщност са тези 111 блока?
За наша радост това е много над очакваното. Ще ви кажа защо. Защото с ресурса, който ние разполагаме, индикативната стойност на сградите, които сме определили, че бихме могли да покрием - все пак, разбира се, тук си поставяме една уговорка, че зависи дали сградата е на два, четири или четиринайсет етажа, - но средно 200 сгради, 200 блока бихме могли да покрием, а вече имаме 111 заявления. Тъй като тези 200 блока можем да си ги покрием и финансирането е за три години. Иначе очакванията ни, които бяха по-скоро, бих казала, по-песимистични, защото знаем, имахме социологическо поучаване, което показваше притеснението у хората, най-вече по финансовите цени. Радвам се, че успяхме за 3 месеца да го постигнем. От тези 111 ние вече сме одобрили 8, отхвърлили сме 4 и тъй като останалите имат нужда от допълващи документи, липсваща информация и т.н., аз смятам, че в близките месеци ние ще можем да одобрим поне още 50.

Последно в това включване, пак ви казвам, заради лошата връзка няма да можем да говорим много. Последно, остъклените балкони преди 2003 г. няма да се бутат, но как ще се доказва кога е станало...
Балкони няма да се бутат изобщо. Това е първата тема, която...

И след 2003 г.?
...първото изречение, за да ви отговоря ясно и категорично. Тези, които са до 2001 г., за тях нищо не трябва и да се прави. По силата на закона никой не трябва и да ги погледне и да ги докосне, както се казва, защото по силата на закона там не трябват документи, не трябва доказване, не трябва да се плащат такси и нищо да се прави. Все още мисля, че ще допрецизираме, ако трябва и още малко текста на Закона за устройство на територията, за да кажем, че когато говорим за обикновеното остъкляване, изобщо не трябва да се третира дори разрешение за строеж и темата да я затворим още по-окончателно, въпреки че и към момента никой не планира да прави проверки, нито да изисква заплащане на глоби и санкции.

Добре де, ама, ако някой си е остъклил балкона преди 2 години и съсед отиде и го наклепа пред Дирекцията за национален строителен контрол, ще му се маха ли този балкон или няма да се маха?
Мисля, че няма да се стигне до махане по няколко причини. Първо, само трябва да отбележим, че от над 4400 заповеди за премахване, които имаме в публичния регистър, само 15 касаят балкони, и то не касаят остъкляването на балконите, а именно за това, за което говорихме преди малко - надграждане, завземване на общи части и т.н. Именно затова, пак казвам, не смятам, че това ще е проблемът, но ние ще допрецизираме закона, за да дори след жалба да няма и грам съмнение, че остъклените тераси няма причина никой да ги пипа и няма да има основания.

Това означава ли, че може ей сега, утре, който иска да си остъкли също балкон без разрешение?
Да си го остъкли, да. Може без разрешение. В момента се изисква разрешение по закона, но ние предлагаме и това разрешение да отпадне, ако говорим само за остъкляване. Разбира се, ако ще се зида, ще се правят по-сериозни мерки, вече общините... Но ние ще дадем възможност на главните архитекти, нещо, което те трябваше да правят и последните 20-30 години, да дадат предписания в кварталите все пак как да изглеждат фасадите, как да паснат на цялата градоустройствена политика на градовете, за да можем все пак да променим облика и на тези грозни парчета и това, което виждаме сега да бъде предотвратено.

Тоест отпада изобщо търсенето на разрешение за строеж при остъкляване на балкон, това е предложението?
Но само за остъкляването говорим, да. На балкони, на лоджии остъкляването ще бъде оставено по преценка, разбира се, на собственика на своята сграда. Разбира се, ще има нормативи, които ще трябва общините да дадат като предписания за фасадите, но това е една друга тема за цялостния облик на града и на фасадата на съответната сграда.