Интервю на министър Лиляна Павлова за ТВ 7, "Добро утро, България" : Лиляна Павлова за строежа на магистралите

Водещ: Започваме с актуални теми, които вълнуват всички българи, защото пряко са свързани с нашето удобство, с нашия живот – строежа на магистрали в България, и идващото лято. Лиляна Павлова, министърът на регионалното развитие и благоустройството, е гост на „Гореща точка”. Добро утро.

Лиляна Павлова: Добро утро.

Водещ: Да започнем от актуалния елемент вчера на вашето посещение с премиера Борисов в Югозападна България. Стана добре, че можахте да отговорите на заиграването на гръцките политици спрямо нашата политика в страната. Разкажете ни по-подробно какво се случи в Сандански.

Лиляна Павлова: Най-важното, което се случи в Сандански, нещо изключително важно за региона, това е, че дадохме старт на четвъртия лот на магистрала „Струма”. Лота именно от Сандански до границата, до Кулата. Присъстваха много хора на това събитие, включително много гърци. То е изключително важно.

Водещ: Като гости ли дойдоха гърците? Или като сеирджии – просто дойдоха да гледат?

Лиляна Павлова: Като гости. Ние впоследствие се разходихме из града, но може би за това по-късно ще кажем. „Струма” е една много важна магистрала, изключително важна магистрала за връзката на, както се казва Дрезден със Солун...

Водещ: На топлите морета със сърцето на Европа.

Лиляна Павлова: ... единствено и само през България. Лот 1 се строи. Вчера дадохме старт и на Лот 4. Търгът за Лот 2, изключително важен лот - до Благоевград, също е в ход. И догодина по това време се надявам, че също ще можем да започнем и неговото строителство. Така че три от четирите лота на тази магистрала вече са в ход. Успяхме да посетим и това, което се случва и на строителството на Лот 1 и на археологията. Вчера имаше намерена една брошка.

Водещ: То всъщност там беше и прочутият диалог зимата на премиера Борисов с археолозите. Те трябваше бързичко да преглеждат наличните ценности в земята.

Лиляна Павлова: Така, както те му обещаха, работим с тях в изключителен синхрон. Първо че намериха, има и монети, има и брошки.

Водещ: Вчера стана това, при вас.

Лиляна Павлова: Вчера имаше брошка, която беше намерена. Но по-важното е, че те поетапно освобождават терена и всъщност строителят на Лот 1 вече може да строи.

Водещ: Т.е. Борисов и археолозите се разбраха?

Лиляна Павлова: Разбира се.

Водещ: Поделиха времето и археолозите си свършиха работата – магистралата се строи.

Лиляна Павлова: Все още имат, разбира се, работа. Така, както те поеха ангажименти на двата обекта до юни месец да приключат, видяхме ги. Имаше над 70 човека на място, видяхме как работят.

Водещ: Археолози.

Лиляна Павлова: А ние ги изненадахме. В смисъл, не беше планирана проверка. Просто по път видяхме, че има много хора. Отбихме, спряхме, видяхме. Нещата са много сериозни.

Водещ: Кога ще има магистрала, която ще е завършена в българската й част до Гърция? Какви са крайните срокове?

Лиляна Павлова: Крайните срокове, ако говорим за Кресненското дефиле, разбира се са след 2018 година.

Водещ: А без?

Лиляна Павлова: Но без 2014 година вече ще имаме основните лотове...

Водещ: Т.е. след още едно лято ще се пътува горе-долу до Солун почти по магистрала целия път.

Лиляна Павлова: Абсолютно така е. Може би трябва да кажем една обща картина, и министър-председателят вчера се опита да я каже. Откъдето и да тръгнем – дали от София, дали от Бургас, дали от Варна, се строи. Ако започнем може би от София, трябва да кажем, вече активно работата на участъка на софийския Околовръстен път с пътен възел „Яна”, където стават най-големите задръствания, вече има изключителен напредък и се строи. Особено когато се връщате към София това е много видимо. Започва строителството на Околовръстното в частта, където магистрала „Люлин” свършваше досега в нищото. Започваме тази част на Околовръстното. Разбира се и София-Калотина и северен скоростен път. Довършваме „Тракия”, строим „Марица”. Така че тази част на България е изключително. Заедно със „Струма”...

Водещ: „Тракия” ще бъде ли готова това лято за началото на сезона? Защото Борисов даваше и такъв оптимистичен вариант, в който направо за началото на летния сезон магистралата ще е готова на над 90%.

Лиляна Павлова: Бяхме на обекта. Аз ще бъда и следващата седмица в сряда. Изпълнителите са поели ангажимент да го направят предсрочно, тъй като срокът по договор не е тогава.

Водещ: То е средата на лятото беше май, юли или август.

Лиляна Павлова: Той август месец е срокът. Въпреки всичко поехме ангажимент и ние ще го следим изключително строго, тъй като скъсяването на срокове по никакъв начин не трябва да действа на качеството. Не може да влияе на качеството. Именно затова аз ще отида с лабораторията другата седмица, за да инспектираме, за да им дадем ясни указания, за да е сигурно, че като е предсрочно няма да е некачествено.

Водещ: Оптимистичният вариант за...

Лиляна Павлова: 1 юли. Лот 2 и Лот 3 за 1 юли. Искам да ви кажа, че на Лот 3 имаме 93% положен първи пласт на асфалта. Може да се мине по целия лот с кола, лек автомобил без никакъв проблем. Така че магистралите продължават. В момента приключваме тръжната процедура на четирилентовия път. Много е важен за лятото, макар и не за това лято изцяло, е четирилентовият път Бургас-Слънчев бряг. Един изключително натоварен път, който също започваме да строим. В допълнение това лято ще е готов и „Бургас-Меден рудник”, пътният възел, който започнахме. Във Варна, Шумен, Белокопитово продължават работите. Пътят Силистра, Шумен, Русе, Силистра също се строи като част от магистралите. Така че бих казала, Петрохан, Искърското дефиле са част от нашите приоритети. Твърдица-Елена.

Водещ: Много добре звучат нещата.

Лиляна Павлова: Откъдето и да погледнеш, от всяка точка на страната може да се види строителството как върви.

Водещ: Активно лято, но не само за строителството, а ще бъде активно лято и за любителите на високите скорости.

Лиляна Павлова: Със сигурност ще създадем малък дискомфорт на пътуващите, защото когато се строи, разбира се, има ограничения. Но те са за добро и аз вярвам, че хората ще ни разберат. Започваме и изкърпването на дупките. След тежката зима, силните химикали и лошото състояние на пътищата се отвориха кратери и сме наясно с това. Имаме график, който сме качили на сайта и на АПИ. Април и май ще бъде тежко, защото въвеждаме ограничения. Трябва да запълним дупките, защото са много сериозни.

Водещ: Ако е април и май, няма проблем. Само да не е от юни нататък или пък май точно пък да го направите за празниците, защото Борисов обича да дава много празници и хората пътуват. Да не стане драма със задръстванията.

Лиляна Павлова: По-добре да имаме ограничения в движението, но без дупки, за да е безопасно за хората, отколкото да се кара по дупки с висока скорост.

Водещ: Доразкажете случката в Сандански. Вчера гръцкият финансов министър си позволи изключителната наглост да даде за лош пример България, която и без това не давала високи заплати, пазела бюджетния дефицит, но не живеела по-добре от гърците. В което всъщност той е прав, де. Аз отдавна смятам, че е по-добре повече пари за народа и по-малко финансова дисциплина, защото гърците показаха, че може и този модел.

Лиляна Павлова: Аз смятам, че трябва да има баланс въпреки всичко.

Водещ: Какво казаха гръцките туристи? Имаше такава среща вчера между Борисов и гръцките туристи.

Лиляна Павлова: Да, беше много интересно, тъй като ние след като приключихме на обекта, направихме символична първа копка, направихме и разходка през пешеходната зона на Сандански. Имаше среща в съда. Хората, разбира се, спираха, говореха с нас. Много гърци спираха.

Водещ: Разпознаха ли ви?

Лиляна Павлова: Веднага ги разпознаха, снимаха се с премиера, както и много често българите – това е нормално. И те всички казваха, не беше единичен случай, всичките, които спряха, казваха: „Искаме премиер като вас”. Безспорно техният премиер, разбирам, че им дава в момента включително бонуси за Великден и на безработните се раздават някакви пари. Явно това не е достатъчно.

Водещ: Това не е вторият случай, в който има такова напрежение на ниво Борисов, защото помните, че предния път беше, когато той укроти страстите на границата с протестиращите трактористи. Тогава пък гръцките медии нападнаха Папандреу, че не действа толкова решително, колкото българският премиер. Стария премиер – Папандреу.

Лиляна Павлова: Те именно това казваха: „Искаме някой като вас. Искаме някой решителен и с твърда ръка”. Говориха му на гръцки, снимаха се с него. Беше изключително приятно да се види. Особено след това, което каза гръцкият премиер, аз смятам, че е много положително.

Водещ: Надявам се, че той не е отговорил на гръцки. Или е научил гръцкия вече. Добре. Какво става с прословутата енергийна ефективност? Сега много се говори, че покрай спирането на АЕЦ „Белене” парите за енергетика е по-добре да отидат в спестяване на електроенергията и така да спестим около 30% от това, което по принцип изтича по стените, по мрежата и т.н.

Лиляна Павлова: Безспорно това винаги е било приоритет, но сега мисля, че става още по-важно.

Водещ: Ние между другото сме единствената европейска страна, в която няма култура на санирането. Ние тук, нали виждате, селските къщи дори масово не са измазани? Което също е вид саниране.

Лиляна Павлова: Липса на енергийна ефективност.

Водещ: Просто ние сме тотална, може би заради топлото време ли, заради евтините ресурси навремето от Русия ли, но ние сме наистина без такава култура. Нация без такава култура.

Лиляна Павлова: Безспорен факт. Ние сме и страната с най-ниска енергийна ефективност в Европа. От друга страна, ако говорим за жилищните сгради, защото това е най-важното...

Водещ: Говорим за панелките най-вече.

Лиляна Павлова: Говорим за панелките и блоковете, в които живеят хората. Ами в крайна сметка те са 97,5% частна собственост. Това също го няма в Европа. Една Германия много по-лесно санира сградите в Източна Германия, защото те са над 60-70% общинска собственост. Общината влиза, взема решение и санира. А тук при нас трябва да има съгласието, независимо, че по закон е 67%, накрая 100% всички трябва да платят. Това е предизвикателството. Но аз смятам, че имаме добри примери. Ние вече направихме 50 блока демонстрационно с демонстрационния проект към министерството, за да покажем именно това – промяна в облика, външния. Но по-важното, спестяването. Вече мина един отоплителен сезон. Хората имат спестяване около 40% в сметките за отопление. А тези, които, независимо, че ползват ТЕЦ, сложиха солари на покривите, те имат над 50% спестяване, включително има и блок в София. Така че това е постижимо. Това е много важно да направим. И не само саниране. Говорим покриви...

Водещ: А как да го направят хората, които нямат средства. Те имат ли възможност да кандидатстват в някоя банка или примерно пред държавата, кредит да си изтеглят? Има ли такъв вариант?

Лиляна Павлова: Механизма, който създаваме, и фонда, който правим, от една страна даваме 50% безвъзмездно като част от строителството.

Водещ: Подарък?

Лиляна Павлова: Абсолютно подарък.

Водещ: Който иска.

Лиляна Павлова: Останалите 50%... Това излиза на средностатистически апартамент около 5 хил. лв. Това не влиза в хипотезата на някакви големи кредити или заеми или ипотеки, които трябва да бъдат направени. Имаме банка, която сме избрали, банка, която да подкрепя и да дава в дългосрочен план тези, по-скоро в категорията „потребителски”, кредити. В много случаи и в демонстрационния проект имаше съседи, които бяха солидарни със своите съграждани и съфинансираха част от дейностите, които те не можеха да покрият. Така че това също е много важно. Вярвам, че ще се получи. Започваме на 1 юли. Тогава вече ще е възможността да се подават проектите и да се кандидатства. Дотогава, обаче, и етажните собственици...

Водещ: Как ги подават проектите? Цели блокове трябва да подават проектите. Не може отделен апартамент.

Лиляна Павлова: Съвсем накратко, с няколко думи да кажа, да, какво може. Може или цели блокове или блок-секции. Вие знаете, тези големи панелни сгради, те са разделени на блок секции.

Водещ: По входове.

Лиляна Павлова: Минималното изискване е, какво е многофамилна жилищна сграда, защото звучи сложно. Трябва да кажем, че това е сграда, която е на три етажа и има минимум шест обособени жилища или апартаменти. Това е изискването. И другото много важно е, че сградата трябва да е проектирана до април 1999 година. Защото от април 1999 година влизат вече нормативна уредба, изисквания в строителството, които предполагат, че сградите имат по-добра.

Водещ: Само кажете къде повече информация могат да си набавят гражданите. Някакъв сайт.

Лиляна Павлова: На сайта на министерството.

Водещ: На регионалното развитие.

Лиляна Павлова: Ние още следващата седмица ще направим пресконференция, а целия май месец във всичките 36 града, в които ние ще финансираме блоковете, ще минем лично във всички тези градове с кампания. Имаме, къща сме направили 2 на 1 метра, на която сме показали видове саниране, видове изолации.

Водещ: Един съвет. Борисов беше предложил по фризьорските салони да правите кампания. Много разумно. Аз съм много „за”.

Лиляна Павлова: Безспорно, правим пълна информационна кампания.

Водещ: Но направете и отделен сайт, подсайт към това, да си влизат хората. Те са вече модерни. Няма български гражданин, който да не ползва интернет.

Лиляна Павлова: Ще имаме и телевизионна, и медийна, в смисъл в хартиените вестници, интернет кампания, разбира се брошури и разяснение на място във всеки един от 36-те града.

Водещ: Още една тема, важна за българите и за лятото, за плажовете и за плажните зони. Много лоши новини достигат от морето – изядени брегове, липса на добри стопани по плажовете. Какви мерки взема държавата в тази посока?

Лиляна Павлова: Преди всичко трябва да кажем, че за новия сезон нашата цел е в максимална степен да имаме плажове, в които са охраняеми. В крайна сметка трябва да ги отдадем в максимална степен под наем. Това е първата ни и основна цел. Паралелно с това правим преглед какво е отнесло морето, за да можем да приспаднем, ако има такива случаи, от концесионната такса на концесионерите или наемателите това, което плащат. Това, обаче, което направихме, е промяна в Закона за Черноморското крайбрежие. Тази промяна в закона си позволявам да кажа, че е направена за хората този път.

Водещ: Това, имате предвид за презастрояването – тия хотели, паланки, скари, които се издигаха на...

Лиляна Павлова: Сергии, гащи, чорапи, всичко това...

Водещ: Сергии, гащи, хотели.

Лиляна Павлова: Точно така. Така или иначе Черноморието е презастроено в голяма степен, има и много обекти, които са поставени. Това, което предлагаме сега в закона, аз смятам, че то е направено именно за хората. За да дадем по-лесен достъп до плажа, да може тези части от активната плажна ивица, както се казва, да бъдат равноподелени между тези, които искат, и тези, които не искат да ползват шезлонг и чадър, да не ги заставяме. Защото в момента, вие знаете, това, което е за свободно плажуване, е някъде в края там сбутано до скалите.

Водещ: Който не иска да си плаща на концесионера.

Лиляна Павлова: По същия начин е за преместваемите обекти. Намаляваме тяхната височина, тяхната гъстота, тяхната плътност и най-важното е, вече ще определяме колко преместваеми обекта може да има в т.нар. зона А на принципа на реалната плажна част. Защото в момента принципно се включват и скали и дюни и какво ли не.

Водещ: А какво правите с тези, които вече са се застроили там, вече са отворили...

Лиляна Павлова: Там, където имаме законно строителство, ние не можем да направим нищо. Но там, където има незаконно, ние премахваме. На 19 април премахваме 5 от 10-те обекта на „Златна перла”. Това също използвам да го кажа.

Водещ: На „Слънчев бряг” ще пипате ли нещо?

Лиляна Павлова: Ще пипаме. Ние пипахме и досега. Искам да ви кажа, че от 197 обекта около 180 вече сме премахнали. Така че ни остават 10-тина, които като ги премахнем, ще изчистим основното, което е констатирано като незаконно по Черноморието.

Водещ: Обещавате по-чисто и по-незастроено лято по плажовете.

Лиляна Павлова: Като говорим за по-чисто, много е важно да кажем, работим с общините и следващата седмица ще бъдем и във Варна, за да малко да натиснем ситуацията с дълбокоморското заустване. Те се бавят с търговете, надявам се да се засилят. Паралелно с това, тъй като аз не бих искала да си позволим да имаме това, което имаме и виждаме понякога в морските води, именно затова ВиК-Варна, което е държавно ВиК към министерството, в момента с водолази укрепват съществуващата тръба, така че да няма проблем. ВиК-Бургас ще направи удължаване на тръбата, която е в Созопол и пристанището, за да нямаме нищо на брега. Това го правим, именно за да осигурим едно по-чисто лято и нашите деца като се къпят после да не седим по болниците.

Водещ: Супер! Предприемате мерки за незаконните, или те може би са законни, но нелицеприятните кабели, така ли е...

Лиляна Павлова: Хич не са законни.

Водещ: Защото ние сме малко, как да ви кажа, прилича ми, понеже обичам да пътувам по света, но съм го виждал това в по-латински цивилизации, по-южни. Излизаш на улицата, кабели отвсякъде, деца с колелета. И тук има такива места, в България, където толкова са кабелите, че човек може да се обеди, ако е малко по-висок.

Лиляна Павлова: Абсолютно. В една европейска столица и въобще в европейски градове и държави...

Водещ: Има нещо романтично в това, обаче. Има нещо по-ориенталско, което навяват тези кабели.

Лиляна Павлова: Мисля, че е време да приключим с това ориенталското.

Водещ: А как ще приключите, като, ако ги изрежете, то ще спре интернетът на хората и сателитите.

Лиляна Павлова: Не е вярно. Това не е вярно. Нека да разграничим първо. Висящите кабели са разрешени в градовете до 10 хил. жители. Но в градовете над 10 хил. жители те са забранени от 2005 година.

Водещ: Трябва под земята да си минават.

Лиляна Павлова: В кабели под земята, да. До 2007 година беше удължен срокът те да се премахнат. 5 години никой не ги е премахнал, което означава, че доставчиците са некоректни към своите потребители. Всички ползваме кабелна телевизия и интернет.

Водещ: Никой не се замисля как му стига интернетът в кабела. Но всъщност какво ни казвате?

Лиляна Павлова: Да де, ама връзката и услугата ако е лоша, защото много често тя прекъсва, замръзва, къса се, някой я отрязва и т.н. Това е лоша услуга и това всеки един потребител трябва да го изисква, ако не да си смени оператора, този, който отговаря на изискванията. Защото в крайна сметка това трябва да приключи.

Водещ: Защото пък хората не са длъжни да знаят техния кабелен оператор как им доставя интернета. За него е важно да си има интернет вкъщи.

Лиляна Павлова: Именно затова операторите, които вземат такса, трябва да са коректни и да спазват закона. 5 години той не е спазен. Бяхме сезирани, ДНСК, направихме проверка. Над 500 са заповедите за премахване. В идеалния център на София е премахнат. Интересен факт, в Смолян няма нито един незаконен, в смисъл, няма нито един висящ кабел.

Водещ: Ами защото това е уреден град. Той е строен модерно, Смолян.

Лиляна Павлова: В Шумен вече са премахнати, в Ловеч също са премахнати. 55 заповеди започваме да прилагаме от края на април.

Водещ: А като режете, какво се случва от края на април?

Лиляна Павлова: Давам пример веднага с Бургас. В Бургас режем два квартала едновременно. Виждате ли, не режем само ленти. Режем и кабели. Когато се налага, режем и кабели.

Водещ: Добре че и кабели започнахте да режете.

Лиляна Павлова: Режем и кабели. Трябва да се спазва законът. Все пак трябва да строим законно и нашите градове да изглеждат добре.

Водещ: Какво става с хората, които им отрязвате кабелите?

Лиляна Павлова: Давам пример. В Бургас едновременно ще отрежем кабелите на два квартала. Със съдействието на общината фирмите-доставчици вече си ги пускат под земята и на 18 парил, когато отидем да режем, няма да има пострадали потребители. Това е най-важното – отговорността и на местната власт, но най-вече на доставчика да е коректен към своите хора.

Водещ: Има и новина. Правителството няма да реже само ленти това лято, а ще реже и кабели. Ленти къде ще режете? Дайте програмата, да знаем. Не че няма пресцентър, който да ни съобщава. Кои ще бъдат по-големите ленти, рязани това лято?

Лиляна Павлова: Юни месец откриваме основното платно на Южната дъга на Околовръстното - там, където сега стават задръстванията в района, където е „Икеа”. С локалите ще е готово до септември. На 1 юли ще пуснем Лот 2 и 3 на „Тракия”. Надявам се и първия участък от Лот 4, но...

Водещ: Щом сега го казвате, значи работата почти е сигурна.

Лиляна Павлова: Видяхме с очите си. Имаме 99% асфалт.

Водещ: Е то е над 90% вече от магистралата. Само един Лот остава, който е 30 км, нали така?

Лиляна Павлова: 40 км. Но въпреки всичко той също е важен. Пак казвам, това лято ще се пътува по-лесно и по-безопасно. Това е нашето уверение.

Водещ: Остава само една малка част от магистрала „Тракия”, която няма да я има това лято, от 1 юли?

Лиляна Павлова: Точно така. Но се надяваме, че строителят ще се мобилизира и до края на годината ще я направи. Следващото лято да е спокойно. Септември месец, както казвам, Южната дъга. Продължаваме, разбира се, и много търгове, ще започне строителството тази година. Обходът на Враца, обходът на Монтана, обходът на Габрово, Мездра-Ботевград – това са все участъци, където трафикът ще го извадим от градовете. Това е много безопасно и важно за хората.

Водещ: Благодаря ви за това гостуване, госпожо Павлова. Мисля, че беше хубава петъчна сутрин с много позитивни новини за зрителите.

Лиляна Павлова: Макар и мрачното време.

Водещ: Макар и в мрачното време. Важно е пътищата да са чисти.