Интервю на министър Павлова за агенция Фокус

Фокус: Г-жо Павлова, какви са възможностите в България да бъдат приложени подобни технологии в изграждането на тунели като тези в Швейцария?

Лиляна Павлова: Имахме възможност на място да видим каква е технологията, какви са стандартите, по които се изгражда пътна инфраструктура, и най-вече тунели. Швейцария е страната с най-много тунели по протежение на своята пътна инфраструктура. Почти една трета от инфраструктурата й е преди всичко тунели. Швейцария има общо 1100 километра тунели, а България – едва 20 километра. Това, което беше най-интересното и най-впечатляващото е, че в резултат на много тежки катастрофи, с много загинали, са предприети много сериозни мерки, с много високи изисквания към това - как се изграждат и как се поддържат пътища, и то пътища които има толкова много тунели. В резултат на това и цялото Европейско законодателство беше изменено, въвеждайки директива с много високи изисквания за безопасност. Най-впечатляващо, което видяхме, освен изключително прецизното планиране и начина на работа при изграждането на тунели и пътища като цяло, беше мерките за безопасност. Изискването е - на всеки 150 метра да има авариен изход. Да има специално допълнителни вентилации, които се монтират по протежение на цялата дължина на тунелите, които, със специални сензори в ситуация на катастрофа и на дим, сами се включват и активират допълнителни тръби, които да изкарат въздуха, за да не причинят задушаване, димни завеси, обгазяване. На всеки 150 до 200 метра има специални кабини за телефонно обаждане, за връзка с пожарни, с полиция. Изключително добре са обезопасени и обработени. Има нови технологии, свързани с окабеляването, осветлението на тунелите, което е не само икономично, но и по-специален начин обезопасено. Друго много интересно е отводнителната система, нещо, което, за съжаление го няма все още в България. Всеки един тунел в тази държава, а те са много, има собствена пречиствателна станция за отпадни води. Всеки един тунел има съоръжения, които по два различни начина разделно събират отпадните води. Един път водата, която се образува в самия тунел от влизащите и излизащи автомобили, се събира в отделна канализация. И в отделна канализация са скалните води, които се образуват природно в самия тунел. Всичко това се събира отделно, по отделен начин се сепарира, третира със самостоятелни пречиствателни станции за отпадни води в тези тунели, нещо, което е изключително впечатляващо. В случаи на катастрофа или теч на масла - има специални дренажи и специални системи, чрез които те се поемат, за да няма подхлъзвания, за да може да се обработи настилката.

С Веселин Димитров, който е директор на Централния институт по пътни технологии, имахме възможност да се запознаем с иновациите и новите технологии в начина, по който се взимат проби, начина, по който се тества равността, плътността на пътната настилка. Това е една друга тема, по която България има много голям път тепърва да извърви, за да може поне в малка степен да доближи Швейцария. По отношение на българската лаборатория и българския институт към АПИ, мисля, че имаме доста добри постижения, тъй като видяхме, че в България по аналогичен начин, подход и апаратура ние мерим и плътността на асфалта, взимаме пробите по аналогичен начин. Ако трябва да сравним - докато по безопасност има какво да правим, по отношението на въвеждане на иновации на нови технологии, на взимането на пробите и контрола върху качеството на пътната настилка сме абсолютно сравними. Това е факт, който беше също важно да бъде оценен.

Фокус: Швейцария е известна с природата си, как я опазват?

Лиляна Павлова: Имах много интересна среща с госпожа Дорис Лойтард, федерален министър на околната среда, транспорта, енергетиката и комуникациите. На срещата с госпожа Лойтард имах възможност да обсъдим на само пътната инфраструктура и инвестициите, които Швейцария прави в тази област, и които са огромни, а и ситуацията във водния сектор. Изграждането на язовири и водопреносна система, изграждането на ВЕЦ-ове също е тема, която беше повдигната. За наша радост, сега имаме и швейцарска фирма, която ще ни подкрепя в проектирането на бъдещи язовири. Това беше втората тема, която обсъдихме, и постигнахме съгласие, че Швейцария, която е изключително много отворена и се занимава в дълбочина с темата за околната среда и спазвана на директивите, са готови да предоставят своя опит в тази област. Не само като изграждане на такъв тип инфраструктура, но и като цяло - за тези директиви, които България трябва да транспонира в областта на опазване на околната среда и изграждането на екологична инфраструктура, пътна, железопътна, хидросъоражения и пречиствателни станции.

Фокус: Какъв опит може да почерпи България от Швейцария за изграждането на тунела в Кресненското дефиле на магистрала „Струма”?

Лиляна Павлова: Имахме среща с представители на швейцарския бизнес, фирми в световния бранш, именно в строителството на тунели. За разлика от Швейцария, където има множество тунели, в България има много малко на брой тунели. Има много съоръжения като мостове - 4000, но големите тунели се броят буквално на пръстите на двете ни ръце. Най-дългият тунел в България е един километър и двеста метра, а планираме най-големия тунел и той е в изключително сложен район този на Кресненското дефиле над 13 километра. Затова се обърнахме отново и към министъра, както и към Швейцарската пътна агенция, за да ни съдействат при правилното подреждане на приоритетите: проектиране, планиране и управление на такъв сложен тунел. Тунел от 13 километра в дългосрочен план би бил опасен, ако не е изграден както трябва. Имахме среща с фирми, които се заминават именно със специализирано проектиране на тунели и специфични дейности по тяхното изработване.