Интервю на министър Павлова за БНТ, "Денят започва": Лиляна Павлова за развитието на инфраструктурните проекти

Водещ: Добро утро казвам сега на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

Лиляна Павлова: Добро утро.

Водещ: Добро утро. Здравейте. Чухте каква е прогнозата за време. Вие вече дадохте старт на строителния сезон. Поизбързахте ли малко или всичко е ОК?

Лиляна Павлова: Категорично е. Малко дъжд не може да ни изплаши, в никакъв случай.

Водещ: Колко пари ще спестите от това, че изтеглихте началото на строителния сезон?

Лиляна Павлова: Поне 3 млн. от средствата, които бяха предвидени за зимно почистване, ще бъдат спестени, защото всъщност сега няма да се налага да плащаме за готовност и мобилизация на фирмите. И тези пари, както и парите от санкции, парите, които имаме предвидени, ще отидат именно за програмата ни за изкърпване на сериозните поражения след тази зима, които имаме.

Водещ: Искате ли да обърнем гръб на зимата, за да обърнем лице към лятото?

Лиляна Павлова: Със сигурност.

Водещ: Преди две седмици БСП и по-конкретно господин Димчо Михалевски каза, че за договорите, които сключвате за зимно почистване, сегашното правителство плащало два пъти по-скъпо, отколкото кабинетът „Станишев”. Освен това тези договори облагодетелствали много мъничък брой фирми, близки на управляващата партия. Отговарят ли на истината твърденията на БСП и Димчо Михалевски?

Лиляна Павлова: Аз определено не мога да приема това твърдение, защото това сравнение, което се прави, с 2007-2008 година, не може да е релевантно на настоящия момент. Първо трябва да кажем, че договорите бяха сключени в периода 2010-2011 година и голяма част от тях, всъщност, бяха сключени 2010. Цените, които предложиха фирмите тогава към момента за почистване, поддържане на пътища, са актуалните цени спрямо ситуацията, каквато е в момента, а именно минимална работна заплата, размер на осигуровките, цени на горива - това е една много важна тема. Така че ако сравним това, което имаме в момента като размер за плащане спрямо времето, за което те правят сравнението, цената е аналогична, тъй като имаме едно инфлационно покачване на цените, на материалите и на минимална работна заплата и горива, така че те са аналогични. Още повече, че това са тавани на средства. Ние казваме, че имаме до 50 млн. лв. годишно за зимно почистване, но дали ще ги изразходим или не вече зависи от това колко тежка е зимата и каква е, съответно, необходимостта да разплатим тези средства. Друго много важно, аз бих казала, че имаме разширяване кръга на фирмите, тъй като бяха споменати имена на фирми. Тези фирми, за които говори господин Михалевски, имат много по-малък размер като километри републиканска мрежа, тъй като то сега е разпределено между повече от тях. По-важното е друго. това, което ние направихме, е един апел така, както законът ни позволява. Вие знаете, че Законът за обществени поръчки, на основата на който са сключени тези договори, не позволява да ги изменяме в ход на изпълнение. Това, което обаче ни позволява законът е, ако това е добре за възложителя, да бъде намалена цената на договора. Именно затова ние се обърнахме към нашите фирми с един апел да направят актуализация на своите цени спрямо актуалните цени към днешна дата и там, където е възможно, необходимо, тези цени да бъдат понижени. Срокът беше петък. Ние получихме съответно предложенията в петък. Паралелно с този процес, разбира се, за да имаме база за сравнение, възложихме на нашите пътни управления да направят анализни цени за съответния регион. През тази седмица ще направим един анализ всъщност съвпадат ли предложенията, къде съвпадат те и кои са цените, които могат да се намалят. Отсега мога да ви кажа, че цените, които задължително трябва да бъдат намалени, защото са включително оферирани некоректно, ако мога така да го кажа, това са цените, които бяха изнесени за почистване на табели, за подрязване на клони и храсти или за засаждане на дървета.

Водещ: Фрапантна разлика между тези дейности в различните области. В пъти.

Лиляна Павлова: Наистина е в пъти разликата, но все пак ние трябва да знаем, че това е една открита процедура и всяка една фирма може да предложи своята финансова цена такава, каквато счита, че тя е релевантна.

Водещ: Проблем ли е наистина липсата на реална конкуренция при тези търгове? Това ли е?

Лиляна Павлова: Именно. То това всъщност аз смятам, че е въпросът. За съжаление всички го видяха, но това не можем да приемем, че включително е наказуемо. В крайния срок, когато трябваше да бъдат подавани офертите, аз ви говоря 2009-2010 година, ние знаехме как фирмите стоят с две оферти на прага на подаването и, когато виждат, че са единствени, естествено подават по-високата цена. Ако видят, че имат конкурент, вече подават по-ниската. Липсата на конкуренция всъщност доведе до това да имаме по-високи цени на места. Но въ0преки всичко аз считам, че средната цена за страната е балансирана и би могла в момента да бъде балансирана, когато изравним позициите – тези, които са фрапантно високи.

Водещ: Колкото до апела, с който се обърнахте към фирмите, за намаляване на цените, казахте, петък беше крайният срок. Сега, днес, можете ли да кажете колко от фирмите, които поддържат пътищата и се грижат за снегопочистването, наистина са склонни да намалят цените?

Лиляна Павлова: Все пак предложенията идваха в петък до края на деня. Ние от днес почваме анализа на тези проекти. Ние сме обявили, че в петък ще направим една пресконференция по две теми основно. Една от темите, разбира се, ще бъде кои договори и в кои позиции се намаляват и как се актуализират. И второто ще бъде да направим график с всички налични средства, които имаме и от глоби, и от санкции, и спестените средства заради предварително стартиралия строителен сезон, за да представим вече графика за най-тежките пътни участъци, за които започваме веднага тяхното изкърпване. Аз мога веднага да кажа, тъй като все пак това е държавна фирма, че със сигурност имаме предложение и това е от „Автомагистрали” ЕАД – държавната фирма, която поддържа двете магистрали „Хемус” и „Тракия”. От тях имаме предложение за намаляване на цената за поддържане, както и за някои от компонентите. Така че мисля, че държавата дава един пример и на частния сектор за актуализация на цените.

Водещ: Питам ви, не от излишно упорство, а защото си спомням, че буквално часове след като стана ясно, че апелирате наистина за по-ниски цени, нормално медиите веднага бяха потърсили реакция от фирмите. И там имаше доста сериозна съпротива – откъде накъде ще намаляваме цените, не е вярно, че твърде скъпо се плаща.

Лиляна Павлова: Разбира се, всеки един въпрос има две гледни точки. Със сигурност това, което се притесняват колегите от пътния бранш, от фирмите, които са ангажирани с този процес, цената на битума се увеличава, цената на горивата се увеличава, а това е един основен елемент в образуването на цените за почистване и поддръжка на пътищата и нормално е да се притесняват. Но пак казвам, имаме компоненти от тези договори, които не зависят толкова много нито от горива, нито от цена на битум. И тези компоненти със сигурност могат да бъдат свалени. Аз вярвам в коректността на нашите партньори.

Водещ: Можете ли сега, когато зимата е зад гърба ни, да кажете колко глоби наложихте на фирмите за това, че не са си свършили съвестно работата по снегопочистването?

Лиляна Павлова: Глобите към момента са над 700 хил. лв. Но аз смятам, че ще можем още да увеличим тази сума, не защото искаме и ни доставя удоволствие да ги глобяваме, а защото считаме, че така е правилно. В момента колегите правят и преглед на последните сертификати, тъй като независимо дали е строителство или зимно почистване, ние работим месец за месец, получаваме сертификати от строителите за извършената работа. Ние проверяваме, а съгласно вече нашите данни, нашите проверки, вие знаете, че следим с GPS камионите, които почистват, правим анализ и вече преценяваме къде и колко да санкционираме. Така че аз предполагам, че можем да достигнем и до 1 млн., което е една сериозна, която, съчетавайки я с тези 2-3 млн., които спестяваме от зимно поддържане, ще бъде добра възможност да закърпим дупките. Зимата беше много тежка, използвахме много силни химикали, с които да достигнем до асфалт, за да можем все пак да дадем възможност за добро придвижване по пътищата. И всичко това ще бъде вложено именни обратно в пътна мрежа.

Водещ: Сега, споменахте преди минутка за дупките, които зейнаха по пътищата след топенето на снеговете. Как върви аварийното ремонтиране на пътищата?

Лиляна Павлова: Всъщност през почти вече изминалия месец март, тъй като той е вече на своя финал, бяха изкърпени най-критичните участъци. Повечето от тях бяха изкърпени със студена смес, която е временно решение. Тя има годност няколко месеца. Но целта беше, разбира се, преди всичко безопасност на движението. А сега това, което започваме, този график, който представяме в тази седмица, е от април започваме вече с качествената рехабилитация, изкърпване с топла смес, така че това да е устойчиво, качествено и да не се отвори след няколко месеца отново.

Водещ: Това щях да ви питам. Дали това са пари на вятъра хвърлени?

Лиляна Павлова: Не, не бих казала, че са пари на вятъра. Все пак това са пари за нашата безопасност. Но с топлата смес това е най-устойчив начин. Макар че не е най-добрият. Разбира се винаги имаме желанието целият път да бъде рехабилитиран, но поне няма да има дупки и ще е безопасно движението по тези пътища.

Водещ: Сега, самата вие преди няколко дни при подписването на договори за строителство и надзор на проекти, които черпят пари от Оперативна програма „Регионално развитие”, казахте, че предстои да се прекратяват договори за ремонт на пътища, които са финансирани с европари. Колко са договорите, които ще бъдат прекратени защото просто не са изпълнили условията?

Лиляна Павлова: Първо трябва да кажем, че освен магистралите и големите пътища, които се финансират по Оперативна програма „Транспорт”, Оперативна програма „Регионално развитие” също има половин милиард лева предвиден бюджет именно за рехабилитация на втори и трети клас пътища. А това, бих казала, са и най-големият обем пътища, които имаме, тъй като от около 20 км републиканска пътна мрежа, около почти 19 хил. са втори и трети клас пътища. Те са изключително важни, защото те свързват нашите региони, нашите населени места и от гледна точка на туризъм и от гледна точка на развитието, възможността за мобилност на хората да работят в съседни работни места. С този половин милиард е предвидено да рехабилитираме над 800 км републикански пътища. 240 от тях са вече рехабилитирани и са доста добри пътища, които бяха открити, и има възможност за придвижване. Във втория етап тези, които са в момента в етап на изпълнение, проектите, тъй като те са разделени на четири етапа тези километри, тези средства. На втория етап имаше, за съжаление, в търга фирмите в познатия стар стил, надявам се това вече е стар стил, тъй като ние сменяме подхода, играха на ниска цена и кратки срокове. Това неминуемо довежда до лошо качество и забавяне в изпълнението. А ние не можем да позволим да правим компромис, независимо дали са европейски пари или парите на българския данъкоплатец от държавния бюджет.

Водещ: То е едно и също в случая.

Лиляна Павлова: Това е едно и също. Това са едни и същи пари и ние не можем да си позволим да ги пилеем на вятъра и да позволяваме на фирмите да извършват некачествена работа или да не е в срок. Вече имаме един прекратен именно поради тази причина, тъй като нямаше никакъв напредък. Не може да си оферирал четири месеца, а на третия месец да си окосил тревата и нищо повече. Още един договор ще прекратим. В момента правим преглед да видим дали още един-два договора няма да бъдат прекратени, именно защото не е спазен срокът или защото има закъснение и много лошо качество на работата.

Водещ: Неустойки ще търсите ли?

Лиляна Павлова: Ако прекратим изцяло договора, всъщност ще си върнем и аванса, който е даден. Така че всичко, което е извършено, макар и за сметка на фирмата, то ще си остане за сметка на фирмата. Всъщност практиката е, че когато виждаме в такива ситуации в процеса на изпълнение забавяне, неизпълнение или кратки срокове, които не се изпълняват, прекратяваме договорите. Ако проверката постанови, че след като един проект е изпълнен, независимо дали е за пътища, тъй като Оперативна програма „Регионално развитие”, вие знаете, финансира най-разнообразни дейности – ремонт на училища, детски градини, читалища, културни центрове и т.н., в момента, в който видим лошо качество, след като вече проектът е изпълнен и въведен в експлоатация, ние също санкционираме финансово своите бенефициенти. Много често се случва, за моето голямо съжаление, мазилки, които са паднали, покриви на училищата, които са вече уж реновирани, текат. Това не можем да го позволим. В тези случаи ние налагаме финансова корекция за лошо качество. И именно затова, тя и на нашия сайт може да бъде видяна информацията, много от общините имат и такива корекции, въпреки че повечето финансови санкции те търпят по-скоро в категорията „проблеми с тръжната процедура”. Това продължава да е, бих казала, основен проблем. Макар че тази година ще е годината на изпълнението. Досега фокусът беше да договаряме средствата. Те са договорени. Над 80% от бюджета на Оперативна програма „Регионално развитие” са вече договорени. Сега, обаче, е по-голямото предизвикателство, защото ние сме добри в договарянето, добри сме в полагането на основите, но изпълнението е важното, и то качественото и в срок, защото по това се мери вече реалното усвояване на оперативните програми, колко са възстановените средства, колко са завършените проекти. Имаме много сериозна задача до края на 2013 година доста голяма част от бюджета на програмите ни да бъде усвоен и реално инвестиран в проекти.

Водещ: Точно така. Т.е. тази година ще се види реално какъв ще е ефектът от тази европрограма.

Лиляна Павлова: Пикът на всички оперативни програми е 2013 година,з защото тогава е преломният момент. Дотогава договаряме, но дотогава трябва да имаме определен процент изпълнени, реализирани и реално разплатени проекти. Така че мисля, че 2013 година ще е решаваща, но ние още в 2012 ако не наваксаме, не разплатим, не изпълним проектите, ще имаме проблем.

Водещ: Сега, да поговорим малко за това как въври строителството на големите инфраструктурни проекти. Как се казваше, казана дума, хвърлен камък. Вчера премиерът каза: „Тракия” – готова през октомври”. Вдигна ли летвата премиерът или ще се справите?

Лиляна Павлова: Определено вдигна летвата, но за мен това е радостно, защото колкото е по-висока летвата, толкова повече се стараем и успяваме да постигаме успехи. Съгласно договора, магистрала „Тракия” трябва да бъде готова през февруари 2013 година. Но това, което каза премиерът, и аз считам, че това е коректната ни позиция, е по-добре изпълнителят, включително за него самия е и по-изгодно, да направи и да извърши своите дейности по-рано, докато все още времето позволява, най-късно до ноември, когато ще приключим със строителния сезон. Защото впоследствие, ако замразим проекта в зимен период, вие знаете, започваме чак на 1 април. Дори да е 15 март, ще е твърде късно. Тогава ще трябва да му налагаме неустойки за закъснение. И със сигурност е по-изгодно да положат усилия да мобилизират на две, на три смени своите екипи, така че да може да бъде реализирано още в тази година. Това, което имаме като ангажимент, и аз се надявам, че фирмите, които също – казана дума, хвърлен камък, поеха ангажимент към нас като възложител, това е до края на месец юни Лот 2, Лот 3 и първите 15 км от Лот 4, които са горе-долу в региона на т.нар. Петолъчка – Ямбол, да бъдат готови, за да може всъщност от юли месец всички пътуващи за морето да пътуват в доста по-голям участък от магистрала „Тракия” съвсем спокойно, по магистрала, доста по-бързо и най-вече по-безопасно.

Водещ: Така. При „Струма” как стоят нещата? Гръцката строителна компания ще има две години за изграждането на тази 15-километрова отсечка от „Струма” от Сандански до Кулата. Много или малко са две години? Чух противоречиви коментари.

Лиляна Павлова: Аз смятам, че ние не трябва да ги мерим на кило – две години, една година или т.н. Първо трябва да кажем, че това е максималният срок, който ние даваме на всеки един голям инфраструктурен пътен проект за неговата реализация. Това е стандартният срок, който ние позволяваме. Изпълнителят е този, който, започвайки проекта, след като бъде сключен един договор, дава своя график и своята работна програма. И той съобразява всичко това именно с кога е подходящо за строителство, кога е зимата, кога ще бъде замразен през зимен период, той ще даде своя график. И аз вярвам, че включително и за по-малко, по-кратко време от две години ще бъде направено. Но ние не трябва да забравяме, че в тези 15 км от Сандански до Кулата където е този участък – Лот 4 от магистралата, имаме, първо, 17 съоръжения и, второ, имаме едно много голямо изместване на ж.п. линия. Това е доста сериозен и доста сложен компонент, който трябва да бъде реализиран. 17 съоръжения, част от които са свързани с, както често казвам, това е най-екологичната магистрала. Това е магистрала, на която имаме тунели за вълци и лисици, където имаме водостоци специални, съобразени с малките животни да не се удавят, докато пият вода, и предпазни съоръжения за костенурки и т.н. Именно затова, изключая малките съоръжения, имаме големи мостове и пътни възли, които изискват време.

Водещ: Приятели ли сте с правозащитниците?

Лиляна Павлова: Разбира се, работим с тях, както и с археолозите. Използвам тук да...

Водещ: Помирихте ли се с тях най-накрая?

Лиляна Павлова: Аз искам да използвам случая да благодаря на екипа от Кюстендил, тъй като те напреднаха изключително много, независимо от студеното време. Всъщност средствата, които ние предоставихме като финансиране, като договори, са за над 600 хил. на двата екипа – на Перник и на Кюстендил. Екипът на Кюстендил, който започна по-рано работа, независимо от студа, първо намерихме монети - показахме ги. Те намериха доста интересни неща на обекта. Но те работят изключително активно. Целият терен е разделен на квадрати. Квадрат по квадрат всичко се освобождава и вече има достатъчно голям фронт и терен строителят да работи. И така, както е поет ангажиментът, до юни месец те ще приключат. Именно затова и Лот 1 от магистрала „Струма”, който в момента се строи, е в график. Има доста сериозно, доста напреднало изпълнение. За нас най-лесно, бих казала най-лаишки казано, можем да установим този напредък, когато минем по самото трасе на магистралата. Това доставя голямо удоволствие, защото вече са направени необходимите първоначални дейности по проекта, и можем да караме по трасето, макар и малко в категорията офроуд, можем да направим инспекция, което показва, че имаме добър напредък.

Водещ: Добре. Хайде малко сега да направим еди скок в пространството – от Кюстендил до Катар. Но ще ми се и за това да поговорим за минута. Ясно е какво поиска Катар. Поиска минимум 14% възвръщаемост, ако се включи в проекта за изграждането на магистрала „Черно море”. Реално как преценявате шансовете наистина Катар да участва в този инфраструктурен проект?

Лиляна Павлова: Нормално е. Всеки един инвеститор иска да има възвръщаемост на своите инвестиции. Бих казала, че не е невъзможно, въпреки че всичко зависи от анализа на трафика и, съответно, превозните средства, които могат да минават и да използват едно бъдещо съоръжение като една магистрала.

Водещ: Сама казахте, че сте скептична по-скоро към това.

Лиляна Павлова: Аз лично съм скептична по-скоро, защото, при условие, че има безплатен път, който удължава времето, има голяма вероятност да не се използва една магистрала, която е платена. Въпреки всичко аз смятам, че в България средно проектите успяват да има една норма на възвръщаемост около 8-10%, която също не е лоша и аз смятам, че това е въпрос на преговори. Тъй като, вие знаете, това, което беше поето като ангажимент от правителството на Катар, това бяха инвестиции от 100 млн. А това е една сериозна сума инвестиции, които, ако съчетаем летището в Балчик, към което те проявиха изключително голям интерес, също така проявиха интерес в този региона за голям терен, на който да бъде направен голям, хубав, скъп хотелски комплекс, може би с голф, всичко това, ако се съчетае в един голям пакет от мерки, би могло да проведем успешно преговорите. Но дори да не е за магистралата, ако инвестицията в летище с голямо туристическо, да го наречем, съоръжение – инфраструктура плюс хотел, плюс големия интерес, който те проявиха към София, това също е много важна тема... Те казаха: „Дайте ни една стара сграда в центъра на София, историческа сграда, която ние да реновираме и да превърнем в един прекрасен скъп хотел”. Това също мисля, че, и то от големите вериги, които самите те имат като собственост, мисля, че това е една много добра инвестиция, тъй като това за имиджа на държавата и на столицата е много важно. А за наша радост в София има много такива сгради, които бихме могли да предложим, включително банята в „Овча купел”. Аз смятам, че независимо, че не е в центъра, тя има един прекрасен терен на историческа стара сграда с източник на минерална вода в двора. Мисля, че това е една прекрасна възможност за преговори. Те ще дойдат през май месец и аз се надявам, че дотогава ще можем да подготвим една добра инвестиционна програма.

Водещ: През май преговорите ще продължат. На финала не ми се иска да пропускаме и село Бисер. Накратко, какво дотук е направено в това полуразрушено село и кога наистина ще са първите копки на жилищата? Помня от преди дни коментара на кметицата на селото, че ако трябва да каже на хората, че нещата ще се забавят с три-четири месеца, те буквално ще я убият, ще я линчуват на площада.

Лиляна Павлова: Да, имаше съвместна пресконференция. Вицепремиерът Цветанов очерта какви са мерките, какви са събраните средства, както и областният управител госпожа Узунова, която полага изключително сериозни мерки за това. Каза, че до 10 дни, максимум 12-15 дни ще започне изграждането на новите къщи. Те са 12 на брой, които са най-приоритетни. Също така паралелно с този процес ще започне и ремонтът на съществуващите. Има дарения в бяла техника за жителите. Това, което мога да кажа от компетенциите на нашето министерство, е, че ВиК-Хасково безвъзмездно ще присъедини новите къщи или тези, които са ремонтирани, към водопровода и канализацията, за да можем да подкрепим, разбира се, жителите там. Бяха ремонтирани за сметка на ВиК-то също така това, което беше разрушено от наводненията. Агенция „Пътна инфраструктура” изгради аварийно всички подходи, така че да няма откъснати населени места. В момента и по линия на междуведомствената комисия получаваме финансиране, с което вече да изградим нов мост при село Иваново, от една страна, и около 30 км от пътищата в региона трябва да бъдат рехабилитирани и това са нашите усилия. Има и свлачища, има и срутища. Но аз вярвам, че в следващите месеци това ще може да бъде оправено и хората ще могат да се върнат към нормалното си ежедневие.

Водещ: Дай Боже наистина това да се случи. Благодаря ви за този разговор. Това беше министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.