Интервю на министър Павлова за БТВ, предаването „Тази сутрин”

Водещ: Добро утро на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която е наш гост.

Лиляна Павлова: Добро утро.

Водеща: Добро утро. Да изпълня задачата. Да ви подаря тези ръкавици. Знам, че ще участвате в голямото почистване на 12 май. Заповядайте.

Лиляна Павлова: Абсолютно. Благодаря.

Водеща: Но ето го и символът на това почистване.

Водещ: Да започнем с въпросите.

Водеща: По вашия ресор, че са много. Точно това си говорехме, че имаме страшно много въпроси, да не губим време.

Водещ: Казахте обаче, че имате нещо ново от тази нощ и се пошегувахме, че не само депутатите и вие до 00.00 часа сте си стояли на работното място, така ли се оказа?

Лиляна Павлова: Служителите се наложи да поработят до късно, защото понякога това се налага. Това е част от голямата тема – всъщност как развиваме пътната инфраструктура.

Водещ: Кое е новото?

Лиляна Павлова: Какво правим за финансирането на пътища. Новото, извън всичко това, което правим като магистрали, като скоростни пътища, голяма част от строителството започва тази година, надявам се да имаме време да кажем какво започва. Имаме един нов проект, всъщност това е карта, отпечатана буквално снощи в 23.00 часа.

Водеща: Дайте, аз ще я покажа.

Лиляна Павлова: Не знам дали ще може да се види на екрана. Съвсем накратко какво представлява и каква е новата ни инициатива в допълнение към всички съществуващи пътища – Русе – Свиленград – Истанбул.

Водещ: От къде преминава? Как се нарича тази отсечка?

Лиляна Павлова: Европейски коридор 9 минава през територията на България, през Русе, Велико Търново – Стара Загора – Свиленград и съответно турска граница.

Водещ: Това кой проход е?

Лиляна Павлова: Тук е „Хаинбоаз”.

Водещ: „Хаинбоз”.

Лиляна Павлова: Това, което, всъщност имаме една нова инициатива, която е изключително важна, вярвам и за развитието и на България като кръстопът, България като възможност да промени картата на Европа, картата на транзитния трафик бих казала, защото ако може още за секунда да покажем какво имаме тук. Това е Истанбул. От Истанбул до нашата граница, до Свиленград. Това е магистрала. Готова, функционираща магистрала. Нашата цел е от границата, разбира се, едната опция е магистрала „Марица”, която ние изграждаме в момента. По магистрала „Марица” да се качат по магистрала „Тракия”, през София. И съответно София – Калотина, която изграждаме. Това е едната опция. Но тази изключително в3ажна опция е от тук да има пряк път.

Водещ: Това е „Капитан Андреево”, така ли?

Лиляна Павлова: Да.

Водеща: „Капитан Андреево” – „Дунав мост”.

Лиляна Павлова: „Капитан Андреево” – „Дунав мост” при Русе. Това е най-бързият път, около 300 км, за които ние, ако направим скоростен път, всъщност връзката Истанбул – Русе ще бъде...

Водещ: Да припомним, че скоростен път е нещо като магистрала без аварийна лента.

Лиляна Павлова: Точно така. По този начин ние, ето тук виждаме европейските коридори, даваме възможност от Истанбул да се стига за Одеса, за Русия, както разбира се за Европа. Транзитният трафик – променяме картата на Европа, променяме картата на държавите от Близкия изток, Турция.

Водещ: В момента има две ленти, нали така за движение, ще има четири?

Лиляна Павлова: В момента има две ленти за движение. Планински регион. Тук е и проходът „Хаинбоаз”. Тук и съответно трафикът е изключително тежък. Но тук е и мястото, на което има най-голям трафик. Нашата цел е, тъй като магистрала „Черно море” е една много добра инвестиция, но там нямаме постоянен поток и постоянен трафик. Това, което имаме на този участък, са средно претеглена, са над 7000 МПС на денонощие. Почти 50% от тях са тежкотоварни. Всъщност нашата концепция е, че тъй като ние не можем да осигурим европейско финансиране, всъщност това е пътят – Русе, през Бяла, трябва да се направи обход на Бяла, за да не се случва това, което се случва, катастрофите, жертвите, включително зимата, през Велико Търново. Това е основният път Русе – Велико Търново, който така или иначе и в момента е важен приоритетен участък за скоростен път за финансиране с европейски средства.

Водещ: С какви пари и в какви срокове?

Лиляна Павлова: Но, тъй като европейските средства, те не са безкрайни, няма да стигнат за всичко. Нашата идея е през Русе – Бяла – Велико Търново – прохода „Хаинбоаз” до Свиленград –Стара Загора – Свиленград, всъщност ние ще можем да осигурим 300 км скоростен път, на публично-частно партньорство. И тук можем да гарантираме достатъчно трафик, така че да може инвеститорът да направи тази инвестиция. По наши изчисления, тя ако е скоростен път е около 1 млрд., ако е магистрала, 1,5 млрд. Но и скоростен път е достатъчно.

Водещ: какво е това публично-частно...

Водеща: Инвеститорът каква полза ще има?

Лиляна Павлова: Ще изгради този участък. Да събира то такса за него. И по този начин целият тежкотоварен трафик ще бъде изведен преди всичко по този участък. Но останалите пътни участъци ще бъдат освободени от този тежкотоварен трафик. А предвид, че имаме огромен трафик, който много камиони, които минават по това протежение, много лесно тази инвестиция ще бъде възстановена.

Водещ: Колко би могла да бъде тол таксата?

Лиляна Павлова: Тол таксата, нормално може да бъде 10-15 лв. Ние сме го изчислявали именно толкова.

Водещ: За целия участък, на територията на България?

Лиляна Павлова: За целия участък. Да кажем 15 лв. При една такса 15 лв. приходът, който ще се генерира в рамките на една стандартна концесия, ако инвестицията е да кажем около 1 млрд., те могат да инвестират около 2,5 млрд. приходи.

Водещ: За колко години?

Лиляна Павлова: Законът позволява за 35 години като тази инвестиция може да се избие много по-бързо. Безспорно много по-бързо, защото пак казвам, ние тук можем да осигурим трафик. Нашата цел е да дадем възможността, катарски, китайски, Оман, всички тези инвеститори, които сега идват и питат и, които да кажем едно Черно море не им се вижда толкова рентабилно, защото няма трафик, всички потвърждават, че това е участъкът с най-голям трафик.

Водеща: Кога тази карта ще се превърне в реалност? Кога ще...

Лиляна Павлова: Ние сега ще дадем възможност на инвеститорите да заявят интерес. В момента, в който заявят своя интерес, ние веднага можем да започнем процедура по даване на концесия, която при равни други условия би могло да отнеме около шест месеца, което означава, че би следвало да можем до края на годината да имаме проведени преговори за една концесия и някой, който да инвестира 300-километров участък. Около 1 млрд., ако бъде инвестиран, той ще може в рамките на годините за концесията да си възстанови сумата и да има печалба от 2,5 млрд. по наши изчисления.

Водеща: Кога евентуално ще бъде готов този път, имайки предвид всички срокове, с които трябва да се съобразявате?

Лиляна Павлова: Все още сме в много начална фаза, разбира се. Пак казвам, това е съвсем топло. Картата е буквално принтирана преди часове. В момента започваме подготовката на цялата документация за тази концесия. Но строителството, стандартното строителство на такива участъци, ако това са 300 км, аналогично на магистралите, които строим, отнема около две години. Когато е изпроектирано, една година да говорим за проектиране...

Водеща: От началото на копката до финала.

Лиляна Павлова: Да. И една година за проектиране и документация, в рамките на следващите три години тази инвестиция може да бъде реализирана. И по този начин всъщност да осигурим извеждането на трафика. И България да бъде истински кръстопът и истинска възможност Истанбул...

Водеща: Малко на път към морето да отидем.

Водещ: Понеже имаме много въпроси, да може кратко да отговаряте на следващите много питания, които имаме.

Водеща: Към морето, кога по-бързо?

Лиляна Павлова: На 1 юли по-бързо към морето. До Сливен е гарантирано, че на 1 юли със сигурност пускаме. Вие видяхте и премиерът беше по празниците на последния ЛОТ, който е най-важният, за да можем да пуснем и участъка до река Тунджа, което означава до Петолъчката. Имаме предпоставки да вярваме, че на 1 юли всъщност не само до Сливен и по-надолу, до Петолъчката ще пуснем магистралата.

Водеща: Никой ли не знаеше от работещите там и от ръководителите...

Лиляна Павлова: Дори аз не знаех.

Водеща: Че той ще се появи през почивните дни там.

Лиляна Павлова: Това е много хубаво, защото да се види реално, в изненадваща обстановка колко са работниците, колко са машините. И те за наша радост, всеобща бяха много, точно толкова колкото трябва да бъдат по проект и изпълняват ангажимента да работят на три смени.

Водещ: Това потъване, за което беше съобщено на пътен възел край Нова Загора преодоляно ли е?

Лиляна Павлова: Пътният възел на Нова Загора, да той е оправен, слягането. Възстановен е. Още веднъж да кажем, по самата магистрала потъвания няма. Пътният възел беше потънал, който минава над магистралата.

Водещ: Ще изплува?

Лиляна Павлова: Да, изплува, оправен е и всичко е наред. Така че се надявам тази година по-бързо, по-спокойно и най-важното по-безопасно от 1 юли.

Водеща: Добре. Стигнахме до морето по магистрала.

Лиляна Павлова: Бургас – „Меден рудник”.

Водеща: Сега отиваме на плажа.

Лиляна Павлова: Преди това минаваме пътен възел Бургас – „Меден рудник”, 103 дни предварително.

Водещ: Пътят към Южното море.

Лиляна Павлова: Пътят към Южното море, където знаете винаги става тапата в Бургас. Него също ще го пуснем в края на месец юни, може би на 29 юни отново, за да дадем възможност на Южното Черноморие, да бъде по-лесен достъпът до там.

Водеща: Да отидем на плажа сега.

Лиляна Павлова: Да отидем на плажа.

Водещ: Охраняем или неохраняем е въпросът?

Водеща: После да стигнем до охраната или не? Да стигнем до там, ще се строи ли така наречената първа линия, тази зона, която би трябвало да е защитена от строежи, доколкото е останала такава защитена зона и незастроена? Чухме мненията на няколко кмета, които дирижират положението в градовете по Черноморието. Те не са съгласни с идеята ви да се спре застрояването.

Лиляна Павлова: Ако мен питате, моето лично мнение е, че на плажа не трябва да се строи.

Водещ: Смятате, че ще съсипете бизнеса?

Лиляна Павлова: Не трябва да се строят големите бетонни хотели обаче нека да уточним. Ние не казваме, че въвеждаме пълна забрана за всякакво строителство. Това, което предлагаме в закона, този законопроект, който внесох аз, е 100 м от плажа, от брега може да се строят само заведения, питейни заведения, заведения за хранене, спортни съоръжения, открити летни театри, детски площадки до шест метра.

Водещ: Защо те искат да строят много и с много бетон и дори намират чуваемост в депутати от вашата парламентарна група?

Лиляна Павлова: За мое голямо съжаление това, което пак казвам е застроено, за съжаление е застроено. Може някой ден някой да има желанието да го премахне и аз бих била по скоро доволна, както и повечето от нас, които искаме, все пак плажовете да са зелени. Тук говорим за нови територии, които предстои да бъдат урбанизирани, там да забраним строителството поне на големите бетонни хотели. Там да позволим да има само атракциони, спортни съоръжения.

Водещ: Ще се преборите ли с депутати от парламентарната група заявиха, че има резон в искането на кметовете...?

Лиляна Павлова: Да се застроява 100-метровата зона с бетон. Народното събрание е все пак законодателният орган. Ако те преценят, тяхна е волята. Моята воля е видна и от гледна точка на законопроектът, който беше приет – в 100-метровата зона, до шест места заведения, спортни, културни.

Водеща: Приемате ли поне частично тезата на тези кметове, че това би върнало туристи, че това би загробило туристическия сезон и туризма по тези места?

Лиляна Павлова: Аз мисля, че то е обратното. Туристите ще се върнат. Всеки си има бетон в града, в който живее. Всеки иска да отиде на плаж, да види морето, да види планината, да види зеленината.

Водеща: Ако може дървета да види.

Лиляна Павлова: Да види все пак и дървета. Така че аз не мисля, че ще върнем туристите, ако продължаваме да изливаме на плажа.

Водещ: Имаше аргумент, че не могат дори пречиствателните станции да построят или дори да довършат с вашия закон. Спекулация ли е това или е вярно?

Лиляна Павлова: Абсолютна спекулация. Аз и тогава казах – като дявол и Евангелието. В закона сме предвидили специален ред – за построяване и на дълбокоморски зауствания, и на пречиствателни станции, и на брегоукрепителни съоръжения. Даже нещо, което досега не беше разрешено в закона – преминаване през плажната ивица, където е необходимо, разбира се. И през бреговата на техническа инфраструктура – кабели, подземна инфраструктура. Само и само да подпомогнем този процес. Така че това са спекулации, за да се драматизира.

Водещ: Тези зауствания, които споменахте, не е ли крайно време да ги няма? Да кажем, че това е една тръба, която изхвърля фекалните вдоди навътре в морето, навътре или навън. Защо трябва да има зауствания?

Лиляна Павлова: Това не го правим само в Българя. Тази тема също... Безспорно е да има най-добре пречиствателни станции, но не навсякъде е рентабилно да има такава скъпа пречиствателна станция. И не навсякъде е необходимо да има. Не само в България. Във всички държави, които се намират по брега на морета и океани, това е често средна практика.

Водещ: Не съм виждал по брега да плуват...

Лиляна Павлова: Средно на една морска миля се прави дълбокоморско, то за това се казва дълбокоморско.

Водеща: Но на вътре.

Лиляна Павлова: Заустване. На една морска миля. Морето е естественият пречиствател на тези води. Пак казвам, разбира се, където може. Правим пречиствателна станция. Но на много места по света се правят и така съоръженията. Така че ние работим по тази тема. За съжаление само Равда. Община Несебър не можа да се справят. И на този етап нищо не направиха за дълбокоморското заустване.

Водеща: Какво означава не можаха да се справят? Защо не са се справили?

Лиляна Павлова: Вие знаете, че ние регулярно с месечни срещи, още от миналата година започнах аз да ги каня, да ги подкрепим в процеса. Разбира се, те правят големите си проекти за пречиствателни станции. Но в крайна сметка трябваше да говорим първо да си направят дълбокоморслите зауствания. Във Варна, тръжните процедури започват този месец, но ние укрепихме съществуващата тръба, държавното ВиК.

Водещ: По брега няма да плуват неприятни неща?

Лиляна Павлова: Във Варна няма да има проблем. В Созопол временно направихме една тръба, която също да не е на брега. Това, което можехме като временно решение, ние като държава, като министерство. Оттам нататък в Равда това не може да се направи. Общината засега дори не е готова с търга, търси изпълнител. Някой да го прави, което означава, че в този сезон Равда все още няма да...

Водеща: Имате лик информация за проблем с концесиите на плажовете и възможността голяма част по Българското Черноморие да останат неохраняеми?

Лиляна Павлова: Това е другата тема, която аз считам, че също се преекспонира. Ако имаме две минути да кажем, в България на нашето Черноморие има 208 плажа. От тези 208 плажа, в момента почти 130, 129 от тях са предоставени за управление. 60 на концесия, 69 под наем.

Водещ: Има някакво противоречие. Четох, че 63 на сто остават без спасители, без поддръжка, без почистване, без спасители.

Водеща: Тоест, без концесионери.

Лиляна Павлова: Ако ми дадете възможност да довърша – 129 плажа имат концесионери и наематели. Това са и основните плажове, където има най-голям размер брой туристи. Нормално е, защото там където има туристи, там съответно концесионерът или наемателят най-лесно може да има възвращаемост на инвестицията. И тези плажове безспорно са отдадени и охраняеми. От останалите брой плажове имаме 25, които не можем да ги отдаваме, нямаме право. Те са в погранична територия, военна територия, защитена територия или свлачищна. Така че те така или иначе не подлежат на отдаване. Остават около 50 плажа всъщност, които няма да бъдат охраняеми. Но в това няма нищо страшно и в това няма нищо лошо. Два примера ще ви дам. Първо, все още хората имат желание понякога да няма заведения, да няма шезлонги и чадъри. Нека да има такива плажове. Достатъчно е да са наясно всички...

Водеща: Всеки да си носи отговорността

Лиляна Павлова: Но всички, искащи по-екзотично-битови.

Водещ: Но кой ще ги почиства. Аз съм виждал морски плаж в ужасно състояние.

Лиляна Павлова: Областните управители имат ангажимент да осигурят тази дейност. Само един пример – плажът на Дуранкулак. Плажът на Дуранкулак е дълъг 4 км. 90 000 кв.м е неговата площ. Естествено, че няма желаещ някой да го наеме. Ако някой го наеме на тази дължина и размер на плаж, знаете ли колко спасителни будки трябва да се направят.

Водещ: През 100 м.

Лиляна Павлова: 43 и 90 спасителя да осигури, плюс 43 тоалетни, съблекални и други заведения.

Водещ: Кой го почиства?

Лиляна Павлова: Областният управител. За всички неохраняеми плажове...

Водеща: Всички ние на първо място не трябва да го мърсим, пък после да се стигне до чистене.

Водещ: Аз видях плаж в ужасяващо състояние.

Водеща: Най-вероятно и плажовете...

Лиляна Павлова: Именно за това предлагам в новия закон, който сега се разглежда за Черноморското крайбрежие, там където събираме такси и съответно част от таксите да отиват за областните управители именно, за да поставят табели „неохраняем плаж”, за да се почиства плажът. Пък любителите на дивата природа...

Водеща: Позволете бавно, бавно да си тръгнем от Черноморието към магистралата. И да се качим отново на магистралата. Две изречения да ни кажете за тази информация, че са се появили фалшиви винетки.

Лиляна Павлова: Това, както се казва, в България очевидно много са „добри” специалистите, които се занимават с фалшифицирането на винетки, тъй като трябва да кажа няколко неща – винетките. Техният дизайн се променя всяка година. Освен, че се променя всяка година, от миналата година винетките са вече ценна книга, за да имат допълнителни холограми и стикери. Въпреки всичко, очевидно има специалисти, смели, които направиха опит и фалшифицираха винетки. Тук искам чрез тази възможност, която имам да апелирам към всички да не си купуват, да не се поддават и да не си купуват винетки, защото не само този, който продава, но и този, който кара автомобил с фалшива винетка носи наказателна отговорност.

Водеща: Да си ги купува от регламентираните места.

Лиляна Павлова: Глоба и от две до осем затвор или пробация.

Водещ: Възможно ли е да не знам, да ми я продадат на цената на оригинала?

Водеща: Ако е на нерегламентирано място няма как.

Лиляна Павлова: Веднага ви казвам как ще разберете, ако е на мястото, което е регламентирано, а именно пощи, областни пътни управления, големи хранителни вериги, бензиностанции, това е мястото, на което се продава срещу касова бележка и единствено и само на цените, които са обявени – 67 лв. за годишна, 25 лв. за месечна и 10 лв. за седмична. Всичко под тази цена е фалшиво. И, ако го продават в кръчмата.

Водеща: Вече се връщаме в София. Каква обиколка направихме – тръгнахме от София, стигнахме до морето, отново се връщаме в София.

Лиляна Павлова: Не знам да ли сте минавали наскоро, колко добър напредък имаме на връзката на „Околовръстното” с Гара Яна, включително в първия участък вече в началото може да се мине, както ние минаваме на инспекция, офроуд.

Водеща: Имаме такъв въпрос. Идея, изговорена от Росен Плевнелиев в предишното му качество, да сложи шумозащитна стена на „Околовръстния път” в отсечката на естакадата на „Бистришко шосе”, там около един голям магазин, има ли такава вероятност да се реализира тази идея?

Лиляна Павлова: Там, където има голям трафик и има в близост къщи, трябва да има шумозащитни платна, където това е предвидено.

Водеща: Такаква каквато е по пътя за летището, шумоизолираща стена.

Лиляна Павлова: Абсолютно. Това, което ние в партньорство с общината правим, е те да направят карта на шума, такива каквито са изискванията на директивата, за да се прецени на кои места какви точно платна да се поръчват. В първоначалния проект това не е предвидено. Връщайки се към София, нека да кажем няколко добри новини.

Водещ: Не е предвидено. Само да кажем, ако общината включи в картъа на шума този участък, тогава ще изпълните.

Лиляна Павлова: Ние ще възложим, ще подготвим и догодина ще трябва да го направим.

Водещ: От общината зависи в случая.

Лиляна Павлова: Не. От общината зависи само картата на шума. От нас, от АПИ зависи да възложим, да изготвим и да финансираме...

Водеща: Казахте две неща за София. И това ще е краят.

Лиляна Павлова: Няколко неща за София. „Южната дъга” – предсрочно ще пуснем в началото на юни, около средата на юни пускаме „Южната дъга”, основното трасе, за да освободим трафика. В понеделник отваряме ценовите оферти на „Западната дъга”. Именно магистрала „Люлин”, която свършва в нищото, да я изведем с кръстовище на три нива на бул. „Сливница”. И да изведем трафика около „Околовръстното” и към София – Калотина. Враца – Монтана, обходите също. Вече почти сме приключили процедурата с избран изпълнител. Лятото започва. Както и Мездра – Ботевград, пътят. Където и да погледнем, строим във всички посоки. Ако се върнем по картата на България, ако имаше още време, мога да ви разкажа.

Водещ: Последни 30 секунди. Защо сте се срещали с Валентин Златев миналата седмица?

Лиляна Павлова: Това беше изключително важна тема. Аз поканих да седнем на една маса Валентин Златев. Предвид, че „Лукойл” е най-големият производител на битом. Защо на битом? Битомът като производна на петрола е основният продукт, който е необходим при извършването и асфалтирането на пътища и на асфалто-ремонтни действия. От друга страна, всички фирми в строителния бранш, които в периода 2008-2009-2010 година играха на нашите търгове на най-ниска цена, битомът си покачи цената в рамките на покачването на цените на петрола.

Водещ: Какво ще искате, намаляване, отстъпка ли?

Лиляна Павлова: Това, което аз апелирах към двете страни, сядайки на една маса, от много години за първи път в министерството е да свалим цените, защото за мен е по-важно качеството. Фирмите, на които сега им се е покачила цената на битома, ако пестят от него, за да избият цената, защото са играли на по-ниска цена, ще повлияе качеството. А за мен качеството на магистралите е много важно. И аз съм благодарна и на г-н Златев, и на бизнеса, седнахме на една маса и се уговорихме – намаляване на цените тези, количества, които ние гарантираме. Новината е, че ние се връщаме към тези големи количества още от 2007 година. Намаляваме цената. Преминаваме на специален нощен режим за доставки на битом. Така че да можем да осигурим, че имаме качествено строителство, използвайки материали.

Водеща: Благодаря ви.

Водещ: Благодаря ви за участието.

Лиляна Павлова: Благодаря ви.