Интервю на министър Павлова за в."24 часа": Лиляна Павлова: Винетката - електронна, ще се купува и с SMS

- Г-жо Павлова, защо е нужна застраховка на имуществото срещу земетресение? Особено ако има клауза самоучастие и малки щети не се покриват.

- Може би е по-добре да говорим за превантивни мерки, не само за застраховка. Защото тя се оказа стряскаща за хората, а не това бе целта. Идеята е да поставим въпроса - дали ще се създаде фонд, или катастрофичен пул. Целта е солидарно да събираме средства - държавата, местните власти, всеки частен собственик, за да помагаме на хората в случай на нужда. Сега, когато има щети, и то не по вина на институциите, очакването е, че държавата е длъжна да поема щетите.

А за самоучастието може би трябва да се промени уредбата, която регламентира дейността и отговорността на застрахователите. Около 10% са тези, които застраховаме жилища.

- Какви може да бъдат другите варианти?

- Може да се правят отчисления и от данък сгради например солидарно с държавата или общината.

- Как е в другите държави?

- Франция също е започнала да го прави задължително, вече е доброволно, но пък около 80% от хората имат застраховано имущество. Може би манталитетът ни е такъв - ако не ни задължат, няма да вземем мерки да си помогнем сами, въпреки че е за наше добро. Затова аз искам да е ясно, че предлагам темата за обсъждане - кой, как и какво да направи. От Комисията за финансов надзор също да дадат информация как е в другите страни - как е в Турция и Румъния, в които примерите са показателни. България е в сеизмичен район, затова трябва да вземем мерки.

Да влезем в друга хипотеза и да оставим застраховането - трябва да се промени начинът на мислене и културата. Затова се радвам, че провокирахме обсъждането на темата, за да се намери най-добрият вариант. Въпросът е да има добър дебат, защо не и тема за референдум.

- Според някои разчети средно около 50 лв. на година би струвала полицата за апартамент от 80 кв. в панелен блок.

- Всичко е въпрос на разчети. Ще дам личен пример - аз имам застраховка на жилището си. Когато сравних с друг колега, се оказа, че моята е по-евтина, въпреки че квадратурата е малко по-голяма и също имам клауза срещу земетресение. Това е така, защото години наред съм правила застраховката и ползвам отстъпка.

- Колко струват на държавата щетите от трусовете?

- Все още не можем да кажем, продължава приемането на заявленията за обезщетение. В моите отговорности е гласуваното финансиране до 5 млн. лв. - за 2 детски градини и едно училище в Перник и Радомир. Имаме споразумение с кметовете за начина, по който ще отпуснем парите. Ще има процедури по обществени поръчки и няма да стане за един ден.

- Как изготвянето на техническите паспорти ще помогне при подобни бедствия?

- След като законодателят е записал нормата, е преценил, че това е необходимо.

В паспортите ще има предписания - мерки в краткосрочен или дългосрочен план, които трябва да се изпълнят. Например за ремонт на покрива и в какъв срок да се направи. Ще има информация какво е състоянието на сградата и без бедствие какво трябва да се направи по нея.

- Нали подобно обследване е нужно и за санирането?

- Да, няма смисъл да "опаковаме" една сграда и да е красива отвън, ако конструкцията й не е в добро състояние. Знаете, че на много места се бутаха носещи стени, разбиха входове и партери, направиха стълбички, магазини. Слава богу, въпреки земетресението сградите издържаха, но техническият поглед на експертите и паспортизацията са абсолютно необходими.

- На какъв етап е санирането?

- При първите обиколки по градове хората нямаха въпроси. Във всеки следващ град стават все по-информирани и питат - какво да направя, съседът няма пари, жилището е празно или е общинско. При последната среща във Варна интересът бе много голям. Хората дори вече са направили общо събрание на етажната собственост и са взели решение.

И общините се ангажираха с участие в програмата - освен грижа за околоблоковите пространства и намаляване на данък сгради за санирано жилище те имат готовност да създадат фондове за социално слабите лица. Обещаха и да отпаднат таксите по регистрация на сдруженията, по издаване на разрешения за строеж и всякакви съгласувателни документи.

- Но не ви ли притеснява това, че регистрираните сдружения са единици?

- Не искаме регистрирани сдружения сега. Достатъчно е общото събрание на етажната собственост да вземе писмено решение. Другото важно условие, което припомням, е - сградата да се състои от поне 3 етажа и общо минимум 6 апартамента.

- Ще приемате заявленията от 1 юли?

- Да, и тук в дирекция "Жилищна политика" на министерството в София, и по общините има определен човек за приемане на заявления. Има и информационни центрове, които предстои да започнат работа по общини.

- Защо отново критерият за избор на фирма за ремонт на мостовете е най-ниската цена?

- Критерият най-ниска тук е оправдан, защото не знаем точно какво е техническото състояние на съоръженията. Предстои фирмите да огледат и скритите дефекти и да кажат колко ще струва отстраняването им. Според сроковете до месец трябва да подпишем договор и да започне рехабилитацията.

- Наистина ли е опасно да се минава през Витиня и 61-ия и 67-ия км на “Тракия”?

- Аз не съм инженер. Но попитах специалистите - ще си сложите ли подписа, че утре няма да стане нещо с този мост, те казаха - не. Бетонът пада, арматури стърчат. Не дай си боже, ако има сериозно бедствие, няма гаранция.

- Как върви изграждането на магистралите?

- Лот 2 на "Тракия" от Стара Загора до Нова Загора е готов и по договор трябва да бъде пуснат в началото на юли. По отсечката до Ямбол знаете, че имаме сериозни забележки. От положения асфалт 15 км трябва да се премахнат заради несъответствия в изискванията и качеството. Трябва да се постави нов качествен материал. По-важно е качеството, а не пусковият срок. По договор той е началото на август. По отсечката Ямбол-Карнобат имаме уверенията на строителя, че първите 15 км до Петолъчката ще бъдат завършени по-рано вместо през януари 2013 г.

- Археолозите на “Струма” работят ли?

- Да, те също се движат в срок и ще приключат до 1 юли. Това няма да ни забави, защото строителят работи в другата част от обекта

- Какво мислите за позицията на ЕК, че плащането за изминато разстояние – тип толтакса, е по-справедливо от винетките?

- Винетката е такса, която плащаш за използване на пътищата за определено време. Ако минем в хипотезата да плащаме за изминато разстояние, това би ни струвало скъпо. При толсистемата всеки си представя будка, през която плащаме и минаваме. Не е това - става дума за електронно заплащане за преминаване по републиканските пътища. То ще е в 2 категории - за леките коли ще е винетка за време, но ще е електронна и ще може да си я купиш по интернет или с SMS. Тежкотоварните, които най-много рушат пътищата, е нормално да плащат по-скъпо и за изминато разстояние. Проверката ще става чрез GPS система например. Така ще събираме повече пари и ще е по-справедливо.

Тъй като има много варианти, предстои до 20 юни да обявим търг за консултант, който да анализира и изчисли какъв е трафикът, да даде видовете системи и подходящите за нас модели. Това ще стане до 6 месеца. Не можем да финансираме изграждането на подобна система с европейски пари, става дума за инвестиция от 200-300 млн. лв.