Интервю на министър Павлова за в. "Строителство градът": Регионалната политика трябва да превърне градовете в центрове на растеж

Госпожо Павлова, в края на изтеклата година Министерският съвет прие Националната концепция за пространствено развитие – един дългоочакван стратегически документ, който дава рамката за развитие на българските региони до 2025 г. Бихте ли резюмирали философията на този нов подход на интегрирано планиране и устойчиво пространствено и икономическо развитие?
- Националната концепция за пространствено развитие (НКПР) действително е нов дългосрочен документ за стратегическо планиране на пространственото развитие на територията на България. Той се разработва за пръв път у нас, в контекста на европейските перспективи за пространствено развитие и териториалния дневен ред на Европейския съюз. В този смисъл документът отразява основни и важни постановки на европейския подход за пространствено планиране, които по специфичен начин са интерпретирани с оглед националните и регионалните особености на българската територия.
По силата на промените в Закона за устройството на територията (ЗУТ) Националната концепция за пространствено развитие заменя предвижданата Национална комплексна устройствена схема, като поставя основите на една реформа в стратегическото устройствено планиране на национално и регионално равнище. На базата на НКПР ще бъдат разработени регионални схеми за пространствено развитие, включително за територията на всички административни области.
Визията на НКПР е формулирана чрез три кратки послания:
- Националното пространство на България – отворено към света и интегрирано в европейското пространство и в европейската мрежа от центрове и оси на развитие, култура, наука и иновации.
- Съхранените национални ресурси – хората, земята, водите и горите, подземните богатства, природното и културно наследство – гаранция за националната идентичност.
- Балансираното и устойчиво интегрирано развитие, постигнато чрез рационално организирана икономическа, социална, транспортна, инженерна, културна и туристическа инфраструктура и осигуряващо интелигентен икономически растеж, адаптивност към промените и равнопоставеност.
Приемането на Националната концепция за пространствено развитие е ключова стъпка в процеса на подготовка на националните стратегически и програмни документи, необходими като основа за изготвяне на националните документи за управление на средствата от Европейския съюз в периода 2014 - 2020 г. С нейното разработване изпълняваме изискването на реформираната европейската кохезионна политика за засилване на териториалния контекст на документите за стратегическо планиране на регионалното развитие за следващия програмен период.

Националната концепция обосновава териториалния обхват и приоритетите на новата оперативна програма "Региони в растеж". В кои приоритетни сфери и на какъв принцип ще се разпределят инвестициите, така че да се осигури балансирано развитие на всички региони в  страната?
- Стратегическият фокус на оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014 - 2020 г. е насочен към градското развитие. Една от основните задачи на екипа, разработващ НКПР, беше да предложи набор от подходящи за подкрепа градове по програмата, в които да се прилага целенасочена държавна политика. Изборът на градове е част от изследването и разработването на териториално-урбанистична структура на България и определяне на функционално-йерархична структура на мрежата от градски центрове, полюси и оси на развитие на България.
Списъкът с избраните градове за подкрепа по ОПРР 2014 - 2020 включва 67 града от I, II, III и част от IV йерархично ниво като основни урбанистични полюси на растеж и развитие. Той е одобрен с решение на МС през декември 2012 г. Изготвен е на базата на определени мотиви и набор от критерии. В програмния процес той беше обсъден и одобрен с консенсус на централно ниво и от Националното сдружение на общините като изразител на волята на местните власти. С този акт се постигна важна стратегическа цел в програмния процес на Република България за периода 2014 - 2020 г., а именно териториално разграничаване между ОПРР и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).
Подчертавам, че разграничаването за осъществяване на инвестиции между ОПРР и ПРСР за идентифицираните 67 града ще важи само в рамките на приоритетната ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие" на ОПРР. Това е и в подкрепа на твърденията, че регионалната политика трябва да се насочи към развитие на центрове на растеж на територията на градовете, а политиката за развитие на селските райони – към дребномащабни инвестиции върху така наречените селски територии. По този начин една община може да бъде бенефициент едновременно по ОПРР за градския си център и по ПРСР за селата на своята територия. Целта е през следващия програмен период в максимална степен да бъдем полезни за развитието на цялата част от територията на страната и да се възползваме от европейската солидарност.
В допълнение оставащите общини извън индикативно формулираните 67 града за подкрепа по приоритетна ос 1 на ОПРР 2014 - 2020 г. ще могат да кандидатстват по останалите приоритети на програмата, които няма да бъдат териториално ограничени и ще бъдат изпълнявани хоризонтално на територията на цялата страна.
Европейските документи подчертават необходимостта пространственото планиране да влияе върху секторните политики, които имат силно въздействие върху територията (транспортната политика, селскостопанската политика, политиката за опазване на околната среда и др.). Това е една от основните роли на НКПР – да ориентира регионалната политика как да насочи своите инструменти за развитие на територията и градовете и как да повлияе на секторните политики в тяхното териториално насочване.
Йерархизираната система от градове центрове, предложена от НКПР, ще служи за степенуване на намесите за стимулиране на градовете и градското развитие според значимостта и ролята на всеки град. Наличните и привлечените ресурси в зависимост от тяхното количество ще се насочват към градовете от различните йерархични нива с оглед тяхната роля за постигане на основните цели на политиката за балансирано регионално развитие. Стимулирането на градовете центрове ще се осъществява чрез съчетаване на различни инструменти  - собствени инструменти на регионалната политика и инструменти на секторните политики.

До последно се обсъждаха градовете за подкрепа по ОПРР 2014 - 2020. Защо в крайна сметка решихте да увеличите двойно бройката на градовете от IV ниво?
- Както вече споменах, в НКПР е предложен набор от подходящи за подкрепа градове по оперативната програма "Региони в растеж" за периода 2014 - 2020 г. в рамките на инструмента "интегрирано градско развитие" чрез изготвяне на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР). Предложението включва всичките 35 града от I, II и III йерархични нива като основни урбанистични полюси на растеж и развитие. Това са всички областни центрове и 8 допълнителни средно големи града като Асеновград, Горна Оряховица, Карлово, Димитровград и др.
От съществено значение е подкрепата за част от малките градове от IV йерархично ниво, които имат значение за развитието на периферните, селски и гранични райони. На това ниво ОПРР взаимодейства с ПРСР, която подпомага по-голямата част от градовете на ниво IV. Съществен въпрос е на това ниво на градове центрове да има добро разграничаване на двете програми, за да се постигне желаното въздействие при условията на ограничен финансов ресурс.
Отчитайки ключовото значение на Националната концепция за развитието на националната територия и акватория, бе проведено съгласуване на документа с Националното сдружение на общините в Република България. Сдружението е наш дългогодишен основен партньор. МРРБ винаги е разчитало на експертизата и изразените мнения и становища от страна на неговите експерти. Така се случи и този път. Съобразихме се с позицията на органите за местно самоуправление в България.
В резултат на сериозни дебати най-съществената промяна в процеса на съгласуване касае отразяването на техните предложения, като в концепцията допълнително бе разширен списъкът на градовете от IV ниво, които ще бъдат допустими за финансиране в рамките на оперативната програма в следващия програмен период. По този начин ще се постигне балансирано и устойчиво социално-икономическо и териториално развитие.
Отчитайки възможностите на ОПРР за периода 2014 - 2020 г. и вследствие на съгласуването с Националното сдружение на общините в Република България, в концепцията е отчетено, че подходящи за подкрепа от ОПРР са и 32 града от IV ниво, дефинирани чрез прилагането на определени мотиви и критерии за избор. Основните са свързани с необходимостта от стимулиране на достатъчно голям брой средни и малки градове, разположени в периферни селски, планински и крайгранични райони. Тези градове са центрове, предлагащи работни места и основни услуги със значение за повече от една община, и в бъдеще добрите комуникационно-транспортни връзки с тях ще са от съществено значение.
В допълнение обосновката за избора на градове за подкрепа по ОПРР 2014 - 2020 г. е обвързана с избрания модел за пространствено развитие – "умерен полицентризъм" в Националната концепция за пространствено развитие и приноса им за постигане на целите в най-голяма степен. Той се стреми да защити съществуващата мрежа от населени места в страната, които са сравнително равномерно разпределени, с главни и вторични центрове, обвързани с главни и второстепенни оси на развитие. Тези оси дават възможност мрежата да работи по-устойчиво в следващите години, да може да предоставя достъп до образование или здравеопазване в съседните населени места, по-малки градове, които са също важни центрове в тази опорна мрежа. Същевременно тази концентрична мрежа трябва да подаде своите най-важни и значими връзки към съседни територии, за да може да се постигне отваряне на националното пространство към мрежи, центрове и оси на развитие от по-високо ниво към съседни на страната държави.
Като добавена стойност от увеличаването на броя на градовете от IV ниво и с цел постигане на избрания модел за пространствено развитие – "умерен полицентризъм", е увеличен броят на градовете за подкрепа в Северозападен район и в Северен централен район. Това са най-бедните и най-проблематичните райони в Европейския съюз и в тях съществува възможност и трябва да бъде провеждана целенасочена държавна политика. По този начин се търси постигането на оптимален вариант за устойчиво развитие на страната през следващия програмен период.

Като слабост на ОПРР през първия програмен период на България отчитате недостатъчно добрия синхрон между държавата и бизнеса. Как смятате да засилите ролята на т.нар.  финансов инженеринг за реализиране на повече ПЧП проекти за градско развитие?
- Прилагането на инструментите за финансов инженеринг бе ключово решение в процеса на изпълнение на ОПРР 2007 - 2013 и може да се отчете като добра практика, която ще бъде значително разширена през следващия програмен период.
Под "финансов инженеринг" разбираме участие на финансовия/банковия сектор в процеса на управление на част от европейските средства, включително отговарят за одобрението на проекти, които да бъдат финансирани.
Също така чрез инструмента за финансов инженеринг даваме възможност бизнесът/частните инвеститори да реализират проекти, генериращи приходи – търговски центрове, пазари, ледени пързалки или друга спортна инфраструктура, които също така променят облика на градовете.
Очевидно е, че икономическата криза поставя огромен натиск върху публичните бюджети, а намаленото ниво на кредитиране ограничава частните инвестиции. Икономическият климат сега благоприятства развитието на публично-частните партньорства и тази възможност не бива да се изпуска – нито от държавата, нито от общините, нито от частните инвеститори.
В рамките на настоящата програма след търг избрахме финансови институции, които да изпълняват функциите на два фонда за градско развитие по инициативата JESSICA. Те разполагат с 61.5 млн. лева от ОПРР за предоставяне на нисколихвени кредити за финансиране на проекти за градско развитие в седемте най-големи града на България.
Фондовете за градско развитие по JESSICA предлагат много по-широки възможности в сравнение с проектите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Финансовият инженеринг насърчава предприемаческия дух и позволява на всички икономически субекти да участват в развитието на градовете и да получават подкрепа чрез средства от фондовете на Европейския съюз. При JESSICA за разлика от схемите за безвъзмездна помощ генерирането на приходи е не само допустим, но и търсен елемент, и в този смисъл финансирането на печеливши и устойчиви проекти е от ключово значение за успеха на инициативата. Именно в това се крие потенциалът за допълнително активизиране на взаимодействието между държавата и бизнеса, с което, от една страна, ще се допринесе за изпълнението на целите на оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020, и от друга, ще се стимулира икономическото развитие в редица сектори на българската икономика.
Предвижда се в периода 2014 - 2020 г. финансовият инженеринг да се прилага в много по-широк териториален аспект и същевременно значително да се увеличат средствата, които ще бъдат алокирани за възвращаеми инвестиции в сравнение с настоящия програмен период. Планирана е възможност в следващия период мерки за финансов инженеринг да се прилагат при интервенции на територията на всички 67 градски ареала в рамките на приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие" чрез Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. С финансов инженеринг ще бъде възможно финансиране на инвестиции в спортна инфраструктура, енергийна ефективност в жилищни сгради, здравна и културна инфраструктура, зоните с потенциал за икономическо развитие, градска среда и интегриран градски транспорт. Когато е приложимо, финансов инженеринг ще се прилага и по отношение на образователната и социалната инфраструктура, както и на енергийна ефективност в административни сгради на държавната и общинската администрация.

Списък на градове за подкрепа по ОПРР 2014-2020
1-во йерархично ниво – 1 бр.    София
2-ро йерархично ниво – 8 бр.    Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Благоевград
3-то йерархично ниво – 26 бр.    Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Търговище, Разград, Шумен, Силистра, Добрич, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали, Смолян, Пазарджик, Перник, Кюстендил, Свищов, Казанлък, Карлово, Дупница, Петрич, Димитровград, Асеновград, Горна Оряховица
4-то йерархично ниво – 32 бр.    Сандански, Велинград, Свиленград, Самоков, Ботевград, Троян, Севлиево, Карнобат, Нова Загора, Лом, Гоце Делчев, Панагюрище, Попово, Пещера, Поморие, Разлог, Девин, Нови пазар, Мездра, Провадия, Червен бряг, Козлодуй, Берковица, Тутракан, Елхово, Белоградчик, Златоград, Никопол, Генерал Тошево, Крумовград, Ивайловград, Малко Търново
Общо 67 града